Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.02.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на деветнадесети декември година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6014 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, приложим съгл. §
22 от КЗ, при условията на субективно
съединяване.
Н.Н.И. ЕГН ********** и И.Н.И. **********,
чрез тяхната майка и законен представител - З.И.Н., със съдебен адрес ***, чрез
адв.А.М., са предявили против З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
***,
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 18 840 лева за ищцата Н.И., която сума
представлява обезщетение за имуществени вреди ( пропуснати ползи ) - изразяващи се в загуба на издръжка за
периода от 30.08.2014 год. до 31.10.2027 год. (навършване на пълнолетие),
причинени от смъртта на баща й, вследствие на ПТП, настъпило на 30.08.2014
год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от всяко първо число на съответния месец,
както и за заплащане на сумата от 25 200 лева за втория ищец И.И., която сума
представлява обезщетение за имуществени вреди ( пропуснати ползи ) изразяващи
се в загуба на издръжка за периода от 30.08.2014 год. до 14.02.2032 год. (
навършване на пълнолетие ), причинени от смъртта на баща му, вследствие на ПТП,
настъпило на 30.08.2014 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от
всяко първо число на съответния месец. Претендират присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на
30.08.2014 г. около 12:00 часа Н.И.Н. – баща на ищците се е връщал от с.
Тополчане към гр. С., управлявайки л.а. марка Форд, модел Ескорт, per. № *******. При
преминаване през кръстовището с пътя 1-6 София — Бургас, управляваният от Н.И.Н.
лек автомобил, който се движел в посока към гр.С. бил ударен от л.а. марка
Ауди, модел А3, per.
№*******,
управляван от С.Л.Б., ЕГН **********. В следствие на настъпилото ПТП и
получените наранявания е загинал Н.И.Н.- баща на малолетните ищци - И. на 6
месеца и Н. на 4 г.
Твърди се, че водачът
С.Л.Б. е управлявал автомобила си със скорост от 120 км/ч, при ограничение на
скоростта в района на кръстовището от 60 км/ч. От удара Н.Н. е получил множество тежки и несъвместими с живота
травми: тежка
съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош. С Присъда № 16 от 17.06.2015г. по
НОХД № 219/2015 г. подсъдимия С.Л.Б. е признат за виновен от С.ския
окръжен съд за това, че при управление на автобус лек автомобил марка Ауди,
модел АЗ, per. № ******* е
нарушил правилата за движение, а именно чл. 6, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал лекия автомобил със скорост 120 км/ч, при
разрешена за пътния участък 60 км/ч, като поради тази причина не е успял да
спре своевременно и да предотврати настъпването на ПТП. Допуснатите нарушения
на правилата за движение от страна на подсъдимия са довели до настъпването на
ПТП, а от там и до настъпване на вредоносния резултат — смъртта на бащата на
ищците Н.И.Н.. С Решение № 153 от 26.11.2015 г. по ВНОХД № 183/2015 г. Апелативен
съд — Бургас, изменя частично осъдителната присъда по отношение на нарушаването
от страна на виновния водач на правилата в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като потвърдил
изцяло присъдата в останалата й част. Сочи се, че присъдата е влязла в законна
сила на 29.12.2015 г.
Твърди се, че към момента на
смъртта си Н.И.Н. е бил баща на две малки деца - Н. на 4г., и И.- бебе на 6 м. Твърди се, че приживе, баща им Н.бил съвестен,
работил е на постоянна работа в „К.-С.“ АД, грижел се е за семейството си.
Всички пари, които изкарвал бащата внасял в семейството си и се грижел децата
му да живеят нормално. Твърди се, че съпругата му З. не работела, т.к. се
грижела за децата и по-специално за малкия И., който бил пеленаче. Сочи се, че в
следствие на смъртта на баща си децата Н. и И. са лишени от възможността да
получават издръжка от него. В тази връзка те търпят имуществени вреди
(пропуснати ползи) изразяващи се в невъзможност да получават издръжка от баща
си до навършването на пълнолетието си. Към 30.08.2014г. - датата на смъртта на
баща им, Н. била на 4г., а И. е едва на
6 месеца. От тази дата до навършване на пълнолетие на Н. на 31.10.2027 г.
остават 156 месеца. А И. ще навърши пълнолетие на 14.02.2032 г., т.е. остават
му още 210 месеца. Поддържа се, че една месечна издръжка в размер на по 120
лева на дете би била справедлива, както съобразно доходите на Николай, така и
съобразно нуждите на децата. Общият размер на издръжката за Н. за период от 157
месеца по 120 лева месечно възлиза на сумата в размер на 18 840 лева. Общия
размер на издръжката за И. за период от 210 месеца по 120 лева месечно възлиза
на сумата в размер на 25 200 лева.
Твърди се, че към датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на л.а. марка
Ауди, модел А3, per.
№ *******,
била застрахована с валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 02114002099675 сключена на
13.08.2014 г., валидна от 14.08.2014 г. до 14.08.2015 г.
Ответникът ЗК „Б.И.” АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира
отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа,
че съгласно нормата на чл. 149 СК издръжка за минал период не може да се
претендира за повече от 1 година назад от предявяване на иска. Оспорва
починалият Н.Н. да е имал възможност да плаща издръжка на двете си деца в
размер на 120 лева месечно, каквито били исковите суми. Сочи още, че дори да се
дължи някаква сума за издръжка от нея следвало да се приспадне сумата, която се
плащала по КСО на децата. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на наследодателя на малолетните ищци, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл. 25, ал. 1 и чл. 50, ал.1 ЗДвП. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощника си адв.М. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноски.
В съдебно заседание ответника чрез адв. И. оспорва предявените
искове. Представя списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на
страните, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В приетия неоспорен Констативен протокол
за ПТП рег.№ № 471 от 30.08.2014 г. от МВР
- С., е отразено ПТП настъпило на 30.08.2014г.
около 12,00 часа в гр.С., на първокласен път
на път 1-6 на километър 400 +300 в кръстовището с път с. Тополчане – гр. С., между лек автомобил марка „Ауди”, модел
„А-3”, per. № ******* с
водач С.Л.Б. и л.а. марка Форд,
модел Ескорт, per. № ******* с
водач Н.И., при което починал Н.И.Н. и пострадали с различни телесни увреждания
още три лица, като е отразено, че по случая е образувано дознание. В
констативен протокол за ПТП е отразено, че л.а.
„Ауди”, модел „А-3”, per. №
******* има застраховка „ГО” с полица № 02114002099675 с валидност от
14.08.2014 г. до 14.08.2015 г./л.7 от делото/
Видно от приложеното н.о.х.д.№
219/2015г. на ОС С., с присъда № 18 от
17.06.2015г. по НОХД №219/2015 г. Окръжен съд С., подсъдимият С.Л.Б. е признат за виновен за това, че на
30.08.2014г. на път 1-6,-до разклона- за
с. Тополчане, общ. С., при управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А-3”, per. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 6 т. 1 от ЗДвП -
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка”; чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следната
стойност на скоростта в км/час - 60 км/час, сигнализирана с пътен знак „В26” и
по непредпазливост причинил смъртта на Н.И.Н., ЕГН ********** от гр. С., средна
телесна повреда на О.А.Б.,***, изразяваща се в „Разстройство на здравето
временно опасно за живота” и средна телесна повреда на С.К.Г., поради което на
основание чл.343, ал.4 вр. ал.3 б.”б”, предл. 1 НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца, което при условията на
чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 4 години.
С Решение № 153 от 26.11.2015 г.
по ВНОХД № 183/2015 г. Апелативен съд Бургас е изменена частично осъдителната
присъда по отношение на нарушаването от страна на виновния водач на правилата в
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като въззивния съд е потвърдил присъдата в останалата й
част. Присъдата е влязла в законна сила на 29.12.2015 г.
Видно от съобщение за смърт №128/
31.08.2014г. и препис от акт за смърт №16
от 31.08.2014 г. съставен от Кметство Тополчане, Община С., Н.И.Н., ЕГН ********** е починал на 30.08.2014
г., като причина за смъртта е посочена тежка
съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна травма в следствие на удар от лек
автомобил./л.10-л. 11 от делото/
От приетото удостоверение за наследници
№ 9400-2871/ 05.02.2015 г. издадено от Община С., Н.И.Н., ЕГН **********,
починал на 30.08.2014г. е оставил като
свои преки наследници съпругата си З.И.Н., и децата Н.Н.И. ЕГН ********** и И.Н.И.
**********.
От удостоверение за раждане №3305/
03.02.2015г. на Община С. се установява, че ищцата Н.Н.И. ЕГН ********** е
родена на – ***г. от майка З.И.Н. и баща Н.И. Н. ./л.13/
От удостоверение за раждане № 395/
18.02.2014г. на Община С. се установява, че ищецът И.Н.И. е роден на – *** г.
от майка З.И.Н. и баща Н.И.Н. ./л.14/
Н.И.Н. и З.И.Н. са сключили
граждански брак на 13.12.2012г., видно от Удостоверение за сключен граждански
брак № ********** от 13.12.2012 г./л.12 от делото/
По делото не е спорно, че
отговорността на водача на л.а.
марка Ауди, модел АЗ, per. №
*******, била застрахована с валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 02114002099675 сключена на
13.08.2014 г., валидна от 14.08.2014 г. до 14.08.2015 г., което се установява и
от приетата в заверен препис
Застрахователна полица № 02114002099675 от 13.08.2014 г./л.39 от делото/
От неоспореното Удостоверение №41/18.02.2016г. издадено от „К.-С.“ АД -
гр. С., наследодателят на ищците Н.И.Н. е работил в дружеството и е получил брутна
работна заплата за периода м.09.2013г. до м.08.2014г. в размер на 4222,64 лв.,
като трудовите му възнаграждения варират в различните месеци от 257лв. до
364лв.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, с в.л. В. Г.,
се установява, че с получаваната от Н.И.Н.
средно месечна работна заплата от 351,89лв., същият не е бил в състояние да
изплаща издръжка на двете си деца от 120лв. Вещото лице е посочило, че този
доход поделен между двете деца и бащата
възлиза на 117,30лв. Установява
се още, че според данните на ИССИ към КНСБ минималната издръжка към месец
септември 2014г. на едно малолетно дете е 301,33лв., като в следващи периоди тя
нараства, поради което издръжка от 120 лв. не би покрила обичайните нужди на
децата. Съобразявайки данните на ИССИ към КНСБ, вещото лице е изчислило, че
общия размер на издръжката на Н.Н.И. за периода от 30.08.2014г. до навършването
на пълнолетие на 31.10.2027г. възлиза на 75 355,12лв. По отношение на издръжката на малолетния И.Н.И. за периода от
30.08.2014г. до навършването на пълнолетие на 14.02.2032г. вещото лице е
изчислило общ размер на издръжката от 92 719,77лв.
Прието
неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът възприема, като
обективно дадено.
От
разпита на свидетелят И.Н.И. /44г., дядо на ищците/ , се установява, че Н.се грижил
се за децата Н. и И., като последните четири години работел във фабриката в гр.С..
Свидетелят И. сочи, че Н.в събота и неделя работел допълнително частно .Заявява,
че Н.и семейството му живеели в неговия дом и свидетелят ги подпомагал в къщи с храна, с плащане на битови сметки за
ток, вода и други. Свидетелят И. посочва, че сина му Н.бил много скромен и не
харчел излишно.
Показанията
на И.Н.И., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост, но им дава вяра,
доколкото почиват на преки лични дългогодишни впечатления.
От неоспореното заключение на САТЕ изготвена от в.л. инж. А.А., се
установява следния механизъм на ПТП: на 30.08.2014г. около 12,00 часа в гр.С.,
на първокласен път 1-6 на километър 400
в посока от гр.София към Бургас се
движел л.а. марка „Ауди А-3”, per. №
******* управляван от С.Л.Б.
със скорост от около 120 км/ч, като се приближавал към кръстовището с пътя от
с.Тополниче към гр.С., в условията на дневна светлина и сухо време. В същото време
по напречния третокласен път 6007 в посока от с.Тополниче към гр.С. се движил л.а. марка Форд,
Ескорт, per. № ******* с
водач Н.И.Н., за който преди кръстовището имало знак Б2- „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”. Вещото лице сочи, че в исковия процес няма данни Вещото лице сочи, че в исковия процес
няма данни дали водачът Н. е спрял на знака Б2- „Спри!”, но независимо как е
навлязъл в кръстовището, когато е пресичал втората пътна лента в посока от
гр.София към Бургас, която е за ляв завой към гр.С. е бил ударен в лявата
страна в областта на левите врати от предната част на „Ауди А-3”, чиято скорост към момента на удара е била 113
км/ч. Сочи се, че скоростта на Форд Ескорт, per. № *******, към момента на удара е 36
км/ч. От заключението се установява, че
при скорост от 120 км/ч. водачът на
„Ауди А-3”, per.
№ *******
не е имал възможност да предотврати удара, но ако се е движел с разрешената за
участъка скорост от 60 км/ч, би имал възможност спре преди мястото на удара и
да предотврати ПТП
В.л. сочи още, че пострадалия водач на Форд, Ескорт, per. № *******, най –вероятно
не е спрял на стоп линията и това също е
причина за създаване на опасната ситуация.
Съдът възприема
заключението на САТЕ изготвено от инж. А., като обективно и компетентно дадено .
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта:Предявените при
условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са процесуално
допустими, обусловени от правен интерес и изхождащи от активно легитимирани
лица, които твърдят, че са низходящи на увредено при ПТП лице, което ги е
издържало приживе.
По същество:
За да бъде уважен предявеният иск
по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
настъпилото на 30.08.2014г. пътно транспортно произшествие, следва да се докаже
виновното и противоправно поведение от страна на причинилия произшествието
водач и че същият е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ответното застрахователно дружество.
От приложените съдебни актове по
н.о.х.д.№ 219/2015г. на ОС С. и ВНОХД № 183/2015 г. Апелативен съд Бургас имащи
задължителна сила съгласно чл.300 ГПК,
се установи, че вина за настъпилото на 30.08.2014г. в на гл. път 1-6,-до
разклона-за с. Тополчане, Община С. пътно транспортно произшествие има С.Л.Б., който като
водач на лек автомобил марка „Ауди А-3”, per. № ******* е причинил смъртта на Н.И.Н.
на 22 г. – наследодател на ищцата Н.И. и И.И.. Не се спори, че Н.И.Н., че в
причинна връзка с получените при ПТП
тежки съчетани несъвместими с живота травми, починал на място в следствие на настъпилия
удар.
Към датата на събитието е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил Ауди АЗ, per. № ВТ 4367 при ответното дружество по застрахователна
полица №02114002099675 валидна от 14.08.2014
г. до 14.08.2015 г, което се установява от представената застрахователна полица
№ 02114002099675 от 13.08.2014 г.
Не е спорно, че малолетните ищци Н. и И.И.са деца и наследници на Н.И.Н., ЕГН **********, починал на
30.08.2014г., което се установи и от удостоверение
за наследници № 9400-2871/ 05.02.2015 г.
издадено от Община С.. Към момента на
смъртта на баща им ищцата Н. е била на 4 години, а ищеца И. на 6 месеца.
По силата на чл. 82, ал. 1 СК /отм./ и на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Правото на
непълнолетните деца да получат издръжка от своите родители е безусловно. След
като ищците са лишени от възможността да
бъдат издържани от своя баща до
пълнолетие, поради неговата смърт от предизвиканото на 30.08.2014 г. пътно
транспортно произшествие има право да търси обезщетение за нанесените
имуществени вреди от ответното дружество, като застраховател по „Гражданска
отговорност”. Правото и на обезщетение е и в съответствие с дадените
задължителни за съдилищата постановки по т. ІІІ.1 на ППВС № 4/25.04.1961 г.,
обезщетение за имуществени вреди могат, в случай на смърт, какъвто е
процесният, да търсят низходящите „които действително са били издържани, или
имат право на издръжка по закон от пострадалия”, както и от т. 8 на ППВС №
4/1968 г., съгласно която: „когато при причинена смърт са увредени близки на
починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в
невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат право да
търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на
която имат право.”
Предвид доказаната противоправност поведението на водача С.Л.Б., довела до
причинена смърт на лицето Н.И.Н.,
наличието на сключена застраховка по „Гражданска отговорност” при ответника за
лекия автомобил, причинил инцидента, качеството на ищците като непълнолетно
лица, лишено от издръжка до пълнолетие от своя баща – пострадал при пътното
транспортно произшествие, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ са
доказани по основание.
Относно размера на имуществените вреди следва да се вземе предвид, че по
правното си естество претендираните имуществени вреди, изразяващи се в
дължимата издръжка на двамата малолетни
ищци, представляват пропуснати ползи и тяхното възникване следва да се установи
с определена степен на сигурност. В тази връзка следва да се съобразят
доказателствата за трудова ангажираност на пострадалия и дохода му, да се съпостави приноса на майката, да се
приспадне получавана наследствена пенсия по чл.82 КСО, ако има такава и като д се
съблюдава правилото на чл. 142, ал. 2 СК, за минималния размер на издръжката. /в
този см. утвърдената съдебна практика – Решение №158 /28.12.2011г. на ВКС по
т.д.№157/2011г. първо т.о., Решение №100 от 28.07.2011г. на ВКС по
т.д.645/2010г. първо т.о /
В случая от приетите писмени доказателства, се установи, че Н.Н. е
работил в Удостоверение №41/18.02.2016г. издадено от „К.-С.“ АД - гр. С.,
наследодателят на ищците Н.И.Н. е работил в дружеството и е получавал средно
месечно възнаграждение от 351,89лв. /трудовите му възнаграждения варират в
различните месеци от 257лв. до 364лв. в периода м.09.2013г. до м.08.2014г.
От показанията на разпитания свидетел И.Н.И. се установява, че Н.е работил допълнително
частно събота и неделя, но не се сочи какви суми е набавял така.
Свидетелят има преки наблюдения, тъй като е живял в един дом с починалия и
понякога е ходил на работа заедно с него. По делото е изслушана основно съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установи, че с получаваната от
Н.И.Н.
средно месечна работна заплата от 351,89лв., същият не е бил в състояние да
изплаща издръжка на двете си деца от по 120лв.
Установи се още, че според данните на ИССИ към КНСБ минималната издръжка
към месец септември 2014г. на едно малолетно дете е 301,33лв.
Настоящият състав намира, че с оглед на така събраните доказателства следва да се приеме, че бащата
на ищците е осигурявал издръжката на децата си и предвид работата му в завода „К.-С.“
АД и предвид трудоспособната му възраст /към датата на смъртта си същия е бил
на 22 години/ е могъл да задоволява нуждите от издръжка на семейството си,
макар и с доходи съизмерими с МРЗ за
страната.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за лишаване от издръжка следва да се вземе предвид дали ищцата
получава наследствена пенсия по чл. 82 КСО, която подлежи на приспадане.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2 КСО право на наследствена пенсия имат
децата, преживелият съпруг и родителите. В чл. 82, ал. 1 КСО е предвидено, че
децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст.
Правото на наследствена пенсия възниква при наличието на три кумулативни
предпоставки: смърт на осигуреното лице, право на лична пенсия на осигуреното
лице, наличие на родствена връзка с починалото лице. В случая не се установи починалото лице Н.Н. да е
имало право на лична пенсия, която да бъде наследена от децата му – ищци
в настоащото производство. След като липсва получавана наследствена пенсия по
чл. 82 КСО от ищците, същата няма как да бъде приспаднато от претендираното
обезщетение.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 84 СК /отм./ и чл.
142, ал. 1 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, която я дължи. За определяне
действителният размер на търсеното обезщетение за имуществени вреди настоящият
състав съобрази, че лицето е имало възможност, макар и без трудово
правоотношение, да осигурява доход на децата си, покривайки изискуемия по закон
минимум, липсват данни майката на ищцата да реализира някакъв доход, както и
това, че ищцата не получава наследствена пенсия. По
силата на чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние, да осигурява условията на живот, необходими
за развитието на детето.
В конкретния случай съдът намира, че наследодателят на ищците е разполагал с възможност да
заплаща на всяко от двете си деца издръжка
в размер на 115.00 лева месечно. Обстоятелството, че ищците са деца е достатъчно, за да се изведе
състоянието на нужда от издръжка, изразяваща се в необходимостта от средства за храна, облекло,
отопление, медикаменти при нужда. Касае се до едно необратимо състояние на
нужда от издръжка, което и в този смисъл е трайно, а не с временен характер. В случая не се доказаха разходи, с по-големи
от обичайните, или специфични потребности. намира, че на малолетната Н. (на 4
години) и малолетния И. следва да се
определи месечна издръжка в размер на 300 лв. за всеки от двамата, като се има
предвид възрастта им, посочените по горе нужди и възможности на родителят. От
така определения размер на месечната издръжка бащата дължи 115 лева, приноса на другия родител – майката, която е
в трудоспособна възраст възлиза на поне
100лв., а разликата – алиментите до определения месечен размер от 300 лв.,
следва да се набавят чрез механизмите на социалното подпомагане.
С оглед събраните данни за възможността
на починалия родител на ищците да дава
издръжка и предвид обстоятелството, че същият дължи издръжка на две малолетни деца, съдът намира, че размерът на
издръжката на ищеца Н.И. за периода от 30.08.2014 г. до 31.10.2027г./датата на
навършване на пълнолетие/ или общо 156 месеца, следва да се определи по 115 лева месечно или общо 17 940 лева. За този размер
искът следва да се уважи като за разликата от присъдения до предявения от 18 840лв. да бъде отхвърлен. Относно размерът на издръжката на ищеца И. И. за периода от 30.08.2014 г. до
14.02.2032г./датата на навършване на пълнолетие/ или общо
210 месеца, следва да се определи
по 115 лева месечно или общо 24150
лева. За този размер искът
следва да се уважи като за разликата от
присъдения до предявения от 25200лв., следва да бъде отхвърлен. Относно искането за
присъждане на законна лихва, същата следва да се уважи така, както е
претендирана от датата на исковата молба, считано от първо число на всеки месец за всяко
едно от месечните плащания до окончателното плащане.
Относно
възражението
на ответника за съпричиняване по чл.51,
ар.2 ЗЗД:
Неоснователно се явява и направеното
възражение за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение, по следните съображения:
По отношение на съпричиняването изрично следва да се посочи, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат. Следователно не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите
вреди.
В този смисъл е и трайната и задължителна практика на ВКС, постановена по чл.
290 ГПК (Решение № 169/28.02.2012 г., по т.д. № 762/2010 г., на
ІІ т.о.).
Освен това в тежест на ответника е да установи по безспорен и несъмнен начин
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
В настоящото
производство ответникът не е доказал по безспорен и несъмнен начин, че
поведението на Н.Н. да е в пряка и
непосредствена причинна
връзка с настъпилото вредоносно събитие. Установява се от влязлата в сила
присъда, че настъпилото ПТП и смъртта на Н.Н. 22г. е пряка и непосредствена последица
от виновното поведение на С. Б., който е управлявал „Ауди А-3”, per. № *******, със скорост от 120 км/ч, при
допустима 60 км./ч, като се е поставил в невъзможност да преодолее вредните
последици. Наказателния съд е приел, че при скорост от 60 км/ч, при останалите
идентични условия, произшествието не би настъпило. / Решение по н.о.х.д.№
219/2015г. на ОС С. и ВНОХД № 183/2015 г. Апелативен съд Бургас/. Ето защо не
се установява, че с поведението си пострадалият наследодател на ищците и е
допринесъл пряко и непосредствено за настъпване на вредоносното събитие.
По
разноските:
При този изход
на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.А.М.
–САК сумата от 1792,70 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника З. „Б.И.“ АД сумата 175 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска, възнаграждения за вещи лица, и адвокатско
възнаграждение, при общ размер на разноските от 4200 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски по делото
в размер на 1683лв., пропорционално на уважената част от иска, както и разноски
за ССчЕ в размер на 478,35 лв. също
пропорционално на уважената част от иска.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, да заплати на Н.Н.И. ЕГН ********** , чрез нейната майка и законен
представител З.И.Н., със съдебен адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, сума в общ размер на 17
940 лева /или по 115 лева месечно/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ( пропуснати
ползи ) от загуба на дължима издръжка
за периода от 30.08.2014 год. до 31.10.2027 год. (навършване на пълнолетие), настъпили в резултат на причинена смърт на баща
и Н.И.Н., вследствие на ПТП, настъпило на 30.08.2014 год., дължимо по покрит застрахователен риск по застраховка „гражданска
отговорност”, заедно със законната лихва от върху всяка просрочена
вноска, считано от всяко първо число на съответния месец
за който се отнася издръжката до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до предявения
размер от18 840лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, да заплати на И.Н.И. **********, чрез неговота майка и законен представител
- З.И.Н., със съдебен адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./,
сума в общ размер на 24 150 лева /или по 115 лева месечно/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ( пропуснати
ползи ) от загуба на дължима издръжка
за периода от 30.08.2014 год. до 14.02.2032 год. (навършване на пълнолетие), настъпили в резултат на причинена смърт на баща
и Н.И.Н., вследствие на ПТП, настъпило на 30.08.2014 год., дължимо по покрит застрахователен риск по застраховка „гражданска
отговорност”, заедно със законната лихва от върху всяка просрочена
вноска, считано от всяко първо число на съответния месец
за който се отнася издръжката до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до предявения
размер от 25 200лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, да заплати на адв. А.М. - САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
сумата 1792,70 лв. –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***,
да
заплати на по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
1683 лв. – държавна такса и сумата 478,35 лв. – разноски за възнаграждение за вещо
лице, платено от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Н.И. ЕГН ********** и И.Н.И. **********,
чрез тяхната майка и законен представител - З.И.Н., със съдебен адрес ***, да заплати на ЗАД
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, сумата 175 лв. - съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдената
на ищеца Н.Н.И. сума да изплати по сметка IBAN ***.
Присъдената
на ищеца И.Н.И. сума да изплати по сметка IBAN ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: