№ 4721
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100510892 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И.С. длъжник по изпълнително дело №
20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., срещу съобщение с изх.№ 09263/06.07.2021 г./
с характер на постановление за разноски/ по изпълнително дело № 20217810400522 по
описа на ЧСИ Г.Д., с което Д. И.С. е уведомена, че във връзка с нейно възражение вх.
№ 10005/05.07.2021 г. по изпълнителното дело, че с резолюция от 06.07.2021 г., ЧСИ е
отказал да намали размера на адвокатския хонорар, както и таксите и разноските по
изпълнението. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200
лв., както и за намаляване на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ
пропорционална такса до размер на сумата от 3556,99 лв.
Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението Т.Т.З., не взема
становище по подадената частна жалба.
ЧСИ Г.Д. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3
от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано на
11.06.2021 г. по молба на Т.Т.З., подадена чрез пълномощника адв.Д.Д.-Ф., въз основа
на изпълнителен лист от 28.05.2021 г., издаден от Апелативен съд- София, Гражданска
1
колегия, 10 състав по в.гр.дело № 4632/2018 г., срещу Д.И. Н. за заплащане на сумите
посочени в него.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 08227/14.06.2021 г., която
обективира произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, са определени
разноските по изпълнението дължими от длъжника в полза на взискателя, а именно:
2500 лв.- адвокатски хонорар по изп.дело, както и 5948,95 лв., такси.
На 21.06.2021 год. на длъжника Д.И. Н. е редовно връчена покана за
доброволно изпълнение.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Д. И.С. е депозирала на
05.07.2021 год. писмено възражение по процесното изпълнително дело, с което е
направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за
доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение на
взискателя, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в
Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери, както и да бъде намалена
начислената по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална
такса.
От съобщение с изх.№ 09263/06.07.2021 г./ с характер на постановление за
разноски/ по изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., се
установява, че Д. И.С. е уведомена, че във връзка с нейно възражение вх.№
10005/05.07.2021 г. по изпълнителното дело, че с резолюция от 06.07.2021 г., ЧСИ е
отказал да намали размера на адвокатския хонорар, както и таксите и разноските по
изпълнението.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
постановление за разноските /чл.435, ал.2 от ГПК/, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/ 2008 г. на
ВКС, V г. о.
2
В процесния случай длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да намали разноските за
адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и отказа на ЧСИ да намали
размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Длъжникът не е заплатил дължимата сума по
издадения изпълнителен лист на взискателя, преди образуване на изпълнителното дело
и преди връчване на поканата за доброволно изпълнение. От друга страна, видно от
данните по изпълнителното дело задължението не е погасено от длъжника в цялост
доброволно или най-късно в срока за доброволно изпълнение. Длъжникът не е
заплатил дължимата сума по издадения изпълнителен лист на взискателя, нито в срока
за доброволно изпълнение, нито към момента на подаване на частната жалба, по която
е образувано производството по настоящето дело. С оглед на което, съдът приема, че
на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но и за извършване на процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело, и извършване на действия за
удовлетворяване на вземанията по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. /1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2/.. Съдът намира, че дължимото от
длъжника на взискателя адвокатско възнаграждение по изп.дело в размер на сумата от
2500 лв. не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото. Уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 2500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г. е
определено в минимален размер, съгласно посочения начин в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, така уговореното и
заплатено от взискателя Т.Т.З. на нейния пълномощник адв.Д.Д.-Филипова, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 2500 лв., в минимален размер по чл.10, ал.1, т.1
и т.2 от Наредба № 1/2004 г., не се явява прекомерно, поради което частната жалба се
явява неоснователна. В тази връзка начислената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ също
не следва да бъде редуцирана.
С оглед на изложеното, частната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна частната жалба на Д. И.С.,
ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ
Г.Д., с адрес за съобщения: гр.София, ул.“******* чрез адв.Г.Д., САК, срещу
съобщение с изх.№ 09263/06.07.2021 г./ с характер на постановление за разноски/ по
3
изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.№ 781, с район на
действие СГС, с което Д. И.С. е уведомена, че във връзка с нейно възражение вх.№
10005/05.07.2021 г. по изпълнителното дело, че с резолюция от 06.07.2021 г., ЧСИ е
отказал да намали размера на адвокатския хонорар, както и таксите и разноските по
изпълнението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4