№ 540
гр. Перник, 11.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Нина М. Коритарова
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500492 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 378 /15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5357/ 2024 г. по описа на П.
районен съд е постановил следното :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Г. Д. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от Г. Д. Ч., ЕГН:
**********, срещу държавата в качеството на правоприемник на Т. С. С., ЕГН **********,
б.ж. на гр. П., починал на 07.04.2024 г., и М. М. С., ЕГН **********, договорът за продажба,
сключен между Т. С. С., ЕГН **********, като продавач, и М. М. С., ЕГН **********, като
купувач, обективиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус Н. З., с район на действие ПРС,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № *** г., акт № 1*** г., в ЧАСТТА, с която Т. С. С.
продава на М. М. С. 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1291
кв.м., находящ се в землището на град П., ул. „24“ № 5, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, сграда
с идентификатор № ***.1 със застроена площ от 13 кв.м., 3/4 ид.ч. от сграда с
идентификатор № ***.3 със застроена площ от 38 кв.м. и 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор
№ ***.5 със застроена площ от 23 кв.м.
ОСЪЖДА държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да
заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата 1954,43 лв. /хиляда деветстотин
петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски за производството, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. ***, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., сумата 1954,43 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Недоволна от решението останала ответницата М. М. С. които чрез адвокат Н. Й. от АК-П.,
го са обжалвала изцяло като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че независимо от разпределената му от
районния съд доказателствена тежест с доклада на съда ищецът не бил установил
качеството си на кредитор на починалия Т. С. С., както и че ответницата М. М. С. била
знаела, че извършената сделка уврежда ищеца като кредитор. Същата заявява, че ищецът се
бил отказал на основание чл. 233 ГПК от предявените искове по гр.д. №9218/2015 г. на СГС
1
и молил с изрична молба производството по делото да бъде прекратено, а изпълнителните
листове обезсилени, като неправилно РС-П. бил оставил без уважение доказателственото й
искане да се изиска по гр.д. №9218/2015 г. на СГС и образуваното ДП №15375/2017 г. , по
което било изпратено посоченото дело. Изводът на РС, че ответницата М. М. С. била знаела,
че сделката уврежда кредитора бил необоснован, поради липса на доказателства
представени от ищеца досежно този факт независимо от правилно разпределената му
доказателствена тежест. Обстоятелството, че съпругата, която била съсобственик на ½ ид.ч.
от недвижимия имот се била разпоредила и то чрез пълномощник съпруга й със
съсобствения с трето лице –купувач по публична продан не било обуславяло извода, че знае
че сделката уврежда ищеца, а единствено била знаела, че с извършената публична продан
били удовлетворени задълженията й на бившия съпруг към друг кредитор Стефчо Бойчев
Добрев по конкретното изпълнително дело. Бил неправилен и извода на РС, че след като на
29.05.2015 г. била вписана възбраната върху процесния имот по персоналната партида на
ищеца, това обуславяло предположението, че приобретателят като трето лице бил знаел, че
се увреждат кредиторите. Неправилно също така не били допуснати и доказателства относно
обстоятелствата, които били наложили уговорената в нотариалния акт цена да бъде шест
пъти по-ниска от данъчната оценка, тъй като страните били бивши съпрузи и предвид
сключването на договора за покупко-продажба пет месеца след извършването от ответницата
С. разпореждане с имот, по отношение на който СИО била прекратена с насочване на
изпълнението за дълга на бившия й съпруг. От представените по делото писмени
доказателства не се било установявало, че извършената публична продан и възлагане на
недвижими имоти от ЧСИ била за удовлетворяване на задължения на продавача Т. С. към
ищеца Тодор Ч.. Излагат се съображения за неприложимост на презумпцията по чл. 135, ал.
2 ЗЗД, тъй като страните били бивши съпрузи и не бил установен периода на фактическата
раздяла на двамата.
Моли решението да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и въззивният съд
да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените по делото разноски.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които да се установят
обстоятелства относно фактическата раздяла между бившите съпрузи, липсата на знание у
ответницата за увреждане на ищеца, както и липсата на намерение у ответницата да уврежда
ищеца, както и предоставянето на парични суми от ответницата на дъщеря им Е. Т.. Иска се
да бъдат изискани гр.д. №9218/2015 г. на СГС и образуваното ДП №15375/2017 г., като се
представя и писмено доказателство относно твърденията на ищеца за относимостта на
същите към настоящото производство. Представени са писмени доказателства касаещи имот
различен от процесния. Прави се искане за издаване на съдебно удостоверение за
установяване на задължения по кредити на починалия син на страните Р. Т. С..
Насрещната страна по въззивната жалба Г. Д. Ч. чрез адв. К. С. е депозирал отговор
на въззивната жалба, като моли съдът да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди
постановеното решение като правилно и законосъобразно. Ищецът бил кредитор на Т. С. на
основание на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №9218/2015 г. по описа на СГС,
поради което отказът на РС да изиска процесните дело и досъдебно производство бил
обоснован. Знанието на ответницата С. се било доказвало, доколкото същата била бивша
съпруга на длъжника, а той бил целял да укрие имущество от своя кредитор. От описаните
възбрани на недвижими имоти съсобствени на двамата съпрузи, както и от нотариалния акт
за продажба на имот се било установявало, че ответницата С. била знаела за задължения на
съпруга й, включително и към ищеца, тъй като била упълномощила съпруга й да продаде
апартамент, поради което знаела, за какво ще бъде използвана получената пазарна цена на
продажбата. Част от прехвърлените имоти били възбранени, което също й било известно.
Правилно не била обсъждана от районния съд извършената замяна на недвижими имоти,
тъй като същата не била относима към предмета на правния спор. Не било подкрепено с
доказателства твърдението на ответницата, че имала финансови вземания към съпруга й.
2
Длъжникът не бил разполагал с друго имущество, което да послужи за удовлетворение на
кредитора, тъй като всичките му недвижими имоти били възбранени включително наложени
и на ипотекирани имоти.
Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила съдебното
решение. Моли в случай, че бъде уважена жалбата съдът да състави разделителен протокол
и да го предяви на страните. Оспорва доказателствените искания на жалбоподателя като
неотносими към предмета на правния спор.
Насрещната страна по въззивната жалба държавата чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството не е депозирал отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок.
Съдът намира следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима.
Доказателствените искания направени във въззивната жалба се явяват неоснователни
и следва да бъдат оставени без уважение като такива. Не са налице нито новооткрити, нито
нововъзникнали обстоятелства по см. на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК, нито са налице
допуснати от съда процесуални нарушения, поради които да не са били събрани
своевременно поисканите от страните доказателства по см. на чл. 266, ал. 3 ГПК. Районният
съд правилно е оставил без уважение същите доказателствени искания посочвайки, че
същите се отнасят до ирелевантни към предмета на правния спор обстоятелства и не е
допуснал твърдяното процесуално нарушение, като ги е отхвърлил. Следва да се отбележи,
че доказателственото искане за допускане до разпит при режим на довеждане на двама
свидетели, следва да се остави без уважение и с оглед на причината, че същите се отнасят до
установяване на отрицателни факти, като липса на знание за увреждане и липса на
намерение за увреждане и то установяването на положителните факти е в тежест на ищеца
или до установяване на обстоятелства извън предмета на правния спор. Не следва да бъдат
изискани гр.д. №9218/2015 г. на СГС и образуваното ДП №15375/2017 г., тъй като гр.д.
№9218/2015 г. на СГС е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е приложен по
делото, а връзката на образуваното ДП №15375/2017 г. с настоящото производство не се
изяснява от твърденията на жалбоподателя. Последният не изяснява и връзката на
обстоятелството какви са били задълженията по кредити на починалия син на страните с
настоящия правен спор. На следващо място въззивникът не посочва причините поради които
не приложил представените с въззивната жалба писмени доказателства пред първата
инстанция в рамките на преклузивните срокове, а ги представя за първи път пред
настоящата въззивна инстанция, поради което същите не следва да бъдат приети поради
настъпила преклузия.
С оглед гореизложеното следва да се насрочи съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба е редовна и
процесуално допустима.
Оставя без уважение доказателствените искания, направени във въззивната жалба:
за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които
да се установят обстоятелства относно фактическата раздяла между бившите съпрузи,
липсата на знание у ответницата за увреждане на ищеца, както и липсата на намерение у
ответницата да уврежда ищеца, както и предоставянето на парични суми от ответницата на
дъщеря им Е. Т., както и да бъдат изискани гр.д. №9218/2015 г. на СГС и образуваното ДП
3
№15375/2017 г., както и да бъдат приети представени писмени доказателства и да бъде
издадено съдебно удостоверение за установяване на задължения по кредити на починалия
син на страните Р. Т. С..
На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в
мотивите на настоящето определение.
Напътва страните да постигнат спогодба.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15. 10. 2025г. от 10. 30 ч.
Да се призоват страните, чрез техните процесуални представители и посочени
съдебни адресати, като на въззивниците, да се изпрати и препис от писмения отговор на
въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители и
посочени съдебни адресати.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4