Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
Гр. Перник, 29.04.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Гоцова
Силвия Димитрова
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов КАНД № 48 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4, изр. 2, предл. второ от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по касационна жалба на В.А.П. –
командир на отделение в група ОП към „Охранителна полиция“ към Второ РУ Перник при
ОДМВР Перник, чрез пълномощника му главен юрисконсулт З.В. против съдебно решение
№ 36 от 11.01.2022 година, постановено по а.н.д. № 20211720201052/2021 година
по описа на Районен съд Перник.
С
обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на
лице за срок от 24 часа рег. № 2673 от 27.05.2021 година, издадена от В.А.П. – командир на отделение в група
„Охранителна полиция“ към Второ РУ Перник при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, спрямо
лицето К.Б.А., с ЕГН **********,*** е приложена принудителна административна
мярка – задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане.
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. По същество се
излагат подробни съображения за противоречие на съдебния акт с материалния
закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът моли съда да отмени решението, предмет на касационна проверка и да
постанови друго, с което да отхвърли като неоснователна жалбата срещу
издадената заповед.
Ответникът
по касационната жалба, К.Б.А., с ЕГН **********,***, редовно уведомен за същата,
в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 година) не депозира
отговор.
В проведеното
съдебно заседание на 20.04.2022 година касаторът – В.А.П. – командир на отделение в група ОП към
„Охранителна полиция“ към Второ РУ Перник при ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от
пълномощника си – главен юрисконсулт З.В., която поддържа касационната жалба. Моли
съда да отмени решението предмет на касационна проверка и постанови друго, с
което да отхвърли подадената жалба срещу оспорената заповед.
В
проведеното съдебно заседание на 20.04.2022 година ответникът по касационната
жалба – К.Б.А., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С.Г. ***,
която оспорва касационната жалбата. Моли съда да остави решението на районния
съд в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В
проведеното съдебно заседание на 20.04.2022 година представителя на Окръжна
прокуратура Перник дава становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението на районния съд да се остави в сила.
Административен съд – Перник, като прецени допустимостта
на жалбата и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната
жалба се явява допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК
и от надлежна страна, за която решението на районния съд е неблагоприятно.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
С
обжалваното решение № 36 от 11.01.2022
година, постановено по а.н.д. № 20211720201052/2021 година по описа на Районен
съд Перник, е отменена като незаконосъобразна Заповед
за задържане на лице за срок от 24 часа рег. № 267 от 27.05.2021 одина,
издадена от В.А.П. – командир на отделение в група ОП към „Охранителна
полиция“ към Второ РУ Перник при ОДМВР Перник.
Съдът
е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но е
незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са посочени и доказани
основанията за задържане на лицето К.Б.А.. Мотивите на районния съд, обусловили
постановяването на обжалваното решение са, че при доказателствена тежест за
ответника, наличието на данни по смисъл на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за
извършено престъпление към момента на прилагане на задържането не е доказано,
както не е доказано и че е била налице необходимост да се попречи на уличеното
лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване (чрез заличаване на улики, местопрестъпление и пр.), което също е
изцяло в тежест на административния орган, издател на акта, т. е. не е
обоснована и необходимостта от задържането. Това, според районния съд, е довело
до издаване на акт за неоснователна принуда върху задържаното лице, което
противоречи изцяло на същността и предназначението на задържането
Решението
е неправилно.
Със
Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа рег. № 267 от 27.05.2021 година,
издадена от В.А.П. – командир на
отделение в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ Перник при ОДМВР Перник, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, спрямо лицето К.Б.А.,
с ЕГН **********,*** е приложена принудителна административна мярка – задържане
за срок от 24 часа в помещение за временно задържане. Заповедта е издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а в същата като фактическо основание за
издаването й е посочено, че е във връзка с
досъдебно производство (ДП) № 185/2021 година. Към настоящия момент ДП №
185/2021 година е спряно.
От
Събраните по делото писмени доказателства е безспорно, че от бюлетин от
27.05.2021 година на ОДМВР Перник за регистрирани престъпления на територията
на посочената областна дирекция е регистрирана домова кражба на 26.05.2021
година с конкретно посочени /отнети/ вещи, въз основа на което е образувано ДП
№ 185/2021 година по описа на Второ РУ към ОДМВР Перник. В подкрепа на
изложената фактическа обстановка е приложена докладна записка от 28.05.2021
година, изготвена от Андрей Петров Рангелов, от която се установява, че по
отношение на лицето К.Б.А., с ЕГН **********,*** е получена информация, че е
извършител на домови кражби, заедно с други две лица и в тази връзка е
наредено, след посещение на домашните адреси, съответно не е открит да бъде
задържан за срок от 24 часа за изясняване на случая.
След
задържането на лицето са снети обяснения на 27.05.2021 година, след което
лицето е освободено.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е налице следния правен извод:
Основно спорът по делото се свежда до
това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява
законно ограничаване на правото на свобода.
Правото на свобода и сигурност е
регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ/. Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за
Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на
живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл.
3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията
се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този
подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Разпоредбата
на чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което
включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така,
чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към
националното право.
По своята правна същност, мярка „Задържане
за срок от 24 часа“ по чл.
72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка –
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
Възможността
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за
срок до 24 часа“ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, като необходимо е същите да са установени преди
извършване на задържането.
Предпоставка за 24-часовото задържане е
наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на
закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на
МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24
часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило
престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От
доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които ответника
по касационната жалба е съпричастен към извършване на конкретно престъпление от
Наказателния кодекс. Следователно, към момента на издаване на оспорваната
заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на К.Б.А.,
което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР като не е
необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление.
Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или
да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така
това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни
действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на
наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за
съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки
конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на
административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и
необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото
доказателства. Действително след извършване на оперативните действия за събиране
на допълнителни данни такива не са установени и спрямо К.Б.А. не е образувано
наказателно производството, но следва изрично да се направи разграничение между
изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (условия за
образуване на наказателно производство).
За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за
точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да
е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител
на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За
целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват настоящия ответник по касационната жалба със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено
на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не
може да се приеме, че е в ограничението на свободата на К.Б.А., което да е
необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
С оглед на
изложените мотиви решението на районния съд е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и
постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на К.Б.А.,
с ЕГН **********,***,
ул. „Благой Гебрев“ № 11, вх. „А“, ет. 3, ап. 8 срещу Заповед за
задържане на лице за срок от 24 часа рег. № 2673 от 27.05.2021 година, издадена
от В.А.П. – командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към
Второ РУ Перник при ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, спрямо лицето К.Б.А., с ЕГН **********,***
е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане.
Относно
разноските:
С оглед изхода
на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния
представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 36 от 11.01.2022 година,
постановено по а.н.д. № 20211720201052/2021 година по описа на Районен съд Перник,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.А., с ЕГН **********,*** срещу
Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа рег. № 2673 от 27.05.2021 година,
издадена от В.А.П. – командир на отделение в група „Охранителна полиция“
към Второ РУ Перник при ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, спрямо лицето К.Б.А., с ЕГН **********,***
е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/