Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Г.
секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Г. гражданско дело № 638 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано е по повод исковата молба
на М.П.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез процесуалния му представител – адв.Н.Д. ***, със съдебен адрес:***,
партер, офис * против „Б.С.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.Т.. Ищецът сочи, че на
15.12.2015г. сключил с ответното дружество трудов договор № 553, за длъжността
„Сътрудник охрана", с договорено основно месечно възнаграждение в размер
на 380 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6%, и за
положен нощен труд - 0,25 лв./ час. Местоработата му била определена да бъде в
обекти на дружеството на територията на гр.Бургас, като към датата на
прекратяване на трудовия договор, местоработата му била в гр.Обзор, Военно
поделение ВР1350, Складов район. През 2017г. било увеличено месечното му
възнаграждение на 510 лева. Ищецът сочи, че постъпил на работа на 16.12.2015г.
Договорът му бил прекратен със Заповед №1275/20.08.2018г., на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, считано от 20.08.2018г. Заявява, че през времетраене на
договора е изпълнявал добросъвестно, коректно и професионално всички възложени
от работодателя ми задачи. Сочи, че въпреки неговата добросъвестност,
работодателят му често изплащал с огромно закъснение заплатите, като и до ден
днешен не му е изплатил част от дължимите му възнаграждения и обезщетения.
Твърди, че в края на месец февруари 2018г. излязъл в продължителен болничен.
Сочи, че към настоящият момент оставали незаплатени следните възнаграждения в
общ размер на 874,40 лева, а
именно:
- трудово
възнаграждение за м.Януари 2018г. в размер на 510 лева, с падеж 31.03.2018г.
- трудово
възнаграждение за м.Февруари 2018г., за периода от 01.02.2018г. до 20.02.2018г.
вкл., в размер на 364,40 лева, с падеж 31.04.2018г.
Претендира и
обезщетение за забава в общ размер на 105,30
лева, а именно:
- обезщетение за
забава в размер на 63,19 лева за периода 01.04.2018г. - 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.Януари 2018г. в размер на 510
лева, с падеж 31.03.2018г.
- обезщетение за
забава в размер на 42,11 лева за периода 01.05.2018г. - 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.Февруари 2018г. в размер на
364,40 лева, с падеж 31.04.2018г.
Ищецът твърди,
че през времетраенето на договорът му не е използвал полагащият му се платен
годишен отпуск, поради което претендира и
обезщетение в размер на 709,57 лева за 32 /тридесет и два/ дни
неизползван годишен отпуск на основание чл.224 от КТ. Същото следвало да му
бъде заплатено до 30.10.2018г., поради което претендира и заплащане на обезщетение за забава в размер на 45,53
лева за периода от 01.11.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатеното в
срок обезщетение в размер на 709,57 лева.
Гореизложеното е
мотивирало ищецът да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „Б.С.” ЕООД с ЕИК ********
да му заплати сумата
от 874,40 лева /осемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, съставляващи незаплатени трудови възнаграждения за периода
01.01.2018г. до 20.02.2018г. вкл., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, обезщетение
за забава за периода от 01.04.2018г. до 19.06.2018г. в общ размер на 105,30 лева
/сто и пет лева и тридесет стотинки/ за незаплатените в срок трудови
възнаграждения, обезщетение в
размер на 709,57 лева /седемстотин и девет лева и петдесет и
седем стотинки/ на основание чл.224 от КТ за неизползван годишен отпуск в
размер на 32 дни, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и
обезщетение за забава в размер на 45,53 лева за периода от
01.11.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатеното в срок обезщетение в размер на
709,57 лева по чл.224 от КТ. Представя писмени доказателства. Прави искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси касаещи определяне размера
на претенциите. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно
основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от ответника. След изтичане на едномесечния срок /изтекъл на 26.08.2019г./ е
постъпило писмено становище вх.№ 6939/30.08.2019г. от управителя на ответното
дружество, с което се моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като
неоснователни, поради заплащане на всички претендирани от ищеца възнаграждения.
Представят платежни фишове за м.януари и февруари 2018г., както и разходен
касов ордер за изплатено обезщетение за неизползван отпуск на ищеца.
Процесуалният представител на ищеца в съдебно
заседание поддържа исковата молба от името на доверителя си. Потвърждва, че
всички претендирани главници за трудови възнаграждения, както и обезщетението
за неизползван годишен отпуск са били заплатени на ищеца в хода на настоящото съдебно
производство, като останали дължими обезщетенията за забавено плащане на
главниците за трудово възнаграждение и за неизползван отпуск.
С оглед постъпилите плащания, с молба вх.№ 8226 от
08.10.2019г. /л.58/, на основание чл.214 от ГПК, процесуалният представител на
ищеца направи изменение на заявените от тях претенции чрез намаляване на
същите, както следва:
- претендира се незаплатено към датата на
завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Януари 2018г., с
падеж 31.03.2018г., в размер на 409,81 лева, като за горницата над тази сума до
заявената с исковата молба сума в размер на 510 лева, искът се оттегля;
- претендира се незаплатено към датата на
завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Февруари 2018г., с
падеж 31.04.2018г., в размер на 325,58 лева, като за горницата над тази сума до
заявената с исковата молба сума в размер на 364,40 лева, искът се оттегля;
Предвид заявеното намаляване на иска за
незаплатени главници, се уточнява и съответстващите им обезщетения за забава,
както следва:
- обезщетение за забава в размер на 50,66
лева за периода 01.04.2018г. - 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Януари 2018г. в размер на
409,81 лева, с падеж 31.03.2018г., като за горницата над тази сума до заявената
с исковата молба сума в размер на 63.19 лева, искът се оттегля;
- обезщетение за забава в размер на 37,53
лева за периода 01.05.2018г. - 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Февруари 2018г. в размер на
325,58 лева, с падеж 30.04.2018г., като за
горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 42,11
лева, искът се оттегля;
Претендира се незаплатено към датата на
завеждане на настоящото производство и:
- обезщетение за 32 /тридесет и два/ дни
неизползван годишен отпуск на основание чл.224 от КТ, с падеж 30.10.2018г., в
размер на 544 лева, като за горницата над тази сума до заявената с исковата
молба сума в размер на 709,57 лева, искът се оттегля.
Предвид забавата на това плащане се
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на 34,91 лева за периода
от 01.11.2018г.- 19.06.2019г. за незаплатеното в срок
обезщетение в размер на 544 лева, като за горницата над тази сума до заявената
с исковата молба сума в размер на 45,53 лева, искът се оттегля.
Заявява се,
че на 01.08.2019г. ищецът е получил заплащане само на сумите по главниците за
възнаграждения за месеците януари и февруари 2018г. и на дължимото обезщетение
по чл.224 от КТ в размерите, уточнени с молбата от 08.10.2019г. Ангажира гласни доказателства за
датата на плащане на главниците.
С протоколно определение от 09.10.2019г., съдът прие
така направеното изменение на размера на предявените от ищеца искове.
За ответното дружество, в съдебно заседание
представител не се явява. Представят писмени доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е
процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и
приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Безспорно установено по делото е, че по силата на
сключен трудов договор № 553 от 15.12.2015г., между страните е възникнало
соченото трудово правоотношение, по което ищецът е бил назначен на длъжността
„сътрудник охрана” с договорено основно месечно възнаграждение в размер на 380
лева /триста и осемдесет лева/ и допълнително възнаграждение – за трудов стаж и
професионален опит не по-малък от 1 година – 0,6% и за положен нощен труд –
0,25 лева на час, и месторабота – обекти под охрана на територията на гр.Бургас
/л.31/. К. постъпил на работа на 16.12.2015г. С допълнително споразумение №
ЧР-02-4 от 28.12.2017г. към трудовият договор, считано от 01.01.2018г., е бил
изменен размера на получаваното от ищеца основно трудово възнаграждение, като
същото е било увеличено на 510 лева /петстотин и десет лева/ /л.33/. Със
Заповед № 1275 от 20.08.2018г., тридовото правоотношение било прекратено на
основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от същата дата, като е указано на
работника да се изплатят обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 32 дни
неизползван годишен отпуск /л.27/.
Страните не спорят също така, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът в качеството си на
работодател не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения в размер на 510 лева
за месеците януари и февруари 2018г. и обезщетение за 32 /тридесет и два/ дни
неползван платен годишен отпуск. Видно от писмено становище на ответника и
представени фишове работните заплати и обезщетението за неползван отпуск са
изплатени след връчване на исковата молба по делото. От показанията на водения
от ищеца свидетел Т.А.С.се установява, че ответното дружество е заплатило на
ищеца дължимото трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск на 01.08.2019г.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ,
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл.224,ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.
176, правото за който не
е погасено по давност.
С оглед събраните по делото доказателства и
съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, задължаваща съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, съдът констатира, че предявените главни искове към настоящият момент
подлежат на отхвърляне като неоснователни поради извършеното погасяване на
дължимите суми от ответника в хода на съдебното следствие и по точно на
01.08.2019г.
По отношение на ищцовите претенции за заплащане на
лихви за забавено плащане на главниците за трудово възнаграждение и за неплатен
годишен отпуск, съдът намира същите за основателни, поради което следва да
бъдат уважени. Безспорно установено по делото е, че работните заплати са били
изплатени от работодателя след прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца и след образуване на настоящото съдебно производство - на 01.08.2019г. Видно
от т.7 на трудовия договор, трудовото възнаграждение се изплаща на един път до
края на втория месец след изработения. Така работната заплата за м.януари
2018г. е с настъпил падеж съгласно трудовия договор на 31.03.2018г., поради
което и мораторните лихви върху това вземане текат от следващият ден -
01.04.2018г. до датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2019г., а за
месец февруари 2018г. периода на дължимите мораторни лихви е от 01.05.2018г. до
26.06.2019г. В настоящият случай обаче, крайният срок на претендираните от
ищеца обезщетения за забавено плащане е – 19.06.2019г., до който срок същите
следва да бъдат присъдени. Изчислени, дължимите обезщетения за забавено плащане
на трудовите възнаграждения са, както следва: обезщетение за забава в размер на
50,66 лева /петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ за периода 01.04.2018г.
- 19.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.Януари 2018г. в размер на
409,81 лева, с падеж 31.03.2018г.; обезщетение за забава в размер на 37,53 лева /тридесет
и седем лева и петдесет и три стотинки/ за периода 01.05.2018г. - 19.06.2019г.
за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.Февруари 2018г. в размер на
325,58 лева, с падеж 30.04.2018г.; както и мораторна лихва в размер на 34,91
лева /тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ за периода от
01.11.2018г.- 19.06.2019г. за забавено плащане на обезщетението за 32 /тридесет
и два/ дни неизползван годишен отпуск по чл.224 от КТ. Над уважение размери на
присъденото обезщетение за забавено плащане на главниците за трудови
възнаграждения и неизползван годишен отпуск до претендираните размери с
исковата молба, производството следва да бъде прекратено, поради оттегляне на
претенциите в тези им части. Аналогично производството по делото следва да бъде
прекратено в частта над изменените с молба от 08.10.2019г. главници за трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван годишен отпуск до предявените с
исковата молба размери, поради оттеглянето им. Основателен се явява и искът за
присъждане на законната лихва върху претендираните главници, считано от датата
на подаване на исковата молба - 25.06.2019 г. до 01.08.2019 г. /датата на
заплащане на сумите/.
С оглед изхода по делото и направеното искане от процесуалния
представител на ищеца за определяне на минимално възнаграждение, за да се
произнесе, съдът съобрази: Видно от представеното пълномощно и договор за
правна помощ /л.24/, процесуалният представител на ищеца - адв.Н.Д. ***, е
предоставила на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата безплатна
правна помощ на ищеца. С оглед на това, на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Д.
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, което с
оглед изхода по делото следва да бъде възложено в тежест на ответника.
С оглед характера на производството, търсената защита
и изхода по делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени и дължимите
държавни такси, възлизащи общо в размер на общ размер на 150 /сто и петдесет/
лева – по 50 лева за всеки един от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена със съдебен адрес:***, партер,
офис 4 /чрез адв.Н.Д. ***/ обективно съединени искове по чл.128, т.2 от КТ и
чл.224, ал.1 от КТ против „Б.С.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.Т., за заплащане на незаплатено към датата на завеждане
на настоящото производство трудово възнаграждение
за м.Януари 2018г.,
с падеж 31.03.2018г., в размер на 409,81 лева /четиристотин и девет лева и
осемдесет и една стотинки/ и трудово възнаграждение за м.Февруари
2018г., с падеж 30.04.2018г.,
в размер на 325,58 лева /триста двадесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки/, както и обезщетение в размер на 544 лева /петстотин четиридесет и четири
лева за 32 /тридесет и два/ дни неизползван годишен
отпуск на основание чл.224 от КТ, като неоснователни, поради извършено в хода на съдебното производство заплащане
на сумите от ответната страна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
638/2019г. в частта му досежно предявените от М.П.К. с ЕГН ********** против „Б.С.” ЕООД с ЕИК ******** искове за заплащане на главници за трудово
възнаграждение за месец януари 2018г. над сумата от 409,81 лева до заявения с
исковата молба размер от 510 лева, за трудово възнаграждение за месец февруари
2018г. над сумата от 325,58 лева до заявения с исковата молба размер от 364,40
лева, както и за главницата за обезщетение за 32 дни неизползван годишен отпуск
над сумата от 544 лева до заявения с исковата молба размер от 709,57 лева,
поради оттеглянето им от страна на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Б.С.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.Т. да заплати на М.П.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена със съдебен адрес:***, партер,
офис 4 /чрез адв.Н.Д. ***/, обезщетения за забавено плащане на главниците, както
следва:
- обезщетение за забава в размер на 50,66
лева /петдесет лева и
шестдесет и шест стотинки/ за периода 01.04.2018г. - 19.06.2019г. за
незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.Януари 2018г. в размер на
409,81 лева, с падеж 31.03.2018г.;
- обезщетение за забава в размер на 37,53
лева /тридесет и седем лева и
петдесет и три стотинки/ за периода 01.05.2018г. - 19.06.2019г. за незаплатено
в срок трудово възнаграждение за м.Февруари 2018г. в размер на 325,58 лева, с
падеж 30.04.2018г.;
- мораторна лихва в размер на 34,91
лева /тридесет и четири лева
и деветдесет и една стотинки/ за периода от 01.11.2018г. - 19.06.2019г. за
забавено плащане на обезщетението за 32 /тридесет и два/ дни неизползван
годишен отпуск по чл.224 от КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
638/2019г. в частта му досежно предявените от М.П.К. с ЕГН ********** против „Б.С.” ЕООД с ЕИК ******** искове за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на главниците за трудово възнаграждение за месец януари 2018г.
над сумата от 50,66 лева до заявения с исковата молба размер от 63,19 лева; за
месец февруари 2018г. над сумата от 37,53 лева до заявения с исковата молба
размер от 42,11 лева и за неизползван годишен отпуск над сумата от 34,91 лева
до заявения с исковата молба размер от 45,53 лева, поради оттеглянето им от
страна на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
вр. чл.7, ал.1, предл.последно, вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, „Б.С.” ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.Т. да заплати на адв.Н.Д. ***, със съдебен адрес:***, партер, офис
4, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
правна помощ на ищеца по делото, вносими по доверителна клиентска сметка с IBAN: ***, BIC: ***, в Алианц Банк България.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Б.С.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.Т. да заплати по сметка на РС-Несебър сумата в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща държавна
такса по делото.
Решението, в прекратителната му част, имащо характер
на определение, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
В останалата му част, решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: