№ 183
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000182 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Д. Ж. М. от
гр.Добрич срещу решение № 47 от 17.12.2021г. по търг.дело № 91/21г. по
описа на Добрички окръжен съд, с което е осъден да предаде на
„Задължителен универсален пенсионен фонд Алианц България“ със седалище
гр.София на основание чл.345 ал.1 предл.3 от ТЗ във връзка с чл.233 ал.1 от
ЗЗД държането на недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ
се в гр.Добрич, пл.“Свобода“ № 9, бл.29, вх.А, ет.5, както и да заплати на
дружеството сумата 17 733.80лв., представляваща сбора от неплатени
месечни вноски за ползването на имота за периода от 20.07.2019г. до
25.01.2021г., сумата 2 828.79лв., представляваща обезщетение за ползване на
имота след прекратяване на сключения между страните договор за покупко –
продажба на изплащане за периода от 25.01.2021г. до 23.04.2021г. и сумата
470.61лв., представляваща неплатени разходи във връзка с ползването на
имота, и трите суми ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на
исковата молба в съда – 23.04.2021г. до окончателното изплащане, както и е
осъден да заплати направените по делото разноски.
Твърди че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
1
необосновано.
Твърди че поради нежелание на насрещната страна да сключат
споразумение са оттеглили признанието на исковете. Твърди че неправилно
първоинстанционният съд след оттегляне на признанието, не им е дал
възможност да предявят доказателствени искания и да установяват
неравноправни клаузи в договора. Твърди че първоинстанционният съд не им
е дал възможност да решат спора с медиация. Твърди че първоинстанционния
съд не е съобразил обективни обстоятелства, представляващи непреодолима
сила като основание за саниране на договора за лизинг, за изплащане на
всички съществуващи задължения, и за придобиване на собствеността върху
имота.
Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да
я уважи.
Въззиваемата страна „Задължителен универсален пенсионен фонд
Алианц България“ със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1
от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове от „Задължителен универсален пенсионен фонд
Алианц България“ със седалище гр.София срещу Д. Ж. М. от гр.Добрич за
връщане на държането на недвижим имот, предоставен по силата на договор
за покупко-продажба на изплащане и осъдителни искове за незаплатени
месечни вноски за ползването на имота за периода от 20.07.2019г. до
25.01.2021г., за обезщетение за ползване на имота след прекратяване на
сключения между страните договор за покупко – продажба на изплащане за
периода от 25.01.2021г. до 23.04.2021г. и за неплатени разходи във връзка с
ползването на имота.
2
В срока по чл.367 от ГПК от ответника Д. Ж. М. е депозиран писмен
отговор, съдържащ признание на иска. В отговора изрично е заявено „че иска
е допустим и основателен“ и „посочените в исковата молба факти и
обстоятелства отговарят на обективната действителност“.
С оглед направеното признание на иска в отговора на исковата молба в
съдебно заседание на 19.11.2021г. от процесуален представител на ищеца е
направено искане по чл.237 от ГПК за прекратяване на съдебното дирене и за
постановяване на решение съобразно признанието. В същото съдебно
заседание ответникът М., чрез процесуален представител, заявява че
поддържа депозирания отговор. Изразено е становище за съществуването на
обективни обстоятелства, създаващи му затруднение за плащане на дължими
месечни вноски за продажната цена на имота. Поискано е от съда възможност
за доброволно уреждане на спора, чрез плащане на дължимите по договора
суми. След отказ на ищеца за постигане на спогодба, признанието на иска е
оттеглено от процесуалния представител. От съда е постановено решение при
признание на иска, предмет на настоящето въззивно обжалване.
Когато ответникът признае иска, ищецът може да поиска от съда да
постанови решение при условията на чл.237 от ГПК. В този случай съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение като е достатъчно да
укаже в мотивите, че решение се основава на признание на иска – чл.237 ал.2
от ГПК. Това решение, за разлика от неприсъственото, е обжалваемо. При
направен довод в жалбата, въззивният съд е длъжен да се произнесе дали е
направено признание на иска и съответно дали са били налице
предпоставките за постановяване на решение по чл.237 от ГПК.
Във въззивната жалба на М. няма оплакване че изявлението му,
обективирано в отговора на исковата молба и първоначално поддържано в
съдебно заседание, не представлява признание на иска. Оплакването му е за
това, че с оглед непостигната спогодба в съдебно заседание е оттеглил
признанието на иска. Това оплакване е неоснователно предвид изричната
норма на чл.273 ал.4 от ГПК, изключваща възможността признание на иска да
бъде оттеглено.
Макар и да липсва в отговора на исковата молба израза „признавам
иска“, волята на М. за признание е ясна и недвусмислена посредством
използваните изрази. Липсва всякакво съмнение, че М. е признал исковете,
3
като това е заявено изрично от процесуалния му представител както в съдебно
заседание на 19.11.2021г., така и във въззивната жалба. Въззивният съд
намира че са налице пречките, посочени в чл.237 ал.3 от ГПК, както и че
процесуалният представител на М. притежава правото да признава исканата
на другата страна, съобразно представеното по делото адвокатско
пълномощно.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че от ответника е
направено признание на иска, което не е може да бъде оттеглено, както и че
са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на
иска. Именно поради валидното признание на иска и прекратяването на
съдебно дирене извън предмета на настоящето производство остава
установяването на фактите и прилагането на правото.
Предвид на това и обжалваното решение по чл.237 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивен съд разноски в размер на сумата 3 370лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението за намаляване на адвокатското
възнаграждение като прекомерно с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в рамките на минималното предвид броя и цената на
исковете, предмет на въззивно производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 17.12.2021г. по търг.дело № 91/21г.
по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Д. Ж. М. от гр.Добрич, пл.“Свобода“ № 9, вх.А, бл.29, ет.5,
ап.15, ЕГН **********, да заплати на „Задължителен универсален пенсионен
фонд Алианц България“ със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата
3 370лв. /три хиляди триста и седемдесет лева/, представляваща направени
пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
4
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5