Решение по дело №968/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от А. П. инфраструктура [населено място] срещу Решение № 525/05.11.2024 г. по а.н.д. № 1167/2024 г. по описа на РС-Русе, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, с който на „Пътинжинеринг“ АД на основание чл. 187а, ал.2 т.3,вр.ал.3,вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 2500 лева.

Като касационно основание в жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочат се подробни аргументи в подкрепа на оплакванията,като се излагат доводи относно неприложимостта на чл.3 ал.2 ЗАНН с оглед измененията в чл.10б ал.7,8 и 9 на ЗП в сила от 01.01.2024г. и за неприложимостта на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО в сила от 19.10.2021г.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен фиш. Претендират се направените разноски. Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебна зала я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Не претендира направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Г. Т., Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

Със санкционния акт на „Пътинжинеринг“ АД, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС т.а Волво ФМ84Р с рег.№ Р5743КВ , с техн.допустима маса 48 000, 4 бр.оси ,категория Евро 4 ,без ремърке не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване и заплащане на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС,за което липсвала валидна тол декларация или маршрутна такса за преминаване през сегманта.

Оспореният пред РРС Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено на 16.08.21г. в 08,20ч. в община Иваново по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е отменен с постановеното по делото решение, по съображения, че нарушението е извършено на посочената дата,час и място,като ЕФ е издаден на 17.02.2023г.,без да се съобразят действащите в този период изисквания на транспонираното Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи- чл.4 т.9, последното в сила до 18.10.21г.,изискващо: „Доставчиците на ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“/ тук липсва изискването това да е предвидено съгласно националното законодателство, въведено по късно с регламента/.Тази разпоредба не е била приложена от АПИ преди издаването на ЕФ и действаща към датата на нарушението.

Съдът е посочил още, че след 19.10.21г. е в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, т.е се явава приложим за периода към издаване на ЕФ.Обсъдил е и Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Тази разпоредба както и предишната по отмененото Решение 2009/750/ЕО, задължава доставчиците по тристранния договор и АПИ, като събиращи пътни такси, преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата. Нито данни, нито твърдение за изпълнението не са налице. Нещо повече-именно с оглед текста на този Регламент и влизането му в сила, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП, едва от 01.01.2024г.,дори и с последващи изменения от 13.02.2024г., макар че регламента изисква незабавно уведомяване, националния законодател е дал 3 дневен срок за уведомяване като възможност за отстраняване на пропуски в декларирането,респ.и заплащането. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден. Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Така стигнал до извода, че АПИ не е изпълнил изискванията на регламента и се е стигнало до незаконосъобразен ЕФ

Решението е валидно,допустимо и правилно.

Така постановеното решение е правилно не само по изложените в него мотиви и правни съображения и при следните допълнения.

Неоснователни са касационните съображения, че въззивната инстанция е приела основания на чл.3 ал.2 ЗАНН. Отмяната на ЕФ е поради приложение на европейски правни норми, задължителни за прилагане към момента на издаване на ЕФ, които подробно са анализирани досежно необходимите действия преди налагането на санкцията и съобразяване на нейната тежест и съразмерност.

Нормите на вътрешното законодателство, установяващи състави на административни нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право, включително и относно пропорционалността на санкцията съгласно чл.9а Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. Всъщност именно с оглед прилагането на този принцип е и предвиденото в чл.4 т.9 от Решение 2009/750/ЕО/отм./ и в сега действащия чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията. Промяната на правилата в националното законодателство е поради неприлагане на общностното законодателство, заложено и в мотивите на законопроекта за изменение на ЗДвП със сигнатура 854-01-83/2018г., с който в позитивното право са въведени нормите на чл.179 ал.3 а, ал.3б и чл.187а ЗДвП и последващото такова в сила от 01.01.2024г.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на съвета от 17 май 2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008г. съгласно чл.2 , съгласно който Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива,както и изискването държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Наложената в отменения ЕФ санкция в твърд размер и задължението за заплащане на такса и компенсаторна такава също в твърд размер за извършеното нарушение при установените факти е категорично несъответна: действително за сегмент ********** в 08,20ч. няма подадена тол такса, но такава е подадена при преминаване в следващ сегмент ********** в 17.02ч на същата дата, както и следващи подадени тол декларации, като за този времеви отрязък 08,20-17,02часа липсват данни за движението на ППС по платената пътна мрежа. Установено е временното прекъсване на подаване на данни поради причини възможни като изключване или неправилно включване на бордовото устройство, или изчерпване на батерия, т.е временно прекъсване на подадени данни.

Наистина нормата на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса по тарифата, явно несъответна на размера на санкцията.

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз . Наложената твърда санкция и допълнителните задължителни към нея престации не съответстват на изискването в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., за ефективност и съразмерност.

Преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-384/17 на СЕС се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него.

Изводите са и в пълен синхрон с решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 , че посоченото изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС – Русе електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, в какъвто мисъл са налице мотиви в проверяваното решение.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 525/05.11.2024 г. по а.н.д. № 1167/2024 г. по описа на РС-Русе.

Решението не подлежи на обжалване.