№ 1171
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110138007 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.02.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Албена Китанова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №38007 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Б. В. ПЛ., чрез адв.И.ДЖ
от САК, срещу присъединения взискател- цесионера ФИРМА, със седалище и адрес на
1
управление: гр.АДРЕС, представлявано от Р.М.Т.- Управител, за признаване за установено,
че не се дължи изпълнение на следните суми: сума от 993,41 лв., представляваща главница
по запис на заповед от 02.04.2013г. и сума от общо 265 лв.- разноски, за които суми е
издаден в полза на цедента ФИРМА Изпълнителен лист по ч.гр.д. №33584/2014г. по описа
на СРС, 30 състав. Посочено е, че е настъпила перемпция по образуваното изп.д.
№201484410410069 по описа на ЧСИ Н.М, рег. №..., район на действие: СГС. Изложени са
твърдения за погасяването по давност на процесното вземане с кратката 3- годишна
погасителна давност, с оглед характера на претендираните вземания, считано от
06.07.2016г.- датата на последното валидно предприето изпълнително действие.
Претендират се разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез
адв.П.В. от САК, с който се оспорва основателността на предявения иск по изложени
съображения в тази насока. Твърди се, че в случая е приложима общата 5- годишна
погасителна давност за процесното вземане, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Посочено е, че с извършвани изпълнителни действия по образуваното
изпълнително производство е прекъснато теченето на погасителната давност.
С Определение №2754/03.08.2021г. е допуснато по реда на чл.389 от ГПК обезпечение
на исковата претенция, чрез налагане на обезпечителна мярка: Спиране на изпълнението,
след представяне на парична гаранция.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискано ч.гр.д. №33584/2014г. по описа на СРС, 30 състав, видно от което
е издадена на 08.09.2014г. заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на
ФИРМА срещу ищеца в настоящото съдебно производство, във връзка с представен Запис
на заповед от 02.04.2013г. за сумата от 1 000 лв., с падеж на предявяване. Издаден е и
Изпълнителен лист за горните суми в полза на кредитора.
Служебно е изискан препис на горепосоченото изпълнително дело. Изпълнителното
производство е образувано на 16.09.2014г. във връзка с молбa, подадена от взискателя
ФИРМА, въз основа на Изпълнителен лист от 08.09.2014г. по ч.гр.д. №33584/2014г. по
описа на СРС, 30 състав, издаден в негова полза. Извършени са справки по изпълнението от
съдебния изпълнител и е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена
на 29.04.2014г. Изпратени са до кредитни институции съобщения за наложени запори върху
вземания на ищеца по банкови сметки. С изпратената покана за доброволно изпълнение е
насрочен опис на движими вещи на 17.11.2014г. На 04.11.2014г. е постъпила молба от
взискателя за извършване на справки за притежавано недвижимо имущество от длъжника.
На 23.02.2015г. е насрочен опис на движимо имущество, като съобщението до длъжника е
ненадлежно връчено. На 22.01.2015г. е постъпила молба от кредитора за извършване на
справки и за налагане на запор върху притежавани от длъжника МПС- та. На 21.03.2015г. е
насрочен опис на движими вещи, който не е проведен. Изпратени са съобщения до кредитни
институции за налагането на запори. С Разпореждане от 24.09.2015г. е наложен запор върху
вземане за трудово възнаграждение на длъжника от работодателя му ФИРМА. На
11.03.2016г. постъпва молба от кредитора за извършване на справка и налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в търговски банки и за насрочването на опис. С
Разпореждане от 15.03.2016г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. С молба от
06.07.2016г. от кредитора е направено искане за насрочване на опис на движими вещи и с
Разпореждане от 11.07.2016г. е насрочен такъв. На 09.12.2016г. е постъпила молба от
взискателя, с която уведомява за извършена цесия в полза на ФИРМА. С Разпореждане от
22.12.2016г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Подобно разпореждане е
постановено и на 08.10.2018г. за опис, насрочен за дата 10.12.2018г. С молба от 22.11.2018г.
2
е направено искане за конституиране като взискател на ФИРМА, на основание чл.429 от
ГПК, като с Постановление от 03.01.2019г. последният е конституиран като взискател по
изпълнението. С Разпореждане от 03.01.2019г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника на 28.02.2019г. С молба от 02.09.2019г. взискателят ФИРМА иска налагането на
запори върху вземания на длъжника в търговски банки. С разпореждане от 01.10.2019г.
съдебният изпълнител насрочва опис на движими вещи на 20.11.2019г., като с молба от
28.10.2019г. е направено ново искане от кредитора за насрочване на опис. На 21.09.2021г. е
постъпила нова молба от кредитора за налагане на запор на сметка в ......
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
На основание чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на
задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите, които са обективирани в процесния изпълнителен лист, независимо от
акцесорния или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се
основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът
по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно
материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен
ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в
правата му.
Давността е материалноправен институт на гражданското право, за който са
приложими общите правила, уредени по императивен начин в ЗЗД. Случаите, когато
давността се прекъсва, не тече или се спира, са изчерпателно изброени в разпоредбите на
чл.115- 117 от ЗЗД. Върховната съдебна инстанция приема, че давността се прекъсва по
смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на всяко едно изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя. Такива действия могат да бъдат насрочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако в продължение на повече от 5
години от датата на постановяване на съдебното решение кредиторът бездейства и не
потърси вземането си, то задължението му се погасява по давност и същият не може по
принудителен ред да реализира вземането си, дори да е останало неизплатено. Горната
законова разпоредба се отнася единствено до вземанията, установени с влязло в законна
сила съдебно решение. Не може да се приеме, че издаденият въз оснoва на влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК изпълнителен лист, без да е проведен
съдебен исков процес, води до установяване на 5- годишна погасителна давност по смисъла
3
на чл.117, ал.2 от ЗЗД за вземане, което се погасява с по- кратка погасителна давност.
Заповедното производство е факултативен правен ред за снабдяване с изпълнително
основание от кредитора, като в хипотезата на чл.417 от ГПК, заповед за незабавно
изпълнение се издава по твърдения на заявителя, спрямо които не се извършва преценка по
същество. Правните норми, които уреждат давността са императивни и не допускат
разширително тълкуване, поради което в хипотезата на издадена заповед за незабавно
изпълнение, без да е проведено производство по реда на чл.422 от ГПК, приложима се явява
давността с която се погасява вземането. Процесното вземане се отнася за задължение, за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на съставен запис на заповед.
На основание чл.531, ал.1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца и с оглед
препращащата норма на чл.537 от ТЗ- срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с
тригодишна давност от падежа, което изключва приложението на общата давност по чл.110
от ЗЗД при тези искове, независимо от вида на иска - осъдителен за заплащане на вземането
или установителен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
В настоящия случай процесното вземане е предмет на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК, по която е издаден изпълнителен лист. Искането за образуване на
изпълнително производство е подадено от ответното дружество на 16.09.2014г. Отправената
до съдебния изпълнител молба от кредитора е акт на разпореждане с изпълняемото право,
като последният изразява волята си пред съдебния изпълнител, в качеството му на орган,
оторизиран от закона да извършва изпълнителни действия, за предприемането на такива
против длъжника. Иницирането на изпълнителен процес зависи от волята на кредитора.
Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В случая на 24.09.2015г. е
извършено валидно изпълнително действие, изразяващо се в налагането на запор върху
вземане за трудово възнаграждение на длъжника. На 11.03.2016г. и на 06.07.2016г.
постъпват молби от кредитора за извършване на справка и налагане на запор на банковите
сметки на длъжника в търговски банки и за насрочването на опис. Насрочените описи не са
извършени, като съобщенията до длъжника са ненадлежно връчени. Следва да се посочи, че
теченето на давността се прекъсва само при надлежното извършване на горните
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ. Не може да се
приеме, че насрочването на опис и оценка на движими вещи и съответно непровеждането
му, без да са налице никакви обективни пречки за това, представлява надлежно извършено
изпълнително действие, от което се полза взискателят и което да води съответно до
прекъсване теченето на давността. Същото следва да се приеме и по отношение на
ненадлежно наложените запори върху вземания по банкови сметки. Горното не
представляват надлежно извършени изпълнителни действия, които да пораждат правни
последици. Поддържането висящността на изпълнителното производство, без по него да са
извършвани реално изпълнителни действия и да са събирани задълженията по
изпълнителното основание, е противно на закона. От 24.09.2015г. до датата на
конституирането на ответника като взискател, е изтекла приложимата за вземането 3-
годишна погасителна давност, както и е настъпила перемпция по издадения изпълнителен
лист, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Към момента на конституирането на ответника
по делото като взискател по изпълнението паричното задължение е било погасено по
давност, поради което искът на ищеца се явява основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай в тежест на ответника следва да се
възложат разноски, съгласно представен списък на разноските, за следните суми: адвокатски
хонорар от 300 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и сума от
50,34 лв.- заплатена държавна такса, Възражението за прекомерност на адвокатския
4
хонорар, направено от ответника, не може да се приеме за основателно. В Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адовокатските възнаграждения, са установени
размерите на минималните възнаграждения, които се заплащат на адвокатите за процесуално
представителство по граждански дела с материален интерес. В настоящия случай не може да
бъде направен извод за значително несъответствие между процесния казус и
претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото подлежи на присъждане в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на oтветника ФИРМА, със седалище и
адрес на управление: гр.АДРЕС, представлявано от Р.М.Т.- Управител, че ищецът Б. В. ПЛ.,
ЕГН:**********, не дължи на ответника, следните суми: сума от 993,41 /деветстотин
деветдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща главница по
Запис на заповед от 02.04.2013г. и сума от общо 265 /двеста шестдесет и пет/ лв.,
представляваща разноски, за които суми е издаден на 08.09.2014г. Изпълнителен лист по
ч.гр.д. №33584/2014г. по описа на СРС, 30 състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ., със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС,
представлявано от Р.М.Т.- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Б. В.
ПЛ., ЕГН:**********, сума в размер общо на 350,34 /триста и петдесет лева и тридесет и
четири стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5