Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
03.07.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Двадесет и девети юни |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
203 |
по
описа за |
2020 |
Година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0300-000033/24.02.2020 год. на Началник Група - РУ гр.М. към
ОД на МВР гр.В., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят И.Г.Х. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200
/ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като законосъобразно на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И.Г.Х. *** е обжалвала в срок Наказателно
постановление № 20-0300-000033/24.02.2020 год. на Началник Група - РУ гр.М. към
ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си. Моли да му бъде отменено атакуваното Наказателно
постановление, тъй като се смята за невиновен и не е съгласен с наложената
глоба. Последният не отрича, че управляваният от него лек автомобил е поднесъл
по мокрия и хлъзгав участък, но смята, че причина за това е, че пътя не е бил
обезопесъчен.
Ответникът РУ гр.М. редовно
призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Изпратена е цялата административно-наказателна преписка, касаеща издаването на
процесното наказателно постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че
атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 20.05.2020 г. Същият е
упражнил правото си на жалба и такава е депозирана пред ответника на 26.05.2020
г. и безспорно е в срок.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение № 32/30.01.2020
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 30.01.2020 год. около 03.00 часа
на главен път Е-79 на км.166+600, с
посока на движение от гр.Б. за гр.М., е управлявал лек автомобил “Ш.Р.” с рег.№
ХХХ, собственост на С.С.Р. от гр.Б., като поради движение с несъобразена скорост
с пътните условия, а именно мокър път, е
излязъл вдясно по посока на своето движение, блъснал се е в скала, с което реализира ПТП с материални
щети. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното Наказателно
постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 20-0300-000033/24.02.2020 г., АУАН №
32/30.01.2020 г., Протокол за ПТП № 1612667/30.01.2020 г., Контролен талон №
4764273/25.01.2012 г., Справка за нарушител/водач и Заповед под рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съответно са
разпитани свидетелите Л.П. и М.М. и двамата служители в РУ гр.М., като
свидетелят Л.П. е актосъставител и работи като мл.автоконтрольор, а свидетелят М. е такъв при констатиране на нарушението и при
съставяне на акта. От показанията на свидетелите П. и М. по един безспорен,
категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 30.01.2020 г. около
03.00 часа ОДЧ при РУ гр.М. ги е изпратил на главен път Е-79 за
самокатастрофирал автомобил. При пристигане на мястото свидетелите констатирали
жалбоподателя, както и процесния лек автомобил, описан в акта, като посоката на
движение била към гр.М. и същият бил излязъл вдясно по посока на своето
движение и се блъснал в крайпътна скала. Акта на жалбоподателя бил съставен затова,
че последния се е движел с несъобразена скорост с пътните условия, а именно
мокър път. Свидетелите констатират, че лекия автомобил е бил собственост на трето
лице, че е имало щети по автомобила, които са описани надлежно в Протокола за
ПТП. Тъй като жалбоподателя се оплаквал от болки в лявото рамо бил
транспортиран в медицинско заведение. Процесният акт и Протокол за ПТП №
1612667/30.01.2020 г. били съставени на 30.01.2020 г. в присъствието на
жалбоподателя, като същият се запознал със съдържанието на акта и протокола,
подписал ги и съответно му били връчени преписи от последните. В акта било
отразено, че жалбоподателя има възражение, като устно същият заявил
несъгласието си с така констатираното, а именно, че не е бил с несъобразена
скорост.
Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, въз основа на
така констатираното бил съставен и Протокол за ПТП № 1612667/30.01.2020 год.,
където било подробно описано обстоятелството, че жалбоподателя се е движел с несъобразена
скорост с пътните условия - мокър път, излязъл е вдясно по посока на своето
движение и се е блъснал в скала, с което реализирал ПТП с материални щети,
които са надлежно описани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за
това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в
чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление
пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени. Правната квалификация по чл.20 ал.2 от ЗДвП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на
така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, разгледана по същество.
По един безспорен начин е установено, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20 ал.2
от ЗДвП. Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваният товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидено препятствие. При този
вид нарушения е без значение с каква скорост се е движел водачът, за да е
необходимо същата да се опише в акта. Конкретната скорост, с която се движи
автомобилът е от значение за извършване на нарушение, свързано с превишаване на
скоростта и от тук необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се
прецени, дали същата превишава максимално допустимата за този участък. При
извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост е от значение
единствено, дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, с конкретните
условия на видимост. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта
и да спре ППС, като по този начин е станал причина за осъществяване на ПТП е
несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. В
процесният случай е констатирано, че жалбоподателя е реализирал ПТП, като се е
движел с несъобразена скорост със съответните пътни условия, а именно мокър
път, като е излязъл вдясно по посока на своето движение и се е блъснал в скала.
Безспорно от приложеният по делото Протокол за ПТП № 1612667/30.01.2020 год. е
установено станалото ПТП, като същият е подписан от съставителя и от участника,
а именно жалбоподателя, като същият представлява официален удостоверителен
документ и е съставен и подписан от длъжностното лице в това му качество и
същият се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти с
правно значение. Както бе отбелязано и по-горе констатациите в протокола не са
оборени от събраните в съдебното следствие доказателства. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира, че обстоятелствата описани в него са се осъществили по
описаният в протокола начин. В процесният случай е констатирано, че
жалбоподателя реализира ПТП, вследствие на несъобразената скорост с пътните условия,
а именно мокър път, като е излязъл вдясно по посока на своето движение и се е
блъснал в скала, като законосъобразно е ангажирана отговорността на водача за
това нарушение. Правилно е приложена административнонаказателната разпоредба в
лицето на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като е наложена глоба в размер на 200 лева.
Посочената санкция е наложена в нейният фиксиран размер и няма условия за
нейното намаляване или изменяне.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно жалбоподателя
е осъществил ПТП. В процесният случай от всички събрани по делото доказателства
е установено, че жалбоподателя като водач е осъществил ПТП, при което
управляваният от него лек автомобил се е блъснал в скала. Посочените констатации
са установени от актосъставителя П. и свидетелят М., чрез оглед на място, както
и следите от повредения лек автомобил, надлежно описани в Протокола за ПТП.
Налице е ПТП по смисъла на §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй
като е налице събитие, възникнало в процеса на движението на пътното
транспортно средство и е предизвикало нараняване и повреда на пътно транспортно
средство, което покрива част от легалната дефиниция на понятието ПТП, дадено в
§6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Отново
следва да се акцентува, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП,
е редовно издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
притежава всички необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както
това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да
създава съмнения за естеството на обвинението. В случая то е ясно посочено – не
избира скорост на движение, съобразно пътните условия /мокър път/, т.е. посочен
е конкретният проблем на пътя, с който водачът е следвало да се съобрази. Това е влажност на
пътя, при което често се случва подхлъзване и удължаване на спирачния път,
което всеки водач на МПС следва да може да предвиди и да съобрази поведението
си с това обстоятелство. Конкретизирано е местонарушението /очевидно и това е
мястото на настъпване на ПТП-то/, както и от кого е реализирано то. Посочено е,
че от него са претърпени имуществени вреди, но тъй като вида и размера им са
несъставомерни, актосъставителя не ги е описал. По делото е приложен Протокол
за ПТП и план-схема на ПТП, които конкретизират релевантната фактология, като
следва само да се отбележи, че тези документи са съставени и подписани от
водача – участник в ПТП-то, т.е. от самия жалбоподател, така че той е наясно
каква фактическа обстановка по отношение именно на произшествието е била
възприета като реализирана от актосъставителя и от административнонаказващия
орган. От механизма на настъпване на ПТП-то, за което свидетелства изготвената
план-схема и Протокола за ПТП може да се направи категоричен извод, какъвто са
направили контролните органи и потвърждават в показанията си пред съдебния
състав, а именно, че водачът се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост, което е причина за настъпилото ПТП.
Съдът
взе предвид и това, че на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт
за установяване на административно нарушение има доказателствена сила до
установяване на противното. От приложените по делото доказателства се
потвърждават констатациите, съдържащи се в АУАН, като жалбоподателя не е оборил
доказателствената сила на този акт, която му е призната от законодателя.
Жалбоподателят не е оспорил представените по делото документи, нито конкретното
описание на фактологията.
Съгласно
сочената като нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В АУАН и в НП е
цитирано първото изречение и е посочено, че нарушението се изразява точно в
неизбиране на подходящата за съответните условия скорост на движение. В АУАН е
ясно посочено, че условието, с което е следвало да се съобрази жалбоподателя,
като водач на ППС, е бил мокрия път. Ако той бе съобразил това условие и се бе
движил с подходяща за целта скорост, то той не би излязъл вдясно по посока на своето
движение и да се блъсне в скала, а би намалил или спрял своевременно, но очевидно
не е могъл, което означава именно това – че не се е движил с подходяща за
наличните условия към момента скорост. Съгласно чл.7 от ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, за разлика от чл.11 ал.4 от НК. В конкретния случай няма
обстоятелства, които да сочат на невиновно поведение на водача. Съобразно
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП той е длъжен да прояви необходимата
предпазливост и предвидливост при избиране скоростта на движение на автомобила,
така че при всяко, дори и внезапно възникнало препятствие на пътя, неравности и
други, да може да овладее автомобила и е следвало да го предвиди. В случая
водачът очевидно не е успял да го стори и е надценил възможностите си с
избраната скорост на движение, което характеризира деянието като извършено при
непредпазлива форма на вината, което подлежи на санкциониране по ЗДвП.
Липсват условия за
приложението на чл.28 от ЗАНН, с оглед установеното по безспорен начин, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбите на ЗДвП и е причинил щети по лек
автомобил, който не е негова собственост, а именно предна броня, задна броня,
стопове, врати, калници предни и други. Не на последно място следва да се
отчете и приложената по делото Справка за нарушител/водач, от която се
установява че жалбоподателя е системен нарушител на ЗДвП и неговия Правилник.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 20-0300-000033/24.02.2020 год. на Началник Група - РУ гр.М. към ОД на
МВР гр.В..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: