Р Е Ш Е Н И Е № 1745
14.05.2018 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3567 по описа на същия съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Н.Б.К.
, ЕГН ********** , против „Уникредит Булбанк” АД „ ЕИК *********, банка със седалище и
адрес на управление в София, пл. Света Неделя
№ 7, като се иска да се прогласи нищожност на клауза в договор между
страните , и присъждане в полза на ищеца
на сума пари, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от страна
на ответника.
Според изложеното в молбата , между страните бил сключен на дата
09.04.2008 година договор за кредит № ***,
по силата на който, банката предоставила на К.
ипотечен кредит, а от своя страна , тя се задължила да върне получената
сума за главница, заедно с лихва, на
месечни вноски. Така К. станала потребител на услуга по смисъла на § 13 т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Страните уговорили размер на кредиторовото
възнаграждение по следния начин,
закрепен в чл. 11 от договора: възнаградителната
лихва се формирала като сбор от базисен лихвен процент ,променлива величина ,
еквивалент на едномесечния индекс EURIBOR, към който се прибавяла надбавка, постоянна величина , в размер от 3.341 % към датата на сключването.
Считано
от сключването обаче, лихвения процент бил неколкократно увеличаван едностранно
от банката, без да има съгласие на ищеца, и тези увеличения водели съответно до
увеличение на размера на вноската. Въведен бил от банката нов , непредвиден в договора, компонент при
изчисляването на лихвения процент – т нар. „премия„, което довело до
завишаването му. Отделно , лихвата по договора не била намалявана като
абсолютен размер, въпреки че част от приложимите коефициенти в методиката за
определяне на размера бил индекса EURIBOR, който в определени периоди намалявал като стойност. Твърди се в тази връзка , че клаузата
на чл. 11.1.3 от договора е нищожна поради противоречие с императивна правна
норма ,в частност с тази на чл. 143 от Закона за защита на потребителите , тъй
като е неравноправна по смисъла на този закон: банката договорила възможност за
едностранна промяна на лихвените условия във вреда на кредитополучателите, по
нейно усмотрение , без нужда от одобрението им. След като е нищожна разпоредбата на чл. 11.1 3 от
договора , то всичко , платено на база така изчисления размер на лихвата , се
явява престирано без основание. Затова се моли да се прогласи нищожността на клаузата
на чл. 11.1.3 от общите условия на
договора между страните и да се осъди банката да заплати на ищеца сума от
9580.88 евро, съставляваща неправомерно
надвзета възнаградителна лихва в периода от
10.03.2012г. до 10.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на исковата молба – 10.03.2017г до окончателното изплащане
на вземането. Сумата на претенцията е изчислена в исковата молба като разлика
между платеното на банката съобразно погасителния план, и стойностите на
месечна вноска , при които е използван едномесечен индекс EURIBOR, съобразно договореното, при
същия размер на главницата.
Банката оспорва иска като неоснователен.
Отговорът й по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран в срок. Възразено
е , че клаузата на чл. 11 от условията е индивидуално договорена с ответника, и
затова приложимо било изключението от нищожността , предвидено в чл. 144 ал. 2 от ЗЗП ; по – общо , нищожни
клаузи в договора липсвали. Моли иска да бъде отхвърлен и да се присъдят в нейна полза
разноските ,
сторени за защитата.
Проведена е по делото съдебно – счетоводна
експертиза, която дава заключение , че между страните действително има сключен
договор за кредит, при което К. усвоила такъв в размер на 71 000 евро ,
със срок на погасяване до 15.04.2026г., общо 216 равни месечни вноски от по
632.75 евро. Вноските включват увеличаваща се главница, намаляваща договорна
лихва, застрахователна премия в размер
на 24.35 евро месечно и годишни такси за управление на кредита. Договорен е
лихвен процент от 7.7 % годишно ,
формиран от два компонента: базисен лихвен процент ( БЛП ) представляващ от
своя страна стойността на индекса EURIBOR , изчисляван помесечно, и
фиксиран компонент – надбавка в размер на 3.341 %. Към датата на сключването на
договора , БЛП възлиза на 4.359 % .
За процесния
период , дължими са били съобразно погасителния план следните суми : 11015.67
евро – главница, 16914.55 евро – възнаградителна
лихва, 1120.10 евро- застрахователни премии и 170.99 евро – такси по кредита.
Погасителните вноски са платени изяло ,
макар и с известно незначително закъснение , при което е начислена в тежест на
кредитополучателя и лихва за забава в плащането на главницата , в общ размер на
150.93 евро.
Ако
размера на възнаградителната лихва по кредита е бил
съобразен от страна на банката ежемесечно с размера на индекс EURIBOR, К. е щяла да плати с 9242.54 евро по – малко като
възнаграждение на кредиторовата банка.
Водят се съединени между същите страни иск
с основание в чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 143 от Закона за защита на потребителите , и осъдителен иск с основание в чл. 55 от Закона
за задълженията и договорите.
Съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Съществуването на договора за банков кредит
между страните № 583 от дата 09.04.2008 е безспорно , като по делото , л. 17 и
следващите, е представено заверено
от страната копие от същия. Страните по него са договорили размер на
отпуснатия от банката кредит от 71 000
евро за рефинансиране на друг договор за
ипотечен кредит със същата банка, и този
размер на главницата е усвоен от ищеца. Вземането на банката по договора е
обезпечено чрез ипотека върху недвижим имот.
Договорена е и възнаградителна
лихва, изчисляема, като към стойността
на едномесечния индекс EURIBOR се прибавя фиксирана надбавка в
размер на 3.341 % процента на годишна база. Тъй като към датата на
сключването на договора месечния размер на индекса EURIBOR е бил 4.359 % , получава се общ
размер на дължимата годишна лихва от 7.7 % върху стойността на невърнатата
главница. Първоначалния размер на дължимата
месечна вноска е 632.75 евро.
Не е спорен факт точното изпълнение по
договора от страна на К., включително и с оглед увеличения едностранно от
банката размер на вноската. Въпреки това , има
и събрани доказателства за
плащанията , като съдът, в тази
връзка, кредитира заключението на вещото
лице Б. – то е компетентно и обективно изготвено .
Не се спори , че банката е променила
алгоритъма , по който се изчислява размера на дължимото кредиторово
възнаграждение, при което като резултат
се е повишил размера на дължимата вноска,
в частност – частта от нея, представляваща лихва. Тъй като от
заключението на вещото лице личи имало
тенденция да намалява драстично абсолютната стойност на индекса EURIBOR, банката е въвела
едностранно в алгоритъма за изчисляване
на възнаградителната лихва нов компонент, т. нар. „премия” .
Договорът между страните е сключен на дата 09.04.2008г., и приложимо към него
позитивно право са разпоредбите на Закона за
защита на потребителите ( Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в редакцията му с ДВ, бр. 36 от 4.04.2008 г , в сила от дата 08.04.2008г,). тъй като кредитополучателят не е търговец, а кредитът има за цел рефинансиране на друг
такъв за покупка на жилище, както и изрично е записано в самия договор, с
индивидуализиране на купувания
имот. Тоест, ищецът е потребител по смисъла на
§ 13 т. 1 от закона, а от своя страна
, банката е търговец по смисъла на
т .2 от ДР на ЗЗП; нормата на чл. 143 от
същия закон е приложима в отношенията
им.
В чл. 143 от
ЗЗП, ал.
1 т .9 и 10, е записано, че „Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, като ...............................налага на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора ( т.9) , или ................позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание ( т.10) ”.
Неразделна част от договора са „условията за усвояване , обслужване и изпълнение на
задълженията по банков кредит № 583 /09.04.2008г.” В чл. 11 от същите е посочен начина, по който
се изчислява лихвата по договора – базисен лихвен процент + надбавка, а самия
БЛП се определя „от управителния съвет
на банката”, и веднъж увеличен,„ не се променя, освен когато пазарните условия
водят до увеличаването му с поне 1 пункт” ( чл. 11.1 и 11.3 от цитираните
условия ). Систематичното тълкуване на посочените разпоредби води съда до извод
, че изначално в договора е предвидена възможност на банката да променя
приложимия лихвен процент произволно , тоест по собствено усмотрение , и
единствено във вреда на ищците като страни по договора, включително и „без да е необходимо заявеното чрез
подписване на отделен анекс изрично съгласие на кредитополучателя”. Представено
е на л. 23 от делото копие от протокола за заседанието на УС на ответната банка от дата 14.10.2008г
, след сключването на договора , като УС на банката решил цената
на всеки банков кредит да
се определя като сбор от
променлив БЛП, формиран от приложимия към
периода на олихвяване договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от
ГОД от нула базови пункта до
плюс двеста базови пункта според
стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари,
към който БЛП се прибавя фиксирана
договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента,
вида, срока на кредита, обезпеченията
и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитополучателя и произтичащия от нея кредитен риск. Решението включва нов
компонент при изчисляването на лихвата – т.нар. „премия” , непосочена никъде в
договора между страните, което от своя страна води до завишаване на абсолютния
размер на дължимата лихва; възможността на банката да променя едностранно
лихвата е станала реалност.
Изобщо, неравноправна
клауза в договор със страна потребител е всяка уговорка , която предвижда
възможност за едностранно изменение на условията по него без съгласието на
потребителя; не е нужно тази възможност да е реализирана от търговеца, за да се
приеме, че клаузата е неравноправна; очевидната липса на баланс между правата
на търговеца и задълженията на потребителя е самодостатъчна за такъв извод.
Неравноправна клауза ще е и тази ,която предвижда реципрочност на правата на
потребителя, упражняването на която реципрочност обаче е предоставено
единствено на усмотрението на банката, какъвто е случая.
Отсъства възможност на ищеца да прекрати едностранно
договора при увеличение на лихвата по него. Няма предвидена възможност за
намаление на лихвата при намаляване на приложимия индекс.
На следващо място, в договорите си с потребителите на ипотечни
кредити за жилищни нужди , банката е използвала изключително неясен алгоритъм
за определяне на лихвените нива. При сключването , базисния лихвен процент е
бил определен в точен размер от 4.359 %, като е записано в договора , че тази
стойност е изчислена съгласно т.11.1.1 от същия договор, без в самия чл. 4 да е посочено по какъв начин. От своя страна,
чл. 11 от договора отново не предлага точен математически модел на изчисление
на договорната лихва, а на свой ред препраща към решение на управителния съвет
на банката, за което се каза по – горе , че включва и непредвиден в договора
компонент - премия. В самото решение
отново отсъства точна методика за
определяне на размера на лихвите , или такава , която да се състои единствено
от независими от банката фактори .
Банката няма задължение да обясни на кредитополучателите си защо
увеличава лихвата ; има единствено такова да ги уведоми за новия й размер.
Така се стига до невъзможност на страната – кредитополучател да договаря
нивата на възнаграждението на кредитора, тоест, до едностранна промяна на съществени
елементи, какъвто при договорите за банкови
кредити е размера на лихвата.
Следователно, налице е хипотеза по чл. 143
от ЗЗП , и отсъстват изключенията на
чл. 144 от същия закон. Клаузата на чл. 11.1.3 от договора са нищожна,
отсъства договорка между страните за фиксиран размер на лихвата. Даденото като
изпълнение на тези договорки е престирано при
изначална липса на основание и подлежи на
връщане в хипотеза по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.
По отношение на размера на иска, съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Разноските се понасят от страните
пропорционално, като се съобрази изменението на размера на иска , направено от
ищеца в откритото съдебно заседание на дата 20.03.2018г .; предвид
прекратяването , и ответната страна има право на разноски , на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
Най- напред, и двете страни са възразили ,
че насрещната страна е договорила прекомерен хонорар на защитавалия я адвокат ;
ответната банка е възразила и че няма доказателства договорения от ищцовия представител
хонорар да е действително заплатен.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на договорения от ищеца
хонорар за защита за частично основателно , като се има предвид , че същия е в
размер от 3600 лева само за първоинстанционното производство, при цена на оценяемия иск от 18738.58 лева ( или 9580.88 евро). За този
иск, минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на
основанието по чл. 36 от Закона за адвокатурата, е 1092.15 лева; няма данни
адвокат Т. да е регистриран съобразно Закона за данък добавена стойност по
смисъла на §2а от същата наредба. Отделно , на основание чл. 7 ал. 1 т 4 от
наредбата , дължат се още 300 лева възнаграждение за иска по чл. 26 от ЗЗД,
общо 1392.15 лева. Същевременно, делото има известна правна ( но не и
фактическа ) сложност, при което , подходящ размер на хонорара е общо
2000 лева за двата иска.
На следващо място, настоящия съд не може да присъди тези
800 лева , представляващи разноски за защита на ищеца по частното дело 1740/2017г на ПОС , респ.
2185/17 , ПОС , тъй като в хода на тези две производства няма изрично искане за
присъждане, а е бил въззивния съд компетентен да се
произнесе по така направените разноски.
Представени са документи за изплатен на адв. Т. хонорар, следователно няма как да се приеме също
така и възражението на ответната банка в обратния смисъл.
Или , пропорционалния размер на дължимите на
ответника разноски следва да се изчисли
върху основа не от 5300 лева, както ищецът претендира , а върху сума от 2900
лева. Предвид цената на исковете, съпоставена с уважения им размер, дължат се
за съдействието на ищеца 2797.59 лева .( 2900/18738.58*18076.83)
Договорен е от ответната банка хонорар за
съдействие в размер на 2400 лева, който, с
аналогични на изложените по – горе мотиви, следва да бъде редуциран до
сума от 2000 лева. Така общия размер на основата , от която се изчислява
дължимата пропроционално сума за разноските, става
2125 лева , и съответно дължат се 75.04 лева разноски касателно
прекратената част .
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Прогласява за нищожна , като неравноправна на
основание чл. 146 ал. 1 във връзка с чл. 143 от Закона за защита на
потребителите, клаузата на чл. 11.1.3 от Условията за усвояване , обслужване
и изпълнение на задълженията по договор
за банков кредит № 583/09.04.2008 година между страните.
Осъжда „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, пл. Света
Неделя № 7,
да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********, сумата от 9242.54 евро, съставляваща получена без основание в периода
от 10.03.2012г. до 10.01.2016г.,. възнаградителна
лихва по договор за заем банков кредит № 583/09.04.2008 година, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 10.03.2017г
до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, пл. Света
Неделя № 7,
да заплати пропорционално на уважената част от исковете , на Н.Б.К., ЕГН
**********, сумата 2797.59 лева
разноски по спора.
Осъжда Н.Б.К., ЕГН **********, да заплати
пропорционално на прекратената част от
исковете, на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, пл. Света
Неделя № 7,
сумата 75.04 лева разноски по спора.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
АД