Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М. БАХЧЕВАН
при секретар Галина Владимирова изслуша докладваното от съдията административно дело № 292/2019г.
Производството е образувано по жалба на Ж.М.Ж. срещу отказ за предоставяне на
място за паркиране на инвалид на ул.“П. Е.“ №** в гр. Варна по негово заявление
рег.№ИИБ18003508ВН от 13.11.2018 г., обективиран в писмо рег.
№ИИБ18003508ВН_001ВН от 19.12.2018 г. на директора на дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“ при община Варна.
Жалбоподателят смята, че индивидуалният
административен акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и по
специално Закона за интеграция хората с увреждания /ЗИХУ/ и Наредба №4 от
01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания. Смята, че отказът
е незаконосъобразен, тъй като той е лице с увреждане по смисъла на Закон за
хората с увреждания (ЗХУ в сила от 01.01.2019г.), удостоверено с експертно решение на ТЕЛК.
Счита,
че са налице всички предпоставки за определяне на паркомясто в близост до дома
му, обозначено със знак Д 21.
Моли за отмяна на акта като противоречащ на разпоредбите на чл. 169, ал.2 от ЗУТ, чл. 22 от Наредба №4/2009 г. и връщане на преписката със задължителни
указания и срок за изпълнение.
Ответникът директорът на дирекция
„Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при община Варна чрез главен юрисконсулт
М. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Смята, че материалният закон е
приложен правилно и оспорения административен акт е правилен, законосъобразен и
обоснован.
В представената административна преписка
няма данни, кога писмо рег. №ИИБ18003508ВН_001ВН от 19.12.2018 г. е било
съобщено на адресата му, както и същото не съдържа указание в какъв срок и пред кой орган може
да бъде оспорено, поради което съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 140, ал.1 от АПК,
при наличието на които срокът за обжалване се удължава с два месеца, и жалбата не е просрочена. Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация /по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК/, срещу акт подлежащ
на обжалване пред надлежния административен съд в законоустановения срок,
поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Неоснователно е твърдението на ответната
страна, че писмото има уведомителен характер, а няма белезите на индивидуален
административен акт. С
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК законодателят дефинира понятието
индивидуален административен акт, а именно волеизявление на административен
орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде
такъв акт. В конкретния случай, оспореното писмо в релевантната за спора част съдържа изброените
в чл. 21 от АПК реквизити. Освен уведомителен характер, административният акт
съдържа и разпоредителна част, обективираща изрично волеизявление - отказ да се
извършат определени действия по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК.
След като има ясно изразена
воля за отказ да бъде обособено исканото място за паркиране, то е налице административен акт, подлежащ на
оспорване по съдебен ред, който е издаден от компетентен орган.
От приложените към жалбата и с
административната преписка доказателства и тези събрани по делото, както и
предвид изявленията на страните и техните процесуални представители, ХІХ състав
на Варненски административен съд, намира за установено следното от фактическа
страна:
Със заявление рег.
№ИИБ18003508ВН от 13.11.2018г. Ж.М.Ж. е поискал да му бъде предоставено място
за паркиране в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ №55, къща, като към
заявлението е представено решение на ТЕЛК №0082 от 13.01.2014г. С писмо
рег. №ИИБ18003508ВН_001ВН от 19.12.2018 г. директорът
на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ в община Варна му е
отказал, че липсва паркинг в непосредствена близост до адреса,
място за паркиране означено чрез знак Д21 „Инвалид“ не е възможно за
обособяване.
От представения устройствен
правилник на общинската администрация при община Варна става ясно, че в
правомощията на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ влизат подготовка
на програми за развитие и експлоатация на мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура и благоустрояването на територията на община Варна,
както и поддържка на пътната мрежа, зимното поддържане, хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация. Следователно, изричният отказ е издаден
от компетентен орган.
В хода на делото от
жалбоподателя бяха представени копие на талон за собственост на МПС, копие на
карта за паркиране на хора с трайни увреждания с. №1851, валидна до 31.12.22 г.
издадена от кмета на община Варна и копие на нотариален акт за собственост,
съответно от ответника бяха представени: извадка от генерален план за
организация на движението на територията на община Варна, относно организацията
на движение в участък на ул. „Патриарх Евтимий“ №55, извадка от ОУП на община
Варна в частта на ул. „Патриарх Евтимий“ №55, извадка от устройствен правилник
и изменение и допълнение към него, копия на действащ застроителен и
регулационен план на 12-ти м.р. на гр. Варна, ведно с разписни листи от КП от
1965г. От Генералния план за организация
на движението на територията на гр.Варна в участъка на в ул.„Патриарх Евтимий“,
по чието протежение по посоката на движение има поставен пътен знак В 27
„Забрана за спиране и паркиране“. От действащия Застроителен и регулационен
план на 12 м.р. на гр.Варна, одобрен със заповед №Г-26/12.06.1992г. на кмета на
община Варна е видно, че поземлен имот 11 с административен адрес: ул.“П. Е.“
№** е включен в УПИ Х-9,11 в кв.226 по плана на 12 м.р. на гр.Варна и нито в
него, нито в съседните урегулирани поземлени имоти има предвидени паркинги или
паркоместа, който факт се потвърждава и от изводите на вещите лица. В разписния лист към кадастралния план на 12
м.р., изготвен през 1965 г. е отбелязано, че поземлен имот 11 представлява
двор, в който жалбоподателя лично и чрез адв.Л. признава, че има построен
гараж, което се вижда и от снимковия материал към експертизите, приети по
делото.
По делото беше приета съдебно-техническа експертиза с вх. № 9571/17.06.2019
г., изготвена от архитект В.И.Т.-И.. Вещото лице е установило следното: Процесният адрес
съгласно ОУП (лист 29 от делото) попада в зона Смф - смесена многофункционална
устройствена зона, която съгласно правилата и нормативите по прилагане на ОУП,
има следните градоустройствени показатели: -Кпл до 60%;-Кинт до 5;-Озеленяване над 30%;-височина, етажност - няма
ограничения;-начин на застрояване
- свободно, сключено или комплексно. В ОУП и правилата и нормативите по прилагане на ОУП няма
определяне на местата за паркиране. За имота на жалбоподателя няма нов ПУП-ПРЗ,
след приемането на ОУП за Варна, одобрен със заповед на Министъра на МРРБ през
2012г. В действие е все още ЗРП на 12-ти м.р., одобрен със заповед №Г-26 /12.06.1992г. Застроителната и регулационна
съставка на този план са приложени към делото на листи 42 и 43. Според този
план имотът на жалбоподателя е част от парцел Х-9,11 в кв.226 по плана на 12-ти
м.р. За квартала не са предвидени паркоместа, тъй като паркирането се осигурява
в парцелите на жилищните сгради, което е било задължителното изискване. По този
план най-близкия обществен паркинг е в кв.209 и отстои на 180м. от имота на
жалбоподателя, който е предвиден и изграден за функциониращата в квартала ДКЦ
„Света Екатерина". По действащото към 1992г. законодателство е нямало
правила и нормативи за прилагането на градоустройствените планове, тъй като е
нямало зониране със съответните градоустройствени показатели.
При изслушване на експертизата в съдебното заседание на 26 юни
2019 г., вещото лице уточнява, че тротоара
на ул.“Патриарх Евтимий“ е 2 м, а улицата е 6 м. и е вътрешноквартална.
Всичките улици в този подрайон са такива. Поначало този район е бил изграден с къщи едноетажни или най-много
двуетажни и не са разширявани улиците, останали са такива, каквито са били. По
принцип, общината има право да разреши
паркиране на тротоара, ако остават 2 м за преминаване на пешеходци по тротоара,
което в дадения участък до адреса на
жалбоподателя е невъзможно по мнението на експерта. Вещото лице уточни, че жалбоподателят
разполага със собствен гараж и изрази мнение, че може да се сложи знак за
инвалидност, просто за да не спират коли пред гаража му.
Експертизата беше оспорена от
ответната страна с мотивите, че вещото лице се е отклонило от поставената му
задача, като е отговорило неаргументирано и неясно на основния поставен въпрос
и е излязло от рамките на компетентността си на експерт като в последната част
на СТЕ е изразило лично мнение по правния спор вместо експертно становище. Допуснатата повторна СТЕ с вх.№
13859/16.09.2019г., изготвена от инж. Н.Н., установи, че широчината на тротоара пред имота на
жалбоподателя и на тротоара на отсрещната страна на улицата е еднаква - 2,23 м.,
вкл. темето на бордюра 15 см, широчината на уличното платно пред имота е 5,46
м. Улица
„Патриарх Евтимий” около процесния имот - от ул. „Иван Рилски” до ул. „Кракра”
е с двупосочно движение и единствената възможност за обособяване на
паркомясто за хора с увреждания в близост до процесния имот е свързана с
въвеждане на еднопосочно движение по ул. „Патриарх Евтимий”. При съществуващата организация на движението няма
фактическа възможност за обособяване на паркомясто за хора с увреждания в
непосредствена близост до процесния имот, нито на разстояние до 50 м. от него. При
посещението на място от второто вещо лице на 12.09.2019г. е заснет отново трабант,
който фигурира върху снимките, направени и по първата експертиза /на
03.09.2019г./, чийто последен годишен технически преглед е бил преди 3 години
/през 2016г./. Няма данни по делото, че жалбоподателят е предприел действия по
законосъобразното му премахване от ОП „Паркинги и синя зона“ при община Варна. Вещото лице предлага пред гаража на жалбоподателя да бъде положена
пътна маркировка „начупена линия“ М 14, на основание чл.27 т.5 и чл.33 ал.1 –
площ, забранена за паркиране на ППС от Наредба №2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка, издадено от МРРБ.
С оглед
на изложеното, се установява, че в собствения си имот жалбоподателя има построен
гараж. За улеснение на неговото ползване, законът допуска съответните общински
органи, отговарящи за организацията по улиците на гр.Варна да предвидят поставяне
на пътен знак В 27 „Забранено спиране и
паркиране“ или поставяне пътна маркировка „начупена
линия“ М 14, на основание чл.27 т.5 и чл.33 ал.1 – площ, забранена за паркиране
на ППС от Наредба №2/17.01.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, издадено от МРРБ.
Варненският административен
съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна
проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по
чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
На основание чл.142 от АПК съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му.
Съгласно изискванията на чл. 169, ал.4 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014
г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 101 от 2015 г., доп., бр. 51 от 2016 г., в
сила от 5.07.2016г.) министърът на регионалното развитие и благоустройството
самостоятелно или съвместно с компетентните министри издава наредби за
определяне на изискванията за проектирането, изпълнението, контрола и
въвеждането в експлоатация на строежите, за дълготрайността на строителните
конструкции, устойчивостта на земната основа, изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, и изискванията за безопасност на
строежите при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните
въздействия в съответствие с изискванията по ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 3. А
разпоредбата на алинея 6 (нова - ДВ, бр. 61 от 2007 г., изм., бр. 101 от 2015
г.) предвижда, че органите на изпълнителната власт ежегодно разработват
програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи
отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна
среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Министерският съвет и
общинските съвети приемат програмите и осъществяват контрол по изпълнението им.
Съгласно чл. 1, ал.1 от Наредба № 4 от
1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания /Наредба № 4 от 1.07.2009 г./ се определят изискванията при
проектирането, изпълнението и поддържането на строежите (елементите на
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за осигуряване на достъпна
архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на
хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания. Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от
Наредба № 4 от 1.07.2009 г., същата се прилага при: проектиране, изпълнение
и поддържане на нови и на съществуващи елементи на урбанизираната територия и
на сградите и съоръженията.
Според
чл. 32 от действащия към момента
на издаването на обжалваното писмо Закон за интеграция на хората с
увреждания /ЗИХУ/, /отм. с §2 от
ПЗР на Закона за хората с увреждания, обн. в ДВ, бр. 105 от 18.12.2018г., в
сила от 1.01.2019г., изм. и доп., бр. 24 от 22.03.2019г., в сила от
1.01.2020г./ държавните органи и органите на местното самоуправление организират
устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението,
включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона
за устройство на територията.
При
анализ на цитираните правни норми се налага изводът, че задължение на
държавните и местните органи е да осигурят достъпна архитектурна среда за
цялото население, включително и за хората с увреждания.
Тези
принципи са залегнали и в Наредба на ОбС Варна за изграждане на общодостъпна
среда в гр. Варна /Приета на
5.02.2003 г./. Според изискванията на чл. 4, ал. 2, „В паркингите на населените места за
леките автомобили, които се управляват от хора с увреждания или превозват хора
с увреждания, се осигуряват паркоместа с възможно най-добър достъп до
входовете, а според чл. 10, ал.1
„Елементите на транспортно-комуникационните системи, достъпни за хора с
увреждания, включително паркоместата за хора с увреждания, се означават с
маркировка и се сигнализират с пътни знаци, информационни табла, разписания и
др., съгласно Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение,
като се използват символи, еднакви с тези, които се използват на терминали,
стадиони и други обществени сгради и места.“
Следва
да се констатира, че в нито един от горните нормативни актове не е възведено задължение за
държавните органи или органите на местно самоуправление да предоставят
персонално, лично място за паркиране на МПС и то пред входа на гаража
на конкретно лице
с увреждане, така, както е
поискано със заявлението на жалбоподателя. Задължението на държавните и местни органи е да
осигурят
достъпна архитектурна среда
за цялото население, в това число и като се отчитат
специфичните нужди на хората с увреждания. Това е изрично очертания кръг
от обществени отношения, които Наредба № 4 от 1.07.2009 г. регламентира.
На следващо място в чл.19 и
сл. от Наредба № 4 от 1.07.2009г. са въведени изисквания за местата и
минималния брой паркоместа, но тези изисквания касаят случаите на проектиране и
изграждане на сгради за обществено обслужване, жилищни сгради и паркинги, както
и в случаите, когато съществуващото положение позволява изпълнението на тези
изисквания, т.е. липсва насрещно задължение за общинските
органи за обособяване на
такива паркоместа. Освен това, използвайки
понятието „жилищни сгради“ в чл.19 ал.1 от горецитираната наредба №4/2009г.,
министърът на регионалното развитие и благоустройство със сигурност е имал
предвид жилищни сгради в режим на етажна собственост, а не индивидуални имоти
на граждани с еднофамилни къщи и налични гаражи в тях, какъвто притежава Ж.Ж..
Нещо повече съществуващата нормативна
уредба - чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП, според който „престоят и паркирането са
забранени на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете
на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях“ и идентичния
като съдържание чл. 25, ал.3, т.2 от Наредба
за организация на движението на територията на община Варна /приета с
Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание на ОбС, проведено на 31.01.2018
г./, защитава правото на жалбоподателя в достатъчна степен да паркира
собственото си МПС в собствения си гараж без проблем. Необходими са незначителни
усилия от негова страна свързани с уведомяване на компетентните органи, за да
се реши въпроса с неправилно паркираното МПС /трабант с рег.№ В4762 КМ/ пред
гаража му.
Изводите на административния орган се
подкрепят и от приетата по
делото втора
СТЕ, неоспорена от страните, според
която няма техническа възможност за обособяване на самостоятелно паркомясто
пред гаража на жалбоподателя, което не е в противоречие със законовото право на хората с увреждания на достъпна
жизнена среда, така като е уредено в раздел ІV от глава трета на ЗИХУ. Освен това, обособяването
на паркомясто за жалбоподателя, след като същия притежава гараж в собствения си
имот ще го постави в привилегировано положение спрямо останалите хора с
увреждания, които нямат собствен гараж, чиято цел няма как да бъде преследвана
от закона.
В
допълнение, според чл.
34, т.3 от ЗИХУ, един от начините за създаване на условия за достъпна жизнена
среда на хората с увреждания е осигуряване на специални условия за движение,
спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с
увреждания или превозващи хора с увреждания. Осъществяването на правото на
преференциално паркиране на определените за това места е уредено в чл. 99а,
ал.1 от ЗДвП чрез издаване на специална карта за паркиране. В случая
жалбоподателят разполага и с такава карта, която му дава и право на преференциално паркиране на определените за това
места,
което е допълнителна възможност, освен възможността му да паркира МПС-то в
гаража си.
Следователно, оспорения писмен отказ е
материално законосъобразен, съобразен с целта на закона. Не се установиха
допуснати съществени административно-производствени нарушения, спазена е
писмената форма и съдържа мотиви.
С оглед на изложените съображения, НЕОСНОВАТЕЛНА
е жалбата на Ж.М.Ж.
срещу отказ за поставяне на пътен знак Д 21, осигуряващ място за паркиране на
инвалид на ул. „П. Е.“ №** в гр. Варна по негово заявление рег.№ИИБ18003508ВН
от 13.11.2018г., обективиран в писмо рег. №ИИБ18003508ВН_001ВН от 19.12.2018 г.
на директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при
община Варна.
Предвид изхода на спора, следва да се присъдят в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв,
съгласно Наредбата за правна помощ и 300
лв за СТЕ, тъй като разликата от 200
лева до окончателния размер от 500 лева не е внесена от община Варна.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143
ал.4 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.М.Ж. срещу отказ обективиран в писмо рег.
№ИИБ18003508ВН_001ВН от 19.12.2018 г. на директора на дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“ при община Варна за поставяне на пътен знак Д
21, осигуряващ място за паркиране на инвалид на ул. „П. Е.“ №** в гр. Варна по
негово заявление рег.№ИИБ18003508ВН от 13.11.2018 г.
ОСЪЖДА
Ж.М.Ж., ЕГН ********** *** 400 /четиристотин/
лв представляващи направени разноски.
Решението може да се оспори
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: