Р Е Ш Е Н И Е № 754
гр. Пловдив, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 06.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7011 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на
5 671.88 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на настъпило на 17.09.2018 г. застрахователно
събитие ПТП, причинено от трето лице, което е страна по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 03.05.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 17.09.2018 г. около 19.00 ч. в гр. Пловдив ищецът управлявал личния си
автомобил марка „Пежо“, модел 607, с рег. № *** по бул. „Христо Ботев“.
Наближавайки колоната от спрели в трафика на булеварда автомобили, ищецът
намалил скоростта на движение и установил автомобилът си на място. В този
момент зад автомобилът на ищеца се движел автомобил с марка „Мерцедес“, модел С
229 dci, с рег. № ***,
управлявано от Б.Й., който се движел с
несъобразена с пътната обстановка скорост, не спазил дистанцията от автомобила
на ищеца, не успял да спре и се ударил в последния. На местопроизшествието
двамата водачи съставили двустранен констативен протокол, доколкото нямали спор
относно механизма на настъпване на ПТП. Виновен за ПТП бил водачът на
автомобила с марка „Мерцедес“, който бил застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. В резултата от ПТП на ищеца били
причинени следните имуществени вреди в размер на 5671.88 лева, представляващи
стойността на ремонтните работи за поправка на щетите по автомобила на ищеца,
от които: кора за номер 1 бр.– 4.42 лева, кутия акумулатор 1 бр. – 204.85 лева,
кутия резервна гума 1 бр. – 360.73 лева, подготовка материали – 423.93 лева,
боя 2.4 – 529.91 лева, ускорено сушене камера – 38 лева, труд 96 часа по 33
лева/час – 3164.73 лева, или общо
5671.88 лева с ДДС, съгласно проформа фактура на „София Франс Ауто- Пловдив“
ООД. Ищецът се обърнал към застрахователя за заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди, като получил отказ.
Гореизложеното
пораждало интересът му от предявяване на настоящия осъдителен иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения
иск по основание и размер. На първо място счита исковата молба за нередовна.
Оспорва се механизма на ПТП. Счита, че в тази връзка Двустранният констативен
протокол няма обвързваща материална доказателствена стойност. От
доказателствата не се установявала и вината на водача на лекия автомобил.
Оспорва настъпилите вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Вредите не кореспондирали с механизма на ПТП-то. Счита, че не е възможно на
увредения да са причинени такива вреди, а по лекия автомобил, причинил ПТП да няма
вреди или те да са минимални. Оспорва размера на вредите, както и че същите
могат да бъдат отремонтирани на по-ниска стойност. Прави възражение за
съпричиняване. Оспорва стойността на труда за отремонтиране на щетите по
процесния лек автомобил и времето необходимо за отремонтирането им. Иска се
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е постановен отказа за
изплащане на такова, което поражда интереса на ищеца да предяви настоящия иск
/л.11/.
По
същество:
Предявен е иск с
правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът
следва да установи наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и деликвента, както и наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на собственика
на лек автомобил „Мерцедес“, модел С 229
dci, с рег. № ***
фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение,
механизма на ПТП, размер на вредите.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в
отговора за съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение.
С Определение от 04.10.2019 г. като безспорно
между страните е отделено, че лек
автомобил „Мерцедес“, модел С 229 dci, с рег. № *** към дата 17.09.2018 г. е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застраховка № ***.
От представения по делото
Двустранен констативен протокол за ПТП /л.6/ е видно, че същият е подписан на
17.09.2018 г., като в същия е отразено, че лек автомобил „Мерцедес“,
модел С 229 dci, с рег. № ***,
собственост на „Леон Трейд“ ЕООД и управляван от Б. Й. е предизвикал удар в
задната част на лек автомобил Пежо“, модел 607, с рег. № ***, собственост на Д.Д. и управляван от същия, при
движение в една посока и в същата лента, като са причинени видими щети на
последния автомобил – багажник, калник, греда и двете врати не се отварят
добре.
Този документ представлява частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща материална стойност за съда.
От показанията на
свидетеля Д. К. П., доведен от ищеца /протокол от о.с.з. от 26.11.2019 г.
л.86/, се установява, че същият е видял последиците от процесния инцидент,
прибирайки се от работа. Инцидентът настъпил между Военна болница и Сточна
гара. От своя автомобил свидетелят видял автомобила на ищеца „Пежо“, който бил
ударен отзад от лек автомобил „Мерцедес“ S класа. Свидетелят възприел, че било станало голямо
задръстване в резултат от това ПТП. Поради задръстването, свидетелят се движел
със своя автомобил леко и успял да види, че ищецът и неговото семейство са
добре, поради което не спрял при тях, а в последствие се чули. Свидетелят
видял, че по автомобила на ищеца има вреди в задната част – багажникът и
калникът били изкривени.
От разпитания по
делото свидетел, поискан от ответника, при режим на призоваване Б. Й. /протокол
от о.с.з. от 26.11.2019 г. л.87/ се установява, че е участвал в ПТП на
17.09.2019 г., при което движейки се напред със своя автомобил, автомобилът пред
него – „Пежо“ спира внезапно. В резултат на това и свидетелят спира
принудително със своя лек автомобил, но не успял да спре на време и ударил
предния автомобил „Пежо“ в задната част. Свидетелят установява, че по лекия
автомобил Пежо имало щети – капакът се вдлъбнал, капака за гориво също бил
изкривен, по цялата задна част на автомобила се получило едно изкривяване.
Свидетелят установява, че е подписан двустранен протокол за инцидента.
Свидетелят посочва ищеца, намиращ се в залата, като лицето чиито автомобил е
ударил отзад. Установява се, че преди удара, движението е било бавно, поради
наличие на колона от автомобили, чакащи на светофар.
Съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви по
между си и с останалите събрани по делото доказателства. Същите дават сведения
за обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели. Същите установяват
механизма на ПТП. Установяват и противоправното поведение на водача на лек
автомобил „Мерцедес“, който не се е движел с технически съобразена скорост с оглед
пътната обстановка, не е спазил нужната дистанция с превозното средство,
движещо се пред него, представляващи нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.23 ал.1 ЗДвП.
Вредите по лекия
автомобил са описани в опис – заключение на ответника /л.7-8/
От изслушаната,
приета и неоспорена от страните Съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че е налице причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и констатираните вреди по лекия автомобил на ищеца.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се
установи фактическият състав на разпоредбата на чл.
432,
ал.1 КЗ, а именно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, в резултат на която за ищеца са
настъпили вреди. Ответникът не обори презумпцията за виновност.
По отношение на размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата
в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество.
В случая от САТЕ
се установява, че стойността на ремонта на процесния лек автомобил в официален
сервиз е 4504.67 лева, а в неофициален сервиз е 3541.67 лева, като подробно в
експертизата е описан как е достигнал до тези стойности.
В открито
съдебно заседание от 06.02.2020 г. ищецът е направил искане за намаляване на
размера на исковата претенция от заявената в исковата молба сума от 5671.88
лева на 3541.67 лева, съгласно дадените стойности от САТЕ, като това искане е
уважено от съда и е допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК, като за
разликата от 3541.67 лева до 5671.88 лева,производството е прекратено поради
отказ на иска.
С оглед
изложеното искът се явява доказан и по размер и следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 3541.67 лева.
По възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
направил възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите. В
тази връзка САТЕ дава заключение, че ищецът е нямал техническа възможност да
избегне удара доколкото в момента на удара неговия лек автомобил „Пежо“ е бил в
неподвижно състояние.
Предвид изложеното по делото не се установи,
че ищецът да е допринесъл за настъпването на
вредите. Предвид липсата на установено съпричиняване
не следва да бъде редуциран определеният от съда размер на обезщетението за
вреди.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница, същата следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда 03.05.2019 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца още с исковата молба.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 225.68 лева – платена държавна такса
/л.22/ и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.116/. Общо разноски на
ищеца 725.68 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената
част от претенцията следва да се присъди сума в размер на 453.13 лева, доколкото искът не е уважен съобразно първоначалния
предявен размер, независимо, че ищецът е поискал изменение на иска чрез
неговото намаляване.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, още в отговора на исковата молба, което съдът намира
за неоснователно. Ищецът е договорил адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева. Същото е под минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което е определяемо съгласно чл.7, ал.2, т.2 /580 лева/
с оглед интереса, поради което няма как да е прекомерно.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ НА Д.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3541.67 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило на
17.09.2018 г. застрахователно събитие ПТП, причинено от трето лице, което е
страна по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.05.2019 г.
до окончателното плащане, както и сумата от
453.13 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ