Р Е Ш Е Н И Е
№……………./16.10.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ,
ХLIX-ти състав, в публично заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №9390 по описа на Варненски районен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Е.Д.,
ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с местожителство ***, съдебен
адрес:*** офис 1, чрез адв.М.К.-ВАК, против „Ю.Б.” АД и „Б.р.с.” АД, с
която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Б.р.с.” АД, да заплати
на ищците сума в размер на 6414.10лв., изчислена като разлика между
стойността на действително заплатените суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и стойността на
вноските, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на кредита по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №****/14.07.2008г., за периода
от 06.07.2012г. до 22.10.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата
на депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане, както и за
обявяване недействителността поради противоречието им със закона и на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите клаузите по: чл. IV, V
от Допълнително споразумение от 10.12.2009 г.; чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 28.07.2010г.; чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
29.09.2011г.; чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 16.05.2012г.; чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 30.07.2013г.; чл.5, чл.6 от
Допълнително споразумение от 31.03.2014г.; чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 05.11.2014г., сключени с „Б.р.с." АД.
Предявени са и искове срещу „Ю.Б.” АД за признаване за
нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на закона клаузи от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от №****/14.07.2008г., а именно: чл. 1,
чл.2, чл.3, чл.12, чл. 21 и чл. 23, даващи право на банката да преизчислява и
изисква погасяване на вноските по
кредита в шв.франкове, да увеличава приложимият лихвен
процент по Договора, чрез промяна на БЛП, както и да бъде постановено
заместване на отречените и неприложими поради неравноправния им характер клаузи
с друга диспозитивна уредба от националното право, така че да бъде възстановено
равновесието на правата на страните при съхраняване на действието на договора
като цяло - в конкретният случай за договор усвоен в
лева.
Ищците твърдят, че на 14.07.2008г. са сключили с първия
ответник Договор за потребителски кредит № HL 41007 за предоставяне на
потребителски кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 312932 лева, като
за обезпечаване на вземането е учредена и договорна ипотека върху недвижим
имот. Договорът бил типов образец, като нито една от клаузите в него не е
подлежала на договаряне. Много от
клаузите в договора били неясни, противоречиви и заблуждаващи. Клаузите били и
неравноправни, тъй като създавали за Банката само права, а за ищеца само
задължения. За такива сочи клаузите на чл. 1, чл. 2, чл.3, чл.12, чл. 21 и чл.
23, както и клаузи от допълнителни споразумения от 10.12.2009 г., от 28.07.2010г., 29.09.2011г.,
16.05.2012г., 30.07.2013г., 31.03.2014г., 05.11.2014г., сключени с ответника „Б.р.с.”
АД – съответно – чл. ІV, V, чл. 5 и чл. 6. Твърдят, че
тези клаузи противоречат на закона – чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и моли да
бъдат признати за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и на осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника „Б.р.с.” АД да заплати на ищците сумата от
6414,10 лева, платена от тях без основание в периода от 06.07.2012г. до
22.10.2014г. по договора за потребителски кредит № HL 41007 и допълнителните
споразумения към него, ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното им
изплащане.
В срока по чл. 131
от ГПК ответниците са подали писмени отговори по предявените срещу тях искове.
По същество двамата ответници оспорват исковете, като неоснователни и
недоказани. Правят следните възражения
по същество на иска: Оспорват твърденията на
ищеца, че посочените от него клаузи в договора и допълнителните споразумения не
са подлежали на договаряне и обсъждане, както и че са
неясни, заблуждаващи, противоречиви и неверни. Оспорват твърденията, че ищецът
е бил принуден да подпише допълнителните споразумения към договора. Считат, че
е необосновано възражението му, че описаните в исковата молба клаузи от
договора и доп. споразумения са неравноправни, като се позовават на чл. 144 от
ЗЗП, чл. 146 от ЗЗП, чл. 58 от ЗКИ.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
В хода на производството от страна на ищците бяха
представени и приети следните писмени доказателства: Договор за кредит за
покупка на недвижим имот ****; Допълнително споразумение от 10.12.2009г.;
Допълнително споразумение от 28.07.2010г.; Допълнително споразумение от
29.09.2011г.; Допълнително споразумение от 16.05.2012г.; Допълнително споразумение от 30.07.2013г.;
Допълнително споразумение от 31.03.2014г.;
Допълнително споразумение от 05.11.2014г.; 2 бр. Уведомления за
прехвърляне на цесия; Предварителен договор за продажба и строителство на
недвижим имот от 19.06.2008г., Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека; Платежно нареждане за сума в
размер на 41 200лв. И нареждане - разписка за сума в размер на 229 000 лв.-
плащания към продавача на имота, предмет на финансиране, Рекламна брошура; Реч
на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на търговските банки от
5 декември 2005 г.; Изказване на г-н Иван Искров, управител на БНБ, на
Заключителната пресконференция на мисията на МВФ на 26.10.2005г.; Справка за
изчисляване на надвзетите суми в следствие прилагането на курса на шв.франк.
Ответниците
представиха следните
доказателства: Две декларации за свързани лица от Ищците от 18.06.2008г.;
Искане за жилищно-ипотечен кредит № HL 41007 от Ищците с вх. № 645/
01.07.2008г.; Искане за определяне на кредитни лимити по жилищно-ипотечен
кредит № HL 41007 от 04.07.2008 г. от Г.Е.Д.; Приложение № 1 от 23.07.2008 г.
към Договор за банков кредит HL 41007/2017г.; Искане от 23.07.2008г. за
усвояване на суми по Договор за банков кредит № HL 41007 от 23.07.2008 г. от Г.Е.Д.;
Молба за откупуване на 265 535 шв. фр. без дата от Г.Е.Д.; Удостоверение по
ф.д. № 3576/2004 за актуалното състояние на Събирателно дружество „****"
от 20.07.2005 г. от Варненския окръжен съд; Решение от 07.09.2004 г. по ф.д. №
74/1996 г. на Плевенския окръжен съд по фирменото дело на СД „****" гр.
Белене; Декларация за данъчна регистрация на СД „****" гр. Белене от
01.01.1996 г.; Удостоверение за наличието или липсата на задължения на „****."№
264314 от 25.06.2008г. от НАП; Удостоверение за наличието или липсата на
задължения на А.И.М. № 264339 от 25.06.2008г. от НАП; Удостоверение за
наличието или липсата на задължения на Г.Е.Д. № 264361 от 25.06.2008г. от НАП;
Удостоверение за наличието или липсата на задължения на „****" ДЗЗД №
03020080262627 от 24.06.2008г. от НАП; Декларация от Г.Е.Д. от 23.07.2008 г.;
Погасителен план към 31.10.2008г.; Молба за намаление на месечната вноска с вх.
№ 1060 от 04.12.2009г.; Погасителен план към 14.12.2009г. към Допълнително
споразумение от 10.12.2009г.; Молба за намаление на месечната вноска с вх. №
690 от 19.07.2010г.; Погасителен план от 17.08.2010г. към Допълнително
споразумение от 28.07.2010г.; Молба за намаление на месечната вноска с вх. №
175 от 01.02.2011г.; Допълнително споразумение от 09.02.2011г.; Погасителен
план от 23.03.2011г. към Допълнително споразумение от 09.02.2011г.; Молба за
намаление на месечната вноска с вх. № 1210 от 13.09.2011г.; Погасителен план
от 30.09.2011г. към Допълнително
споразумение от 29.09.2011г.; Молба за намаление на месечната вноска с вх. №
524 от 27.04.2012г.; Погасителен план от 16.05.2012г. към Допълнително споразумение от 16.05.2012г.; Молба за
намаление на месечната вноска с вх. № 1252 от 03.12.2012г.; Допълнително
споразумение от 15.12.2012г.; Погасителен план от 15.12.2012г. към Допълнително споразумение от 15.12.2012г.;
Молба за намаление на месечната вноска с вх. № 461 от 23.07.201Зг.; Молба за
намаление на месечната вноска с вх. № 192 от 21.03.2014г.; Погасителен план от 15.04.2014г. към Допълнително
споразумение от 31.03.2014г.; Молба за намаление на месечната вноска с вх. №
701 от 23.10.2014г.; Отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2008г.
до 31.05.2008г. на „****" СД; Отчет за приходите и разходите за периода от
01.01.2008 г. до 31.05.2008 г. на „****" ООД; Отчет за приходите и
разходите за периода от 01.01.2008 г. до 31.05.2008 г. на ЕТ „****.";
Отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2008 г. до 31.05.2008 г. на
„****" ДЗЗД; Баланс към 31.05.2008 г. на „****" ООД; Баланс към
31.05.2008 г. на ЕТ „****."; Отчет за приходите и разходите за периода от
01.01.2009 г. до 30.09.2009 г. на „****" ООД; Отчет за приходите и
разходите за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г. на „****" СД; Отчет
за приходите и разходите за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2009 г. на „****
СД; Баланс към 30.09.2009 г. на СД „****; Баланс към 30.09.2009 г. на „****"
ООД; Отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010
г. на „****" ООД; Баланс към 30.06.2010 г. на „****" ООД; Баланс към
30.06.2010 г. на „****" СД; Баланс към 30.06.2011 г. на „****" ООД;
Баланс към 30.06.2011 г. на „****" СД; Отчет за приходите и разходите за
периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. на „****" СД; Отчет за приходите
и разходите за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. на „****" СД;
Баланс към 31.12.2010 г. на „****" ООД; Отчет за приходите и разходите за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. на „****" ООД; Баланс към
31.12.2010 г. на „****" СД; Въпросник-декларация при доходи от стопанска
дейност от „****" ООД; Допълнителна информация за кредитополучателя Г.Е.Д.
от 10.07.2010г.; Допълнителна информация за кредитополучателя А.И.М. от
19.07.2010 г.; Допълнителна информация за кредитополучателя Г.Е.Д. от
01.02.2011 г.; Въпросник-декларация при доходи от стопанска дейност от „****"
СД; Въпросник-декларация при доходи от стопанска дейност от „****" ООД;
Въпросник-декларация при доходи от стопанска дейност от „****" ООД от
01.02.2011 г.; Въпросник-декларация при доходи от стопанска дейност от „****"
СД; Методологията за определяне на Базовия лихвен процент на Банката;
Информация относно промените в стойностите на БЛП за жилищни кредити в лева,
евро, шв. фр. и щатски долари, определяни от Комитета за управление на активите
и пасивите на Банката (КУАП);Протоколни решения на КУАП за исковия период.
Протокол от Заседание № 144/3.10.2012г. и разпечатка на съобщение, публикувано
на Интернет страницата на Банката, относно намаление на БЛП с 0,25 процентни
пункта, считано от 1.10.2012г.; Протокол от Заседание № 94/17.10.2008г. и
Протокол от Заседание № 128/26.05.2011г., договори за цесия от 06.12.2007,
05.09.2008 г. и от 17.12.2014 г. с приложения към тях.
По силата на сключен между ищците и „****“ АД договор
за кредит за покупка на недвижим имот № **** от 14.07.2008 г. банката е предоставила на ищците кредитен лимит в
швейцарски франкове сумата от 271732
швейцарски франка, в размер на равностойността в швейцарските франкове на 312 932 лева, по курс купува за шв.фр. към лева/евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита. От своя страна ищците, в качеството им на кредитополучатели са се
задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и
при и условията, уговорени в договора и съгласно приложение № 1 към него. Според чл. 2, ал.
4 кредитополучателя е дал съгласие усвоения кредит в швейцарски
франкове да се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс
„купува” на Банката за съответната валута в деня на усвояването. За клаузата по чл. 1 от договора ищците твърдят, че
съдържанието й е неясно, заблуждаващо, противоречиво и невярно, тъй като е
сключен договор за потребителски кредит, но с условия за жилищен, не е
подписано приложение № 1, кредита е отпуснат в швейцарски франкове, а е предоставен
в лева и ищецът бил задължен да го погасява в швейцарски франкове.
В чл. 3, ал. 1 от договора е
уговорено, че кредитополучателят дължи на
Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „****”
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 5%. Според ал. 3, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В ал. 5 е договорено
автоматично действие, без предизвестие и без право на последващо предоговаряне
в случай, че БЛП се промени като същия автоматично влиза в сила за страните. В чл. 6, ал. 2 е
прието в случай, че на падежа кредитополучателя не е заплатил погасителната
вноска, банката може служебно да извърши погасяване от друга сметка на
кредитополучателя в Банката след служебното превалутиране на паричните средства
в швейцарски франкове, като в чл. 17 кредитополучателя
е дал съгласие банката служебно да събира своите изискуеми вземания от всички
негови сметки в Банката в посочената последователност. В чл. 8, ал. 2 от договора е
уговорена такса в размер на 3% в случай на
предсрочно погасяване на дълга върху размера на предсрочно погасената главница при погасяване със собствени средства през първите 3 години, 2,5% в случай на предсрочно погасяване на дълга върху
размера на предсрочно погасената главница при погасяване със собствени средства след
първите 3 години, 4 % в случай на
предсрочно погасяване на дълга върху размера на предсрочно погасената главница при погасяване чрез рефинансиране. В чл. 12, ал. 1 е уговорено, че Банката може да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си и приложимите
лихви по кредита при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21, като измененията влизат в сила автоматично след приеманите им
от банковите органи. В чл. 21
е уговорена възможност кредитополучателят да поиска превалутиране на
предоставения му кредит в швейцарски франкове в лева/евро. В чл. 14 и чл. 15 е уговорено
съгласие на кредитополучателя, упълномощаване на Банката и условията да
застрахова предоставения като обезпечение по договора недвижим имот и
задължение на кредитополучателя да
предостави друго обезпечение или да намали задължението си до размер, определен
от Банката в случай на намаляване стойността на предоставеното обезпечение. В чл. 18, а. 1 е уговорена възможност за
Банката да направи предсрочно изискуем кредита при непогасяване на която и да е
вноска по него или неизпълнение на което и да е задължение, а в ал. 2 автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
последователни месечни вноски изцяло или частично. В
чл. 19 е уговорено право на банката в случаите на чл.
18 от договора да се снабди с изпълнителен лист по извлечение
от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземането си. В чл. 23 кредитополучателят е декларирал съгласието си,
относно възможните последици - повишаване размера на погасителните вноски, при промяна на банковия курс купува и/или
продава на швейцарския франк към български лев/евро и превалутирането по чл. 21 и в случаите на чл. 6, ал. 2. В
чл. 28, ал. 1 и 2 от договора страните са уговорили,
че Банката има право да прехвърли вземанията си на
дружества или институции от групата на Eurobank EFG, вкл. и на „Б.Р.С.” АД /БРС/, като прехвърлянето
ще има действия по отношение на кредитополучателя от уведомяването му, а същия
да продължи да погасява кредита по посочената в договора банкова сметка.
***. 29 кредитополучателят е дал съгласие Банката да предостави
цялата информация, свързана с кредита в случай на прехвърляне на вземането на
новия кредитор.
С
договор за цесия, неоспорен от страните, през 2008г. „****“ АД е прехвърлило на ответното дружество „Б.р.с.“ АД всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски
кредити, които са обезпечени с ипотека, сред които е и вземането по договора за
кредит за покупка на недвижим имот сключен между банката и ищците. В последсктвие, отновоо
въз основа на сключен договор за цесия от 10.12.2014г. „Б.р.с.“ АД е продало на „****“ АД вземането си срещу ищците.
На 10.12.2009 г. е подписано
Допълнително споразумение към Договор за
потребителски кредит № **** от 14.07.2008г. между кредитополучателите и „Б.Р.С.” АД /БРС. В чл. І
страните са се съгласили, че към момента на сключване на споразумението
задължението на кредитополучателите е общо в размер на
257 735,50 шв.фр., в това число 256 886,35 шв.фр. редовна главница, 849,15 шв.фр. редовна
лихва. Уговорили са 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през
който дългът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план с
фиксирана годишна лихва в размер 4,81%. След изтичане
на този период дългът се погасява на равни месечни анюитентни вноски, чийто
размер е определен с погасителния план, като след изтичане на периода на
облекчено погасяване, дългът се олихвява с годишна лихва равна на сбор от БЛП
на банката минус 0,05 пункта. В чл. ІV кредитополучателят се
е съгласил сумите по т. 1 и т. 2 от чл. І да бъдат
преоформени чрез натрупване към редовната главница по т. 3. В чл. ХI кредитополучателят е декларирал,
че е съгласен с всички условия договорени с доп. споразумение.
На 28.07.2010 г. е сключено второ Допълнително
споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че общия дълг е в размер на 256 769,81
шв.фр. редовна главница, както и редовна лихва за
периода от предходния до следващия падеж (23.07-23.08.2010), която още не е
изискуема. Уговарят 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано
от следващия падеж, през който дългът се погасява на намалени равни месечни
вноски в размер 1059 шв.фр., съгласно погасителен
план. Уговарят се, че след изтичане на този период върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена лихва, като върху общият размер на дълга (с
натрупана лихва) се начислява годишна лихва в размер по договора за кредит
и/или допълнителните споразумения и се погасява на равни месечни анюитентни
вноски, чийто размер е определен с погасителен план. В
случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на дълга
кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими
месечни погасителни вноски, то губи правото да погасява дълга при условията на
намалени равни месечни вноски. В чл. Х кредитополучателят е декларирал, че е съгласен с всички условия
договорени с доп. споразумение.
На 09.02.2011 г. между страните е
подписано трето Допълнително споразумение, като в чл. 2 са уговорили, че задължението е - 259
595,33 шв.фр. редовна
главница, както и редовната лихва за периода от предходния до следващия падеж,
която още не е изискуема. Уговорен е 6-месечен период на облекчено погасяване,
считано от следващия падеж с размер на месечната вноска 1086 шв.фр., като
олихвяването е с фиксирана лихва 5,02%. След изтичане на този период дългът се
олихвява с годишна лихва БЛП плюс 0,11 пункта надбавка,
като погасяването е на равни месечни вноски по погасителен план. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на дълга
кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими
месечни погасителни вноски, то губи правото да погасява дълга при условията на
намалени равни месечни вноски.
На 29.09.2011 г. е сключено четвърто
Допълнително споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че общия дълг е в размер както следва: 651,65 шв.фр. просрочена главница, 1 586,05 шв.фр. просрочена
лихва, 82,81 шв.фр. просрочени такси, 259 404,26
шв.фр. редовна главница. Уговорен е 6-месечен период
на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който дългът
се погасява на намалени равни месечни вноски в размер 1 120 шв.фр.,
като се олихвява с фиксирана лихва 5,17%. След изтичане на този период върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва,
като върху общият размер на дълга (с натрупана лихва) се начислява годишна
лихва в размер БЛП+0,27 пункта надбавка и се погасява
на равни месечни анюитентни вноски, чийто размер е определен с погасителен план
(л.131-134). В случай, че в рамките на периода на облекчено
погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло или частично две
последователни дължими месечни погасителни вноски, то губи правото да погасява
дълга при условията на намалени равни месечни вноски. Считано
от датата на споразумението се уговаря нова падежна дата - 10-то число на
месеца. Експертизата уточнява, че уговорената нова
падежна дата не променя лихвения период, който се запазва до 23-то число на
предходния месец, което се установява от записванията в банковите регистри.
На 16.05.2012 г. е сключено пето
Допълнително споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че
общия дълг е в размер на - страните констатират, че към тази дата
кредитополучателите имат следните задължения: 691,68
шв.фр. просрочена главница, 3 126,27 шв.фр. просрочена лихва, 182,13 шв.фр. просрочени
такси и 260 853,52 шв.фр. редовна главница. Уговарят 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано
от следващия падеж, през който дългът се погасява на равни месечни вноски в
размер 700 шв.фр. с фиксирана годишна лихва 3,19%. След изтичане на периода на облекчено
погасяване дългът се олихвява с БЛП+0,61 пункта
надбавка, като се погасява на равни месечни анюитетни вноски, определени с
погасителен план (л.138-141). В случай, че в рамките на
периода на облекчено погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло
или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, то губи
правото да погасява дълга при условията на намалени равни месечни вноски.
На 15.12.2012г. е сключено шесто
Допълнително споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че общия дълг е в
размер на - страните констатират, че към тази дата кредитополучателите имат
следните задължения: 2
052,21 шв.фр. просрочена
лихва, 179,90 шв.фр. просрочени
такси и 265 821,85 шв.фр. редовна главница. Уговарят 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано
от следващия падеж, през който дългът се погасява на равни месечни вноски в
размер 730 шв.фр. с фиксирана годишна лихва БЛП
минус 3,68 пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване дългът се
олихвява с БЛП+0,96 пункта надбавка, като се погасява
на равни месечни анюитетни вноски, определени с погасителен план (л.146-149).
Към датата на споразумението валидния БЛП е 6,95%. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на дълга
кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими
месечни погасителни вноски, то губи правото да погасява дълга при условията на
намалени равни месечни вноски.
На 30.07.2013 г. е сключено седмо Допълнително споразумение
към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че общия дълг е в размер на - страните
констатират, че към тази дата кредитополучателите имат следните задължения: 1 456,33
шв.фр. просрочена лихва, 88,05 шв.фр. просрочени такси и 269 013,06 шв.фр. редовна
главница. Уговаря се 6-месечен период на облекчено погасяване
на дълга, считано от следващия падеж, през който дългът се погасява на равни
месечни вноски в размер 770 шв.фр. с фиксирана
годишна лихва БЛП минус 3,53 пункта. След изтичане на периода на облекчено
погасяване дългът се олихвява с БЛП+1,34 пункта
надбавка, като се погасява на равни месечни анюитетни вноски, определени с
погасителен план. Към датата на споразумението валидния БЛП е 6,95%. В случай, че в рамките на периода на
облекчено погасяване на дълга кредитополучателят не заплати изцяло или частично
две последователни дължими месечни погасителни вноски, то губи правото да
погасява дълга при условията на намалени равни месечни вноски.
На 31.03.2014 г. е сключено осмо Допълнително споразумение
към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че общия дълг е в размер на - страните
констатират, че към тази дата кредитополучателите имат следните задължения: 819,09
шв.фр. просрочена главница, 3 968,01 шв.фр. просрочена лихва, 291,46 шв.фр. просрочени
такси и 270 751,53 шв.фр. редовна главница. Уговаря се 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга,
считано от следващия падеж, през който дългът се погасява на равни месечни
вноски в размер 810 шв.фр. с фиксирана годишна
лихва БЛП минус 3,43 пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване
дългът се олихвява с БЛП+1,77 пункта надбавка, като се
погасява на равни месечни анюитетни вноски, определени с погасителен план
(л.156-159). Към датата на споразумението валидния БЛП е 6,95%.
В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на
дълга кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни
дължими месечни погасителни вноски, то губи правото да погасява дълга при
условията на намалени равни месечни вноски.
На 05.11.2014 г. е сключено девето Допълнително
споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че
общия дълг е в размер на - страните констатират, че към тази дата
кредитополучателите имат следните задължения: 1,82
шв.фр. просрочена главница, 1 618,26 шв.фр. просрочена лихва, 174,04 шв.фр. просрочени
такси и 276 896,80 шв.фр. редовна главница. Уговаря се 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга,
считано от следващия падеж, през който дългът се погасява на равни месечни
вноски в размер 870 шв.фр. с фиксирана годишна
лихва БЛП минус 3,20 пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване
дългът се олихвява с БЛП+2,24 пункта надбавка, като се
погасява на равни месечни анюитетни вноски, определени с погасителен план. Към
датата на споразумението валидния БЛП е 6,95%. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на дълга
кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими
месечни погасителни вноски, то губи правото да погасява дълга при условията на
намалени равни месечни вноски.
Според представената методологията за формиране на БЛП, той се определя от трансферна цена на ресурса
и буферна надбавка. Трансферната
цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на
паричен ресурс – пазарните лихвени мерители Софибор,
Юрибор, Либор, рисковата премия, приложима за Банката при привличане на
финансов ресурс, директни нелихвени разходи. Буферната надбавка включва оценката на риска
и временните пазарни сътресения на лихвените нива. При промяна на компонентите, се променя и БЛП.
От
изготвената по делото ССчЕ се установява, че към датата на сключване на
процесния договор за кредит - 23.07.2008
г., базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове е бил 4.5 %. След тази датата БЛП се е променял,
както следва: считано от 07.07.2008 г. на 5% (↑); считано от 10.10.2008
г. на 7.20 % (↑); считано от 01.10.2012 г. на 6.95 % (↑). Вещото
лице е установило, че дължимата лихва, при договорения с
Договора лихвен процент 5,5 %
(съгласно договора за кредит 4,5% + 1пункт надбавка) за
процесния период от 06.07.2012
г. до 22.10.2014
г. е 32556.43
ш.франка, а дължимата и заплатена лихва, съгласно подписаните от страните допълнителни споразумение от 16.05.2012г., 15.12.2012г., 30.07.2013 г. и 31.03.2014 г. и договорените във всяко от тях 6-месечни гратисни
периоди за изплащане на фиксиран размер на лихва за въпросния
период е 23110,67 ш.франка, т.е. ищците
реално са заплатили лихва в по-малък размер от договорената с първоначалния
договор, независимо по какъв курс на швейцарския франк спрямо лева се
изцислява, тъй като и в двата случая на формиране на лихви, изцисленията ще
бъдат с еднакви курсове на швейцарски франкове/фиксиран към датата на отпускане
на кредита, фиксинга на БНБ към конкретната дата или курс продава на БНБ към
конкретната дата/. Съгласно договора за кредит
банката е предоставила на кредитополучателите по сметка BG85BPBI79451385210401
кредитен лимит в ш.ф. в размер на равностойността на 271732
швейцарски франка. В същото
време от Приложение №1 към договора от 23.07.2008г. става ясно, че реално предоставения на ищците кредитен рексурс е в размер
на 265535 ш.ф., или
умножен по вписания в самото приложение курс на франка към тази
дата – 1,1785 = 312933 лева. Задължението е било погасявано в ш.ф. Всички вноски по главницата и
лихвата по договора за кредит, за процесния период от 06.07.2012 г. до 20.10.2014 г. били извършвани на каса от
ищците в полза на **** АД, както и
чрез преструктуриране на дълга.
В хода на производството по искане на страните в тяхна полза бяха събрани
гласни доказателства.
Разпитаният
св.
Снежана Вячеславова Борисова, посочи, че познава ищците.
Те имали кредит, като вноската по кредита им била увеличена,
а и курса на валутата се увеличил. Заявява, че банката не е предоставила
на ищцете предварително проекто-договора, за да се запознаят с него и да се
консултират с други специалисти, като изтъква, че по същото време самата тя и
съпруга й също теглили кредит от същата банка, но в евро и на тях също не им
предоставили предварително договора. Подписвали допълнително
споразумение, тъй като желаели намаляване на лихвата.
Разпитаният
свидетел Пенчо Първанов Илиев посочи, че познава ищцит и знае, че имат кредит,
изтеглен в левове. Заявява, че знае за
затрудненията им да изплащат кредита, тъй като им увеличавали вноската.
Разпитаният
свидетел Георги Йорданов Георгиев (кредитен инспектор в банката), установи, че
не е бил кредитния инспектор – консултирал ищците. Обясняна принципа на работа на кредитните инспектори при договаряне
на отпускане на кредит. Заявява, че не се изготвя
договорите в банката, а това се случвало в София, от един отдел. Исканията постъпвали при нея и ако клиентът, пожелаел корекция в
договора, изпращали молбите в София и от там отговаряли дали може или не може
да се направи промяна.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът
е сезиран с осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр.чл.34 от ЗЗД.
Съгласно
специалната разпоредба на чл. 34 от ЗЗД,
когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който получи нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Ищците,
с исковата си молба, са навели доводи за неоснователно обогатяване на ответника
с исковата сума, представляваща извършено от ищците плащане предвид липсата на
основание за това, т.е. липсвало е договорно правоотношение, по силата на което
да са извършили плащане.
Основателността
на предявения иск е обусловена от установяването на следните предпоставки
(правопораждащи факти): че ищците са заплатили на ответника процесната сума
(т.е. че процесната сума е излязла от тяхното имущество и е преминала в имуществото
на ответника, макар и това да е станало със посредничеството на трето лице, в
случая банката, отпуснала кредита). От своя страна ответникът
следва да докаже, че същата е заплатена на годно (валидно правно) основание.
Между
страните няма спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства и изготвената по делото ССчЕ, че ищците са били потребители на
банкови услуги по смисъла на §13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, предоставени от цедента; че вземането по договора за банков
кредит е прехвърлено от цедента на цесионера (ответник); както и че ищците са
заплатил търсената сума в полза на ответника.
Съгласно
чл.
143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: 1. освобождава от отговорност или ограничава
отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон,
в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на
действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва или
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на
търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение
или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва
възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго
насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или
доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният
откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право
на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка;6. позволява на търговеца или доставчика да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена
за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието
на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за
това; 8. предвижда необосновано кратък срок за
мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на
потребителя; 8а. предвижда автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор; 9. налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора; 10. позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание; 11. позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; 12. предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; 13. дава право на търговеца или доставчика
да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия
или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; 14. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и
ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; 15. дава
възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя; 16. изключва или възпрепятства правото
на предявяване на иск или използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се
обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по
закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора; 17. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от
поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в
зависимост от спазването на определено условие; 18. не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора; 19. поставя други подобни условия.
Съгласно
чл.
146, ал. 1 и 2 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Безспорно е, че на 14.07.2008 г.
кредитополучателите и „****” АД са
сключили Договор за потребителски кредит № ****. Съгласно
договора за кредит, към тази дата банката е предоставила на
кредитополучателите по сметка BG85BPBI79451385210401
кредитен лимит в швейцарски франкове, като на 23. 07. 08 г. кредитополучателя е усвоил отпуснатия кредит в
размер на 265 535 шв.фр., т.е при
усвояването му, сумата на кредита е постъпила в швейцарски франкове, които са били изкупени от банката и по сметката на
ищците е подстъпила тяхната равностойност в левове. Твърденията на ищеца са, че горните клаузи по чл. 1, чл. 2, чл.3, чл.12,
чл. 21, чл.23 от Договора, както и чл. IV, V от Допълнително споразумение от
10.12.2009 г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 28.07.2010г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 29.09.2011г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 16.05.2012г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
30.07.2013г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 31.03.2014г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 05.11.2014г., сключени с втория ответник „Б.Р.С.”
са неясни, заблуждаващи, противоречиви и
противоречат на закона – чл. 143, т. 2, т.3, т. 10,т.11, т. 12, т.13, чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП и моли да бъдат признати за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
като неравноправни клаузи по см. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета.
Правото да се предяви иск, с
който се претендира прогласяване на
нищожност не е ограничено със срок. ЗЗП е приет въз основа на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и преповтаря разпоредбите й. Съгласно Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, кредитополучателите са
потребители на финансови услуги по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като
отпускането на кредит, в това число потребителски или кредит, обезпечен с
ипотека съставлява финансова услуга и всяка клауза в договор за финансова
услуга, която е неравноправна следва да се счита за нищожна. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът приема за обективно и вярно, потребителският кредит е отпуснат
на кредитополучателите в швейцарски франкове в размер на 271732 франка. След това
тази сума е превалутирана и преведена по разплащателна сметка на
кредитополучателите в лева. Страните по договора за кредит в чл. 1.1. и чл.
2.1. от договора са се уговорили за отпускане на сума в швейцарски франкове,
поради което Банката е изпълнила точно поетото от нея задължение.
Превалутирането на сумата в лева и прехвърляне по сметка на ищеца в лева
е извършено със съгласието на кредитополучателите, уговорено в чл. 2.4. от
договора. Кредитът е усвоен от последните и същите дължат връщането му в
швейцарски франкове. Следва да се отбележи, че още с
подаване на искането за отпускане на ипотежен жилищен кредит на 01.07.2008г.
ищците изрично са заявили, че желаят да им бъде отпуснат кредит в швейцарски
франкове. Налице е практика на Съда на Европейския съюз в този смисъл, а
именно: Решение на Съда на Европейския съюз („СЕС") от 20 септември 2017г.
по дело С-186/16 {Ruxandra Paula Andriciuc и dp. V. Вапса Romdneasca SA)
(по-нататък и само „Дело С-186/16") и Определението на СЕС от 22 февруари
2018г. по дело С-119/17 (Liviu Petru Lupean и Оапа Andreea Lupean V. SC OTP
BAAK Nyrt., чрез OTP BANK SA, чрез Sucursala SIBIU, и SC OTP BAAK Nyrt., чрез
OTP BANK SA) (по-нататък и само „Дело С-119/17"), образувани по спорове за
валидността на уговорки по договори за валутни кредити в швейцарски франкове,
които уговорки са аналогични на клаузите в процесния Договор. В Решението по
Дело С-186/16 и в Определението по Дело С-119/17 СЕС приема, че връщането на
кредита във валутата, в която кредитът е уговорен, не се влияе от
обстоятелството, че заетата сума не е била достъпна за кредитополучателите във
валутата на кредита, а в румънски леи. СЕС приема, че това
обстоятелство не променя основния характер на задължението кредитът да се връща
в същата валута, в която е отпуснат (т.19 от Определението по Дело С-119/17).
СЕС приема, че клаузата в договор за кредит в чуждестранна валута, която
предвижда, че кредитът следва да се погасява във валутата, в която е договорен,
представлява част от основния предмет на договора (Т.18, т.20, т.21 от мотивите
и т.1 от диспозитива на Определението по д.С-119/17; т.38, т.40 и т. 41 от
Решението по дело С-186/16). Следователно, оспорените клаузи
на чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2, чл.2, ал.1, чл. 2 ,
ал. 4, чл.6, ал.2, чл. 23, ал.
1, чл. 23, ал. 2 от Договора по настоящото дело представляват част от основния
предмет на Договора и не подлежат на преценка за неравноправност. Ищците самостоятелно са избрали дали и в каква валута да поискат и
да сключат договор с Банката, като към момента на подписване на Договора са
преценили за по-изгодно кредитът да е в швейцарски франкове. Настъпилите впоследствие промени в обективни обстоятелства, извън
контрола и независещи от страните (каквито са промените във валутните курсове)
не могат да обусловят изводи за неравноправност и съответно да водят до извод
за невалидност на добросъвестно постигнати от страните уговорки. В
Решението на СЕС по дело С-186/16 е прието, че добросъвестното поведение на
банката следва да бъде преценявано спрямо момента на сключване на договора за
кредит при отчитане на всички обстоятелства, за които банката е можела да знае
към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му
изпълнение. Посочено е, че следва да се направи оценка
относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност с оглед на всички
обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и
познанията на банката „относно възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани c вземането на кредит в чуждестранна валута,
които следва да се преценят. ". Съдът приема, че не е
неравноправна клаузата, според която погасяването на кредита следва да се
извършва във валутата, в която е разрешен. Страните са приели
като мерител швейцарския франк, който се е считал за относително стабилен и
неподатлив на пазарни сътресения, и към момента на усвояване на кредита е бил с
благоприятен за ищеца курс спрямо лева. Превалутирането
е извършено от банката със съгласието на кредитополучателя, при ясно
формулирани в договора условия. Уговорен е размерът на
кредита, валутата в която е усвоен и в която следва да се погасява, срокът на
договора, както и размерът на лихвата. Нещо повече, в нито едно от исканията за предоговаряне на условията по
кредита и подписаните вследствие на тях девет допълнителни споразумения, ищците
не са отправяли искане за превалутиране на кредита в левове, или друга валута. С
оглед на изложеното, съдът намира, че и
предявения главен иск за присъждане на сумата от 6414,10
лева, представляваща курсова разлика между между стойността на вноските по фиксинга на БНБ в
деня на плащане за швейцарския франк и стойността им по курса в деня на
усвояване на кредита за периода от 12.07.2012
г. до 22.10.2014
г., при начална липса на основание, заплатени по Договора
за кредит за покупка на недвижим имот № ****/23.07.2008г.
и допълнителните споразумения, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
От друга страна, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че клаузите на договора за кредит и допълнителните
споразумения, свързани с едностранната промяна на лихвата, са изготвени
предварително. Ответникът не проведе пълно и главно доказване
(арг. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП), че това е индивидуално уговорено. От показанията на разпитания свидетел ****се
установи, че той в качеството си на
кредитен инпектор не е договарял с ищците клаузите по процесния договор. В същото време посочи, че договорите не се изготвяли в клона на
банката, а в централата, в София, от един отдел на банката. След
като клиентът направи своето искане, служителят на банката имал задължението да
го приеме и да го изпрати в София, от където получавали отговор за възможната
промяна. В случая, не само се установи, че липсва равнопоставеност между
страните и индивидуална договорка, но и самият служител на банката не е бил
оправомощен да взима решения и да променя лихвените условия, а всеки път се
изпълнявал алгоритъм, наложен от банката – входиране на искане от клиента,
приемане на искането, сезиране на централата в София и изпращане на отговор, с одобрение или
отхвърляне на молбата. Това по своята същност не е
индивидуално договаряне, а положение на неравнопоставеност в отношенията между
страните. Сумите, дължими за възнаградителни лихви и
таксата за управление, представляват цената на заетите парични средства.
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на
стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от Закона за защита на потребителите/в сила
от 10.06.2006 г./. В разпоредбата на чл.143, ал.3, т.1
от ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да
се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на
този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗПП/. Потребителят следва
предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин – в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
По
отношение на приложимостта на чл. 146, ал.1 във връзка с чл. 143 ЗЗП към
процесните клаузи съдът намира, че са изпълнени условията за прилагане на
института на неравноправните клаузи.
Не се
установи приетата от банката методология за промяна на БЛП да е предоставяна на
ищците преди сключване на договора за кредит. Освен
това възприетата от банката методология, е твърде обща, не е достатъчно ясно
определена, нито в самите правила, установени от банката, нито е определяема по
някакъв точен начин и в крайна сметка не дава възможност да се предвиди кой
точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и
таксите. Въпреки предоставената на вещото лице информация, същото изрично
посочва, че не може да се установи по категоричен начин формула или алгоритъм
за промяна на БЛП. Предвидените в приетата методологията за промяна на БЛП
фактори са както такива, които са обективни и стоят извън волята на банката,
така и определяеми от банката и зависещи от решение на Комитета по управление
на активите и пасивите на банката. Като такива субективни фактори влияещи на
промяната на БЛП вещото лице посочва буферната надбавка и директните нелихвени
разходи. За вещото лице е невъзможно да определи методика или алгоритъм за
извършваните промени на БЛП, въпреки допълнително предоставената му информация,
като за ищците това би било невъзможно на по-голямо основание към датата на
сключване на договора да определят дали,
как, кога, при какви предпоставки и с колко банката ще увеличава едностранно
договорената между страните възнаградителна лихва, чрез увеличаване на БЛП.
Това създава възможност банката да определя абсолютно произволно по какъв начин
ще изчисли базовия си лихвен процент и така едностранно да определи
съдържанието на договора.
Съгласно
чл. 143, т.10 ЗЗП такава клауза за определяне на лихвата по банков кредит е
неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на чл. 143 ЗЗП - тя е
във вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от
страна на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност (въвежда
едно понятие, без да го дефинира с очевидната цел да облагодетелства страната,
предложила договорната клауза), и води до неравновесие във вреда на потребителя
(поставя престациите на страните в зависимост от определянето на съдържанието на
едно понятие само от една от тях), а освен това е изрично посочена в
неизчерпателния списък от забранени клаузи по чл. 143 ЗЗП (в цитираната т.10).
Така
механизмът за определяне на лихвата, описан в методологията за промяна на БЛП
/която не е била предоставена на ищците при сключване на договора за кредит/ е
нищожен, поради което и нищожна е и разпоредбата чл.3, т.5 от договора. Ищците
остават обвързани само с първоначално определената лихва по чл.3, т.1 от
договора.
В
този смисъл са и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-92/11г. и
С-472/10 г., които са задължително за
всички съдилища и учреждения съгласно чл. 633 от ГПК. Изложеното по-горе е
съобразено и с постановените решения на ВКС относно неравноправността на
клаузите в договорите за кредит и как следва да бъде преценявано наличието на
такива – решение №424/ 02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, IV гр.о.,
решение №77/ 22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, III гр.о., определение
№98/ 09.02.2016г. по т.д. № 1273/2015г. на ВКС, II т.о., определение №169/
23.02.2016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о. и др. В
същите е прието, че за да бъде неравноправна дадена клауза по договор сключен с
потребител, то същата не трябва да е индивидуално уговорена, да осъществява
някои от фактическите състави на чл.143 от Закона за защита на потребителите и
да не попада сред изброените в чл.144 от същия закон изключения. В конкретния
случай всички изброени предпоставки за определяне на клаузите от договора за
едностранно изменение на договорения между страните лихвен процент като
неравноправни се установиха, поради което и същите следва да се приемат за
неравноправни и нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителя.
Платеното в повече въз основа на извършено от банката едностранно увеличаване на
БЛП е платено без основание и подлежи на връщане на ищците. Освен това
съдът намира за основателен и доводът на ищците, че ответника е небанкова
институция и след придобиване на дължимите по договора за кредит вземания не
разполага с възможност да използва определения от банката-цедент БЛП. Липсата на пълно и главно доказване от
страна на ответника води до извода, че ищците не са имали възможност да
договарят и влияят върху съдържанието на договора за кредит и сключените
по-късно споразумения, досежно размерът на лихвените проценти, и приложимия
лихвен процент по кредита не е индивидуално договорен по смисъла на закона.
Съдът намира, че процесните клаузи - чл.3, чл.6, чл.
12 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот ****/23.07.2008г.,
както и чл. 4 и чл.5 от Допълнителното споразумение от 10.12.2009
г., както и чл. 5 и чл.6 от от Допълнителните споразумения
от 28.07.2010г., 29.09.2011г., 16.05.2012г., 30.07.2013г.,
31.03.2014г. и 05.11.2014г., с които се допуска едностранно
изменение на лихвения процент, са поставени в зависимост от волята на
кредитора, тъй като не подлежат на договаряне между страните и липсва всякаква
яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на
едностранно променената лихва. (Решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. №1899/2015
г. по описа на ВКС, ІV г.о.) Единствено от кредитора зависи с колко точно ще
измени лихвата и тези клаузи като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП се
явяват нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Не става ясно и как се формира БЛП
(плаващия, променливия компонент от договорна лихва), кои са критериите за
формиране на процента на лихвата. На ищците дори не е предоставено право на
отказ от договора при едно изменение на лихвата нагоре. Клаузите на чл. 4 и чл.5 от
Допълнителното споразумение от 10.12.2009
г., както и чл. 5 и чл.6 от от Допълнителните споразумения
от 28.07.2010г., 29.09.2011г., 16.05.2012г., 30.07.2013г.,
31.03.2014г. и 05.11.2014г. са неравноправни, защото са
довели до съществено изменение на първоначалните уговорки по договора за
кредит, изразяващо се в начисляване на лихва върху лихва, както и в
неправомерното разпределение на погасителните вноски. Тази промяна в условията
е наложена едностранно и във вреда на потребителя чрез неточна и подвеждаща
информация, че му се предлага облекчен ред за погасяване. С оглед на това съдът намира, че
следва да се приложи лихвения процент, известен изначално и на двете страните
по договора за банков кредит, а именно в размер на 5.5 % (4.5 % БЛП + 1%). Това
е лихвеният процент договорен от страните по кредита и той следва да се прилага
към настоящия случай. От заключението на вещото лице по допуснатата и
неоспорена от страните ССЕ бе установено, че дължимата
лихва, при договорения с Договора лихвен процент 5,5
% (съгласно договора за кредит 4,5% + 1пункт надбавка) за
процесния период от 06.07.2012
г. до 22.10.2014
г. е 32556.43
ш.франка. В същото време при проверка в счетоводството на банката
и съпоставяне на Допълнителните споразумения от 16.05.2012г., 15.12.2012г., 30.07.2013
г. и 31.03.2014
г. и договорените
във всяко от тях 6-месечни гратисни периоди за изплащане на фиксиран размер на
лихва и приложените погасителни планове се установява, че
дължимата и реално заплатена лихва за процесния период от 06.07.2012
г. до 22.10.2014
г. е в размер от
23110,67 ш.франка,
т.е. през процесния исков период ищците реално са
заплатили лихва в значително по-малък размер от договорената с първоначалния
договор, независимо по какъв курс на швейцарския франк спрямо лева се
изчислява, тъй като и в двата случая на формиране на лихви, изчисленията ще
бъдат с еднакви курсове на швейцарски франкове/фиксиран към датата на отпускане
на кредита, фиксинга на БНБ към конкретната дата или курс продава на БНБ към
конкретната дата/.
От заключението на вещото лице се установява, че въпреки неравноправните
клаузи по допълнителните споразумения за периода от
сключване на основния договор за кредит на 23.07.2008год. ищците са внесли до 10.07.2017г. реално съгласно основния
договор и всички допълнителни споразумения сума в общ размер от 177529,16шв.
Франка, от които лихва в размер на 139649,03 шв.франка и които главница от
37880,13 шв.франка. В същото време, ако бяха запазени условията първоначално
договорени с Договора, то те следваше да заплатят за този период сума от
205456,52 шв.франка, от които лихва 123423,87 шв.франка и главница от 82032,65
шв.франка, т.е. вследствие неравноправните клаузи те са заплатили значително
по-малък размер от първоначално дължимия кредит.
В съответствие с този изход на делото и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК като частично основателно се цени искането на ищците да се
осъдят ответниците да им заплати сторените разноски по делото.
Претендираните от ищците разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото са в общ размер на 5865 лева (пет хиляди осемстотин
шестдесет и пет лева), от
които адв. хонорар 4000лв., държ.такси 939лв., депозит
ССЕ-926лв., съгл. списък по чл. 80 ГПК. От тях по
съразмерност с уважената част на предявените искове, ответникът „****” АД ЕИК **** следва да им репарира сумата 3930,90 лева, включваща
платените държавни такси по неоценяемите искове (545,95 лв), възнаграждение за
ССчЕ (705,52 лв.), както и адвокатско възнаграждение в размер на 2679,43 лева,
съразмерно уважената част от предявените искове, като съдът намира, че не са
налице основания за редуциране на заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал.3 от ГПК ответните страни също имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
Претендираните от страната „****” АД ЕИК **** разноски, за които са представени надлежни доказателства са в размер на
4693,99 лв. (с ДДС) за платено адвокатско възнаграждение.
Претендираните от страната "Б.р.с." АД ЕИК ********* разноски са в размер на 140 лв. - възнаграждение за
експертиза.
Съобразявайки относителната тежест на производствата по
двата вида искове (установителен и осъдителен), които, макар и водени паралелно,
са със самостоятелно и разделно основание, осъществяващи самостоятелна защита
на индивидуални материални права, съответно правната и фактическа сложност на
всеки един от тях, относима към преценката за осъществените действия по защита
по всеки един от исковете, съдът намира, че този разход на страната, касаещ
предявените неоценяеми искове следва да се определи към минималния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, установен в чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. на ВАС (отхвърлените установителни искове са неоценяеми).
Отчитайки размера на сторените от ответника "Б.р.с." АД ЕИК
********* разноски съдът намира, че му се дължат такива в
размер на 9,33 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, насочени срещу
ответника.
Отчитайки размера на платените адвокатски възнаграждения
(с включен ДДС) съдът намира, че дължимия разход за платено адвокатско
възнаграждение на ответника „****” АД ЕИК ****, следва да се определи в размер на 3129,33 лв.
(с ДДС), съобразно отхвърлената част от исковете, насочени срещу ответника,
като съдът намира, че не са налице основания за редуциране на заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и двамата
с местожителство ***, съдебен адрес:*** офис 1, против „****” АД ЕИК **** гр. София
1766, район Витоша, ул. „****” № 260, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП за обявяване нищожността, поради
противоречието им със закона на клаузи по чл. 1, чл.2, чл.21, чл.23 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №****,
сключен на 14.07.2008г. с „****” АД, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и двамата
с местожителство ***, съдебен адрес:*** офис 1, против "Б.р.с." АД ***-6 да
бъде осъден да му заплати на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6414.10лв./шест хиляди четиристотин и четиринадесет лева
и 10 стотинки/, получена от него без
основание, изчислена като разлика между стойността на действително
заплатените суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк
в деня на плащането на всяка вноска и стойността на вноските, по фиксинга на
БНБ за шв.франк в деня на усвояване на кредита по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот от №****/14.07.2008г., за периода от
06.07.2012г. до 22.10.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОБЯВЯВА недействителността поради противоречието им със закона и
на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 ал.1 и чл. 143
от Закона за защита на потребителите на клаузи по чл.3, чл.12 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот от №****, сключен на 14.07.2008г. с ответника „****” АД ЕИК ****
гр. София 1766, район Витоша, ул. „****” № 260, както и чл. IV, V от
Допълнително споразумение от 10.12.2009 г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 28.07.2010г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
29.09.2011г., чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 16.05.2012г., чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 30.07.2013г., чл.5, чл.6 от
Допълнително споразумение от 31.03.2014г., чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 05.11.2014г., сключени с ответника "Б.р.с." АД ***-6.ОСЪЖДА
„****” АД ЕИК **** гр. София 1766, район Витоша, ул. „****” № 260 и "Б.р.с."
АД ***-6, да заплатят СОЛИДАРНО на Г.Е.Д., ЕГН **********
и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с местожителство ***, съдебен адрес:*** офис
1 разноски по делото в
размер на 3930,90 лева, включваща платените държавни
такси по неоценяемите искове (545,95 лв), възнаграждение за ССчЕ (705,52 лв.),
както и адвокатско възнаграждение в размер на 2679,43 лева, съразмерно уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с местожителство ***,
съдебен адрес:*** офис 1 да заплатят
СОЛИДАРНО на "Б.р.с." АД ***-6
разноски по делото в размер на 9,33 лева, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********, и двамата с местожителство ***,
съдебен адрес:*** офис 1 да заплатят
СОЛИДАРНО на „****” АД ЕИК **** гр. София 1766, район Витоша, ул. „****” № 260
разноски по делото в размер на 3129,33 лв. (с ДДС), съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: