Р Е Ш Е Н И Е
№1280 10.11.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: Илияна
Георгиева
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1205 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. С.К., против Решение № 591 от 10.06.2022г.,
постановено по АНД № 1350 по описа на Районен съд – Бургас за 2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 46887/15.12.2021г.,
издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на касатора, за нарушение на чл.113, ал.1 (отм.) от
Закона за защита на потребителите, на основание чл.222а (отм. ) от ЗЗП, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
в админситративнонаказателното производство. Оспорва се съставомерността на
вмененото нарушение Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касацията, редовно и своевременно уведомен, не се
представлява и не взема отношение по жалбата.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С процесното НП, касаторът е санкциониран за това, че при извършена на
13.09.2021 г. проверка от контролните длъжностни лица към КЗП в търговски
обект, стопанисван от касатора, находящ се в гр. Бургас, ул. „Транспортна“, МОЛ
Плаза, било установено, че на 14.04.2020 г. потребител закупил от търговеца
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД смарт часовник, модел Honor Magic watch 2,
46mm. Ha 02.09.2021 г. гаранцията на потребителя била отнета, поради следните
причини: наличие на корозия по основната платка и конектора на дисплея. На
29.09.2021г. търговецът изпратил становище по жалбата, в което посочил, че
часовникът е водоустойчив, като това е базирано на стандарт ISO 22810:2010 и в
същото време описал, че гаранцията не покрива повреди в резултат на намокряне. Дружеството
е санкционирано, защото отказало да приведе стоката в съответствие с договора
за продажба, поради намокряне на часовника, въпреки че същият е водоустойчив и
може да бъде мокрен. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 0046887/21.10.2021 г.
За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на
доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на
установените факти. Намерил, че деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районният съд е
потвърдил НП.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като
същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване
на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното
следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което
на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към
тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП (отм.) когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.
Прочитът
на приобщените доказателства налага извод и за безспорната установеност на
приписаното на дружеството неизпълнение. Видно от наличните материали,
условията, при които не се признава гаранцията, са "всички случаи на
повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно
съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица,
зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия, в
противоречие с изискванията на производителя". Според предварително обявените условия,
гаранцията може да бъде отнета, ако повредата се дължи на неправилна употреба
от страна на потребителя, включително и на изпускане на апарата. В настоящия
случай не се установява, че повредата на часовника се дължи на поведението на
клиента, доколкото липсват констатации в тази насока от приемащия рекламацията
служител на търговеца. Нещо повече, в становището, изготвено от сервизния
специалист в оторизиран сервиз изрично е посочено, че повредата се дължи именно
на мокрене на часовника. От данните в административната преписка се установява,
че на 01.10.2021 г. била направена разпечатка от сайта на прозводителя
www.hihonor.com, от която е видно, че часовникът е с водоустойчивост до 50м,
както и че е годен за плуване с него. На същата дата 01.10.2021 г. била
направена и разпечатка от сайта на търговеца www.telenor.bg, където в
спецификациите на часовника е описано, че има водоустойчивост 5 АТМ. Доколкото
от данните по делото безспорно се установява, че часовникът е представян, както
от производителя, така и от търговеца, като водоустойчив, то житейски нелогично
е гаранцията да не покрива щети от намокряне, респ. не може да се приеме, че
е налице някое от основанията,
предвидени като условия за отнемане на гаранцията.
По отношение
на направеното възражение за изминал 6 месечен срок и съответно липса на
презумпция за несъответствие, съдът намира същото за неоснователно. В чл. 108
от ЗЗП (отм.) е регламентирана оборима презумпция, че проявеното несъответствие
до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при
доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или характера на несъответствието. Действително в случая
е установено, че рекламацията е направена след изтичане на визирания в чл. 108
от ЗЗП 6-месечен срок, но настоящият състав приема, че смисълът на посочената
разпоредба е, че в 6-месечния срок от продажбата, всяко несъответствие на
стоката с договора за продажба се приема, че е съществувало при доставянето й
т. е. в този срок не следва да се търси причината за несъответствието. Тази
разпоредба не променя задължението на търговеца по чл. 105 от ЗЗП (отм.), което
той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от доставянето на стоката. В контекста
на изложеното, касационният състав споделя мотивите на съда, че отказът на
търговеца да удовлетвори предявената рекламация се явява неаргументиран и
недоказан, при което не се установява, че описаните дефекти се дължат на
неправилна употреба на устройството. След като не е доказано по категоричен
начин, че дефектите, които показва стоката, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, в случая на твърдяна корозия, то
търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП (отм.)
и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е
бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме
за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и
НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е
неоснователно. Деятелността не разкрива белезите на "маловажно
административно нарушение" и законосъобразно дружеството е било
санкционирано.
При напълно изяснена фактическа обстановка, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за
законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция
и не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 591 от 10.06.2022г., постановено по АНД №
1350 по описа на Районен съд – Бургас за 2022г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.