Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.03.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10777 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.05.2018 г., постановено по
гр.дело № 42951/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 60
състав, са отхвърлени предявените от Ф.А.В., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, над партер, ап.3- адв.Г.А. срещу „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 1577/17.07.2012 г. на управителите на „Б.п.“ ЕООД, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като незаконно, за възстановяването на Ф.А.В. на
длъжността директор „Човешки ресурси“ в Дирекция „ Човешки ресурси“ и за
присъждане на обезщетение по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ в размер на 13155,48 лв./ тринадесет
хиляди, сто петдесет и пет лева, и 48 ст./ за периода 07.08.2012 г.- 07.02.2018
г. С решението на съда е осъден Ф.А.В.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, над партер, ап.3- адв.Г.А., да
заплати на „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, сумата от 100 лв.- съдебни разноски, както и на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, сумата от 713 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението на СРС, 60 с-в е постъпила
въззивна жалба от Ф.А.В., подадена чрез пълномощника му адв. Г.А., с искане
същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „ БДЖ- Т.П.“
ЕООД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк. М.П. оспорва жалбата,
като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищецът Ф.А.В. срещу
ответника „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД, гр.София, при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай със заповед № 1577/17.07.2012 г., издадена на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда- съкращаване на щата и във
връзка с чл.326, ал.2 от Кодекса на труда, от управителите
на „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД, гр.София, е прекратен сключения трудов договор с Ф.А.В.,
с ЕГН **********, на длъжност Директор „
Човешки ресурси“, дирекция „ Човешки ресурси“, при „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД-Централно
управление“, считано от деня, следващ датата на връчване на настоящата заповед.
Видно от изрично отбелязване върху процесната заповед, същата е връчена на ищеца
на 17.07.2012 г. в 13,59 часа при отказ, оформен с подписите на двама
свидетели, служители на ответното дружество.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от
ищеца Ф.А.В. срещу ответника на „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3
във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на
заповед № 1577/17.07.2012 г., с която е
прекратен сключения трудов договор с Ф.А.В., на длъжност Директор „ Човешки ресурси“, дирекция „
Човешки ресурси“, при „БДЖ- Т.П.“ ЕООД-Централно управление“, считано от деня,
следващ датата на връчване на настоящата заповед, на основание чл.328, ал.1,
т.2, пр.2-ро от КТ, поради съкращаване на щата, са правилни и в съответствие на
материалния закон.
Спорните по делото обстоятелства,
с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено
с въведеното от ищеца възражение за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, относно извършена преценка във връзка с датата на
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, с
възражение за прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, както и с възражението, че уволнението
е незаконно, тъй като при извършеното съкращаване на длъжността на ищеца,
ответникът не е извършил подбор на основание чл.329, ал.1 от КТ, по които
настоящият въззивен състав намира следното:
Съдът приема, че изискванията за законност на
уволнението поради съкращаване в щата са следните: 1/ да е налице премахване,
считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции ; 2/
съкращението да е реално т.е съответната трудова функция действително да се
премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност
при запазване характера на извършваната работа ; 3/ да е налице към момента на
уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното фактическо съкращаване ; 4/ да е извършено по
съответния ред и от компетентен орган.
Законността
на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по
необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно
установяването на съществуването на материалноправното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването
на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е
съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа,
който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално – да има
фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва
процесната длъжност.
Неоснователно е възражението на ищеца
за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно извършена преценка във връзка с датата на
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснато процесуално нарушение от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е
такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което
ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или
недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат
само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във
въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема,
че доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е
направено. С оглед на което довода на ищеца за допуснато процесуално нарушение
от СРС, изложен в депозираната от него
въззивна жалба се явява неоснователен.
От друга страна противно на изложеното във въззивната жалба, съдът
намира за правилна преценката на първоинстанционния съд, относно датата на
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Изводите на съда, относно обстоятелството, че процесната заповед за уволнение е
връчена на ищеца на 17.07.2012 год., са обосновани с оглед данните по делото.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд в тази
насока и приема за безспорно установено обстоятелството, че заповед № 1577/
17.07.2012 год., с която е прекратен сключения трудов договор с ищеца, е
връчена на последния при отказ на 17.07.2012 год. Преценката на събраните по делото
доказателства не могат да обосноват друг извод.
На
следващо място неоснователни са твърденията на въззивника-ищец за нарушена закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ при уволнението. Закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника
от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В
изброените в чл.333 от КТ случаи уволнението е поставено в
зависимост от предварително разрешение от определен държавен или синдикален
орган. Работодателят може да упражни законно правото си на уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, в хипотезата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, само с предварително разрешение
на инспекцията по труда. Съдът приема, че закрилата по чл.333, ал.1,
т.4 от КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е
започнал ползването на разрешен му отпуск.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът към момента на връчване на
заповедта за уволнение/ 17.07.2012 год./ не е започнал ползването на разрешен
му отпуск, респективно не е бил в отпуск поради временна неработоспособност.С
оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност, считано от 18.07.2012 год., но не и на
17.07.2012 год., когато му е била връчена надлежно от ответника заповедта за
уволнение. В тази връзка, ищецът не се ползва от закрилата на чл.333, ал.1, т.4
от КТ. В процесния случай уволнението на ищеца не е извършено при нарушение на
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ.
На следващо място, неоснователно е релевираното във
въззивната жалба възражение, че уволнението е незаконно, тъй като при
извършеното съкращаване работодателят не е извършил подбор на основание чл.329,
ал.1 от КТ. В настоящия случай ответникът не е длъжен да извършва подбор, тъй
като уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност и не е установено
това съкращаване да е извършено фиктивно. В тези случаи извършването на подбор
е възможно и допустимо по преценка на работодателя, но след като не е
задължително, а негово право, то и отказът да го извърши не подлежи на съдебен
контрол. Задължението за подбор съществува тогава, когато работодателят
съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата
си. В разглеждания случай е безспорно установено обстоятелството, че
съкращаването на щата е засегнало единствената длъжност по щатно разписание,
заемана от ищеца – Директор „ Човешки ресурси“, Дирекция „ Човешки ресурси“ при
„ Б.п.“ ЕООД- ***, поради което и работодателят не е имал задължение да извърши
подбор по реда на чл.329, ал.1 от КТ и уволнението е законно. Съдът приема, че
извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се
съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква
длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни
бройки измежду заемащи сходна длъжност.
На
следващо място, при преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че не са налице и сходни със заеманата от ищеца длъжност, доколкото посочените от него
за такива във въззивната жалба се намират в различни структурни звена при
ответника, както и в различни населени места и осъществяват различни трудови
функции. Съдът намира, че служителите заемащи посочените от ищеца във
въззивната жалба, като сходни длъжности, осъществяват различни трудови функции,
поради което не са сходни длъжности и не се касае за изпълнение на сходни
трудови функции.
Извършването на
подбор по чл.329, ал.1 от КТ при
съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и
уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични
трудови функции. Този подбор се извършва измежду работниците в рамките на
обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата, а когато
съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички
еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. Обособена структура в
предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено,
което е отделено финансово-икономически /отделен източник на приходи, отделна
разходна сметка/, но и всяко образувание, което е обособено в
организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна
организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието,
каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните
отдели и цехове. Работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на
отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието /в
същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено
отличаващи се трудови функции. Работодателят обаче не е длъжен, нито може да направи подбор между
работници или служители с място на работа, според трудовите договори в различни
населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера
на работа, определени в сключения трудов договор./ В този смисъл решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.дело № 882/ 2011 г., IV г. о. ВКС
и решение №
329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. IV г.
о. ВКС/. От друга страна, подбор по смисъла на чл.329 КТ не се
извършва между служители в рамките на структурно обособено звено на едно
предприятие, когато единични щатни бройки се намират в различни населени места
в страната. Такъв следва да се извърши само между работници или служители в
рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или
населено място, при наличието на повече от една щатна бройка за определена
длъжност. Противното означава, че ако подборът при посочената хипотеза е
задължителен, може да бъде прекратено трудово правоотношение поради съкращаване
в щата с лице, чиято щатна бройка в дадено населено място не се съкращава, и
същата не може да бъде заета от друго лице, от друго населено място.
С оглед на така изложените съображения, предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, и като
такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с
което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника-ищец не се
следват разноски. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с
чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят
своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение
на въззиваемата страна-ответник, съдът намира, че към момента на постановяване
на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна
инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото в
полза на въззиваемата страна-ответник юрисконсултско възнагражение следва
да се определи от съда в размер на 100
лв. за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.05.2018 г., постановено
по гр.дело № 42951/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 60 състав.
ОСЪЖДА Ф.А.В., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, над партер, ап.3- адв.Г.А., да заплати на „БДЖ- Т.П.“
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00 лв. / сто лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско
възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.