П Р О Т О К О Л
№ 435/22.5.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На двадесет и втори май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Секретар ГАЛЯ
ИВАНОВА
Прокурор РОСИЦА
ГЕОРГИЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия Шопова
ЧНД № 496 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ от свобода М.Х.А.,
редовно призован, доведен от Затвора – Варна, се явява лично.
Явява се Михаил Петров,
надлежно упълномощен от Йордан Йорданов
– Началник на Затвора – Варна.
Л. св. А.: Не желая адвокатска
защита.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
М.Петров: Да се даде ход на делото.
Л. св. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО
ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето и
приложените към делото писмени документи.
М.Петров: Поддържам становището.
Прокурорът: Считам, че депозираната молба е допустима, но
неоснователна.
Л. св. А.: Поддържам си молбата.
Страните заявиха, че няма да сочат нови доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Л. св. А.: Желая да бъда условно предсрочно освободен, за
да мога да се грижа за децата си.
М.Петров: Уважаема г-жо
Председател, потвърждавам изцяло внесеното становище от началника на затвора,
да бъде подкрепена молбата на лишения от свобода за условно предсрочно
освобождаване.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, считам
молба за допустима, но неоснователна, по следните съображения. Независимо, че
към настоящия момент М.А. да е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание считам, че не са налице
доказателства за постигнато трайно поправяне на същия и успешна ресоциализация,
така както изисква закона, съгласно чл.439 а, тъй като становищата на
затворническата администрация са противоречиви и необосновани и ще посоча, в
кои от тях се съдържат вътрешни противоречия. За да се приеме за основателна
молбата на осъдено лице е прието, че същия не е наказван и че има трайно положително поведение в МЛС.
Посоченото не кореспондира в отразеното в становището за налагане през 2018 г.
на две наказания, в кратък период от време и то след произнасяне на съда по неуважаване на молбата за УПО. Първото
нарушение е м.март 2018 г., второто м. юни 2018 г., което е сравнително,
към настоящия момент скорошно и показва едно колебливо движение в поведението на
осъденото лице и категорично не сочи за трайно настъпила промяна и поправяне и
спазване на нормите за обществено поведение, като считам, че такова разминаване
има в много от докладите, в които се сочи, че подсъдимия не осъзнава
извършеното и поддържа само декларативна осъзнатост, с цел комфортност в
поведението. Такова е отразено като настоящ дефицит отношение към
правонарушението. Не разбирам как може да се посочи, че в МЛС не е установено
нарушаване на правилата за употреба на наркотици и алкохол, след като второто
нарушение е за внасяне на алкохол в МЛС, нерегламентиран. Всички изложени от
мен аргументи и доводи категорично сочат на липса на основание към настоящо
момент, за прилагане института на УПО и
като допълнителен аргумент ще посоча, че в самото становище е отразено, че
настоящия риск за вреди към обществото остава на едни средни стойности и
съществува такова при промяна на
обстоятелствата лицето да извърши други противообществени прояви с цел користно
поведение. Това е изложено в самото становище на затворническа администрация.
Считам, че така изложеното от мен е в противоречие с извода за трайно
положително отношение и поведение на осъденото лице в МЛС и неговата молба се
явява неоснователна към настоящия момент. Не може след като съдът е преценил,
че липсват основания и то към момент когато не е имал наказания, в последствие
да има две наказание и прави впечатлени че едното е условно, като се пише че е
първо нарушение и след един месец извършва друго, за което пак е условно, с цел
да се стимулирало лице към добросъвестно поведение, което за мен не намира
никакво обяснение, защо е прието, че има отказ на съда да уважи молбата е довело до такава поведение на лицето. Би
следвало да е обратното. След като има отказ и приемаме, че към него момент не
са налице условията да има едно стремеж към законосъобразно поведение с цел
УПО. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
Л.св.А.: Не съм съгласен с г-жа Прокурорката, тъй като въпреки тези наказания тя не посочи
че имам доста награди. Участвал съм като работник, във външни обекти за
направата на бул.Левски, за направата на бул.Сливница, за направата на
кв.Владисловово. За това имам награди и дори съм пускан в отпуск.
Прокурорът: Не се отричат
положителните прояви в поведението. Те са намерили отражение в замяната на
режима. Не се спори за награждаването на осъденото лица, но това не е
достатъчно да се приеме, че е налице примерно поведение. Такива награди той е
имал и в предходен период. Тук се гледа цялостното поведение, за да постанови съдът УПО. Би трябвало да се направи цялостна
оценка на цялостното поведение на лицето в МЛС и дали действително е постигнато
поправяне. При положение, че в самия доклад се сочи, че при промяна на
обстоятелствата би се възобновило противоправното поведение, аз не виждам как с риска към обществото на
средни стойности, ще се обоснове настъпила промяна, поправяне и успешна
ресоциализация.
Л.св.А.: Аз несъм съгласен с г-жа Прокурорката. Имам
деца. Преди да бъде в затвора съм живял със съпругата ми която живее в Берлин.
Не съм живял в България от 2010 г. Аз се върнах доброволно като имах дела, аз
си идвах тук. Не съм се криел. Не съм съгласен с това ресоциализиране. Женен
съм два пъти и два пъти съм развеждан, но аз се грижа за тях.
СЪДЪТ, като взе
предвид становищата на страните, изразени в днешно съдебно заседание, както и
материалите, приложени в личното досие на лишения от свобода, намира въпреки изразеното
становище на представителя на ВОП, че молбата на л. св. е основателна, предвид
това, че осъденият е показал добри характеристични данни по отношение на
личността и поведението си и в този смисъл е дал доказателства за своето
поправяне, като фактически е изтърпял от наложеното му наказание към днешна
дата - 22.05.2019 г. - 4 години, 4 месеца и 4 дни, с остатък 7 месеца и 26 дни.
Производството по чл. 70 от НК изисква наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, едната от които
е лишеният от свобода да е изтърпял определен срок, в случая повече от
половината от определеното му наказание лишаване от свобода, втората от които е
с поведението си да е доказал, че се е поправил и е годен да се социализира.
Л. св. А. е в затвора от 25.06.2015
г. изтърпява наказание от 5 години лишаване от свобода. Лишеният от свобода за
първи път търпи наказание „Лишаване от свобода“. Балансиран в поведенчески план, без
отрицателни деструктивни прояви. По
време на престоя си спазва правилата на вътрешния ред и режимните ограничения.
Отнася се с респект към служителите и пенитенциарната система. Коректен, не
влиза в интриги и конфронтации.
Участва в общите
мероприятия на групата, включва се със желание в социалните корекционни
дейности, провеждан от ИСДВР. Към момента се води не наказван, награждаван е многократно. Режимът
му е снет на общ. По данни от досието има възможности за позитивно развитие
процеса на превъзпитание протича нормално.
От април 2017 г. е в ЗООТ
„Разделна". Включен е в доброволния неплатен труд и е извеждан на различни
външни обекти без охрана. Награждаван е осем пъти, включително и домашен
отпуск. Допуснал е две дисциплинарни нарушения, но се счита за ненаказван.
Ангажиран и деен към
съдбата си. по времена превъзпитателния процес показва мотивация за промяна и
достатъчно желание за позитивно развитие в личностен план при преодоляване на
дефицитите в профила на зоните с нужда от помощ. Признава вината си „, поема
отговорност за нея, проявява самокритичност и отговорно поведение.
Октомври месец 2018 г. е
изведен на работа на външен работен обект, където работи и към момента, с добри
отзиви. Спазва трудовата дисциплина.
На
добро за контингента интелектуално ниво, с добра култура на поведение и богат
тематичен репертоар. Поведението му не дава основание да се подозира участие в
нерегламентирани дейности, свързани с употребата или снабдяването с ПАВ и
алкохол. Няма индикации за повишена агресивност или друго дискриминационно
поведение. Споделя съзнание относно последиците от дейността си и нанесените
вреди. Заявява една по-зряла позиция във връзка с извършеното и обществената му
значимост. Стреми се към постигане на качествен анализ на миналото си поведение
и факторите, спомогнали за противоправните му деяния. Притежава необходимият
ресурс /семейство, стабилен кръг, изградени трудови навици/ и мотивация за
промяна.
Полага доброволен неплатен труд
в района на ЗО“Разделна“,награждаван е многократно с домашен отпуск,признава
вината си ,поема отговорност за нея.
Оценката му за риск от рецидив е 34
точки. В резултат от корекционната работа с него по плана на присъдата са
постигнати 22 точки спад спрямо първоначалната оценка. Вероятният риск от вреди
е нисък за обществото и нисък в останалите показатели.
С оглед изложеното, съдът намира, че л. св. е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което следва да постанови
УПО.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА М.Х.А., ЕГН **********, роден в гр. Търговище, по декларация живущ ***, УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от изтърпяване на останалата част от
наложеното му общо наказание с присъди по НОХД № 48/2015 г. на ВС–Сливен, НОХД
№ 438/2010 г. на ОС-Варна, НОХД № 7109/2010г. на РС-Варна, НОХД № 924/2011 г.
на ОС-Варна, НОХД№ 1868/2011г. на ОС-Варна и НОХД № 1867/2012 г. на РС-Варна
лишаване от свобода за срок от 5 години.
УСТАНОВЯВА изпитателен срок, равен на неизтърпяната част
определена към момента на изтичане
на срока на обжалване на настоящото определение, а именно в размер на 7 месеца и 18 дни.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава
двадесет и втора от НПК пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило
в 14.09 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: