Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 23.10.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на тридесети септември през двехиляди и
деветнадесета година в
състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря
Пандурска ,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . Н .
Ч. Х. Д . №
2556 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 14.03.19г. по Н .Ч .Х .Д . №
512 / 18г . СРС, НО , 1
с - в е признал подсъдимата М.В.
Ш. за невиновна за извършено
престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2
пр.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК
я е оправдал по внесеното обвинение . С присъдата е осъдена частната тъжителка В.Д.Ч. на осн. чл.189 ал.3 от НПК да заплати
на подсъдимата М.В. Ш. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лв , както и
5 лв за издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от частната
тъжителка В.Д.Ч. чрез повереника й -
адв. С. , с която се иска отмяната на
постановената присъда и осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение .
В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка В.Д.Ч. – адв.С. подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимата бъде осъдена по внесеното обвинение спрямо нея с частната тъжба .
В съдебно заседание частната тъжителка В.Д.Ч. редовно призована не се явява .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата М.В. Ш. –адв.Д. пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд , а жалбата да се остави без уважение , както и пледира за присъждане на разноски направени пред въззиния съд .
В съдебно заседание подсъдимата М.В. Ш. редовно призована не се явява .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел
за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимата М.В. Ш., родена на *** ***,
българка, българска гражданка, живуща ***, с постоянен адрес ***, с висше
образование, работеща, омъжена, ЕГН: **********, неосъждана.
В периода от 05.05.2016
г. до 20.09.2017 г. частната тъжителка В.Ч.
заемала длъжността бизнес партньор човешки ресурси в „КПМГ ИТС.“ ООД (КПМГ ИТ).
През това време подсъдимата М. Ш. била на работа в същото дружество на длъжност
мениджър връзки с обществеността и комуникации, като частната тъжителка била
йерархично подчинена на подсъдимата. През времето докато работела в КПМГ ИТ,
частната тъжителка В.Ч. се занимавала с
обслужване на трудовите отношения между дружеството и неговите служители. На
частната тъжителка В.Ч. й било възложено
да подаде искания до застрахователното дружество Дженерали, за застраховане на
няколко служители на компанията КПМГ ИТ. Двама от служителите на КПМГ ИТ не
били застраховани, като от застрахователната компания уведомили КПМГ ИТ, че не
могат да ги застраховат, защото служителите не са им били подадени
своевременно, поради което за тях не била сключена застраховка. Частната тъжителка
изпратила имейл на ръководството на КПМГ
ИТ, в който твърдяла, че грешката била в застрахователното дружество. По повод
на това между двете дружества възникнало сериозно напрежение, като през цялото
време се водела комуникация между тях, за изясняване на допусната грешка. След
проведена вътрешна проверка и в резултат на проведената комуникация между двете
дружества, ръководството на КПМГ ИТ достигнало до извод, че частната тъжителка В.Ч. е сгрешила и не е заявила за застраховане
двамата служители и в същото време е представила невярна информация пред
ръководството на КПМГ ИТ, че грешката се дължала на поведението на
застрахователното дружество. След като било установено подаването на невярна
информация от страна на частната тъжителка Ч., ръководството на дружеството стартирало
дисциплинарно производство против тъжителката, а преди това същата била
отстранена от офиса на дружеството, като това станало достояние на всички
служители, които работели на етажа, на който било и работното място на частната
тъжителка В.Ч.. Между временно обаче,
посъветвани от своите юристи, за да не усложняват уволнението на частната
тъжителка В.Ч., както и като известен
жест към нея, за да не й бъде вписвана истинската причина за уволнението в
трудовата книжка, правоотношението между дружеството и частната тъжителка В.Ч. било прекратено по взаимно съгласие, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, със споразумение от 15.08.2017 г. и анекс
към него от 20.09.2017 г., с които било уговорено, че правоотношението между
двете страни се прекратява, считано от 20.09.2017 г.
Междувременно,
на 19.09.2017 г. бил изпратен имейл, в който било посочено, че негов автор е
подсъдимата М. Ш., със следното съдържание:Тема: Актуализация на позицията
„Хора и комуникации“.Уважаеми екип на KPMG ITS София, Присъединете се
към мен в приветстването на С., която е с нас от вчера, като старши търсещ
кадри в ИТ и докладва на мен. Нейният свободно говорим немски, образованието й
по специалността „Психология“ с фокус върху „Организационно развитие“ и pro bono проектите
със социална значимост, както и опит във вербуването и разбиране на ИТ
екосистемата, ми позволяват да заявя доверието си в нея пред Вас и учтиво да Ви
моля да я подкрепите в задачата да назначи правилните външни, както и вътрешни
таланти.Друга промяна в позицията „Хора и комуникации“, за която бих искала да
ви уведомя, е, че В.Ч. е освободена от позицията си на бизнес партньор по ЧР при
нас от днес, заради нарушение на вътрешния ни Кодекс за поведение и споделени
ценности. От името на мениджърския екип, който взе това трудно решение, на
базата на неоспорими факти, бих искала да Ви помоля да бъдете дискретни по
въпроса - нека не превръщаме това в клюки по коридорите и позволим на В. да
запази репутацията и достойнството си такива, каквито са в момента.“ Имейлът
бил адресиран до персонала на DE-DL
ITS OOD, с копие от С.С., Б.П.и В.Д..
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по
делото гласни , писмени доказателства и доказателствени средства : обясненията
на подсъдимата М. Ш. (л. 41 от делото); показанията на свидетелите В.А.-И.(л.
185 гръб - л. 186 от делото), С.С. (л. 186 - 187 гръб от делото), Б.П.(л. 187
гръб - л. 189 от делото) и Ж.Ж.(л. 199 гръб - л. 200 от делото) .
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимата ,
които имат значение за неангажиране на
наказателната й отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимата
М.В. Ш. с
деянието си не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК , а именно в това ,
че на 19.09.2017 г. около 15:00
часа в гр. София, с електронно съобщение, изпратено от електронен адрес: ******* и с адресати „DE-DL ITS OOD Staff’ и скрито копие до “S., S.; P., B.; D. V.”, e разгласила неверни
позорни обстоятелства за В.Ч., а именно, че: „В.Ч. е освободена от длъжността
си Бизнес Партньор Човешки ресурси, считано от днес, поради нарушаване на нашия
вътрешен Етичен кодекс и споделени ценности“, като клеветата е разпространена
посредством електронна поща.
Доводите в жалбата за неправилност и необоснованост на
първоинстанционната присъда , не се
споделят от настоящия съд , ,доколкото е видно от приложените мотиви на първата
съдебна инстанция ,че в тях първоинстанциония
съд аргументирано се е мотивирал
защо е приел за установено по делото ,че подсъдимата
не е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението , предмет на обвинението ,повдигнато с подадената частна тъжба по
делото. Начинът на словесно изразяване на първата съдебна инстанция позволява
да се изведе
ясно и последователно изложение на възприетото и
установено от първата инстанция , което
е направено по настоящето дело в приложените мотиви към обжалваната
присъда на СРС. Доводите в жалбата за
доказаност на извършеното престъпление по
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК от страна на подсъдимата М.В. Ш. ,настоящият въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока събраните
от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства , не
позволяват да се направи друг различен правен извод от възприетото от СРС за
несъставомерност на описаното в частната
тъжба деяние по повдигнатото обвинение .
В тази насока следва да се отбележи , че първоинстанционният съд е
направил подробен анализ на
събрания от него доказателствен
материали , който се споделя изцяло и от
настоящата съдебна инстанция , въпреки изложеното в жалбата ,
че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства, поради „ накърнено от обективна страна вътрешно
убеждение на съда „ . Неоснователно е изложеното в жалбата ,че СРС неправилно е
оценил събраните доказателства по
делото ,като е кредитирал единствено
показанията на свидетелите Б.П.и
С.С. , а също и обясненията на подсъдимата ,но е пренебрегнал приложените
писмени материали , тъй като въззивният съд се солидаризира изцяло с посоченото в мотивите на първата инстанция
, че съдържанието и обстоятелствата изложени в инкриминирания
израз предмет на обвинението възведено с
частната тъжба , а именно : „В.Ч. е
освободена от длъжността си Бизнес Партньор Човешки ресурси, считано от днес,
поради нарушаване на нашия вътрешен Етичен кодекс и споделени ценности“, съответства на действителното положение , както и не представлява разгласяване на неверни позорни обстоятелства , поради
което и не би могло да доведе от ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимата. От събраните по делото доказателства от СРС- показанията
на свидетелите Б.П.и С.С. , а също и обясненията на подсъдимата,
които са безпротиворечиви , както
и писмените доказателства по делото , се
установява , че работодателя , а именно компанията в която
частната тъжителка В.Ч. е работела , е оценила поведението на частната
тъжителка В.Ч. във връзка с възникналото нарушение в
комуникацията със застрахователната компания „ Дженерали „ и неподаването на
имената на всички служители на
компанията , което е било задължение на
частната тъжителка В.Ч. като част
от трудовите й задължения , както и извършеното от нея впоследвие допълване на
двете липсващи имена в подадения имейл в опит да бъде прикрит от нейна страна
допуснатия от самата нея пропуск , като
нарушение на вътрешните му правила , а именно вътрешен Етичен кодекс и
споделени ценности на компанията . Това обстоятелство е и мотивирало компанията да поиска да бъде прекратено
трудовото правоотношеине с частната
тъжителка . Соченото в жалбата ,че трудовия договор е прекратен
по взаимно съгласие ,което се установява от приложените писмени доказателства ,не е основание за отмяната на
оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение
спрямо нея, доколкото от цитираните гласни
доказателства - показанията
на свидетелите Б.П.и С.С. , а също и обясненията на подсъдимата ,безспорно се установява , както
конкреттния повод за извършеното прекратяване на трудовото отношение с частната
тъжителка , а именно извършеното от нея нарушение на правилата в компанията ,
така и обстоятелствата ,при които се е
стигнало именно до постигнатото взаимно съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение с частната тъжителка, след като първоначално компанията е била
взела решение трудовото правоотношение
с частната тъжителка да бъде
прекратено с нейното дисциплинарно уволнение . Не е наличен
по делото и умисъл в подсъдимата да бъде оклеветена частната тъжителка ,
противно на изложеното в жалбата , че се установява по делото съставомерност на деянието и от субективна
страна , доколкото с оглед на установите фактически обстоятелства за
допуснатото нарушение от страна на
частната тъжителка , което е и
било мотива за прекратяване на трудовото й правоотношение , не би
могло да се приеме ,че с инкриминирания израз , подсъдимата е съзнавала ,че
разгласява позорни обстоятелства за
частната тъжителка.
Законосъобразно
с оглед изхода на делото с присъдата
частната тъжителка В.Д.Ч. е
осъдена да заплати на подсъдимата М.В. Ш. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв , както и
5 лв за издаване на 1 бр.
изпълнителен лист.
По направеното от упълномощеният защитник на подсъдимата М.В. Ш. –адв.Д. искане за присъждане на разноски направени пред
въззиния съд ,
следва да се произнесе СРС , с оглед на
възможността за упражняване на инстанционен
съдебен контрол след произнасянето , който в случай на произнасяне от
настоящия съд , чието решение не подлежи
на обжалване , би бил невъзможен .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
14.03.19г. по Н .Ч .Х .Д . №
512 / 18г . СРС, НО , 1
с - в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1. 2.