Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 3473 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 538 ал. 1 ТЗ.
Ищецът излага твърдения, че ответникът е издал в
негова полза запис на заповед от 31.03.2017г. за сумата от 2117 лв., която
последният се е задължил да заплати безусловно и неотменимо на падежа –
31.03.2018г. в гр. ***. Ищецът посочва, че на падежа длъжникът не е изпълнил
задължението си, предвид на което се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение срещу него по ч.гр.д. № 738/2019г. на ВТРС. Ищецът твърди, че за
него е налице правен интерес от завеждане на иска, тъй като длъжникът е
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414
ал. 2 ГПК. По изложените съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 2117 лв. – главница по запис на
заповед от 31.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен. Навежда доводи, че е бил служител на
ищцовото дружество и поради констатирани липси в склада, в който е работил е
бил принуден да подпише процесния запис на заповед. Възразява, че е погасил
вземането по ценната книга с правени удръжки от трудовото му възнаграждение, за
което всеки месец е издаван РКО. По тези съображения моли за отхвърляне на
иска, с присъждане на разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът оспорва процесния
запис на заповед да е издаден във връзка с твърдяната в отговора на исковата
молба каузална причина /реализиране на имуществена отговорност на работник за
липси/ и сочи друго основание за това - предоставен на ответника заем в размер
на исковата сума. В същото заседание по реда на чл. 145 ал. 1 и ал. 2 ГПК
ответникът е уточнил, че твърдяната от него липса е в резултат на кражба на
процесната сума от базата на работодателя му в гр. ***, както и че заедно със
свид. С. е възстановил липсващата сума чрез удръжки от заплатата им от по 100
лв. в рамките на едногодишен период.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от
представения заверен препис от трудов договор № 006/01.09.2016г. и допълнително
споразумение към него от 01.01.2018г. се установява, че ответникът е заемал в
ищцовото дружество длъжността „продавач, разносна търговия” с място на работа –
складова база в гр. ***. По длъжностната характеристика на ответника са
възложени функции по приемане и отчитане на парични средства във връзка с
продажбата на газ пропан бутан. Със заповед № 001/20.03.2019г. на същия е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ.
От приложения по ч.гр.д. № 738/2019г. на ВТРС запис на
заповед, с място на издаване гр. *** и датата на издаване 31.03.2017г. се
установява, че ответникът се е задължил неотменимо и безусловно да изплати на
ищеца сумата от 2117 лв. на посочения падеж – 31.03.2018г. Ответникът не
оспорва, че е подписал ценната книга респ. че е издател на процесния запис на
заповед. Въз основа на него и на основание чл. 417 т. 9 ГПК, ищецът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника
по горепосоченото частно производство. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК последният
е подал възражение, с което е оспорила дължимостта на заявеното вземане.
От представените по делото преводни
нареждания на „***” АД /листи 23-36/, а и това обстоятелство не е спорно по
делото, се установява, че в периода 14.10.2016г. – 14.12.2017г. на основание
наложен запор по изп. дело № 571/2009г. от трудовото възнаграждение на
ответника всеки месец е удържана сума между 107, 45 лв. и 108, 73 лв.
От писмо с рег. №
173900-1037/20.01.2020г. на РУ В. Търново се установява, че на 10.03.2017г. е
подаден сигнал за кражба на неуточнена сума пари от базата на ищеца в гр. ***,
както и че при изясняване на сигнала на място търговски представител на
дружеството е заявил, че няма извършена кражба, а е станало недоразумение при
подаване на сигнала.
За установяване на релевантни към спора
факти по искане на ищеца са разпитани свидетелите ***и ***. Първият дава
показания, че е пълномощник на ищцовото дружество и съпруг на законния му
представител. Посочва, че ответникът му поискал по телефона заем в размер на
2117 лв., за да се издължи към свои кредитори. Поисканата сума му била дадена в
заем на 31.03.2017г. от съпругата на свидетеля за срок от една година, като
парите били взети от касата на дружеството, находяща се в офиса /караваната/ на
базата в гр. ***. Във връзка с получения заем ответникът подписал процесния
запис на заповед, който бил съставен и разпечатан на място. Свидетелят знае, че
е бил подаван сигнал за кражба на пари от този офис, но извършителят не е бил
установен. Отрича записа на заповед да е съставен във връзка с откраднатите
пари. Дава показания, че заплатата на ответника му е изплащана в брой от
шофьора на камиона, който зареждал базата в гр. *** с бутилки газ, за което е
подписван разходно – касов ордер. В показанията си свид. *** посочва, че като
пълномощник на ищеца в края на всеки месец извършва ревизия на наличностите
/бутилки с газ, парични средства и др./ в складовите бази на дружеството в гр. ***,
гр. ***и гр. ***. Излага, че ответникът е поискал заем на управителя на
ищцовото дружество /съпругата на свид. ***/, както и че на 31.03.2017г. присъствал
на предаването на сумата между тях на базата в гр. ***. Ответникът обещал да
върне заема в размер на 2117 лв. за срок от една година, за което разписал
запис на заповед, който бил предварително подготвен. Свидетелят също посочва,
че е бил подаден сигнал в полицията за извършена кражба от базата в гр. *** на
сумата от 1500-1600 лв., но не знае какво е станало с разследването й.
По искане на ответника е разпитан свид. С.,
който дава показания, че в процесния период е бил служител на ищцовото
дружество и че ответникът се водел МОЛ на базата в гр. ***. На него отчитал
получените от разноса пари и той ги внасял в банка. Понякога парите се
съхранявали в шкаф в караваната, която служела за офис на базата. В началото на
м. март 2017г. оттам била извършена кражба, като бил разбит катинара на
караваната. След проверка на дневните отчети колегата и дошлите на място полицаи
установили липсата на процесната сума, която била оборота за един ден. За
кражбата бил уведомен свид. ***, който пристигнал на базата в гр. ***.
Полицейските служители били констатирали пропуски в охраната на обекта и заявили
на свид. ***, че ищцовото дружество ще бъде санкционирано за тях, ако тръгне
разследване на кражбата. Във връзка с липсващите пари ответникът в качеството
си на МОЛ подписал процесния запис на заповед, който бил донесен от свид. ***,
при извършването на инвентаризация в края на м. март 2017г. Свидетелят отрича
при подписването на записа на заповед ответникът да е получавал пари от свид. ***.
За възстановяване на липсващата сума от неговата заплата и тази на ответника за
период от една година били правени удръжки от по 100 лв., което обстоятелство
било отразявано при изплащането им в подписваните разходни – касови ордери.
Същите били в един екземпляр и се връщали на шофьора, който носел заплатите. Удържането
на сумите било като наказание за двамата служители.
По искане на ответната страна ищцовото
дружество по реда на чл. 190 ГПК на два пъти е задължавано да представи по
делото разходните – касови ордери, с които е изплащана заплатата на ответника
за период м. март 2017г. – м. март 2018г., но до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция това не е сторено.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК
и има за предмет посочената в заповедта за изпълнение сума.
При предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415
ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа
на запис на заповед, делото има за предмет вземането на поемателя по редовен от
външна страна менителничен ефект. При липса на релативно възражение, към което
се приравнява и общото възражение за безпаричност на ценната книга, кредиторът
не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално
правоотношение. Негова е тежестта да докаже единствено наличието на редовен от
външна страна запис на заповед. Когато издателят на ефекта въведе в процеса относително
възражение, обуславящо несъществуването на вземането по записа на заповед, по
общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК същият следва да докаже фактите, на които
то се основава. В този случай, ако кредиторът твърди наличието на различно от
посоченото от длъжника каузално правоотношение, има интерес, но не и
задължение, да докаже действителна каузална причина за издаване на
менителничния ефект. Недоказването на поддържаното от ищеца каузално
правоотношение респ. връзката му със записа на заповед няма за последица несъществуването
на вземането по менителничния ефект, ако ответникът не е установил в процеса
пълно и главно релативното си възражение, което отрича възникването респ. сочи
на погасяване на това вземане /т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, ВКС, Решение № 284/23.01.2015г. по т.д. № 3437/2013г. на I т.о., Решение № 38/07.04.2015г. по т.д. № 1008/2014г.
на I т.о. и мн. други/.
Безспорно се установи по делото, че представения от
ищеца менителничен ефект е редовен от външна страна запис на заповед. Последният
съдържа всички реквизитите по чл. 535 ТЗ, като наименованието "запис на
заповед" се съдържа в текста на документа на езика, на който е написан.
Налице са изявления, които съставляват безусловно обещание да се плати
определена сума пари, посочени са дата и място на издаване, място на плащане, падеж,
посочено е името на лицето, на което трябва да се плати и записът на заповед е
подписан от лицето, посочено като негов издател. При това положение съдът
намира, че процесният запис на заповед е действителен, тъй като съдържа всички
предвидени в закона реквизити - чл. 535 ТЗ, които са относими към неговата
валидност.
С оглед на наведените от страните твърдения, които
разкриват различни каузални причини за поемане на задължението за плащане от
страна на ответника, в настоящото производство, освен действителността на
ценната книга, на изследване подлежи и съществуването на конкретното каузално
правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед. При доказана
връзка между записа на заповед и конкретно основание за издаването му, на
разглеждане подлежат относителните възражения на длъжника за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
В случая ищецът твърди процесния ефект да обезпечава
предоставен на ответника заем в размер на 2117 лв. със срок за връщане от една
година. От събраните по делото доказателства обаче не се доказва пълно и главно
съществуването на заемно правоотношение между страните с твърдяното съдържание.
Сам по себе си записа на заповед не може да служи като доказателство за
сключване на договор за заем и не представлява разписка по чл. 77 ал. 1 ЗЗД за
предаване на сумата на издателя му, освен ако в него, извън реквизитите по чл.
535 ТЗ, са налице вписвания, които се отнасят до каузалните правоотношение
между страните и/или до извършена помежду им размяна на пари /Решение №
88/27.05.2013г. по т.д. № 374/2012г. на II т.о., ВКС и др./. Понастоящем, извън задължителните
реквизити по чл. 535 ТЗ, които обуславят редовността на записа на заповед от
външна страна, не са налице други вписвания, които да разкриват безспорно, че
между поемателя и издателя е сключен договор за заем за сумата от 2117 лв. и че
същата реално е предадена на последния. За доказването на твърдяната договорна
връзка между страните ищецът е ангажирал свидетелски показания, които по
аргумент на противното от чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК са допустими, тъй като твърдения
заем е на стойност под 5000 лв. Показанията на свидетелите *** и ***, ценени и
обсъдени през призмата на чл. 172 ГПК и съпоставени с тези на свид. С., обаче
не установяват с нужната сигурност настъпването на двата задължителни елемента
от фактическия състав на договора за заем /постигане на съгласие и предаване на
паричната сума/. Преди всичко свидетелите *** и ***, като пълномощници на
ищцовото дружество и съпрузи на законните му представители, са пряко
заинтересовани от изхода на спора. Макар и същите да свидетелстват, че са
присъствали на 31.03.2017г. в базата на дружеството в гр. ***, когато съпругата
на свид. *** е дала в заем на ответника процесната сума, тяхната предубеденост и
несъответствията в показанията им относно обстоятелствата по искане на заема,
предаване на сумата и подписването на записа на заповед, разколебават
достоверността им и ги карат да звучат неубедително. Във връзка със сочените
несъответствие следва да се отбележи, че според свид. *** ответникът е поискал заема
от него, че на 31.03.2017г. със съпругата си са минавали случайно покрай гр. В.
Търново, че парите са извадени от касата на ищеца в гр. ***, както и че записа
на заповед е съставен в офиса там. В противоречие с тези показания свид. *** свидетелства,
че заема е поискана от съпругата на свид. *** като управител, че двамата
специално са дошли в гр. *** да дадат сумата на ответника и че записа на
заповед е бил подготвен предварително. В пълен противовес с техните показания
за предоставяне на заем на ответника са показанията на свид. С., който не е
заинтересован от изхода на делото, тъй като резултата от спора по никакъв начин
не може да рефлектира върху него. В тази връзка съдът кредитира показанията му,
че исковата сума не е била давана в заем на ответника, както и че на
31.03.2017г. нито свид. ***, нито съпругата му са били в гр. ***. По тези
съображения съдът намира, че ищцовото дружество не можа да установи по делото,
че между него и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор за заем
в размер на 2117 лв. и че е налице реалното предаване на тази сума.
Следователно твърдяното от ищеца каузално правоотношение във връзка с което се сочи,
че е издаден процесния запис на заповед остана недоказано.
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът обаче намира за доказана твърдяната от ответника
каузална причина за издаване на процесната ценна книга. Не е спорно по делото,
че към релевантния за спора момент между страните е съществувало трудово
правоотношение и че ответникът е осъществявал отчетническа дейност, доколкото е
боравел с парични средства във връзка с изпълнение на трудовите си задължения
като продавач, разносна търговия. От съвпадащите твърдения на страните е
безспорно, че същият е бил длъжен да превежда /отчита/ по банков път на ищеца паричните
суми получени от всички служители към базата в гр. *** при осъществяване на
трудовата им функция. Следователно ответникът е имал качеството на отчетник и е
бил материално отговорно лице на това структурно обособено звено на работодателя
си. От показанията на разпитаните свидетели и постъпилата от РУ В. Търново
информация безспорно се установява и факта на извършването на кражба от базата
в гр. ***. Макар тези доказателствени средства да са източници на косвени
доказателства, в своята взаимовръзка и логическа последователност, те безспорно
установяват, че в началото на м. март 2017г. от офиса на ищеца в гр. *** е
открадната парична сума, за което на 10.03.2017г. е подаден сигнал в полицията.
За наличието на кражба на пари, както и за момента на извършването й, показанията
дават, както свидетелите на ищеца, така и този на ответника. От показанията на
последния безспорно се установява и размера на отнетото имущество – сумата от
2117 лв. Същият категорично сочи, че лисващата сума представлява оборота от
деня преди кражбата и че конкретния размер е установен при проверка на дневните
отчети, извършена от ответника и от пристигналите на място полицаи. Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. С., не само защото не е заинтересован от
изхода на спора по смисъла на чл. 172 ГПК, а и поради това, че са логични,
непротиворечиви и обективни и се възпроизвеждат лично възприети от него
обстоятелства. Противно на възраженията на ищеца, те не съдържат заучени фрази,
а детайлен разказ на обстоятелствата свързани с издаването на процесната ценна
книга. Оттеглянето на сигнала за кражба и непровеждането на наказателно
разследване не може да заличи настъпването на значимия за спора факт на
престъпно посегателство. Причините за оттеглянето на сигнала, макар и да се
установяват от показанията на свид. С., са ирелевантни за резултата от делото. От
показанията на този свидетел с нужната убедителност се установява още, че
ответникът е подписал записа на заповед, за да обезпечи вредите на ищеца
настъпили от извършената кражба. Това обстоятелство е в унисон с безспорно
установеното по делото качеството на ответника на отчетник и на отговорник за
базата в гр. ***, както и с факта, че записа на заповед е издаден в сравнително
кратък период след отнемането на сумата.
Предвид на това настоящият състав на ВТРС намира, че процесния
запис на заповед не е издаден във връзка с отпуснат заем на ответника, а за
реализиране на имуществената му отговорност като служител на ищеца във връзка с
извършена кражба на сумата от 2117 лв. от базата в гр. ***. За да отговаря за
причинени на работодателя вреди от престъпление обаче, работникът следва да е
съпричастен към извършването му /арг. чл. 203 ал. 2 КТ/. В случая участие на
ответника в отнемането на исковата сума не е установено и доказано. Свидетелите
на ищеца изобщо не свързват ответника с авторството на деянието. Напротив
сочат, че извършителят не е разкрит, значение за което има и оттеглянето на
сигнала за кражба. Отнетата сума не съставлява и липса по смисъла на чл. 207
ал. 1 т. 2 КТ, в която хипотеза би действала законовата презумпция, че същата е
причинена от ответника в качеството му на отчетник. При липсата щетата е с
неустановен произход, а по делото безспорно се установи, че недостига на
парични средства в размер на 2117 лв. е в резултат на престъпление. Обстоятелството,
че извършителят на кражбата не е установен към момента не означава неизвестност
на произхода на щетата. Липсата на разследване на кражбата се дължи на поведението
самия ищец и той не може да черпи права от него, възлагайки последиците от
деянието на ответника.
Следователно по делото не се установи наличието на
предпоставките за възникване на пълната имуществена отговорност на ответника,
както в хипотезата на извършено престъпление по чл. 203 ал. 2 КТ, така и в
случай на липси по чл. 207 ал. 1 т. 2 КТ. Това е достатъчно за отхвърляне на
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 538 ал.
1 ТЗ като неоснователен, тъй като по делото категорично се установи, че записа
на заповед от 31.03.2017г. е издаден за обезпечаване на имуществената му
отговорност, а основанията за това, както се посочи по – горе, не са налице.
Дори да се приеме, че с
издаването на процесния запис на заповед ответникът е признал задължението за
липси и приел този начин за реализиране на отчетническата му отговорност, то
вземането на ищеца по цената книга се явява погасено чрез посочения от издателя
й способ. От показанията на свидетелите *** и С. безспорно се установява, че
през исковия период трудовото възнаграждение на служителите в базата в гр. ***,
е изплащано срещу подписване на разходен – касов ордер. Свид. С. подробно
описва реквизитите на този счетоводен документ и отразяването в него на
извършваните удръжки от заплатата им в размер на по 100 лв. месечно за период
от една година за покриване на процесната липса. Макар и въпросните разходни –
касови ордери да не са приобщени като доказателства по делото, факта на
извършване на удръжки /прихващане/ в твърдяния размер следва да се приеме за
доказан в съответствие с правилото на чл. 161 ГПК. При безспорно установения
факт на издаването им и то в един екземпляр, както и с оглед на доказаното им
съдържание /показания на свид. С./, непредставянето на разходните – касови
ордери от ищеца, за което на два пъти е бил задължен по реда на чл. 190 ГПК,
сочи на негово недобросъвестно поведение и на създаване на пречки за събирането
на тези доказателства по смисъла на чл. 161 ГПК. При това положение следва да
се приеме за безспорно доказано, че от трудовото възнаграждение на ответника и
на свид. С. са правени удръжки в размер на по 100 лв. месечно за периода м.
март 2017г. – м. март 2018г. или общо на сумата от 2400 лв. Последната е
достатъчна за погасяване на процесното вземане в размер на 2117 лв., като
разликата между двете суми сама по себе си не може да обоснове извод за липсата
на извършени удръжки, както изтъква ищеца. Извършвайки удръжки от заплатата на
свид. С., ищецът се е съгласил да получи изпълнение от него на задължението за
липси. С прихванатите по този начин суми е погасявана съответната част от дълга
на ответника, тъй като свид. С. е знаел за съществуването му и е бил на ясно,
че тези удръжки са насочени към освобождаване на длъжника от задължението му
към ищеца /арг. чл. 73 ЗЗД/. Въпросните удръжки са различни от тези отразени в
представените по делото ведомостите за заплати, тъй като се отличават от тях по
основание и по размер. Последните са извършвани в изпълнение на наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ответника по конкретно изпълнително
производство и удържаната сума е по – голяма по размер /около 108 лв./.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че по
делото не се установиха предпоставките за реализиране имуществена отговорност
на ответника за заплащане на сумата от 2117 лв., а дори за ищеца да се е
породило такова вземане то се явява погасено чрез извършваните удръжки от
възнагражденията на ищеца и свид. С.. Следователно предявеният установителен
иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 538 ТЗ се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК претенцията на ответника за разноски се явява основателна. Същият е доказал
извършването на разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 500 лв.,
които следва да бъдат понесени от ищеца.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с. Плачидол, общ. ***, ул. „Втора”
№ 1 против А.Х.Х., ЕГН: ********** с адрес ***, иск с право основание чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 538 ТЗ, за приемане на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 2117 лв. /две хиляди сто и седемнадесет лева/,
представляваща главница по запис на заповед от 31.03.2017г. с падеж на 31.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.03.2019г. до окончателно изплащане
на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение № 286/12.03.2019г.
по ч.гр.д. № 738/2019г. на ВТРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление с. Плачидол, общ. ***, ул. „Втора” № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Х.Х., ЕГН: ********** с адрес *** СУМАТА от 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 738/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: