№ 3531
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н. Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Н. Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110212600 по описа за 2021 година
при участие на секретар Юлиана Илиева, като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 12600 по описа на СРС за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-013849 от 08.07.2021г., издадено от Началник Сектор „Административно обслужване”
при Отдел „Пътна полиция” на СДВР, с което: 1. на осн. чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” от 200 (двеста) лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП; 2. на осн.
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени и административни наказания „глоба” в размер на
100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 (един) месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че съществували съществени нарушения на процесуалните
правила при установяване на нарушението (непосочени), както и такива нарушения в хода
на административно-наказателното производство (неотразени), като жалбоподателят
посочва, че „допълнителни съображения” щял да изложи в съдебно заседание и ще поиска
събирането на „допълнителни доказателства”. Отправено е искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя И. Д. А., редовно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата си с изложените съображения, като допълва, че не бил чул удар от
произшествието и не е разбрал, че е участник в ПТП.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по депозираната жалба.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателствени
материали, и взе предвид разпоредбите на закона, намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 08.01.2021г., около 08:30 часа, в гр. София, жалб. И. А. управлявал собственото си
1
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил си лек автомобил марка/модел
„Фолксваген Пасат” с рег. № ..., като се движел по ул. „Връх Тумба”, с посока на движение
от ул. „Урвич” към ул. „Софийски герой”.
До блок № 26 в ж. к. „Хиподрума” имало паркирали леки автомобили, сред които бил
и лек автомобил марка/модел „Ауди А6” с рег. № ... (собственост на НСБ.), а пред него
паркирал автомобила си и жалб. А..
По същото време, свид. В. А. отивала на работа в близкия магазин „Билла”, като за
целта паркирала своя автомобил на известно, но достатъчно разстояние от автомобила
„Ауди”, след което слязла от колата си, за да изпие сутрешното си кафе.
В този момент автомобилът, управляван от жалб. И. А., започнал маневра, за да
излезе от пространството между автомобила на свид. А. и автомобила „Ауди”.
Първоначално потеглил напред, след това върнал на заден ход и ударил автомобила „Ауди”
в областта на предната броня, а след това жалб. А. успял да завърши маневрата и без да
слезе, за да види случилото се, напуснал района на настъпилото пътно-транспортно
произшествие (ПТП). Цялото описано поведение на водача – жалбоподател И. А. било
наблюдавано от свид. А., която записала номера на автомобила му, а след малко дошъл и
собственикът на паркирания автомобил „Ауди”, който сигнализирал пътната полиция за
инцидента.
По това време, на смяна като автопатрул (АП) 91-6 били свид. Н. Н. (на длъжност
„младши автоконтрольор”) и колегата му ДН. (длъжност „младши автоконтрольор”), които
към 08:45 ч. на въпросната дата (08.01.2021г.) били изпратени от ОДЧ-90 да посетят района
на въпросното ПТП. Полицейските служители изслушали заварената свидетелка (очевидец)
В. А., огледали за видими щети по автомобила „Ауди”, получили писмени сведения за
инцидента (вж. л.8), като полицейския служител Н. съставил Протокол №
1785259/08.01.2021г. за ПТП (вж. л.4), а свид. Н. изготвил полицейски доклад (вж. л.5), като
материалите били предадени на Група „Административно-наказателна дейност” на ОПП-
СДВР и заведени като преписка № Е-21/2021г., каквато била практиката в случаите на
напуснали ПТП водачи, с цел издирване и установяване на собственика (или водача) на
въпросния автомобил „Фолксваген Пасат”.
Установено било, че собственик на автомобила е жалбоподателят И. Д. А., който бил
призован със съдействието на Сектор „Пътна полиция” в ОДМВР – Монтана (вж. л.9). В
РПУ – Монтана, на 10.02.2021г. от жалб. А. били взети писмени сведения, в които същият
заявил, че автомобил „Фолксваген” с рег. № ... е негова собственост и се управлява само от
него, но „нямал спомен” да е участвал в ПТП (вж. л.11), след което били върнати
материалите в ОПП-СДВР.
Въз основа на съдържащите се в преписката данни, свидетелят Е. П. (на длъжност
„младши автоконтрольор”) преценил, че има данни за извършени административни
нарушения, поради което на 22.04.2021г. съставил против жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА № 950770/22.04.2021г., в
който били описани обстоятелствата по извършената проверка, фактическото описание на
двете административни нарушения (управление на МПС на посочените дата, място и
време, и при маневра за излизане от реда на паркирани автомобили – заден ход, става
причина за ПТП в паркирания лек автомобил с рег. № ..., както и напускане на мястото на
ПТП без да уведоми органите на МВР за това), както и правната квалификация на двете
нарушения – по чл.25, ал.1 (за първото) и чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП (за второто).
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели – САД. (по съставянето на Акта) и
на свид. В. Ж. А. (очевидец), но в отсъствието на жалб. И. А., който няма данни да е и
поканен за съставянето на АУАН (чл.40, ал.2 от ЗАНН). Актът бил подписан от
актосъставителя и двамата свидетели, като със съдействието на ОДМВР – Монтана (вж.
л.15-17) – бил връчен на жалбоподателя на 10.06.2021г., който го подписал и не отразил
2
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН сер. АА № 950770/22.04.2021г., на 08.07.2021г.
Началникът Сектор „Административно обслужване” в ОПП-СДВР издала и процесното НП
№ 21-4332-013849/08.07.2021г., в което били отразени обстоятелствата по извършване на
нарушенията, фактическото им описание (управление на МПС на посочените дата, място и
време, и при маневра за излизане от реда на паркирани автомобили, реализирал ПТП с
паркирания лек автомобил с рег. № ... – създава опасност за участниците в движението
без да се съобрази с тях, както и напускане на мястото на ПТП без да уведоми органите
на МВР за това, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, не
уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията ), както и правната
квалификация на двете нарушения – по чл.25, ал.1 (за първото) и чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от
ЗДвП (за второто), като на осн. чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба” в размер на общо 200 (двеста) лева за
първото нарушение, а на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени наказания
„лишаване от право да управлява МПС” за 1 (един) месеца и „глоба” от 100 (сто) лева за
второто нарушение.
НП било връчено с разписка на 16.08.2021г. на жалбоподателя, а с жалба по пощата
(клеймо от 18.08.2021г. – л.3) същото се оспорва пред СРС.
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени от събрания по
делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните свидетели Е. З. П. (частично), Н. И. Н. и В. Ж. А., както и в приобщените по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК писмени доказателства: съставеният АУАН
сер. АА. № 950770/22.04.2021г., плик с клеймо (л.3), протокол за ПТП (л.4), полицейски
доклад (л.5), писмо и призовка за А. (л.6-7), писмени сведения (л.8), писмо до
ОДМВР – Монтана (л.9), писмени сведения от жалбоподателя (л.11), писмо за връчване на
АУАН (л.15), доклад за връчване на АУАН (л.17), справка-картон за водач на МПС с данни
за нарушения по ЗДвП (л.18-19), заповед № 8121к-13318/28.10.2019г. на министъра на
вътрешните работи (л.20), заповед № 513з-2509/21.04.2015г. на директора на СДВР (л.21-
22), заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи (л.23-24).
Съдебният състав прецени, че показанията на свидетеля Е. П. се явяват логични,
подробни и обективни, без данни за вътрешни противоречия, като единствено в частта
относно „поканването” на жалбоподателя за съставяне на АУАН показанията н следва да
бъдат ценени, защото подобна покана не се съдържа в нито един документ по делото,
поради което само частично могат да бъдат ползвани при формирането на фактическите
изводи на съда и в тази част показанията на актосъставителя не следва да бъдат
кредитиран.
Съставът на съда подложи на внимателна преценка и показанията на свидетеля Н.
Н., доколкото същият е посетил произшествието, установил е фактическите обстоятелства
по настъпването на процесния пътен инцидент, като съобщава и данни за обработването на
преписките с напуснали ПТП водачи, като показанията кореспондират с показанията на
другите свидетели и писмените документи по делото, и затова съдът ги кредитира в
цялост.
Настоящият съдебен състав обсъди и показанията на свидетелката В. А., като
приема същите за източник на пряка доказателствена информация за случилото се
произшествие, доколкото свидетелката е била на мястото на настъпилото ПТП, пряко е
възприела поведението на водача и обстоятелствата по случая, като същата сочи, че
автомобилът е опитал да излезе от реда на паркираните автомобили, но е настъпило ПТП,
като показанията съвпадат с другите доказателствени източници в делото, поради което и
3
съдът ги кредитира изцяло.
Представените и приобщени по надлежния процесуален ред писмени
доказателствени материали, съдебният състав цени с оглед проверката и допълването на
гласните доказателства с данни за датата, времето и мястото на процесното събитие, тъй
като в показанията на свидетелите липсват такива данни, като в същото време писмените
документи относно пътното произшествие не съдържат яснота и категоричност относно
механизма на настъпване на ПТП (вж. данните в протокола за ПТП и в полицейския доклад
/л.4-5/), където се говори за „неизяснени причини”), поради което единствените
доказателства за пътния инцидент от „първа ръка” се явяват показанията на очевидеца А., но
тези документи съдържат необходимата информация за процесния инцидент. Относно
полицейския доклад от 08.01.2021г. (вж. л.9), съставът на съда го ползва като доказателство
по делото, т. к. това е документ, съставен от длъжностно лице, при осъществяването на
неговите функции, като е обичайна практика на пътни полицаи при посещения на ПТП с
напуснали водачи да бъдат изготвяни именно такива документи, и затова съдът го цени като
доказателство по делото.
Съвкупният анализ на целия доказателствен материал позволява формирането на
еднозначни и еднопосочни фактически изводи, като не се налага обсъждането на
доказателствената маса при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
При така установените фактически обстоятелства въз основа на доказателствените
материали, настоящият съдебен състав прави следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от надлежно легитимирано
лице (наказания нарушител), при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН (НП е връчено на 16.08.2021г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо от
18.08.2021г. – вж. л.3), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административно-наказващ акт.
Спазена е и материалната компетентност при издаване на наказателното
постановление, защото същото е издадено от определено от министъра длъжностно лице
съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.6. от Заповедта на л.23-24 – началникът на сектор „АО” в
ОПП-СДВР (вж. и л.20), се явява издател на НП. Идентична е ситуацията и с
компетентността на длъжностното лице („младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР – бел. с.) ,
което се явява актосъставител, като по този начин е спазено законовото правило на чл.189,
ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи
относно лицата, които могат да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП (вж. т.1.3. от
заповедта и л.21-22).
Сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в тримесечният срок от установяване на нарушителя – на 22.04.2021г., след като на
10.02.2021г. жалбоподателят се е явил и в писмените сведения е заявил, че само той
управлява напусналия автомобил, т. е. независимо от извършването и установяването на
нарушенията, нарушителят е открит именно на посочената дата (вж. л.11), като
едногодишният срок от извършването (чл.34, ал.1, изр.2, предл.2, алт.1 от ЗАНН) на
нарушението също е спазен. НП е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН – до
шест месеца от съставянето на Акта, както е видно от техните дати.
Съдебният състав не установи да са били допуснати нарушения на процесуални
правила, които да са съществени по своя характер, при съставянето на АУАН и издаването
на НП, като преценява, че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 и
чл.43, ал.1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, присъствали при
извършване на нарушението (свид. В. А.) и на съставянето на Акта (СД.), както и за
връчването на АУАН на нарушителя за запознаване и подпис. Съдът счита, че
нарушението на чл.40, ал.2 от ЗАНН – липса на изпратена изрична писмена покана,
4
въпреки твърденията на актосъставителя за обратното, до жалб. А. да се яви на съставянето
на АУАН, не се явява съществено, доколкото съставеният АУАН е бил предявен на
нарушителя А., същият се е запознал със съдържанието му и го подписал на 10.06.2021г.
(чл.43, ал.4 от ЗАНН), като му е дадена възможност за представяне на възражения, т. е.
правото му на защита не е засегнато съществено и до степен на неговото
ограничаване. Препоръчително е обаче, полицейската администрация при своите
действия, предприети по реда на ЗАНН, „да информира” засегнатите лица, вкл. тези, за
които има данни да са извършили административно нарушение!
По нарушението по т.1 от НП – по чл.25, ал.1 от ЗДвП:
Съдебният състав не намери и нарушения относно реквизитите на двата процесуални
документа (АУАН и НП), изискуеми от императивните правила на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1
от ЗАНН, доколкото същите се съдържат в двата документа по принцип – посочени са
описанието на нарушението, обстоятелствата по неговото извършване и законовите
разпоредби, които са нарушени, което означава липсващо нарушение на процесуалните
правила, съществено засегнало правото на защита на жалбоподателя, каквито твърдения са
изложени в жалбата.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.109 от 22.12.2020г. – действала към
датата на събитията) предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Задължението за съобразяване с положението, посоката на движение
и скорост на движение на другите участници в движението, е въведено като общо правило
за поведение спрямо водачите на ППС, които ще предприемат някакви маневри, като
законодателят примерно е изброил отделните хипотези. Тази разпоредба обаче, е била
нарушена от жалбоподателя И. А., защото същият е предприемал маневра за излизане от
реда на паркираните автомобили, поради което за същият се е породило задължението
преди маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за други участници, вкл. и
неподвижни такива (паркираното МПС зад автомобила му), и да я извърши, като се
съобрази с положението на паркираното превозно средство зад управляваното от него, а
настъпването на ПТП означава, че това задължение не е било спазено.
Безспорно по делото е установено, че на процесната дата, място и време е бил
осъществено пътно транспортно произшествие между автомобила марка/модел „Фолксваген
Пасат” с рег. №..., управляван от жалб. И. А., и паркиралият на място лек автомобил „Ауди
А6” с рег. № ..., доколкото същият от обективна страна е реализирал състава на соченото
нарушение, т. к. е извършил маневрата по излизане от реда на паркираните автомобили, без
да спази посочените законови изисквания за нейното безопасно осъществяване.
От субективна страна, първото нарушение е извършено виновно, защото
нарушителят А. ясно е съзнавал, че започва маневра, свързана с излизането от реда на
паркирани автомобили, имал е видимост и достатъчно място, за да я осъществи; длъжен е
5
бил да съобрази наличието на неподвижен участник в движението зад автомобила му
(паркираното МПС), но поради небрежност от негова страна, е настъпил пътният
инцидент, свързан с удар в другото превозно средство и причиняване на щети по него, т. е.
жалб. А., макар да не е предвиждал тези общественоопасни последици (настъпване на
ПТП), е могъл и е бил длъжен да извърши тази маневра съобразно законовите изисквания.
Съображенията за тежко заболяване на близък на жалбоподателя не могат да се явят
извинителни и да изключат отговорността му.
Санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.)
предвижда налагане на административно наказание „глоба” от 150 (сто и петдесет) лева
за водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В същото
време, ако поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал.1 се причини пътнотранспортно произшествие, тогава водачът се
наказва с по-тежко наказание „глоба” в размер 200 (двеста) лева, ако деянието не
съставлява престъпление (чл.179, ал.2 от ЗДвП).
Наказващият административен орган законосъобразно и правилно е приложил
материалния закон и за посоченото административно нарушение, извършено от жалб. И. А.,
свързано с неизпълнение на задължения относно предимството при извършването на
маневри, визирани в чл.25, ал.1 от ЗДвП, е наложил предвиденото по вид административно
наказание, и в неговия абсолютен размер. По повод на техния размер, настоящият съдебен
състав счита, че наказанието е справедливо и не подлежи на намаляване (чл.27, ал.5 от
ЗАНН).
По посочените съображения НП в частта му по т.1 е законосъобразно, тъй като са
спазени процесуалните разпоредби и е приложен правилно материалният закон, като в тази
му част същото следва да се потвърди.
По нарушението по т.2 на НП – по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и НП по повод на второто нарушение са допуснати съществени процесуални
нарушения, които водят до опорочаване на цялото административно-наказателно
производство и са основание за отмяна на НП и в тази му част.
По повод на твърдяното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, този съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че буквалното тълкуване на съдържанието на
въпросната разпоредба изисква изясняване (и отразяване!) на няколко фактически
обстоятелства, които се съдържат сред обективните елементи на посоченото
административно нарушение. Според чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство (ППС), който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен … 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди … в) ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
Следователно, въпросната разпоредба изисква да е налице пътнотранспортно
произшествие, в което даденият водач участва; да са налице само имуществени вреди от
ПТП; да няма съгласие между участниците в пътния инцидент относно обстоятелствата по
настъпването му; да се уведомят органите на МВР и без да се напуска
местопроизшествието – да се изпълняват указанията им. За да бъде нарушена тази
разпоредба следва да са налице всички тези обстоятелства, като те следва да бъдат
посочени от актосъставителя в АУАН, а след това да се отразят и от наказващия орган в
6
издаденото наказателно постановление, сред елементите от фактическото описание на
твърдяното нарушение.
В процесната хипотеза се оказва, че никъде – нито в съставения от свид.Е. П. Акт за
установяване на административно нарушение, нито в издаденото и обжалвано НП, е
описано има или не причинени някакви щети в резултат на процесното ПТП; имало ли е или
не съгласие между участниците в ПТП досежно обстоятелствата, свързани с него; имало ли
е или не уведомяване на органите на МВР и дали са давани или не някакви указания от тях.
Актосъставителят е отразил, че жалбоподателят И. А. „… управлява МПС … реализира
ПТП … след което напуска мястото … без да уведоми органите на МВР за това …” , което
очевидно не съдържа всички изискуеми елементи на посоченото административно
нарушение. Съгласно цитираната разпоредба, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди и между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те (участниците – бел. с.), без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Никъде в АУАН
не са изложени факти и обстоятелства, свързани с отделните хипотези, визирани в чл.123,
ал.1, т.3 от ЗДвП – не става ясно дали между участниците в ПТП има или няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с ПТП; няма яснота и дали е имало изобщо причинени
имуществени щети или е имало и други и защо деянието е правно квалифицирано по чл.123,
ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, а не по някоя от другите две хипотези (т.1 и т.2 от с. чл.) на същата
разпоредба.
Допуснатото процесуално нарушение в АУАН, е пренесено и в атакуваното НП, в
което наказващият административен орган е посочил като описание на това нарушение –
„… напуска мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР …”, като въобще не става
ясно за кои задължения става въпрос според наказващия орган, тъй като в цитираната като
нарушена разпоредба те са няколко; въобще не е посочено нищо относно наличието или
липсата на имуществени вреди; наличието или липсата на съгласие между участниците в
процесното ПТП; уведомяването или не на контролните полицейски органи. Всичко това
означава, че НП в тази му част е издадено в нарушение разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН, като допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на
защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени всички правнорелевантни
факти и точната и пълна правна квалификация, по които то следва да се защитава, както и с
оглед това, че на същото не е ясно за какво точно нарушение на правилата за движение по
пътищата е ангажирана отговорността му. От друга страна допуснатото нарушение не дава
възможност и на съдебния състав да прецени дали деянието, за което е ангажирана
отговорността на жалб. И. А. е съставомерно и то, именно по цитираната разпоредба, респ.
дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание. Допуснатите процесуални
нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги
съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание без да е
необходимо обсъждането на спора по същество.
Следва да се отбележи обаче, и с оглед пълнотата на изложението, че доколкото
жалбоподателят И. А. е бил участник в ПТП, като законът го е задължавал да спре и да
установи какви са последиците от произшествието (чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП), а такова нещо
свид. А. не е възприела – напротив, същата е отразила в писмените сведения за „мръсната
газ”, с която жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, без да извика пътната
полиция и без да остане на място, за да окаже съдействие за установяването на
имуществените вреди (чл.123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП). Разпоредбите на закона (чл.123,
ал.1 от ЗДвП) ясно и недвусмислено сочат какви действия следва да се извършат от
водачите, които са участници в пътно произшествие, като напускането на
произшествието не е сред тези действия, доколкото на първо място, без да създава
опасност за движението по пътя, водачът следва да спре, за да установи какви са
7
последиците от произшествието – има ли пострадали или наличие на щети (чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП); второ, при наличието на видими материални щети по автомобилите, без
пострадали, водачът следва да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, което предполага да се намира на мястото на настъпилия пътен инцидент,
за да съдейства (чл.123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП); ако двамата водачи са съгласни относно
механизма на настъпването на ПТП – следвало е да си съдействат за установяване на
вредите и да попълнят двустранен протокол, както и да уведомяват органите на МВР
(чл.123, ал.1, т.3, б. „б” от ЗДвП), а ако не са били съгласни помежду си – да изчакат на
място и да уведомят органите на МВР, а напускането на местопроизшествието от
жалбоподателя И. А., по принцип, реализира състав на административно нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б. „а” и б. „в” от ЗДвП, което се санкционира по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП с
две кумулативни наказания.
В случая, въпреки че, жалбоподателят И. А. на посочените дата, място и време, е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 и т.3, б. „а” и б. „в” от ЗДвП, тъй като се установява безспорно и категорично, че
същият е напуснал мястото на настъпилото пътно произшествие, без да уведоми и
компетентната служба на МВР, въпреки че при произшествието са били причинени
имуществени вреди, а между участващите в ПТП водачи не е имало съгласие относно
обстоятелствата по настъпването на инцидента, като не е спрял, и не е оказал и съдействие
вредите да бъдат установени, т. е. всички обективни характеристики на цитираните
законови разпоредби са установени с доказателствените източници, събрани в рамките на
съдебното следствие, и са налице. Посоченото означава, че актосъставителят и наказващият
орган неправилно са приложили и материалният закон, доколкото разпоредбите на
чл.123, ал.1, т.3, б.б. „а” и „в” от ЗДвП се явяват специално правило, въвеждащо особени
задължения за водачите на ППС, които са участници в пътни произшествия, когато са
налице само имуществени вреди, като това правило изключва прилагането на хипотезата
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото задължението по чл.123, ал.1, т.3, б. „а” поглъща
посочената хипотеза на ал.1, т.1 от с. чл. Проблемът е, че такова обвинение за
установеното от доказателствените материали по делото административно нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б. „а” и б. „в” от ЗДвП не е било повдигнато жалб. И. А. – нито са
отразени фактическите му (обективни) характеристики в АУАН и в НП, нито такава е
правната квалификация в съставения Акт и издаденото НП.
И накрая в обобщение на изложеното, в хода на съдебната фаза на административно-
наказателното производство съдът не разполага с правомощието „да изменя обвинението”
и „да преквалифицира” административното нарушение, защото дори съдът да приеме
наличието на друга хипотеза за квалифициране на случая, такова обвинение не е имало в
хода на административната (извънсъдебна) фаза на административно-наказателното
производство (по арг. чл.336, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН) – недопустимо е едва със
съдебното решение на жалб. И. А. да се вменява друго като правна характеристика
нарушение, различно от отразеното в АУАН и в НП, макар и еднакво
наказуемо (нарушенията по чл.123 от ЗДвП се наказват съобразно санкционното правило на
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП); от друга страна, преквалифицирането на процесното второ
административно нарушение налага „съществена промяна” на фактическите
обстоятелства и характеристики на обвинението, което също е недопустимо да бъде
извършвано от контролиращия съд в хода на тази фаза на административно-наказателното
производство (по арг. чл.337 вр. чл.336, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). Затова и съдът
следва изцяло да отмени НП, ако в хода на проведеното съдебно следствие не бъде
доказано категорично обвинението за административно нарушение, такова каквото се
съдържа в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП , а именно такъв е и
процесния случай – по делото няма доказателства за наличието само на обективните
характеристики на нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, а съществуват данни за
8
нарушения и на други законови разпоредби (тези по чл.123, ал.1, т.3, б. „а” и б. „в” от
цит. з.), които обаче не са отразени от актосъставителя и наказващия административен
орган, поради неправилно прилагане на материалния закон, или не се съдържат във
внесеното противоречиво и непълно обвинение, отразено в двата процесуални документа
(АУАН и НП).
По посочените съображения НП в частта му по т.2 като незаконосъобразно, тъй
като не са спазени императивните процесуални разпоредби за съдържанието на АУАН и
НП, както и не е приложен правилно материалният закон, също следва да се отмени.
В обобщение на изложените съображения, и при законосъобразно проведено
административно-наказателно производство, без допуснати съществени процесуални
нарушения (частично) и при правилно прилагане на материалния закон (частично), както и
при категорична установеност на едното административно нарушение и неговия автор,
процесното НП следва да бъде изменено, като в частта му по т.1 следва да се потвърди, а в
частта по т.2 – да бъде отменено, и затова на осн. чл.63, ал.1, изр.1, предл.1, предл.2 и предл.3
от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-013849 от 08.07.2021г., издадено
от Началник Сектор „Административно обслужване” при Отдел „Пътна полиция” на СДВР,
с което на жалбоподателя И. Д. А.: 1. на осн. чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” от 200 (двеста) лева за административно нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП; 2. на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени и административни
наказания „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 (един) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, като:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателното постановление В
ЧАСТТА МУ по т.2 и
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно същото В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9