№ 809
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120203606 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалби както следва: 1/ на А. Ш. /А.М./,
родена на ****, гражданка на Полша, притежаваща полски паспорт с № *****, против
Заповед за задържане на лице peг. №6101зз- 67/28.09.2025г., издадена от Д.Ж.Я. - старши
полицай в група ОДГ на ГПУ-Бургас към РДГП – Бургас; 2/ на З.К.К., гражданка на
Република Полша, родена на ****г., с местоживеене в Република Полша, против Заповед за
задържане на лице peг. №6101зз-68/28.09.2025г., издадена от Д.Ж.Я. - старши полицай в
група ОДГ на ГПУ-Бургас към РДГП – Бургас и 3/ на Л.З., гражданин на Италианска
република, роден на ****г., с местоживеене в Италианска република, против Заповед за
задържане на лице peг. №6101зз-69/28.09.2025г., издадена от Д.Ж.Я. - старши полицай в
група ОДГ на ГПУ-Бургас към РДГП - Бургас.
С жалбите се моли за отмяна на атакуваните заповеди за задържане.
В откритите съдебни заседания жалбоподателите се представлява от адв. М., който
поддържа жалбите.
Ответникът по жалбата се явява лично в проведените съдебни заседания по делото,
като оспорва жалбите.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, като подадени в срока по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същите са изготвени в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледани по същество
жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.09.2025г. е постъпил сигнал на ЕЕН 112 за бедстващ нелегален емигрант, който
1
се намира в района на с.Т.. Мястото било посетено от служителите на ГПУ Бургас – мл.
инсп. Д.Я., мл. инсп. Т. А. и с/о П.Н.. В землището на с. Т. с кординати 42°25,12.3N;
‘
27°14,06.6Е същите установили едно лице, отговарящо на профила на нелегален мигрант
без документи за самоличност и трима чужди граждани, притежаващи документи за
самоличност както следва: А. Ш. /А.М./, родена на ****, гражданка на Полша, притежаваща
полски паспорт с № *****; З.К.К., гражданка на Република Полша, родена на ****г., с
местоживеене в Република Полша и Л.З., гражданин на Италианска република, роден на
****г., с местоживеене в Италианска република.
Така посочените чужди граждани /жалбоподатели в настоящото производство/ не
успели да дадат логично обяснение за присъствието си на място, както и за това как са
стигнали до така посочената координатна точка. Те или не отговаряли на поставените им
въпроси или предоставяли противоречива информация на полицейските служители. В
същото време лицето без документи било установено като незаконно преминалия през
граница и пребиваващ в страната ни М.А., гражданин на Мароко. В хода на разпита си,
същият посочил, че в хода на планински преход с група от други мигранти се е почувствал
зле и е бил изоставен от спътниците си. След осъществяване на контакт с каналджията,
организирал пътуването му, последният му обещал да му изпрати мъж и жена, които да му
помогнат да стигне до бежански лагер, за което той ще трябвало да доплати още 100 евро.
Четири часа и половина по – късно на място дошли жалбоподателите, които му дали храна и
вода и го завили с термоодеало. Същите му пуснали от телефона си клипче на арабски език,
на което се казвало, че са от хуманитарна организация и ще му помогнат да стигне до
мигрантски лагер в гр.София.
Служителите на ГПУ Бургас счели, че в случая са налице достатъчно данни за
съпричастност на жалбоподателите към противозаконно подпомагане на чужди граждани
/незаконни мигранти/ да пребивават на територията на страната - престъпление по чл.281 от
НК. Ето защо, същите били задържани за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Оспорените актове са издадени от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1
от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Всяка една от
заповедите е и подробно мотивирана, като са посочени извършеното от страна на
задържаното лице престъпление, мястото и времето на извършване на същото.
Обжалваните заповеди за задържане са надлежно мотивирани по мнение на съдебния
състав, тъй като в същите изрично е посочено, че задържането е извършено във връзка с
наличието на данни за извършено престъпление по чл.281 от НК, с оглед наличните данни,
‘
че на 28.09.2025г. в землището на с. Т. с кординати 42°25,12.3N; 27°14,06.6Е,
жалбоподателите противозаконно подпомагали чужди граждани /незаконни мигранти/ да
пребивават на територията на страната ни. В тази връзка следва да се изтъкне, че от страна
на издателя им са посочени всички съставомерни белези на извършеното от
жалбоподателите престъпление, мястото и времето на извършване на същото. В този смисъл
няма как за жалбоподателите да възникнат каквито и да е съмнения по отношение на
обстоятелството, защо е пристъпено към задържането им.
2
В същото време, съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което е
ограничено във времето, а именно най-късно със съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена до съда. В случая видно от Докладна записка №6101р-22802/28.09.2025г.
безспорно се установява, че към момента на задържането на жалбоподателите по реда на
чл.72 от ЗМВР са съществували данни, които са били достатъчни, за да се направи извод за
съпричастността на същите към престъплението. С оглед на изложеното, дори и да се
приеме, че в самата заповед липсват достатъчно мотиви, същите могат да се изведат от
цитираната по – горе докладна записка /по аргумент от Решение № 2946 от 31.03.2025 г. на
АдмС - Бургас по к. а. д. № 258/2025 г./.
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица
в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си
същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие
за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането
по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва
не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
В настоящия случай, незаконно пребиваващият в страната ни емигрант - М.А.,
гражданин на Мароко, посочва, че след осъществяване на контакт с каналджията,
организирал пътуването му, последният му е обещал да му прати мъж и жена, които да му
помогнат да стигне до бежански лагер, за което той ще трябвало да доплати още 100 евро.
Четири часа и половина по – късно на място дошли жалбоподателите, които са му дали
храна и вода и са му пуснали от телефона си и клипче на арабски език, на което се казвало,
че са от хуманитарна организация и ще му помогнат да стигне до мигрантски лагер в София.
Всичко това навежда към извода за организираност и целенасоченост в действията на
жалбоподателите, за които може да се предполага, че са изпратени на място именно от
3
каналджията. В тази насока са и показанията на свидетеля А. и отговорите на въпроси от
страна на ответника Я., както и всички приложени по делото докладни записки и писмени
доказателства. Още повече, че ответника изрично посочи пред съда, че една от
жалбоподателките и понастоящем често „обикаля“ района. В същото време прави
впечатление, че жалбоподателките Ш. и К. отказват да дадат показания по образуваното
ДП. Такива единствено дава жалбоподателят З., който обаче категорично отказва да
отговори, къде нощува в страната ни, кой е управлявал колата, с която тримата са стигнали
до мястото, където се е намирал незаконния мигрант, както и на каквито и да е
допълнителни въпроси. Всичко изложени създава сериозни съмнения за съпричастност на
тези лица към престъпление по чл.281 НК.
В същото време, както беше посочено по – горе, целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. В случая жалбоподателите
са чужди граждани, които не разполагат с адрес в страната ни и дори отказват да
посочат къде са отседнали. Нещо повече, в случай, че същите действително са
съпричастни към процесната престъпна деятелност, очевидно са и част от стройно
организирана структура за трафик на хора с изградени „канали“ за преминаване на
границата, които именно могат да бъдат използвани за напускане пределите на
страната ни и от самите тях. Ето защо и в случая задържането е било целесъобразно с
оглед предотвратяване на възможността на лицата да се укрият и спрямо тях да не се
проведе предварително разследване.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорените заповеди за задържане, по мнение на настоящия състав,
са били налице достатъчно данни, че жалбоподателите могат да имат съпричастност към
процесната престъпна деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на
оспорените заповеди.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
С оглед на всичко гореизложено БРС намира, че са били налице достатъчно
доказателства, за да се предприеме задържане на лицето по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ето
защо и задържането на жалбоподателите се явява законосъобразно. Нещо повече,
подозрението за осъществено от жалбоподателите престъпление се базира на разумни
основания и се отнася до конкретно престъпление, което се явява предпазна мярка срещу
произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, §
29, 3 февруари 2009 г., както и Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и
Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B).
Не следва да се подминава и обстоятелството, че към настоящия момент е налице
4
силен обществен отзвук срещу този вид престъпления, като обществото е особено
чувствително и непримиримо към подобен вид деяния, което е обосновало и завишаване на
наказанието за същите /от първоначалните - от 1 до 6 години „Лишаване от свобода“ на
понастоящем предвидтените - от 2 до 10 години „Лишаване от свобода“/. Изложеното
онагледява изключителната нетърпимост в обществото ни към сходни на процесната прояви,
която няма как да не бъде отчетена от съда при извършване на преценка за
законосъобразност на задържането.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадените
заповеди за задържане са законосъобразни, поради което жалбите срещу тях следва да бъдат
отхвърлени.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на:
1/ на А. Ш. /А.М./, родена на **** г. в Полша, гражданка на Полша, притежаваща
полски паспорт с № *****, против Заповед за задържане на лице peг. №6101зз-
67/28.09.2025г., издадена от Д.Ж.Я. - старши полицай в група ОДГ на ГПУ-Бургас към РДГП
– Бургас;
2/ на З.К.К., гражданка на Република Полша, родена на ****г., с местоживеене в
Република Полша, против Заповед за задържане на лице peг. №6101зз-68/28.09.2025г.,
издадена от Д.Ж.Я. - старши полицай в група ОДГ на ГПУ-Бургас към РДГП – Бургас и
3/ на Л.З., гражданин на Италианска република, роден на ****г., с местоживеене в
Италианска република, против Заповед за задържане на лице peг. №6101зз-69/28.09.2025г.,
издадена от Д.Ж.Я. - старши полицай в група ОДГ на ГПУ-Бургас към РДГП - Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5