Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
№ . . . . . . . . . . . . от . . . . октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в публично
заседание в гр. С. на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател: Златка ЧОЛЕВА
Членове: 1. Зорница ХАЙДУКОВА
2. Филип САВОВ
в присъствието на секретаря А.Л. сложи на
разглеждане докладваното от младши съдия Савов въззивно гражданско дело № 6722 по описа на съда за 2014
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. Производството
е по реда на глава ХХ ГПК.
С Решение, постановено на 27.06.2011 г. по гр.д.№
32 503/ 2009 г. от СРС, І ГО, 24. състав, е признато за установено по отношение
на Ф.С.П. с ЕГН **********, Д.С.П. с ЕГН **********, И.С.П. с ЕГН ********** и Д.Г.
П. с ЕГН **********, че К.Б.Ж. с ЕГН ********** е собственик на магазин,
находящ се в гр. С., бул. „*********“ № ***, на партерния етаж, с площ от 36,83
кв.м., при граници: от изток – бул. „*********“, от запад – стълбище, от юг –
магазин на Ф.Д. П.,***, заедно с 30/100 ид.ч. от общите части на сградата.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от
ответниците с входящи номера на СРС: 1013090/ 20.03.2012 г. и 1027431/
04.07.2012 г. от Ф.П.; 1027430/04.07.2012 г. от Д.П.; № 1027432/ 04.07.2012 г.
от И.П.. Д.Г. не е обжалвал решението.
В жалбите се правят идентични оплаквания за
необоснованост и нарушения на материалния закон. Намира се за недоказана площта
на процесния магазин. Изводът на експертизата за техническа грешка по отношение
на разликата между 28,63 кв.м. и 30,34 кв.м. превратно бил разширен от съда по
отношение на площта от 37,37 кв.м., включваща и склада и тоалетната, които всъщност
не били към магазина, а първоначално били помещение за смет на сградата.
Наличието на разделителна стена към 1976 г. било единствено предположение на
експертизата. Изчисленията на площта били затруднени от построената в имота
незаконна стена, която освен това не била перпендикулярна, а в ущърб на
ответниците. Процесният ъглов магазин и съседният магазин на ответниците
следвало да бъдат равни, тъй като бившите акционери в праводателя имали равно
участие. Нотариалните актове били фиктивни, цената не била заплатена, идеалните
части не били точно изчислени. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение.
В писмено становище по същество, депозирани лично
от въззивниците, се заявява, че не било ясно дали разделителната стена била
изградена през 1943 г., дали е съществувала към 1947 г. и дали общината
разпоредила отделяне на помещението за смет, впоследствие присъединено от
ищцата. Със споразумението от 1992 г. било уточнено местоположението на
бъдещата стена. Изградената през 2003 г. стена обаче навлизала в половината на
ответниците. Към момента на становището било възстановено положението от 1941
г. В становището на служебния адвокат на въззивниците се поддържа, че ищците и
ответниците се намират в съсобственост, тъй като установяването на граничната
стена било особено затруднение и неоправдано по см. чл. 3 ЗВСВНМРСА. Посочените
в първоинстанционното решение площ и дял от общите части не съответствали на
техническата документация от 1976 г. и други документи.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване акт, което прави въззивното производство
ДОПУСТИМО.
Софийският градски съд служебно провери
първоинстанционното решение в пределите по чл. 269 ГПК и намира, че то е
валиден съдебен акт, чиято допустимост в обжалваната част не е опорочена.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците по иска за недопустимост поради липса на правен интерес. Предмет на иска за собственост е както принадлежността на
правото, така и неговият обем, посочен в исковата молба. Оспорването в случая
касае не просто местоположението на границата при идентичност на площта, а
разполагането й така, щото да намалява площта на съседния имот.
По дадени от въззивния съд указания ищцата е
уточнила, че процесният магазин е с идентификатор 68134.513.326.1.17 по
кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед
РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ІІ. При
съобразяване доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност съдът намира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото не е спорно, че ищцата К.Б.Ж.
е единствен правоприемник на Н.Б. (Б.) В. с ЕГН **********, която през 1947 г.
закупува от „Е.“ АД процесния магазин, който е ъглов – граничи с бул. „*********“
*** и ул. „Клокотница“. Същевременно съседният магазин, разположен на юг от процесния,
е закупен от Ф.Д. П., която е наследодател на ответниците. Не се спори и че двата
магазина са били продадени по реда на ПМС 60/14.05.1975 г. на ТПК „Д. Б.“,
както и че през 1992 г. цената на същите е била върната от реституентите и
владението им е възстановено. Тези факти се установяват и от Записка за
вписване на имуществена вноска от 11.05.1934 г. (л. 94); Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 77/том ХХVІІ, регистър 5277, дело 4985, 1947 г. на
І нотариус при Софийския областен съд (л. 6); Удостоверения за наследници на
Надя В. и Елена В. (л. 7-8); Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136,
т. ХХІ, дело 3393/1976 г. (л. 14); Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 139, том ХХІ, дело 3396/1976 г. (л. 97); квитанция към ПКО № 134/ 14.01.1992
г. (л. 15); Протокол от 04.02.1992 г. (л. 19 -20).
Към 1947 г. ъгловият магазин, закупен
от праводателката на ищцата, и съседният му, собственост на Ф. П., са били
самостоятелни обекти, разделени със стена. Този извод съдът прави от описването
им като отделен обект на собственост, с посочени граници и с определени идеални
части в нотариалния акт от 1947 г. (л. 6), от проведените отделни за двата
магазина оценителни и продажбени процедури през 1976 г. (л. 10 – 13, 22 СРС).
Наличието на стена е видно и от архитектурния проект от 1941 г., обсъден във
втората допълнителна техническа експертиза (л. 78, 86 СГС). Наличието на общо
мазе (л. 19 СРС) не е показателно за разделността на магазините, още повече че
мазето е било общо към 1992 г., а не към построяването или отчуждаването.
Преградната стена между магазините,
чието наличие към момента на продажбата съдът приема за доказано, е разрушена в
неустановен последващ момент преди 1980 г. По делото е безспорно, че към 1980
г. такава вече не е съществувала, което е видно и от представените архитектурни
проекти от 1980 г. и от 2003 г. (л. 43 – 45), анализирани от СТЕ (л. 66 сл.).
Няма спор, че през 2003 г. ищцата се
сдобива с разрешение за строеж, включващо изграждане на преградна стена, което
впоследствие е отменено по жалба на ответниците. Също през 2003 г. ищцата и нейна
праводателка се снабдяват с констативен нотариален акт за процесния магазин с
площ 36,83 кв.м. Тези обстоятелства се установяват от цитираните проекти и от Заповед
№ І-72/ 25.03.2004 г. на СРДНСК (л. 23 - 24), Решение по а.д.№ 1421/2004 г. на
СГС (л. 16 сл.), Решение по а.д.№ 829/2009 г. на ІІ отд. на ВАС (л. 25 – 26);
Нотариален акт за собственост по наследство № 137/ т. VІ, рег. № 16 080,
дело 998/2003 г. на нотариус № 302 (л. 27).
Изграждането на вътрешна стена между
двата магазина след реституцията е възможно без значителни затруднения за
собствениците. В същия смисъл е приетата първоначална СТЕ – стойността на СМР е
1,734 % съотнесена дори само към стойността на единия магазин. (л. 69 сл.). Оспорванията,
направени едва в писменото становище, са преклудирани съгл. чл. 269 ГПК.
Неоснователни са изложените в жалбата
доводи, че процесният магазин на ищците и южният съседен магазин на ответниците са били с еднаква площ
и че сервизните помещения в западната част на процесния магазин са общи части
на сградата. От приетия пред въззивния съд архитектурен проект от 1941 г. (л.
78 СГС) е видно, че процесният, ъглов магазин е по-голям от съседния магазин, разположен от южната му страна.
Процесният ъглов магазин от западната си страна опира директно до централното стълбище на сградата. С оглед на тази граница, съдът приема, че включените при заснемането от вещото лице през
2010 г. (л. 70) в обема на магазина частично преградени, но достъпни само от
него склад и тоалетна, са били част от обема на магазина и при построяването
му. За разлика от процесния, магазинът на ответниците от западната си страна
граничи с вътрешното стълбище на партерния етаж, което е издадено на изток от
централното стълбище, т.е. магазинът е по-къс. Съдът приема, че представеният
архитектурен проект е този, по който е изградена сградата. С решението на
архитектурната комисия от 12.08.1940 г. първоначалният проект не е бил приет
(л. 75 СГС), а в решението от 24.02.1941 г. е отразено, че пред комисията е
представен поправен проект. Според приетата допълнителна техническа експертиза
(ТЕ, л. 86 СГС) в приложения по делото проект са коригирани недостатъците,
посочени в първото решение, а освен това би било нелогично в държавния архив да
се съхранява единствено неприетият проект. Съгласно посочените в архитектурния проект
размери и изчисленията на експертизата процесният магазин е със застроена площ
35,32 кв.м., а този на ответниците – 28,80 кв.м.
Действително, по делото липсват
екзекутивни книжа, но също така липсват доказателства сградата да е била
построена в отклонение от разрешението. Вярно е, че при изкупуването от 1976 г.
ъгловият магазин е оценен при площ 28,63 кв.м. (л. 10 – 13), но това касае едно
значително последващо положение, което следователно не е от естество да отрече съответствието
между построеното и проекта. (Към 1976 г. магазините вече са били наети /л. 11/
и не е изключено ТПК „Д. Б.“ да ги е преустроила.) Напротив, обстоятелството,
че сегашният склад и тоалетна изначално са били част от процесния магазин, се
потвърждава и от нотариалния акт от 1947 г., в който е посочено, че от
западната си страна магазинът граничи със стълбището, а не – както се твърди от
ответниците – с помещение за смет. Освен това, при все че двата магазина имат
сходни мазета, изводът за разлика в площите се подкрепя и от различния дял в
общите части – 30/1000 за процесния магазин (л. 6, 13) и 20/1000 за южния магазин
(л. 22, 97). По-голямата площ, със закръгление до цели числа – 36 кв.м., е
посочена и в декларацията по ЗОЕГПНС на праводателите по ищцата (л. 9). До същите
изводи е достигнала и първоначалната техническа експертиза, като според вещото
лице издадената на запад част е принадлежност само към процесния магазин (л.
100 СРС).
Твърденията на ответниците за равното
участие на съпрузите на праводателите на страните в „Е.“ АД не са доказани,
доколкото представените пред въззивния съд доказателства не са приети като преклудирани.
Само за пълнота следва да се посочи, че еднаквият брой акции не води по
необходимост до еднаква застроена площ, нито има пречка еквивалентност да е
била постигната чрез комбинация от сделки. Дори цената да не е била платена,
това не е препятствало вещно-транслативното действие. Приетото пред СГС
споразумение между наследниците (л. 11 гр.д.1044/13 г.) е в обикновена писмена
форма и не е довело до промяна границите на собственост най-малко по арг.чл. 18 ЗЗД. Неоснователни са доводите, че наличието на стена е пречка за
установяването на квадратурата – за съвременните технически възможности това не
е проблем, в.л. не споменава за такъв и ответниците не са поискали своевременно
назначаване на повторна експертиза. Нещо повече, дори да имаше грешки, ответниците
щяха да бъдат длъжни да понесат неблагоприятните последици от тях, доколкото не
са предоставили достъп на вещото лице – чл. 161 ГПК (л. 89 СГС).
Частично основателни са възраженията в
жалбата относно конкретната площ на процесния магазин, респ. местоположението
на вътрешната разделителна стена. С исковата молба се твърди, че площта на процесния
магазин е 36,83 кв.м., колкото е и по констативния нотариален акт от 2003 г.
При първоначалното заснемане, извършено от вещото лице през 2010 г., е установено,
че застроената площ е 37,37 кв.м. Както се посочи обаче, площта по архитектурен
проект е била 35,32 кв.м., а конфигурацията на вътрешната стена по проекта е
различна от заснемането през 2010 г. Следователно приетият архитектурен проект
оборва отразената в констативния акт площ и същата е недоказана за разликата
над 35,32 кв.м. При извършеното през 2015 г. заснемане (л. 87 СГС) се
установява, че застроената площ към този момент вече е 35,18 кв.м., т.е. налице
е несъществено отклонение от положението при построяването (в рамките на
допустимите грешки при измерванията, както посочва вещото лице – л. 87 СГС). Съответно,
след премахването на незаконната стена, площта на съседния магазин се е
увеличила от 26,62 кв.м. при заснемането от 2010 г. до 28,92 кв.м. през 2015 г.
ІІІ. При така
установената фактическа обстановка съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
През 1947 г. Надя В. е придобила чрез
покупко-продажба процесния магазин, който е бил самостоятелен обект на
собственост. С връщането на получената при изкупуването по реда на ПМС 60/1975
г. цена в срока по чл. 1 от Закон за
възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и
ателиета, собствеността е била възстановена по право. С оглед събраните по
делото доказателства универсален правоприемник на Надя В. е само ищцата.
Възстановяването на вътрешната,
преграждаща стена между магазините не съставлява преустройство, което да е
пречка за реституция в реални граници, като видно от СТЕ изграждането й не води
до значителни затруднения за собствениците, нито е стопански неоправдано.
Следователно и съгл. чл. 3 от същия закон собствеността не е преобразувана в
съсобственост върху двата магазина.
Ето защо искът по чл. 124 ал. 1 ГПК
следва да бъде уважен до размерите, доказани с архитектурния проект от 1941 г.
и нотариалния акт от 1947 г., т.е. до площ от 35,32 кв.м. и 30/1000 ид.ч. (= 3
%) от общите части на сградата. С исковата молба се претендира имотът да е с площ
от 36,83 кв.м. и 30/100 ид.ч. (= 30 %) от общите части на сградата, поради
което за разликата над доказаната площ от 35,32 кв.м. до пълната претендирана
от 36,83 кв.м., както и за разликата над доказаните 30/ 1000 ид.ч. до претендираните
30/ 100 ид.ч., искът следва да бъде отхвърлен. Съответно, обжалваното решение,
с което искът е уважен за посочената разлика, следва да бъде отменено. С
исковата молба не се претендира установяване на дела от дворното място и
произнасяне за него не се следва.
Страните не претендират РАЗНОСКИ пред
въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 271
ал. 1 ГПК СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение, постановено на 27.06.2011 г. по гр.д.№ 32 503/ 2009 г. от СРС, І ГО,
24. състав, в частта, с която е признато за установено, на основание чл.124, ал.1
от ГПК по отношение на Ф.С.П., Д.С.П. и И.С.П., че К.Б.Ж. е собственик
на основание наследяване от Н.Б. (Б.) В. и реституция по Закона за
възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и
ателиета на самостоятелен обект с идентификатор 68134.513.326.1.17 по
кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед
РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ
мага-зин, находящ се в гр. С., бул. „*********“ № ***, на партерния етаж, при
граници: от изток – бул. „*********“, от запад – стълбище, от юг – магазин на
наследници на Ф.Д. П.,***, за разликата над доказаната площ от 35,32 кв.м.
до пълния предявен размер от 36,83 кв.м. и за разликата относно припадащите се
идеални части от общите части на сградата над 30/1000 до 30/100 ид.ч., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Б.Ж. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК в частта, с която
се претендира признаване за установено
по отношение на Ф.С.П. с ЕГН **********, Д.С.П. с ЕГН ********** и И.С.П. с ЕГН
**********, че К.Б.Ж. с ЕГН ********** е собственик на основание наследяване от
Н.Б. (Б.) В. и реституция по Закона за възстановяване собствеността върху някои
магазини, работилници, складове и ателиета на самостоятелен обект с
идентификатор 68134.513.326.1.17 по кадастралната карта и регистри на гр. С.,
одобрени със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ магазин, находящ се в гр. С., бул. „*********“ № ***, на
партерния етаж, при граници: от изток – бул. „*********“, от запад – стълбище,
от юг – магазин на наследници на Ф.Д. П.,*** за разликата над площта от 35,32
(тридесет и пет цяло и тридесет и две стотни) квадратни метра до пълния претендиран
размер от 36,83 кв.м. и по отношение на припадащите се към описания имот
идеални части от общите части на сградата за горницата над 30/1000 (тридесет
хилядни) ид.ч. до пълния претендиран размер от 30/100 ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която по отношение на Ф.С.П., Д.С.П. и И.С.П. е
признато за установено, че К.Ж. е собственик на основание наследяване от Н.Б. (Б.)
В. и реституция по Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини,
работилници, складове и ателиета на самостоятелен обект с идентификатор
68134.513.326.1.17 по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със
заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ
магазин, находящ се в гр. С., бул. „*********“ № ***, на партерния етаж, при
граници: от изток – бул. „*********“, от запад – стълбище, от юг – магазин на
наследници на Ф.Д. П.,***, с площ от 35,32 кв.м. и заедно с 30/1000 ид.ч. от
общите части на сградата.
Решението,
като необжалвано, е влязло в сила в частта по отношение на ответника Д. П..
Настоящото решение подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател:
Член-съдии: 1. 2.