Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
21. 12. 2017г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 21. 11. 2017г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Красимир Маринов
Членове : Методи Величков Петя Георгиева
Секретар: Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия М. Величков възз. гр. дело № 477 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 57 от 12. 04. 2017г., постановено по
гр. д. № 1150 / 2015г. по описа на Радомирския районен съд, са отхвърлени като
неоснователни и недоказани обективно съединените искове на ищците П. А. К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, С.Н.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, К.К.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, Н.К.П., ЕГН:**********,
с адрес: ***, Д.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, Атанасов А.Т., ЕГН:**********,
с адрес ***, Н.В.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, А.З.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, В.З.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, М.Б.М., ЕГН:**********, с
адрес: ***, А.Д.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, Б.Г.К., ЕГН:**********, с
адрес: ***, Р.М.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, Н.М.К., ЕГН:**********, с
адрес: *** и А.Ц.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес ***,
чрез адв. Е.Е. от САК, против ответниците
Министерство на земеделието и храните, с адрес: ***, представлявано от
Министъра Д.Т., „Кракралес" ЕАД, ЕИК113057618, с
адрес: гр. Радомир, ул."Люлякова" № 16, представлявано от
Изпълнителния директор Н.Т.Д., „Кракралес Н"
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, ул."Люлякова" № 24,
представлявано от Управителя Н.М.Н.- Д., П.Х.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, Е.С.Т.-К.,
с адрес: ***, М.К.М., ЕГН.**********, с адрес: *** и А.Л.М., с адрес: ***, с
които молят съда:
1. да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на следните недвижи имоти: 1. Нива от 60 дка, находяща
се в землището на гр.Радомир, мест."Кютуко". 2. Нива от 1.170 дка, находяща
се в землището на гр.Радомир, мест."Кютуко". 3. Нива от 7.630 дка, находяща
се в землището на гр.Радомир, мест." Кютуко", 4. Ливада от 0.500 дка, находяща
се в землището на гр.Радомир, мест. „Гърляница", 5. Ливада от 2.160 дка, находяща се в землището на гр.Радомир, мест.„Гърляница", 6. Ливада от 2.200 дка находяща
се в землището на гр.Радомир, мест.„Гърляница", 7. Ливада от 1.660 дка, находяща се в землището на гр.Радомир, мест."Кюстендилско
шосе", които участват в имот № 000400 с площ от 91.99 дка, VII-ма категория представляващ трайни насаждения, находящи се в землището на гр.Радомир, с ЕКТТЕ 61577,
община Радомир, Пернишка област, при граници на имота по договора за замяна на
недвижими имоти, №000402-пасище мера ма земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№054039-полски път на община Радомир, имот №043008, ливада на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, имот №043003, ливада на наследници на Н. Д.П., имот №043004-ливада на
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №043001-ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№000394-път на община Радомир, имот №000401- градски разсадник на МЗГ- ДЛ, а по
скица съседите на имота са: имот №402001-пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
имот №402002-пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,имот №054039- полски път на
община Радомир, имот №043008-ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№043003-ливада на наследници на Н. Д.П., имот №043004-ливада на земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, имот №043011-ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №043010-ливада на
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №043009-ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№000111-друга селищна територия на гр.Радомир, махала, имот №000394-път на
община Радомир, имот №000401-горски разсадник на МЗГ-ДЛ,
2. да
осъди ответниците „Кракралес
Н"ООД гр.Радомир, П.Х.К. и М.К.М. да им предадат владението върху
описаните по - горе имоти и
3. да
прогласи за недействителен като сключен без представителна власт за Министъра
на земеделието и горите Н.Т.К., договора за замяна на недвижими имоти №
3/22.12.2005г. сключен между Министъра на земеделието и горите и „Кракралес" гр.Радомир.
Недоволни от
решението са останали 1.П. А. К., 2.С.Н.И., 3.К.К.П.,
4.Н.К.П., 5.Д.А.Т., 6.А.А.Т., 7.Н.В.П., 8.А.З.П., 9. В.З.Г.,
10.М.Б.М., 11.А.Д.К., 12.Л.Й.К., 13.Б.Г.К., 14.Р.М.К., 15.Н.М.К. и 16.А.Ц.С.,
които чрез адвокат Е.К.Е. от САК, са го обжалвали изцяло.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли то да бъде отменено и да
бъдат уважени изцяло предявените искове. Поддържат жалбата си и в съдебно
заседание, чрез друг процесуален представител – адвокат О.И..
Насрещните страни „Кракралес“ ЕАД и „Кракралес – Н“
ООД, М.К.М., П.Х.К., А.Л.М., Е.С.Т. - К., чрез адвокат Б. Б., са депозирали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържат отговора
си и в съдебно заседание, чрез адвокат Б.. Молят да им се присъдят направените
разноски пред въззивната инстанция.
Насрещната страна
Министерство на земеделието и храните не е изразило становище по въззивната жалба.
Предмет на
настоящето производство е и частна жалба от същите ищци, чрез адвокат Е.К.Е. от
САК, срещу определение № 299 от 17. 05. 2017г., с което е допълнено
първоначалното решение в частта му за разноските – ищците са осъдени да
заплатят на „Кракралес“ ЕАД и „Кракралес
– Н“ ООД сумата от 850лв., както и на П.Х.К. и М.К.М. сумата от 850лв.
Насрещните страни „Кракралес“ ЕАД и „Кракралес – Н“
ООД, М.К.М., П.Х.К., А.Л.М. и Е.С.Т. - К., чрез адвокат Бл. Б., са депозирали писмен отговор, с който оспорват
частната жалба като неоснователна. Молят обжалваното определение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Молят да им се присъдят направените
разноски пред въззивната инстанция.
Насрещната страна
Министерство на земеделието и храните не е изразило становище по частната
жалба.
За
да постанови решението си, Радомирският
районен съд е квалифицирал исковете по чл. 124, ал.1 от ГПК, по чл. 108 от
ЗС и по чл. 26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД. Обсъдил е
заключението на вещото лице Ж.В.. Отбелязал е, че ищците следва да докажат, че
е налице завършила реституционна процедура за процесните
имоти по реда на ЗСПЗЗ, като възстановяването следва да е извършено в стари
реални граници. Въз основа на приложената преписка вх.№ 327 / 06. 11. 1991г. ,
съдът е приел, че имотите са заявени в
срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ от З. Г. С. в качеството му на наследник на Г, С. П.,
като общата площ на заявените имоти е 76.920 дка, находящи
се в землището на гр.Радомир. Отбелязал е, че по делото са приложени като
доказателства опис - декларация за членство в ТКЗС от 1956 г., нотариални
актове от 1918 г., 1939 г. и 1940 г. и клетвена декларация. Отбелязал е, че
Поземлена комисия-Радомир е провела анкета относно начина на възстановяване на
имотите - с план за земеразделяне, в съществуващи стари реални граници, имоти в
регулация, имоти, попадащи в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и т.н., като заявителят
е присъствал на анкетата и е уточнил начина на възстановяване на имотите.
Отбелязал е, че в резултат на проведената анкета ПК – Радомир се е произнесла с
протокол № 50/10.03.1993 г. Посочил е, че с решение № 113/24.07.2003 г. по адм. дело № 400 по описа за 2002 г., Окръжен съд- Перник е
прогласил нищожността на решение № 50/10.03.1993 г., постановено по заявление
вх. № 327/06.11.1991 г. на ПК-Радомир, в частта му по раздел III "отказва
да възстанови правото на собственост" в т.1 нива от 60.000 дка в землището
на г.Радомир, местността "Кютуко".
Съдът
е отбелязал, че с решение № 73/23.04.2007 г., постановено по гр. дело №
225/2006 г. по описа на Районен съд – Радомир, в производството по реда на
чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ, е прогласено за нищожно решение № 50-ФРЗ/08.03.2006 г. на
ОСЗГ-Радомир, постановено по заявление вх.№327/06.11.1991 г., с мотив, че
протоколно решение № 50/10.03.1993 г. на ПК- Радомир, с което е признато
правото на собственост върху претендираните имоти по
отношение на наследниците на Г. П. и е определила начина на неговото
възстановяване - в нови реални граници /с план за земеразделяне/ се явява
позитивно по отношение на жалбоподателите и това решение е влязло в сила. Приел
е, че доколкото няма доказателства същото да е обжалвано, то комисията не е
могла да преразглежда постановените с решението въпроси, а да доведе
процедурата по възстановяване на процесиите имоти в нови реални граници. В тази
насока е посочил, че с уведомление изх. № 1685/12.12.2007
г. ОСЗГ- Радомир е уведомила А.З.П., в качеството й на наследник на Г.П.
относно начина на изпълнение на решение №73/23.04.2007 г., постановено по гр.
дело № 225/2006 г. по описа на Районен съд - гр.Радомир, а именно, че решението
на съда ще се изпълни с обезщетяване на собствениците по реда на чл.15, ал.4
във вр. с ал.3 от ЗСПЗЗ. Отбелязал е, че реституционната
процедура не е довършена докрай, предвид това, че до настоящия момент никой от
наследниците на Г. С. П. не се е явил в ОСЗГ - Радомир за уточняване в кои
землища на територията на община Радомир и в кои имоти от общинския поземлен
фонд да бъдат обезщетени /настанени/.
Въз
основа на изложеното съдът е приел, че исковете по чл. 124, ал.1 ГПК и ревандикационни иск по чл. 108 ЗС, се явяват изцяло
неоснователни и недоказани, тъй като ищците не са доказали правото си на
собственост върху процесните имоти.
По
отношение на иска по чл.26, ал.2, предлож.II-ро от ЗЗД, съдът е приел, че и той се явява
неоснователен и недоказан, тъй като не е налице основание за прогласяване на
нищожност на договора за замяна на недвижими имоти № 3/22.12.2005 г., сключен
между Министъра на земеделието и горите и „Кракралес"
гр.Радомир, като сключен без представителна власт за Министъра на земеделието и
горите Н.Т.К. - последният е действал в съответствие с чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ и
е упражнил правата на собственик на земите от държавния поземлен фонд.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК ,
Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба, се явява редовна и
процесуално допустима – подадена е от активно легитимирани страни, имащи
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен
съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от
съдия от Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното
решение се явява процесуално допустимо.
По
отношение незаконосъобразността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд
е ограничен от изложеното във въззивната жалба.
Преценявайки доводите в жалбата, тези на противните страни, събраните по делото
доказателства, включително и приетото заключение на вещото лице инж. Р.И. пред
Пернишкия окръжен съд, въззивната инстанция намира
следното :
Заключението
на вещото лице Д.Н. – техник, макар и намиращо се между кориците на делото не
следва да се обсъжда, тъй като същото не е било прието от Радомирския районен
съд и поради това е била назначена съдебно – техническа експертиза с вещото
лице инж. Ж.В.. Писмените доказателства, фигуриращи като л. 434 – 448 от първоинстанционното дело също не следва да се обсъждат тъй
като са неотносими към предмета на делото и явно са
прикачени по грешка към настоящето дело.
Направеното
искане в писмената защита на жалбоподателите – да се отмени хода по същество и
да се насрочи ново съдебно заседание за събиране на доказателства, се явява
неоснователно. Повторната съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Р.И.
е била назначена, тъй като е било оспорено заключението на вещото лице инж. Ж.В.
– за отстраняване на процесуално нарушение на Радомирския районен съд по чл.
266, ал.3 от ГПК и нищо не налага събирането на други доказателства, още повече,
че не се твърди да е налице някоя от хипотезите на чл. 266 ал.2 от ГПК.
По
делото са представени многобройни писмени доказателства, често по няколко пъти,
и в тази насока Пернишкият окръжен съд намира следното :
Ищците
твърдят, че са собственици на процесните имоти, в
качеството им на наследници на Г, С. П. поч. на ***, въз
основа на реституционна процедура по ЗСПЗЗ на земеделски земи, като се позовават
на решение № 50 от 13. 07. 2004г. на ОСЗГ – гр. Радомир, както и на предшествуващото го решение № 50 от 10. 03. 1993г. на
Поземлена комисия – гр. Радомир.
Видно
от представените удостоверения за наследници, ищците действително са наследници
на Г. С. П..
Със
заявление вх. № 327 от 06. 11. 1991г. З. Г. С., в качеството му на наследник на
Г. С. П. е заявил желанието да бъде възстановена собствеността върху
земеделските зами в землището на гр. Радомир както следва :
Нива,
с площ от 40 дк. в м. „Кютуко“,
правото на собственост на която се установява с нотариален акт № 88, дело №
91/1918г.
Нива, с площ от 30 дк.
в м. „Кютуко“, правото на собственост на която се
установява с нотариален акт № 88, дело № 91/1918г.
Ливада, с площ от
2,160 дк. в м. „Гърляница“,
правото на собственост на която се установява с нотариален акт № 59, дело №
121/1939г.
Ливада, с площ от
2,160 дк. в м. „Гърляница“,
правото на собственост на която се установява с нотариален акт № 59, дело №
121/1939г.
Ливада, с площ от
2,2 дк. в м. „Гърляница“, правото на собственост на която се установява с
нотариален акт № 18, дело № 32/1940г.
Градина, с площ от 0.4
дк. в м. „Кюстендилско шосе“ – с доказване
/декларация/л.99, л. 100, л.102, л.105 и сл. от първоинстанционното
дело/.
С протокол № 50 от 01. 03. 1993г. по заявление вх. № 327 от 06.
11. 1991г. на Поземлена комисия гр. Радомир, е взето решение, с което се
признава и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на
Г. С. П. върху всичките заявени шест земеделски земи, по вид, площ и
местонахождение – така, както са заявени, с
план за земеразделяне и като мотиви е посочено – наличие на документи за
собственост /л.110 от първоинстанционното дело/. Това решение е подписано от председателя,
секретаря и трима членове на Поземлената комисия. Видно от приложената
извадка от копие от регистъра за връчени решения за землището на гр. Радомир,
решението е връчено на 07. 10. 1994г. на К. А. С. /л.111 от първоинстанционното
дело/ и няма данни то да е обжалвано.
Впоследствие с
решение № 50 от 10. 03. 1993г. /т.е. от същата дата/, върху което няма
положени никакви подписи :
I.
Е признато правото на собственост на наследниците на Г. П. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на следните имоти, всичките находящи
се в землището на гр. Радомир :
1. Нива от 60 дк. в м. „Кютуко“,
2. Ливада от 0,500 дк. в м. „Гърляница“,
3. Ливада от 2,160 дк. в м. „Гърляница“,
4. Ливада от 2,200 дк. в м. „Гърляница“,
5. Овощна градина от 0.400 дк. в м. „Кюстендилско шосе“
6. Нива от 1,770дк. в м.“Кютуко“,
7. Нива от 7,630дк. в м. „Кютуко“ и
8.Ливада от 1,660дк. в м. „Гърляница“,
като на никой от изброените имоти
не са описани границите.
II. Е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г. П. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на същите 8 бр. имоти, находящи се в
землището на гр. Радомир, като вид, площ и местност, описани в п.I, като отново на никой от изброените имоти не са описани
границите.
III.
Е отказано да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Г.
П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти :
1.Нива от 60 дк.
в м. „Кютуко“, тъй като същият е унищожен съгласно
чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – горски разсадник,
2. Ливада от 0,500 дк. в м. „Гърляница“, тъй като
същият е унищожен съгласно чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – горски разсадник и
3. Нива от 1,770дк. в м.“Кютуко“, тъй като същият е унищожен съгласно чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – горски
разсадник /л.112 – 115 от първоинстанционното дело/
Решението
е било обжалвано и с решение № 113 от 24. 07. 2003г.,
постановено по адм. д. № 400 по описа на Пернишкия
окръжен съд, е била прогласена нищожността на решението на Поземлена комисия
гр. Радомир, в частта му по раздел III „отказва да възстанови“ в т.1 нива от 60 дк. в землището на гр. Радомир в местността „Кютуко“ /л.119 – 120/. Видно от мотивите на това решение,
съдът е приел, че решението на Поземлена комисия – Радомир е антидатирано, тъй като с протокол № 50 от 01. 03. 1993г.
/от същата дата/ е взето решение, с което се признава и определя за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. С. П. върху
всичките заявени шест земеделски земи, по вид, площ и местонахождение – така,
както са заявени, с план за
земеразделяне /л.119/ и само по този начин следва да се извърши
земеделската реституция.
С
решение № 50 от 13. 07. 2004г. Поземлена комисия – гр. Радомир, върху което също
няма положени никакви подписи :
I. Е признато правото на собственост на наследниците на Г. П. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти, всичките находящи се в землището на гр. Радомир :
1. Нива от 60 дк.
в м. „Кютуко“,
2. Ливада от 0,500 дк. в м. „Гърляница“,
3. Ливада от 2,160 дк. в м. „Гърляница“,
4. Ливада от 2,200 дк. в м. „Гърляница“,
5. Овощна градина от 0.400 дк. в м. „Кюстендилско шосе“
6. Нива от 1,770дк. в м.“Кютуко“,
7. Нива от 7,630дк. в м. „Кютуко“ и
8.Ливада от 1,660дк. в м. „Гърляница“,
като на никой от изброените имоти
отново не са описани границите.
II. Е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. П.
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 60 дк. в м. „Кютуко“, 2. Ливада от
2,160 дк. в м. „Гърляница“,
3. Ливада от 2,200 дк. в м. „Гърляница“,
4. Овощна градина от 0.400 дк. в м. „Кюстендилско
шосе“, 5. Нива от 7,630дк. в м. „Кютуко“ и 6.Ливада от 1,660дк. в м. „Гърляница“ находящи се в
землището на гр. Радомир, като вид, площ и местност, описани в п.I, като
отново на никой от изброените имоти не са описани границите.
III. Е отказано да бъде възстановено
правото на собственост на наследниците на Г. П. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти :
1. Ливада от 0,500 дк. в м. „Гърляница“, тъй като
същият е унищожен съгласно чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – горски разсадник и
2. Нива от 1,770дк. в м.“Кютуко“, тъй като същият е унищожен съгласно чл. 10б, ал.1
от ЗСПЗЗ – горски разсадник /л.121 – 124 от първоинстанционното
дело/.
Следователно
решение № 50 от 10. 03. 1993г. и решение № 50 от 13. 07. 2004г. на Поземлена
комисия – гр. Радомир, на които се позовават ищците в исковата си молба, не ги
легитимират като собственици на процесните имоти, тъй
като и в двете решения не са описани категориите,
границите и съседите на имотите, за които се признава правото на собственост
и се възстановяват на наследниците на Г. П. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на описаните 8 броя имоти, всичките находящи
се в землището на гр. Радомир, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ, в редакцията й към момента на постановяване на двете решения.
Настоящето производство не е административно по реда на чл. 13, ал.4 от ЗСПЗЗ,
по обжалване на тези решения и имащо за цел да установи със съдебно –
технически експертизи дали границите на земеделските земи съществуват на място
и кои са те. Искът е ревандикационен по чл. 108 от ЗС
– твърди се, че реституционната процедура е приключила и въз основа на решение
№ 50 от 13. 07. 2004г. на ОСЗГ – гр. Радомир, както и на предшествуващото
го решение № 50 от 10. 03. 1993г. на Поземлена комисия – гр. Радомир, същите са
собственици на процесните имоти, което обаче не се
установява от доказателствата по делото.
Съдът следва да
отбележи, че е било постановено и решение № 50 – ФРЗ от 08. 03. 2006г на ОСЗГ –
гр. Радомир, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.
П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като отново не са
описани границите на имотите, а те са описани с номера по картата на землището
и решението е придружено със скици /л.242 и сл./, но това решение е прогласено за нищожно с
Решение № 77 / 23. 03. 2007г. № 73 от 23. 04. 2006г., постановено по гр. д. №
225 / 2006г. по описа на Радомирския районен съд /л.354/. Видно от мотивите на
това решение, съдът е приел, че с протокол № 50 от 01. 03. 1993г. е взето
решение, с което се признава и определя за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Г. С. П. върху всичките заявени шест земеделски
земи, по вид, площ и местонахождение – така, както са заявени, с план за земеразделяне, което решение
е влязло в сила и това решение се явява позитивно за наследниците на Г. П. и
само по този начин следва да се извърши земеделската реституция.
С решение № 50-ОБ
от 16. 03. 2000г. на ПК – гр.Радомир е определено на наследниците на Г. С. П.
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земя с 61,670дк. земя и
/или поименни компенсационни бонове /л. 383/. С решение № 50-ОБ от 16. 03.
2000г. на ПК – гр.Радомир е определено на наследниците на Г. С. П. правото на обезщетениеземя на стойност 23403лв., а за разликата до
пълния размерна дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове на
стойност 27 475лв. /л. 385/.
С решение № 10-ПОЗ,
решение № 50-ПОЗ, решение № 27-ПОЗ и Решение № 22-ПОЗ, всичките от 01. 02. 2006г.
наследниците на Г. П. са били обезщетени със земеделски земи в с.Друган, в гр.
Радомир /но различни от процесните/, в с. Старо Село
и в с. Николаево /л.387 - 392/. Тези решения обаче също не легитимират ищците в
качеството им на наследници на Г. П., за собственици на процесните земи.
Следователно искът
по чл. 108 от ЗС се явява неоснователн и следва да се
отхвърли като такъв.
По иска с правно
основание чл. 26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД. Видно от
т.1 на приложеното пълномощно К0001-66 от 11. 03. 2005г., Министърът на
земеделието и горите Н.Т.К. е упълномощил Р.П.Р. да сключва договори за
продажба и замяна на земеделски земи от държавния поземлен фонд /л344/.
Следователно и искът по чл. 26, ал.2, предл. 2-ро от
ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
В жалбата не са
наведени доводи в какво се изразява неправилността на решението на Радомирския
районен съд в тази му част.
Следователно
изводите на Радомирския районен съд за неоснователност и на двата иска са
правилни, поради което жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, при условията на чл.
272 от ГПК.
По частната жалба срещу
определение № 299 от 17. 05. 2017г.
С това определение е
допълнено първоначалното решение в частта му за разноските, като ищците са
осъдени да заплатят на „Кракралес“ ЕАД и „Кракралес – Н“ ООД сумата от 850лв., както и на П.Х.К. и М.К.М.
сумата от 850лв. В съдебно заседание на 21. 03. 2017г., в хода на устните
състезания, адвокат Б., е поискала на бъдат присъдените на нейните доверители
направените разноски. Видно от приложените два договора за правна помощ /л.81 и
л. 83/, двете ответни дружества са изплатили адвокатски хонорар в размер на
850лв., както и двамата ответници физически лица /към
онзи момент/ също са изплатили на адвокат Б. адвокатски хонорар в размер
на 850лв. Тези суми не са били присъдени
с първоночалното решение. В последното съдебно
заседание адвокат Б. е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в
който фигурират именно двата адвокатски хонорара. Следователно частната жалба
се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Въззиваемите дружества „Кракралес“ ЕООД гр. Радомир и „Кракралес – Н“ ООД гр. Радомир, са направили разноски пред
настоящата инстанция в размер на 850лв. за адвокатско възнаграждение, която
сума с оглед изхода по делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им я заплатят.
Въззиваемите ответници А.Л.М., М.К.М.,
Е.Е.С.Т. – К. и П.Х.К. са направили разноски пред
настоящата инстанция в размер на 850лв. за адвокатско възнаграждение, която
сума с оглед изхода по делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им я заплатят.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 57 от 12. 04. 2017г., постановено по гр.
д. № 1150 / 2015г. по описа на Радомирския районен съд.
Потвърждава определение № 299 от 17. 05. 2017г., постановено по гр.
д. № 1150 / 2015г. по описа на Радомирския районен съд.
Осъжда П. А. К., ЕГН:**********, с адрес: ***, С.Н.И., ЕГН:**********,
с адрес: ***, К.К.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, Н.К.П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.А.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, А. А.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, Н.В.П., ЕГН:**********,
с адрес: ***, А.З.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.З.Г., ЕГН:**********, с
адрес: ***, М.Б.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, А.Д.К., ЕГН:**********, с
адрес: ***, Б.Г.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, Р.М.К., ЕГН:**********, с
адрес: ***, Н.М.К., ЕГН:**********, с адрес: *** и А.Ц.С., ЕГН:**********, с
адрес: ***, да заплатят на :
-„Кракралес" ЕАД, ЕИК113057618, с адрес: гр. Радомир,
ул."Люлякова" № 16 и „Кракралес Н"
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, ул."Люлякова" № 24, сумата 850лв., представляваща
направените от двете дружества разноски пред Пернишкия окръжен съд.
-П.Х.К., ЕГН:**********,
с адрес: ***, Е.С.Т.-К., с адрес: ***, М.К.М., ЕГН.**********, с адрес: *** и А.Л.М.,
с адрес: ***, сумата 850лв.,
представляваща направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано от датата
на връчването му на страните.
Председател :
Членове : 1. 2.