Решение по дело №7434/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 417 от 07.03.2023г. по АНД 7434/2022 по
описа на ПРС-ХХІІІн.с.
С Постановление от 29.12.2022г. Районна прокуратура – П. е внесла
предложение Г.Т.Х. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на
24.08.2022г. в землището на с.Белозем, обл.П., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „ БМВ“, модел „ 320Д“ с рег.№ .....,
извършил непристойни действия – маневри, с които принудил водача на лек
автомобил марка „ Фолксваген“, модел „ Поло“ с рег.№ ..... З.П.Ж. от
с.Белозем, обл.П. да спре управляваното от нея превозно средство, отправяне
на закани и насочване на пистолет към същата и пътуващата с нея Е.Г.Д. от
с.Белозем, обл.П., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото– престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага Х.
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „глоба” в размер на около 2 000лева.
Обвиняемият Г.Т.Х. не се признава за виновен и не дава обяснения по
случая.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното
Г.Т.Х. е роден на ..... в гр.П., Б., български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН:**********.
На 24.08.2022г. свидетелката з. Ж. управлявала лекия си автомобил „
Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ ..... на пътя с.Белозем, обл.П.-
с.Шишманци, обл.П. в посока Белозем-Шишманци. С нея била и приятелката
й – свидетелката Е.Д., която била на предната дясна пасажерска
седалка.Около 16.20ч. на посочената дата, на десен завой преди
бензиностанция „Петрол“, която се намирала на посочената пътна отсечка, в
платното й за движение навлязъл лек автомобил „БМВ“, модел „320Д“ с рег.
№ ....., който се движел в противоположната посока - с.Шишманци-с.Белозем.
Същият бил управляван от обвиняемият Г. Х., който пътувал сам. Свид. Ж. се
стреснала от създалата се ситуация на пътя и извикала на обв. Х. „Ей“, което
същият възприел, понеже и двамата шофирали със свалени прозорци на
автомобилите. Разминали се и свид. Ж. продължила по пътя си. Малко след
това, поглеждайки в огледалото за обратно виждане, забелязала, че зад тях с
висока скорост се приближавал лекият автомобил „ БМВ“, модел „320Д“ с
рег.№ ....., управляван от обвиняемия. Стигайки до лекия автомобил
„Фолксваген“, с рязка маневра същият го изпреварил и започнал да набива
спирачки, с цел свид. Ж. да спре управлявания от нея автомобил. Уплашена и
за да избегне удар с автомобила „БМВ“, същата спряла. Х. също бил спрял на
около метър пред тях. След секунди, обвиняемият се обърнал назад и взел от
задната седалка малка мъжка чанта, която поставил на предна дясна седалка
1

до себе си. Бръкнал в нея и извадил черен пистолет, който демонстративно
показал на двете свидетелки на нивото на огледалото за обратно виждане на
автомобила си, като извършвал въртеливи движения с ръката си, държейки
пистолета. След това, изкарал пистолета през прозореца, държейки го в
лявата си ръка и с жест подканил свид. Ж. да изравни автомобила си с
неговия. Уплашена от това, че обвиняемия държи оръжие, Ж. се подчинила. В
момента, в който изравнила автомобила си с неговия, обвиняемият казал „Ей
това ще ви се случи, разбрахме ли се?“, като държал пистолета насочен срещу
свидетелките Ж. и Д.. Ж. продължила по пътя си, а обв. Х. направил обратен
завой в посока с. Белозем.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин преди всичко от показанията на свидетелите З.П.Ж., Е.Д.
Г.ЕВА, А.М.С., М.И.С., както и отчасти от тези на свидетелите Й.Д.К. и
Н.А.А. депозирани в досъдебната фаза на процеса, както и от показанията на
свидетелите Ж., Г.ева, С., С. дадени непосредствено пред съдебния състав.
Възприетото от съда се подкрепя изцяло и от приложените по делото писмени
доказателства- протоколи за разпознаване на лице и предмети, справка за
водач/нарушител от региона, свидетелство за съдимост и характеристична
справка, находящи се по дознанието.
Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели Ж.,
Г.ева, С., С., които намира за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства
по делото и незаинтересовани.
Настоящият състав частично се доверява и на показанията на
свидетелите А. и К., в частта, в която първият потвърждава, че се е срещнал с
обвиняемият през лятото на 2022г. около обяд и видял, че същият носи
пистолет в колата си. Що се отнася до показанията на свид. К., то съставът
намира същите в преобладаващата им част за неотговарящи на обективната
истина и заинтересовани, тъй като твърдението й, че е пътувала на
инкриминираната дата с обв. Х. и е чула женски гласове, които псували и
изричали груби думи се опровергават изцяло от показанията на свидетелките
Ж. и Г.ева, а и от тези на свид. А.. Последните три лица са категорични, че на
процесните дата и място обвиняемият е бил сам в автомобила си както когато
се е разминавал с двете свидетелки, така и при пристигането си в с. Белозем
за среща с приятеля си А.. Тоест следва да се приеме, че свид. К. изобщо не е
присъствала на инкриминирания случая, а е заявила обратното единствено и
само с цел обслужване защитната теца на обвиняемия, с кого живее на
съпружески начала.
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият Г.Т.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
325 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2022г. в землището на с.Белозем,
обл. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
2

„ БМВ“, модел „ 320Д“ с рег.№ ....., извършил непристойни действия –
маневри, с които принудил водача на лек автомобил марка „ Фолксваген“,
модел „ Поло“ с рег.№ ..... З.П.Ж. от с.Белозем, обл.П. да спре управляваното
от нея превозно средство, отправяне на закани и насочване на пистолет към
същата и пътуващата с нея Е.Г.Д. от с.Белозем, обл.П., грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и
общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия".
Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. С непристойните
действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно
неуважение към обществото. Престъплението е налице, когато и двата
признака са осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление. То може
да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия
може да се извършват в най-разнообразни форми, като освен това
публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението.
Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението
хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията,
посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е
административно нарушение с по-ниска обществена опасност.
Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на
всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата
обществена опасност. Квалифицираният състав на престъплението
хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2 от НК се отличава от основния състав
по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-
висока обществена опасност. В този смисъл хулиганството се отличава с
изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват
пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството
или друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на
умисъла на виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни
действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните,
съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез
хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на
живота и дейността на гражданите. За квалификацията на извършеното като
престъпление по чл.325 от НК необходимо да се установи наличието на
хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като
задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът
на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие,
да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.
Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска
3

проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление,
но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне
друг, пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките
на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата:
пряко целеният и допълнително настъпилият. В обективно отношение между
тези два резултата съществува идентична връзка на зависимост от деянието,
което ги причинява. Те не са последователни, а едновременно следствие на
едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко
целения и допълнително настъпилия резултат са една комплексна и
същевременно кумулативна последица на деянието, което ги поражда.
Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за допускането
или изключването на който и да било от двата резултата. В субективно
отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост,
съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно
условие на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния,
за да изключи настъпването на първия. Когато не последва такъв отказ и се
предприеме изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в
действие с еднаква валидност както за прекия, така и за допълнителния
резултат. Следователно, съзнанието за възможността от настъпването и на
допълнителния (съставомерен) резултат не се е оказало достатъчен
контрамотив за въздържане от деянието. Доминиращ (решаващ) мотив за
неговото извършване в този случай не може да бъде друго, освен приоритет в
постигането на пряко преследваната цел от дееца, съчетан с безразличие към
възможните други съставомерни последици. Поради тази двупосочност на
психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се направи
следното разграничение. В чисто субективен план деецът взема решение за
постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел. Деянието, като
посредник между решението и целта, създава висока степен на вероятност да
причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази
възможност произтича от конкретната особеност на обективните връзки
между деянието-причина и закономерно следващите от него изменения в
действителността извън пряко целените. Допълнителните последици от
същото деяние, когато те са съставомерни, законодателно не са включени в
пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина допълнителните
последици, макар обхванати от съзнанието на дееца, не са подчинени на
същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел, решение,
деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е съществено.
Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с резултата.
Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно осъзнати
потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които от
своя страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на
основния мотив с други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема
решение за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното
деяние. Очевидна е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и
4

целта. Съотношението е аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един
от тези два основни психологични елемента е невъзможен без другия, и на
следващо място - нито един умишлен човешки акт, като поведение или
конкретно действие, е невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел).
Това важи обаче само за деяния, извършени при пряк умисъл, както и за
пряко целеният резултат при евентуалния умисъл. Посоченото разрешение не
може да се приложи за допълнително настъпилия резултат при евентуалния
умисъл най-вече поради това, че този резултат е извън пряката цел на дееца. В
този случай липсва директна и неотразима връзка между мотивите на
деянието и допълнително причинения резултат. Законодателят изрично е
изключил тази връзка, защото е ограничил волевото субективно отношение на
дееца към същия резултат само до степен допускане, като евентуално
възможен наред и поради даден приоритет на пряко целения. Ето защо, само
при прекия умисъл мотивите за извършване на едно деяние могат да бъдат
въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство с користни цели,
за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и др., докато
при евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и допълнителния
съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и правно
неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство. При
евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето
за постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е
съзнавана и възможна функция на основната субективна цел на дееца. Ето
защо, при евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да
се отнесат не към реално настъпилия допълнителен резултат, а към
психологическите причини, предизвикали изпълнението на пряката цел. В
конкретния случай престъплението е извършено от обв. Х. именно при такъв
евентуален умисъл. Същият е воден пряко от основната си цел – да изрази
недоволството си от това, че друг шофьор е реагирал на навлизането му в
неговата пътна лента, за да избегне дупка в своята, но същевременно е
предприел действия за постигането на тази цел, имали за резултат
нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към
обществото докато Х. е управлявал автомобила си. Въпреки това обвиняемият
се е съгласил с настъпването на този противоправен резултат, целейки
директно да постигне основната си цел.
За извършеното от обвиняемия престъпление по чл. 325, ал.3 вр. ал.1 от
НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години и
„лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК“, видно от приложеното
свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и
не са налице причинени с деянието съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че Г.Т.Х. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация
5

размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по
делото – ниската степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на
каквито и да било противоправни прояви до момента, а от друга страна
демонстрирането на оръжие пред две млади жени, по време на движение с
автомобили и то изцяло безпричинно. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид
имотното и семейно състояние на обвиняемия, най-справедливо е на Г.Т.Х. да
се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения,
а именно – ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
На следващо място съдът намира, че в случая са налице основания за
налагане и на наказание по реда на чл.343г от НК за налагане на обв. Х., а
именно „лишаване от право да управлява МПС”. Преди всичко нормата на
чл.325, ал.3 е императивна, че тази санкция се налага във всички случаи на
извършено престъпление по същия текст. Освен това съдът счита, че същото
в случая е подходящо да бъде наложено преди всичко за пълно постигане на
превъзпитателната и превантивна роля на наказанието съгласно чл.36 от НК.
По отношение размера, в който посочената санкция следва да бъде
определена и тук се вземат предвид вече посочените смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства-чисто съдебно минало, липсата на
извършени нарушения по ЗДвП. Отегчаващи отговорността обстоятелства се
явяват значителния брой на извършени нарушения по ЗДвП към момента на
инкриминираното деяние. Поради това и съставът счита, че в случая най-
подходящо е Г.Т.Х. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящото решение.
По делото не са били иззети и приложени веществени доказателства и
не са били направени разноски.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	417
Дата:	7 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20225330207434
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 декември 2022 г.

Решение по дело №7434/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите