№ 2267
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330204417 по описа за 2022 година
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ФИРКОВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4417/2022г. по описа на ПРС, ХVІІ
наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
3675385, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Б. И. Б., ЕГН **********,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 300 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят М., по съображения, изложени в жалбата, в
допълнителна молба и в съдебно заседание чрез процесуалния му
представител, моли съда да отмени процесния Електронен фиш /ЕФ/ като
незаконосъобразен и неправилен. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано
писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския
1
хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на
жалбата. Претендира направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Срещу жалбоподателя Б. И. Б. е издаден обжалваният ЕФ за нарушение,
извършено на 29.05.2020 г. в 08:15 г. на път 2-64, км.50 посока от с.Труд към
гр.Пловдив, установено и заснето с АТСС TFR1-M № 529, като при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на
измерената скорост от - 3 % в полза на водача, било прието за установено, че
жалбоподателят Б. управлява МПС „Пежо 307“ с рег.№ **** със скорост от
99 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Б.
И. Б., който не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило
нарушението.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр.
чл.21, ал. 1 от ЗДП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП на жалбоподателя Б. е наложена глоба в размер на 300 лв.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от приложеното като писмено доказателство писмо от ОПУ –
Пловдив към АПИ с изх.№ 11-00-843/31.10.2022 г. километричното
положение 50 + 000 от републикански път II-64 при движение в посока от
с.Труд към гр.Пловдив, каквото е процесното място, няма поставени никакви
пътни знаци, в т.ч. и пътен знак В26. Това място според посоченото в
писмото е извън зоната на действие на пътен знак В26 /60 км/ч/, който е
поставен на км.49+800, непосредствено преди участъка от пътя, за който се
отнася забраната и действието му се изчерпва при км.49+960, където има
кръстовище. Поставения на км.49+800 пътен знак В26 е придружен от пътен
знак А27, но към него няма табела Т2, оказваща зоната му на действие.
Отново в писмото е отбелязано, че действието на знака се изчерпва след
забавителния шлюз и кръстовището при входа/изхода от „Амек Тойс“.
В аспекта на горното, съдът намира за категорично оборени
констатациите в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта на
2
движение, при положение, че на въпросния пътен участък липсва въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В26.
Това води до недоказаност на твърдяното нарушение и отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така
изложената в ЕФ фактология.
В хода на настоящото производство се установи още, че на процесната
дата на път ІІ-64, в източното, дясно платно на движение /посока – Труд-
Пловдив/ в участъка от км.48+880 до км.52+300 е имало ограничение на
скоростта на движение, поради ремонтни дейности /така както се сочи в
писмо с изх.№ 11-00-775/04.10.2022г. на ОПУ Пловдив при АПИ/. Въпреки
това, съдът е на мнение, че основанието за отмяна на ЕФ не е отпаднало,
доколкото административното обвинение касае ограничение на пътя от 60
км/ч, каквото се установи, че не е имало, докато в писмото на АПИ,
ограничението е посочено от 30 км/ч и 50 км/ч, което предполага друга,
различна от дадената в ЕФ правна квалификация по отношение на санкцията,
а оттам и размер на наложеното наказание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ Пловдив
към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави
надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна
мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната
му на действие. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
законосъобразно поставен пътен знак за ограничение на скоростта на
движение до 60 км/ч в процесния участък към процесната дата няма,
настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище и
отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена,
като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300
лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като
възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
3
3675385, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Б. И. Б., ЕГН **********,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 300 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4