ПРОТОКОЛ
№ 289
гр. Варна, 27.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. А.
СъдебниАлбена Кр. Д.а
заседатели:Ашхен Т. Бодурян
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора А. К. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. А. Наказателно дело от
общ характер № 20223100200939 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимите:
Г. И. Щ. - уведомен от предходното с.з., явява се лично и с адв. Р. и адв. Д., редовно
упълномощени.
Г. Д. П. – уведомен от предходното с.з., явява се лично и с адв. В., редовно
упълномощен.
Частните обвинители:
Б. П. В. – уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се от адв. Пл. В.,
редовно упълномощен от преди.
М. К. Т. – уведомена от предходното с.з., явява се лично и с адв. Пл. В., редовно
упълномощен от преди.
Свидетелите:
М. Г. В. – нередовно призован, не се явява. Съдът докладва постъпила справка за
задграничните пътувания, съобразно която лицето е напуснало страната на 25.07.2021 г. в
10:57 часа и в последствие не са регистрирани влизания в страната.
Х. А. Б. – редовно призован, не се явява.
Н. Я. А. – води се от РД „Охрана“ - Варна.
Т. Т. П. - редовно призован, не се явява.
1
В. М. А. – редовно призован, явява се лично.
С. К. Д. – редовно призован, явява се лично.
Д. М. С. – нередовно призован, не се явява. Съдът докладва, че същият е търсен на
адреса и не е установен.
СЪДЪТ предупреждава адв. Н. В., че обаждания на мобилния телефон на
председателя на състава са извън етичните норми на комуникация между страна и съд.
Комуникация следва да се извършва единствено и само в съдебната зала.
Прокурорът: Няма пречки, да се даде ход на делото.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Адв.Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:
Свидетелят Н. Я. А. – ЕГН **********, ***.
Свидетелят В. М. А. - ЕГН **********, ***
Свидетелят С. К. Д. – ЕГН **********, ***.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК и същите обещават да говорят истината.
СЪДЪТ отстранява свидетелите А. и Д. от съдебната зала и пристъпва към разпит
на свидетеля А..
Свидетелят Н. А.: В „МТГ Делфин“ съм работила в периода от 2006 г. до 2016 г. - 10
години. През 2012 г. си спомням, че съм оказвала спешна медицинска помощ на П. В.. Аз
бях на половин бройка в предприятието с 3 работни дни в седмицата. Работихме на 8 часа -
от 07:45 до 16:45 часа.
2
По случая си спомням, че вече бях излязла на портала, т.к. работното ми време бе
свършило и в 16:55 часа ми звънна телефона. Заместник-директорът ми се обаждаше да ми
каже, че има припаднал работник. Тогава не си спомням кой беше зам.-директорът, но
мисля беше С. П.. Той ми звънна по телефона. Обикновено той ни подаваше сигнали, когато
има инциденти. Аз работих там в кабинет и ако има инцидент ни водят, завеждат ни, защото
са огромни разстоянията от кабинета до случая. След като получих обаждането за случая се
върнах и видях, че вече беше дошла колата, която ме чакаше пред кабинета. Приготвих се с
чантите и отидохме. Качиха ме на вишка мисля беше, заедно със зам.-началника, защото
обикновено така ходим. Медицинската помощ сама я оказах.
Там нямахме екип, а само медицинска сестра. Сам се работи, което е много трудно.
Обикновено, когато има нещо по-тежко се обаждат на телефон 112 и ние - колежка и аз, сме
първите, докато дойде линейката.
Спомням си за случая, че слязохме. Предполагам, че е било машинно, много беше
шумно и тясно. Със слизането още по тези стълбички надолу двама работници го влачеха.
Той беше с асфикция, това се виждаше. От двете страни го влачиха. Двама мъже носиха
трети. Той нямаше жизнени показатели - без дишане, без пулс. Бяха го заливали с вода, но
той си беше в кома, но без пулс и без дишане. Приложих КПР – изпратих да вземат
кислородните бутилки от кабинета, веднага след като го видях. При припаднал и в
безсъзнание са съвсем различни неща. Припаднал означава, че е дошъл пак в съзнание. Той
си беше в кома. Донесоха бутилките. Ние с Г. бяхме. Имаше и други – заместник-началници
на цехове. Доста хора бяхме, но ми помагаха Г. и още един, но не си спомням кой беше.
Какво е КПР - трябваше дишането и сърдечната дейност да се възобновят. Направих
3 удара с юмрук, прекордиални. След това медикаментозна терапия, наред с обдишването
приложих. Амбуто си беше с мен от началото. Включихме кислорода. Подробни са
показанията ми, които дадох тогава. Аз не работя от 2019 г., откакто не съм добре и ми се
губят подробностите. Цианозата намаля. Цианоза - това е в следствие, че не работи сърцето
и се получава посиняване на лицето. В следствие на медикаментите, които поставих и
кислорода, следяхме постоянно честотата, но тя не успя да се вдигне. Имаше сърдечна
честота, много парикардична, която е патологична. Тя се явява в следствие на
медикаментите, но не е нормално да се задържи такава. Улавяхме пулс, даже мястото беше
много шумно и нямаше нужда от слушалки. Карах дори един от тези, които ми помагаха да
брои, т.к. мястото е много тясно, едно 50-сантиметрово, аз съм над главата на пациента. От
другата страна са двамата мъже, които помагат. Беше много шумно, неудобно и хващаш
пулса само с пръсти. Молих единия от мъжете да проверява. Имаше пулс но патологичен
случай беше, тежък.
Кога са дошли реаниматорите не помня. Те се обаждаха още 2 пъти може би, като бях
на място с пациента - това вече не мога да кажа. Но аз като лице първо на място, но не
реаниматор, се постарах, каквото зависеше от мен го направих. Съжалявам наистина. Ясно
ми беше, че резултатът ще бъде такъв. Нямаше как да присъствам, когато дойдоха
реаниматорите, защото стълбите са много стръмни, тесни и в момента, когато те слизаха аз
3
трябваше от другата страна да изляза. Нямаше как, мястото беше неподходящо. Но
сменихме се веднага.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят А.: Не разбрах какво се е случило. Отиването ми на място е да видя
пациента и да работя, мен не ме е интересувало какво е било. Разбрах, че е бил в трюм,
може и да греша, не са ми ясни много тези неща, но от там са го изнесли на мястото, където
работих. По време на работа нямам време да контактувам и да разпитвам, мен ми е
достатъчно пациента да го видя. Като отидох не мога да кажа кои лица бяха около него, не
помня физиономии и не си спомням. Минали са все пак 12 години, което е достатъчно дълго
време. За случая не съм съставяла документи. Съдебна медицина дойде след реаниматорите.
Единствено два пъти показания давах пред РПУ – Аспарухово - веднъж след инцидента и
след това няколко години по-късно. Може би дело са възобновявали, не знам, но ходих за
втори път. Майка ми по него време, когато беше инцидента, я диагностицираха с рак,
оперираха я, почина на 16.08. Синът ми беше в токсикология и нямам точен спомен.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят А.: Не мога да кажа колко време след инцидента съм пристигнала. Със
слизането ми в кораба виждам, че го изнасят. Не се разпитва. Какво стана - в безсъзнание.
Това е вътре в кораба, не е на палубата, на тясно шумно място. Винаги, когато човек почине
сърцето има електрически импулси, които в следствие на медикаментите се засилват, но те
не са реално показател, че ще излезе от състоянието, те са патологични. Това, което аз
поддържах при КПР-а като време ми се стори дълго, понеже случаят беше тежък и съм сама,
въпреки помощта.
Не си спомням дали е имало индикации, че пациентът е употребил алкохол. Това
обдишване, което съм направила се прави с амбу и след това се пуска кислорода. Долу
мирише на горивото им, температурата е ужасна, сигурно над 40 градуса. Там, където бях аз
температурата беше много висока и мирише на гориво, на смазочни ли какво, не мога да
кажа. Не ме касаят тези неща дали е пил алкохол и не мога да Ви кажа.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят А.: Предполагам 30 минути, ако не и повече, продължиха моите
действия. Не мога да кажа кога дойде медицинския екип. Работниците около мен се
обаждаха 2 пъти може би. Не мога да кажа дали след 30 минути дойдоха. Не съм гледала
часовник за друго, освен за да следя кой медикамент след кой да поставя, защото си имам
време. Тези неща трябва да ги пише в листите на „Бърза помощ”.
Адв. Р. : поради констатирани противоречия в казаното от свидетелката А. днес и
казаното на досъдебното производство, моля да бъдат прочетени дадените от същата
показания в протокол за разпит на свидетел от 14.04.2014 г. в частта относно казаното за
температурата в помещението и по-точно предпоследния абзац на стр.2.
Свидетелката А.: За мен беше много горещо.
4
Прокурорът: Не се противопоставям.
Адв.В.: Не се противопоставям.
Адв. Д.: Да се прочетат.
Адв. В.: Да се прочетат.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с искането на адв. Р. и становищата
на страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля А., дадени на
досъдебното производство.
Предвид горното и на осн. чл.281, ал.1, т.2 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТЕ предпоследния абзац от показанията на свидетеля Н. Я. А.,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 14.04.2014 г., находяща се на лист 18
(гърба) в том 3 от досъдебното производство. Прочетоха се.
Свидетелят А.: Не знам дали така съм го казала, но за мен беше топло, защото
работих на много тясно пространство и притеснението.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
В залата в 09:30 часа влиза свидетелят Д. М..
Свидетелят Д. М. С. – ЕГН **********, ***, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СЪДЪТ отстранява свидетеля от залата.
Свидетелят В. М. А.: Работя като юрисконсулт в „МТГ Делфин“. За инцидента с П.
В. разбрах на следващия ден. В деня на инцидента не бях на работа мисля. На следващия
ден от изпълнителния директор бях уведомена за инцидента. Тогава дойдоха и от
Инспекцията по труда на проверка във връзка с трудовата злополука. Т.к. аз съм лицето,
което е отговорно за проверките от администрацията, аз контактувах с тях основно.
Извършиха документална проверка, много фирмени документи искаха, не помня кои точно,
но каквото поискаха бе предоставено. Извърши се разследване по трудовата злополука,
съгласно Наредбата за регистриране на трудовите злополуки. Аз не съм участвала в
комисията по разследване. В хода на проверката и при разговори между колеги бе
споделено, че П. е починал при токов удар. Никой не можа да даде, поне от хората, с които
разговарят, да даде логично обяснение какво се е случило, т.к. всички твърдяха, че апаратът
5
е бил изправен. Имало е и вещо лице вечерта, когато е станал инцидента, след това
Инспекцията по труда приключи проверката, може би аз съм подписала актовете, не съм
сигурна. После ми се обаждаха от 4-то РПУ да призовават чрез нас свидетели по
досъдебното производство. Представила съм документи. Когато имаше искане за документи
се обръщаха към мен и съм представила всички документи, които са ми били искани.
Изискваха да не ги пращам по поща, а да ги нося лично. И тогава са ме разпитвали.
Т.к. аз участвам в изготвянето на структурата на дружеството и съм запозната като
цяло със задълженията на всяка длъжност в предприятието и функционалните връзки. За
конкретен кораб не мога да кажа, защото не участвам в ремонта на конкретен кораб, но като
обща структура и организация съм запозната. Пирамидална е възприетата структура във
фирмата. Най-отгоре са двама изпълнителни директори - С. С. отговарящ за
производствения процес, а К. Д. отговаря за финансово-административните дейности. В
производството под изпълнителните директори са трима директори, които са Директор
„Производство кораборемонт“, Директор „Производство корабостроене“ и Директор
„Материални активи и развитие“, който се занимава с технологичното обновление и
поддръжката на предприятието. От другите двама единият се занимава с ремонта на
корабите, а другият - със строителството на кораби.
По отношение на кораборемонта под Директор „Производство“ са началник цехове,
отдели и звена. При нас в кораборемонта има корпусен цех, тръбарен цех, монтажен цех,
механичен участък, ел. монтажен цех, бластьори-бояджии, цех скеле и чистачи.
Под другия директор са „Производствени мощности“ и ТИЛ, което е наименование,
на което не знам какво означава абревиатурата, но те отговарят за транспорт, шофьори и
медицински сестри.
Под началник цеховете има цехово ръководство. Там са груповите майстори, а под
тях са началник участъци. Самите работници са разделени на бригади от 5-6 човека, като
при нас бригадите са оставени на демократичен принцип да се формират и сами да си
избират бригадира си. Като дойде нов човек се оставя те да изберат в коя бригада да отиде.
Бригадирът контактува с цеховото ръководство. За да не се спускат задачи на всички, се
спуска на бригадира и той вече разпределя. Това е структурата към 2012 г., но съществена
промяна няма към днешна дата.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят А.: След този инцидент имаше вътрешно разследване. При всички
случаи единият от участващите в него е Златин М., който тогава беше ръководител отдел
„БЗР“ – „Безопасност и здраве при работа“. Със сигурност е имало един представител на
работниците. Много време мина, може да е бил Милко Славов, не мога да твърдя със
сигурност и още някой, може би от цеховото ръководство. Това е принципът – един от
цеховото ръководство, един отдел „БЗР“ и представител на работниците. Имах възможност
да се запозная с резултатите от тази проверка. Не е задължително да участва юрисконсулт в
тази проверка, защото аз не разбирам от производство, не съм технически грамотна. През
мен минават протоколите и аз обикновено ги нося в НОИ. Като преглеждам протоколите,
6
ако има някакво несъответствие, разминаване, пропуски мога да ги върна за допопълване, но
до там. Аз не участвам в правенето на изводи, т.к. те са технически, а не правни изводи. Не
мога да се сетя какво беше. Със сигурност е имало някакви заключения, но не се сещам
какви, много време е минало.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят А.: Инспекцията по труда написа много голям протокол, 10-тина листа и
имаше установени 5 нарушения на трудовото законодателство, доколкото си спомням. Тези
актове ги обжалвах. Бяхме наели адв. Д. и адв. Д.а. Те обжалваха на съдебни инстанции, т.к.
не се занимавам с процесуално право. От тях имаше 2 спечелени и 3 загубени или обратно,
не мога да кажа в момента.
Мнение за употреба на алкохол от пострадалия се появи на много късен етап при
разследването от НОИ. При нас не са постъпвали данни за употреба на алкохол. От самото
разследване мисля от съдебна медицина бе писано, че е употребил алкохол. За това научих
от протокола на НОИ. Изводите и становищата на специалистите относно употребата на
алкохол не мога да кажа какви са били.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят А.: Дамата преди мен беше медицинска сестра в предприятието. Тя беше
към отдел „ТИЛ“ и пряко подчинена на Началник отдел „ТИЛ“ и дирекция МАР. Това звено
е част от структурата на завода. Съществуването на звеното е изцяло решение на
ръководството на завода. Винаги с 3 сестри сме били, за да се покрие цялата седмица и да
има медицинско обслужване, т.к. сме в промишлената част на с. Езерово, обслужването от
„Бърза помощ” идва от Белослав, което е отдалечено и е с ферибот. За това за неотложни
действия поддържаме медицинския пункт. Даже и голяма част от работниците, около 20-
30% минават на обучение от БЧК и от „Трудова медицина“ за оказване на първа помощ.
Говоря за 2012 г.
В завода има два функционални правилника. Единият е за район „Кораборемонт“
съвместно с „МАР“, „ТИЛ ПМ“, а другият е с „Корабостроене“, т.к. процесите и рисковете
при двете направления са различни. Функционалният правилник съдържа взаимовръзките и
подчиняемостта на работещите. Всеки човек при постъпването подписва, освен трудов
договор, и длъжностна характеристика, където са разписани конкретните права и
задължения на работника за съответната длъжност. Освен това имаме правилник за
вътрешния ред, много инструкции за безопасност и здраве при работа, оценка на риска.
Всичко това е оформено в един наръчник, който включва всички тези задължения на
работещите. Това положение също е към 2012 г. Това е много деБ. книга и все още е
наличен, т.к. пазим екземпляр от него. Не помня дали някоя служба или инстанция да ми го
е искала като доказателство по това дело. Ако са го искали съм щяла да го приложа. Искали
са ми длъжностни характеристики и 2-3 инструкции. В него пише коя длъжност и кое звено
за какво отговаря.
Към началото на 2012 г. бе извършена оценка на риска. Аз работя от 2007 г. и в
7
дружеството заварих оценка на риска. След това сменихме службата по трудова медицина и
през 2012 г. направихме нови оценки на риска, защото бяха сменени и законовите
основания, доколкото помня. Това наложи оценката на риска. Правим веднъж за работно
място в цеха за всяка длъжност и за работно място на кораба има оценъчна карта. Оценката
на риска в едно такова предприятие като нашето, където са над 100 длъжности,
представлява от порядъка на 10-12 класьора. Когато идва „Инспекцията по труда“ първото
нещо, което иска е графика за сумарното отчитане и оценката на риска. Така че почти съм
сигурна, че е била представена при проверката. Оценката на риска във връзка с този
инцидент нямам спомен някой да ми я е искал. Ако е била поискана съм я представила.
Всичко поискано е представено. Няма как да представя нещо, което не ми е искано, защото
това са много документи.
СУК представлява система за управление на качество. Това е т.нар. ISO. Във фирмата
се знае като ISO-то. Няма общо с безопасните условия на труд няма. Аз имам
квалификацията да говоря по тази тема, т.к. съм упълномощен представител на
ръководството по интегрираната система за управление на качеството и имам сертификат от
ЛОИТ-регистър за одиторство по СУК. СУК е много теоретично название и не се ползва
почти, ползва се ISO.
СУБК за мен значи нещоq защото съм виждала. Това е система за управление на
качеството, но тя е относима за корабите, които плават. Тя е някаква специална морска
система. С нея не съм много запозната и подозирам, т.к. съм чувала, че това „Б“ е някаква
безопасност, но тя не е относима към нас. Тази система не е относима по време на
кораборемонт.
Когато корабът влезе за ремонт, той е без двигатели, т.е. е изваден от експлоатация и
представлява едно метално съоръжение, което не работи. По време на ремонта той не е под
управлението на екипажа. По-скоро екипажът отговаря за техните си работи, но при
влизането за ремонт е с изключени двигатели, с изключени системи и механизми, той се
швартова на кея, осигурява се достъп на лицата и става една гранична зона, където
ръководството по дейностите на ремонт е изцяло под управлението на завода и не се
прилагат системите за управление на кораба. Системата за управлението на качеството е
един доброволен стандарт. Това е стандарт ISO 9001 с ревизия от 2008 г., когато говорим за
събитията към 2012 г. Този стандарт е доброволен, не е задължителен и което предприятие
иска си го внедрява. Системата за управление на качеството следи процеси за
удовлетвореност на клиента – говоря конкретно за ISO 9001. Система за управление на
безопасността при работа пак е стандарт ISO, само че 45001. Към 2012 г. беше
OHSAS 18001. Това беше английски стандарт, който също не е задължителен. Системата за
управление на качеството реално помага за контролиране на производствените процеси
така, че да се получи продукт, който удовлетворява изискванията на клиента. Тя се занимава
с това – това, което клиентът е възложил, стандартите, по които е искал да работим, дали
накрая ще предадем това, как сме проследили материалите, които сме вложили и
документацията, с която се предава извършения ремонт. Това е системата за управление на
8
качеството.
Отдел „Производствени мощности“ към директор МАР е звеното, което решава с
какви апарати и инструменти ще се осъществява един кораборемонт и извършва преценка за
съответствието на този инструментариум с нормативните изисквания. Но този процес не е
един човек да вземе решение. При въвеждане на ново работно оборудване се получават
документи от производителя, с които се запознава отделите „Безопасност и здраве при
работа“, „Производствени мощности“, директор МАР. Вече окончателното решение въз
основа на становищата на тези отдели в някои случаи се разглежда и от комитета по условия
на труд.
Към 2012 г. директор МАР беше инж. Н. П., а ръководителят на „Производствени
мощности“ беше И. И., като под него беше Д. М. С.. Искам да кажа, че за част от
оборудването като специфики се водим от изискванията на класификационните
организации. Както е в строителството тех-надзора, така аналогично в корабостроенето и
кораборемонта е класификационната организация. Това са международно признати
организации, които са членове на международната организация на класификационните
организации. Те следят и имат изисквания, особено за заварките – всички изисквания идват
от тях. Те имат огромни правила, които ние трябва да спазваме и ремонтът на всеки кораб
се наблюдава от Класификационната организация, която е отговорна за този кораб. Всеки
кораб е под различен клас. Има си различни регистри – руски регистър, японски регистър,
имаше Български корабен регистър, те са много. Всяка организация има отделни правила,
които са съобразени на международно ниво. Член ли си на АЯКС горе-долу са уеднаквени
правилата. Това са технически правила, с които аз в детайли не съм запозната. Чела съм ги
при сключване на корабостроителни договори.
Запозната съм с Инструкция 2.5. за безопасна работа в затворени пространства. Към
2012 г. не мога да се сетя дали е била съгласувана с мен, но съм запозната с нея. В нея има
изискване за обезопасяване на работниците, работещи в затворени пространства - трябва да
бъде обезопасен с лице, което е отвън на палубата или извън затвореното помещение.
Логиката на това е, че ако се случи събитие вътре лицето, ако го обезопасява отвътре ще
пострада също и няма да е полезно, а ако е отвън ще може да извика помощ. Това е
съдържанието на тази инструкция.
В кораборемонта има Наръчник добри практики, който е международен и се казва
OSHA. Там е ясно разписано защо трябва лицето да стои навън. Това е в следствие
дългогодишния опит, защото корабостроенето и кораборемонта са индустрии, развили се
основно във Великобритания, Холандия, Германия и всички тези практики за безопасност
при работа са събрани в тази OSHA и се прилагат като добри стандарти. Ние работим
основно с международни кораби и сме длъжни да спазваме тези изисквания, иначе няма да
имаме клиенти. Отделно всеки един клиент идва и прави одит по безопасност, по качество и
околна среда. Преди да сключим договор за кораборемонт всеки собственик изпраща
одитори, които са независими международни одитори. Тази инструкция е съобразена с тези
международни изисквания.
9
Известно ми е, че има изисквания в определени случаи да се вземе проба „Газ фри“,
но точно не мога да цитирам. Знам, че се взема преди започване на работа в затворено
пространство. Това е по една пожарникарска наредба - трябва да се вземе проба „Газ фри“,
да се провери за взривоопасна обстановка и за наличие на кислород. Това е преди започване
на работа в затворено помещение и да влезе лицето. Известно ми е, че се налага да се взема
проба и след започване на работа в случаите, когато се промени обстановката. Ще го обясня
така - преди започване на работа е направена проба „Газ фри“. Ако в помещението има
кабели, водопроводи, нефтопроводи или други опасности, които могат да генерират
взривоопасна среда, тогава се взема такава проба на 2 часа мисля. Но това е в случаите, че
съществува възможност да бъде нагнетена взривоопасна обстановка. Ако не съществуват
такива условия няма необходимост от повторно вземане на проба.
Знам, че в кофердама се е случил инцидента. Доколкото съм запозната кофердам е
помещение, което е като коридор. В моята представя там няма тръбопроводи, кабели, няма
от къде да се породи взривоопасна атмосфера. Дори да се предположи, че при заваряването
се отделят някакви вредни газове, при положение че има вентилация, пак не може. В
кофердама категорично не се налага повторно вземане на проба, т.к. няма от къде да се
породи взривоопасна обстановка. Поне на този кофердам, на който гледах многократно
чертежи и рисунки. Това е метален коридор, в който няма нищо. Той просто отделя 2
помещения.
Инструкциите за работа се връчват на работниците. Практиката към него момент
беше за връчване срещу подпис и стояха в цеховете. Там има табла, на които стоят
инструкциите, които са относими към цеха. Има папки с оценката на риска, касаещи
длъжностите на работниците. При започване на работа на тях им се провежда инструктаж.
При промяна на някоя от инструкциите се въвежда и чрез периодичния инструктаж. Ако има
промени на инструкциите, въпреки че са връчени и срещу подпис, т.к. ние сме почти
сигурни, че малко от работниците ги четат, началник цех е длъжен на такъв периодичен
инструктаж да запознае работниците с промените в инструкциите.
Адв. В.: Знаете ли каква е била температурата на околната среда и в кофердама в
деня на инцидента?
СЪДЪТ отклонява въпроса.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същата бе
освободена от залата.
В залата в 10:00 ч влиза свидетелят Х. Б. и съдът пристъпва към снемане
самоличността на същия.
Свидетелят Х. А. Б. – ЕГН **********, *** предупреден за наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СЪДЪТ отстранява свидетеля от залата и пристъпва към разпит на свидетеля Д..
10
Свидетелят С. К. Д.: Работя в „МТГ Делфин“ от м. октомври 2010 г. до настоящия
момент. Прекият ми ръководител е Е. С.. Моите задължения са сутрин, като получа акта за
огневи работи, се качвам на кораба и проверявам местата, записани в акта, където ще се
работи. После правим обход по кораба. Проверява се дали местата, на които се работи има
течове, боклуци, които да предизвикат пожар. Ако няма - се разрешава работа. Ако има - се
вика чистача да почисти.
За инцидента научих след края на работния ден, когато се прибрах с графика.
Звъннаха ми по телефона да ми кажат, че има инцидент. На следващия ден не е изисквал
никой да посетя мястото и не ме е търсил след случая.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: Аз не отговарям за изтичането на газ. Пробата „Газ фри“ не я правя
аз, това не е мое задължение. Подписваме го този акт на базата на това кой го е взел. Той и
капитанът се подписват, което означава, че ние трябва да присъстваме при вземане на
пробата. На 17.07.2012 г. не знам кой отговаряше за вземане на проби, но не съм аз. Мисля,
че един човек беше тогава, но не си спомням името му. На замерването на тази дата за
наличие на газове не се сещам дали съм присъствал.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят Д.: Не мога да кажа дали в кофердам при заваряване по принцип се
правят замервания за средата и през колко време.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Д.: Влиза се в самото помещение и се проверява, констатира се, че е
чисто и няма проблеми да се влезе да се работи. В акта за огневи работи се подписваме. Това
означава, че съм минал през местата, на които ще се работи и удостоверявам, че няма пречки
за работа.
Прокурорът: Правя искане за прочитане показанията на свидетеля, дадени на
26.09.2018 г., както и дадените пред разследващ полицай от 4-то РУ - Варна, т.к. свидетелят
казва, че не си спомня и са налице основания за прочитането им.
Адв. В.: Да се прочетат исканите показания.
Адв. Р. : Аз лично не констатирам противоречия в показанията на свидетеля, дадени
днес и тези от досъдебното производство.
Адв. Д.: Предоставям на съда.
Адв. В.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че не са налични основания за прочитане показанията на свидетеля
Д., дадени на досъдебното производство, доколкото разминаванията са в несъществени
моменти, поради което
11
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора за прочитане показанията на
свидетеля С. К. Д., дадени на досъдебното производство.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Д. М. С.: В „МТГ Делфин“ работя от 2002 г. Първо започнах като ел.
техник на плаващия док. Година и половина, две изкарах там. После напуснах, след това пак
се върнах с цел да стана ел. механик и в процеса на чакане, заех тази длъжност тогава зам.-
началник на „Производствени мощности“. На тази длъжност бях, докато напуснах през 2017
г. и сега пак съм там, пак работя там.
Относно този случай, доколкото помня се прибрах вкъщи и тогава се обади
тогавашния ми началник И. И., да ми каже, че е станала беля. Отидох до работа, но нищо
повече, просто отидох в стаята си. Нито съм ходил на кораба, нито нищо, защото аз такива
работи не мога да гледам.
Работникът е работил със заваръчен трансформатор „ВДМ 1200“, който се захранва
от 380 волта. Трансформаторът дава между 70-85 напрежение постоянно чрез диод. Това е
заваръчното напрежение, което се използва и до днес. Между 65-75 волта дава.
Трансформаторът е с плюс и минус. С плюса се свързва самия електрод, а минусът се
поставен към кораба, заварен, и фактически целият кораб става маса. Така се заварява с
баластни реостати и може да се променя големината на тока до 120 ампера. В случая,
доколкото съм запознат, заварчиците работят с 80-100 ампера. Този тип апарат вече е
остарял, сега са нови серии, инверторни са вече, в крак с модата.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят С.: Към 2012 г. отдел „Производствени мощности“ вземаше решение с
какъв апарат или агрегат да работят заварчиците. Аз не бях началник на отдела, а заместник.
И. И. беше началник. За това точно не съм запознат много, но се купуваха неща, отговарящи
на стандартите и няма как ние да ги измислим ние. Има си стандарти, които отговарят на
съответните норми и предполагам така са ги купували. Проверка по отношение на всеки
заваръчен апарат не е имало. Когато не работи му се прави ремонт. Отечка няма как да има
на заваръчния ток. Той или ще заварява или няма. Това е трансформатор - като му се подаде
напрежение на входа и излиза друго напрежение на изхода. Или ще работи или няма да
работи.
Ръчокът представлява изолирана щипка, на която се слага електрода. Към 2012 г. съм
ги виждал тези заваръчни апарати как изглеждат. Това представлява една машина, вътре е
трансформатор, има си оперативни вериги, ключове, амперметри, волтметри, които да
показват съответния ампераж и съответния волтаж, и с изводи, които са на волтова система
от една страна е плюсът, а от другата е минусът. От трансформатора трябва да дойде тока, за
12
да тръгне работата на заварчика. Самият док има т.нар. майки на двата борда, а корабът е по
средата. Този заваръчен трансформатор ВДМ стои на башнята на дока. От изхода му
минусовите проводници се заваряват към корпуса на кораба, а плюсовете отиват в една
клетка, на която са разположени баластните реостати. На базата на тези баластни реостати
има шпилки, на които се закача заваръчния кабел и с него вече се заварява. Когато се
включи заваръчният трансформатор веднага се получава това заваръчно напрежение до 75
волта. Повече не може да стане. Отделно от това има и диоди, които изправят напрежението,
за да се получи това изправно 65-70 волта. Трансформаторът просто го понижава от 360 на
65-75 волта и с тези диоди по схема грец го изправя.
Един такъв трансформатор може да захрани от 4 до 6 такива реостатни
съпротивления. Установена схема, нарисувана или описана по текст как да се разположат
апаратите няма. Като си кажат работниците, че искат заваръчни реостати някъде и на база
на това колко са дълги кабелите. Едната страна на дока е плаващ десен или ляв борд –
башня, от двете страни на кораба.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят С.: Има авариен стоп към този апарат, с който е работил работника. На
самият трансформатор има авариен стоп, чрез който да се изключи входящото напрежение,
но не съм го гледал и не съм сигурен за конкретния апарат. Всички такива тогава имаха
такъв авариен стоп, както и една заваръчна машина имат авариен стоп. Този авариен стоп
представлява бутон, който като се натисне се изключва входящото напрежение. Изключва
подаването на напрежението към бобината на контактора.
Самият заварчик няма устройство, което да изключи аварийно. Той няма какво
напрежение да изключи. Няма опасна обстановка при един заварчик, защото заваръчният
ток е постоянно напрежение от порядъка на 65-70 волта и докато не се опре ръчока към
масата, за да се получи дъга и да започне да се заварява, каква опасност може да получи.
Опасност е при 380 волта или при 220 волта, там може да стане късо, което мигновено може
да увреди човек. Това напрежение при заварчика е 75 волта и то не е опасно. В
правилниците е написано, че до 100 волта е безопасно за човек, както и до 50 волта
променливо напрежение.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят С.: Аз не мога да заварявам. Този апарат не подлежи на задължителен
технически преглед. Над мен началник е И. И., а над него беше тогавашния директор Н. П..
Г. Щ. тогава може би е бил групов майстор. Когато бригадата на Г. Щ. ще извършва
заваръчна дейност Г. Щ. не може да откаже да заваряват хората му с тези апарати, не е в
неговата компетенция. Това не е от компетенцията и на Г. П.. Същото важи за работниците
надолу по веригата.
След инцидента на същия ден преди 24:00 часа не мога да кажа дали е идвало вещо
лице, не се сещам. Мисля на следващия ден или на по-следващия дойде такова вещо лице,
което искаше да проверим и да измерим апарата и да видим вход и изход. Констатира, че
13
няма абсолютно никакъв проблем с апарата. Доколкото може да се направи такъв преглед
смятам, че беше щателен. Аз бях до него, за себе си не съм констатирал техническа
неизправност в апарата.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят С.: Аз нямам задължение да следя за изправността на тези апарати, само
да ги отремонтирам, ако е възможно. Единствено се преглеждат според мен тези баластни
реостати. Важно е шпилките дали са прегорели, за да има добър контактна повърхност,
защото заваръчният кабел завършва с кабелна „обувка“ се затяга с болт и гайка. Няма как да
изгорят баластните реостати, защото отвътре са направени от специален материал - кантал и
много трудно изгарят по време на работа или пък се прекъсват. Случвало се е, но много
рядко и ако има нещо се сменят. Поне според мен е така.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят С.: Работникът също няма компетенция да каже дали с този апарат може
да работи или не.
Настоящият ми адрес е в гр. ....
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Х. А. Б.: В „МТГ Делфин“ работих като корпусник. Ние сме външна
фирма, не сме назначени там. „Делфин 07“ е външната фирма. Като корпусник работих там.
Това не е заварчик. Махаме старите железа и слагаме новите. Заварчиците заварят след нас.
За случая с П. В. на 17.07.2012 г. знам, че заваряха нашата работа, което ние сме направили.
Ние чакахме, за да може да затворим технологичния отвор. Като стана този случай се
върнахме в буса, не сме чакали нищо друго. Казаха, че няма смисъл да чакаме, защото няма
да се затваря скоро. Аз нито познавам заварчиците, нито нищо. От „МТГ Делфин“ познавам
само началниците, които ни дават работа.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Б.: На 17.07.2012 г. чакахме да затворим технологичния отвор и да се
приберем. Аз не съм заварчик, аз съм корпусник. Заварчиците заварят нашата работа. Кои
заварчици заварят не знам, ние чакаме и като заварят отиваме, затваряме и се махаме. Преди
да започнем работа ни се предоставя за подпис охрана на труда.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят Б.: Условията, в които заваряват са ми познати. Този ден 17.07.2012 г.
лятото трябва да е било топло, но много години минаха и не помня. За нас има разлика,
когато сме работили цял ден на кораба и като излезем навън. Ние с оксижена работим и има
разлика в температурата, но не помня за него ден конкретно какво е било.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
14
СЪДЪТ обявява в 10:50 часа 2-часова почивка.
Съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 13:00 часа със страните по делото.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Свидетелите:
Т. Т. П. – редовно призован, явява се лично.
Р. Д. Я. – редовно призован, явява се лично.
И. И. И. – редовно призован, явява се лично.
С. Г. Д. – редовно призован, явява се лично.
Д. Н. С. – редовно призован, явява се лично.
Вещи лица:
В. В. Д. – редовно призован, не се явява.
И. В. Н. – редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:
Свидетелят Т. Т. П. – ЕГН **********, ***, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Р. Д. Я. – ЕГН **********, ***, без родство с подсъдимите,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свидетелят И. И. И. – ЕГН **********, *** без родство с подсъдимите,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свидетелят С. Г. Д. – ЕГН **********, ***, без родство с подсъдимите,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свидетелят Д. Н. С. – ЕГН **********, ***, без родство с подсъдимите,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Вещото лице И. В. Н. – на 59 години, женен, неосъждан, български гражданин, с
висше образование, без родство със страните, предупреден за отговорността по чл.291 НК,
обещава да даде добросъвестно заключение.
СЪДЪТ отстранява от залата свидетелите П., Я., И. и Д. и пристъпва към разпит на
свидетеля С..
15
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д. Н. С.: Към 17.07.2012 г. бях изпълнителен директор на „Петромар“
АД - собственик на кораба „Агамемнон“. Знам за настъпил инцидент по време на ремонта на
кораба през 2012 г. Знам, че единият от заварчиците в завода е починал по време на
изпълнение на заваръчни работи на кораба. Това знам.
Корабният дневник няма нищо общо със станалото. В него не се пишат подобни
неща. Това е навигационен дневник. Ние няма какво да напишем вътре, дори да е там.
Понеже го разнасяме в Морска администрация и в офиса, и случайно е изчезнал. Няма какво
да крием вътре. По принцип няма никаква информация там, която би могла да бъде
използвана. Никой няма да пише в дневника нещо, което е против корабособственика. Там
се пише кога се сменят вахтите, къде се намира кораба в момента – такива неща. Дори да е
отбелязано нещо по случая ще пише примерно, че при инцидент на кораба е загинал човек,
извикани са съответните власти и толкова. Няма какво друга да бъде писано.
Всичко по ремонта е направено съобразно изискванията на законодателството. Сега
не помня всичко. За ремонта точно не помня, но имаме правила, корабът е сертифициран по
АСЛ-код. Когато сме на ремонт сме в подчинено положение на завода. Единственото ни
задължение там е да допуснем, т.е. да осигурим достъп до кораба на хората. Ние сме го
закарали и сме го предоставили. Всички на кораба са подписали встъпителен инструктаж,
периодичен и всякакви възможни книги, като се надявам, че същото е направено от страна
на завода. Но когато сме на територията на който и да е завод, ние спазваме изискванията,
които има този завод за безопасност, като те са едни и същи. Ние сме длъжни да спазваме
техните правила по пожарна безопасност, безопасност на труда. Ние там не се трудим.
Корабът там стои и се трудят тези, които са от завода. За това може да питате тях къде и как
са инструктирани. Нашата работа е да осигурим единствено достъп на бригадите от завода.
Не помня от колко време стоеше кораба там, да кажем няколко дни, т.к. гледам
естеството на работа - след като са заваръчни работи, значи е било половината от работата.
Влизал съм в кораба, нали съм го купувал. В кофердама точно не съм влизал, т.к. по
образование съм капитан и под палубата нямам работа. Кофердамът е затворено помещение
в корпуса на кораба. Не може всичко да е идеално и те са пространства, които не се
използват за нещо конкретно. Това е празно пространство най-правилно казано. Там има
машинно, товарни помещения и т.н., и има разстояния, които трябва да се спазват по
постройка на кораба, поради което се получават тези места – кофердами. Просто те няма как
да ги включат към никое помещение. Това е по постройка на кораба.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят Т. Т. П. : В „МТГ Делфин“ съм работил от 2010 до 2012 г. като
организатор кораборемонт. Тази длъжност е връзката между корабособственика и завода.
Когато корабособственикът идва с кораба си, работата се предава към строителя и
16
строителят я предава към цеховете. Когато бъде извършена цеховете я издават на строителя
и той на корабособственика. Аз я приемам работата с груповите майстори от завода и я
предавам на корабособственика.
По отношение на инцидента помня, че към края на работния ден, когато тръгнах да
слизам от кораба видях колеги от корпусния цех, които идваха към кораба и ми казаха, че е
станал инцидент с един от заварчиците. Тогава отидох на мястото, където се е случил
инцидента. Не мога да кажа какво се е случило. Когато влязох, доколкото помня
пострадалият беше вече изваден от помещението, където е работил и му се оказваше
долекарска помощ. През това време задвижихме процедурите, които са за такива случаи – да
се извика линейка, спешен екип, за да може да се окаже помощ.
Вътрешно разследване, доколкото ми е известно, се провеждаше. Ходът на
проверката ми е известен, доколкото проверявахме дали всички вътрешни правила на завода
за работа са спазени. Доколкото помня имаше няколко човека, които отговаряха за
безопасността на условията на труд към завода. Имаше такава длъжност и човек, който
отговаря за това нещо. Той проверяваше и оглеждаше. Заключенията не мога да съм
сигурен, но доколкото помня всичко беше в нормите.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят П.: Комуникацията ми преди и по време на ремонта е била с груповите
майстори и началник цехове. Организацията за кораборемонта те си я правят вътрешно-
цехова, не съм запознат с това каква е била. Това, което аз изисквах е определената работа,
която е дадена за свършване, да се организират и да я свършат. След като я свършат ми
казват и аз организирам издаването на работата към клиента. Приемам работата от
груповите майстори с бланка или писмен документ, не се сещам точно. След като вече е
завършена работата имаше документ, който се подписва от страна на завода и на
корабособственика, че е свършена и той я е приел.
През 2012 г. поименно не мога да се сетя с кои групови майстори съм комуникирал.
Доколкото ми е известно имаше задължение да бъде провеждан ежедневен инструктаж на
работещите, на заварчиците, но не помня сега в подробности.
Моята роля в проверката, в която участвах след инцидента, бе да осигуря достъп и да
съдействам на колегите да проверят дали всичко е точно, да няма невъзможност да се качат
на кораба. Дейност по проверка не съм извършвал.
Разрешението за огневи работи е идвало при мен и аз съм го подписвал. То се изготвя
преди започване на работа. Проверява се мястото и ако се убедим, че е безопасно се
подписва и разрешава. След като се подпише последващи проверки по дейността на
заваряване аз не съм извършвал и не съм сигурен дали се извършват. Би трябвало, но не съм
сигурен. Заварките в деня на инцидента са се извършвали в кофердама. Вентилирането му се
осигурява с механична вентилация - допълнителни вентилатори се поставят на възможните
за това места. В случая, доколкото помня, вентилаторът беше поставен на гърловината на
кофердама. По спомен един беше вентилаторът, защото ако не се лъжа имаше само една
17
гърловина за достъп, а другата вентилация се осъществяваше от вентилационните тръби
вътре. В това помещение не помня колко са били тези тръби. Където е бил вентилаторът по
спомен имаше човек, който да доосигурява заварчика, но не помня кой беше.
Изискванията за извършването на огневи работи в кофердам към 2012 г. не мога да си
ги спомня, бил съм запознат с част от тях, които са касаели работата, която аз съм
извършвал. По спомен, което най-вероятно се различава от процедурите, но мястото
трябваше да има „Газ фри“, т.е. да няма концентрация на отровни и взривоопасни газове, да
няма нефто и смазочни продукти или други леснозапалими продукти, да има осигурена
вентилация и друго не помня.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят П.: Не помня какви са били метеорологичните условия и температурата
на въздуха на 17.07.2012 г. на околната среда, на кораба и в кофердама.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
В 13:30 влиза вещото лице В. В. Д..
Свидетелят Р. Д. Я.: В „МТГ Делфин“ през 2012 г. работих като началник цех
„Корпусен заварчик“. Имаме два участъка началник цех участък Г. П. и С. И.. Отговарях за
разпределението на работа на корпусници и заварчици. Към момента на инцидента него ден
отсъствах, а на другия ден научих, че е станал инцидент с П.. Отговорници на обекта бяха Г.
П. с Г. Щ.. Във вътрешноведомствена проверка по случая не съм участвал.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Я.: Задачите и разпределението им на работниците за конкретния ден го
извършваха Г. П. – началник участъка и Г. Щ.. Двамата съвместно са по организацията. Не
мога да отговоря дали знаех дали е трябвало да се извършва ежедневен инструктаж.
Когато един работник извършва заварка в затворено помещение във вътрешността на
кораба не трябва да има друг работник, който да го подсигурява, нямаме такава практика да
го подсигурява друг, докато върши заварки в кофердама, не знам. Не знам дали на
17.07.2012 г. бригадите са били в пълен състав.
Адв. В.: Какви са били метеорологичните условия на 17.07.2012 г.?
Адв. Р.: Възразявам, т.к. свидетелят заяви, че не е бил на работа на този ден.
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Я.: В завода работя от 1992 г. Заваръчните апарати, които са били през
2012 г. не ги познавам. Със заваръчен апарат, когато бях в корабостроителния завод съм
работил, но какъв е нямам представа. Нямам правоспособност по електрозаваряване.
Заварявал съм с мой частен апарат мои си работи. С електроженче съм работил, но то няма
18
как да удари ток. Евентуално, ако хванеш електрода, може да се получи едно мравучкане по
ръката, това е.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Със съгласието на страните СЪДЪТ ИЗМЕНЯ хода на съдебното следствие и
пристъпва към изслушване на вещите лица Д. и Н..
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп № 95/2012 г., преподписана от доц. д-р Д..
Вещото лице доц. д-р В. В. Д. – на *** години, ***, предупреден за отговорността по
чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице Д.: Запознат съм със заключението на доц. Б. и го поддържам.
На въпроси на адв. В.:
Вещото лице Д.: Доц. Б. не е била тогава мой ръководител. След вземане на кръвната
проба след инцидента не знам да е постъпвало искане от наследниците на пострадалия при
мен.
Методът „Видмарк“ е използван за изследванията на пострадалия. Двата метода –
„Видмарк“ и газхроматографският имат общи и различни показатели. Методът на
„Видмарк“ е много точен що се отнася до концентрацията на веществото, но той не е
специфичен само за етилов алкохол, а хваща всички възможни летливи редуциращи
вещества – етилов алкохол, метилов алкохпол, ацетон, бутилов алкохол и т.н. Т.е. той хваща
цялата група вещества, докато при газхроматографа може да се диференцират отделните
видове алкохоли и летливи вещества, и да се определи тяхната концентрация в конкретна
проба.
По принцип блажните бои и този тип клас разтворители на бои съдържат летливи
вещества, но няма как да знам в каква концентрация са били в това помещение. Докато се
вземе пробата от тялото на пострадалия са изминали около 12 часа, което и през лятото не е
голям период от време и не може да се очаква сериозна разлика в стойностите на кръвната
проба.
Нямам представя за становището на проф. д-р Попов във връзка с обжалването на
процедурите сравнявайки газхроматографския метод и „Видмарк“. Лицензирането на
лаборатории по Наредба № 30 става по отношение на изследване на алкохолни проби на
живи лица. Иначе лабораторията си беше химическата лаборатория към УМБАЛ „Св.
Марина“. Специално за трупен алкохол не бил е необходим такъв лиценз, както и до сега не
е нужен такъв. Ние не работим алкохоли на живи лица, както и наркотични вещества на
живи лица. Работим само трупна кръв и наркотици при труп.
След смъртта на човек се прекратяват метаболитните процеси на елиминация на
алкохола, т.к. спира кръвообращението. А алкохолът в основната си част се метаболизира от
черния дроб, когато кръвта преминава през него. Когато спре кръвообращението спира и
концентрацията, която е била към момента на смъртта, тя продължава да е същата и в
послесмъртния период. Двата метода се отличават само по различните стойности на
19
различните видове алкохол.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Д.: При „Видмарк“ процентът на грешка е 0,01-0,02. Подписът ми под
заключението на доц. Б. е поставен за това, защото съм съгласен, че написаното в общата
част на аутопсията и заключението на базата са в синхрон. Или изводите съответстват на
видяното в аутопсионния протокол.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице Д.: При електрическия ток, когато става дума за нисковолтажен такъв,
обичайно се засяга проводната система на сърцето и то изпада в т.нар. камерно мъждение -
вместо нормален ритъм от 60-80 удара мускулните влакна, под въздействието на тока,
започват некоординирано трептене и по този начин спира възможността за изпомпване на
кръв от сърцето. Смъртта винаги е процес, но все пак мозъкът като най-чувствителен към
спиране на притока на кислород към него, в рамките на 5 минути спира и той дейността си.
Кръвообращението спира в момента на възникване на камерното мъждене. Сърцевият
мускул започва да трепти от порядъка на 300 трептения в минута и престава да се движи
кръвта. В този смисъл това обичайно е бърза смърт. Съществува понятието в електрическия
ток за отложена смърт, но тук нямаме такава. Настоящият случай очевидно смъртта е към
момента на причиняване.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебномедицинската експертиза на труп №
95/2012 г., преподписана от доц. д-р Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице доц. д-р В. Д. за изслушване в
днешното съдебно заседание в размер на 100,00 /сто/ лева, платими от бюджета на съда.
(издаден РКО)
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на комплексна
съдебна медико-техническа експертиза от 03.06.2014 г., изготвена от инж. И. Н. и доц. д-р
Б., предподписана от доц. д-р В. Д..
Вещото лице Н.: Изцяло поддържам заключението.
Вещото лице Д.: Поддържам заключението на доц. д-р Б. в медицинската част.
Прокурорът: Само за пояснение искам да кажа, че няколкократно контролиращите
20
съдебни инстанции в годините ни обърнаха внимание, че тази експертиза не следва да бъде
взета под внимание, поради което не съм базирал обвинителния акт на нея.
На въпроси на съда:
Вещото лице Д.: От медицинска гледна точка смятаме, че има едно основно входящо
направление на ел. ток в тялото на пострадалия, а другите са второстепенни, което е
изведено от обема поражения на тъканите на човека, т.е. електроизгарянето или
електрознакът там е най-изразен, което говори, че голямо количество ел. ток е минал по този
път. Има достатъчна плътност на тока, както на входа, така и на изхода.
Вещото лице Н.: В подкрепа на казаното от доц. Д. аз лично имам подозрения и там
на място изгР.х собствено виждане за нещата, че пострадалият е седял в седнало положение
с опрян гръб на стената на кофердама, която е метална и всъщност това е масата, и ръчокът
в навито състояние на кабела е стоял на гърдите му - това е стар обичай при заварчиците по
цял свят. Ниско съпротивление на тялото поради това, че е мокро, което в експертизата съм
обосновал защо това е така. Съответно в тази си поза първоначално е протекъл основният
ток от ръчока през гърдата, близо до пъпката на гърдата и е излязъл през лопатката на гърба
към масата. Това е посоката на тока, който безпротиворечиво се потвърждава като вход-
изход от медицинското заключение. Подозирам, че след първоначалния удар тялото е
изпаднало в конвулсия и възприема ембрионална поза, в следствие на което той се свива,
допира отново ръчока и в бедрото си. От там са тези два допълнителни маркера, което
затваря целия ансамбъл от маркери по тялото на пострадалия.
Вещото лице Д.: Подкрепям изцяло казаното от колегата инж. Н..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на комплексна съдебна медико-техническа експертиза
от 03.06.2014 г., изготвена от инж. И. Н. и доц. д-р Б., предподписана от доц. д-р В. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещите лица инж. Н. и доц. д-р Д. за изслушване в
днешното съдебно заседание в размер на по 100,00 /сто/ лева за всяко едно от тях, платими
от бюджета на съда. (издадени 2 бр. РКО)
Адв. Р. : В хода на досъдебното производство са изготвени и изслушани няколко
електро-технически експертизи, като нашето искане е за изслушване на вещото лице И. Н. в
едно съдебно заседание с останалите експерти и мисля, че е логично, за да се съпоставят
изводите в рамките на едно заседание.
21
Адв. Д.: Присъединявам се към искането на адв. Р..
Адв. В.: Присъединявам се към искането на адв. Р..
Прокурорът: Това е изцяло логично и се присъединявам към искането на защитата.
Адв. В.: Съгласен съм с искането на колегата Р..
СЪДЪТ освобождава вещите лица от залата.
Свидетелят И. И. И.: Работя в „МТГ Делфин“. Бях началник цех „Производствени
мощности“ към 2012 г. Към него момент отговорностите ми са били да осъществявам
контрол за профилактика и ремонт на стари машини и закупуване на нови машини.
Заваръчните апарати са избирани от отдела, в който съм бил, но конкретно не от мен,
защото нямам нужната компетентност.
За случая мога да кажа, че към края на работния ден някой ми се обади, но не се
сещам кой, да придружа медицинското лице в завода до машинното отделение на кораба,
който бе на ремонт на док 1. Медицинското лице мисля беше Н., но не се сещам.
Придружих го машинното отделение, след което излязох да посрещна екипа на „Бърза
помощ”, които в последствие придружих до машинното отделение. Като отидох там видях,
че пострадалият беше един от нашите работници, който беше легнал на земята на
машинното и до него бяха един или двама от другите работници, но не се сещам кои точно.
Аз всъщност оставих сестрата, посрещнах екипа на „Бърза помощ”, съпроводих и тях и си
излязох.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят И.: С определяне на заваръчното оборудване към него момент се
занимаваше Н. П.. Той определяше какви заваръчни апарати трябва да се закупят. Към 2012
г. се работеше с т.нар. ВДМ-и с баластни реостати. Еднакви бяха в целия завод. Такива бяха
и преди да постъпя на работа. Периодични проверки по отношение на техниката се правиха
от електротехническия персонал. Има си графици за това нещо, но не се сещам точно сега.
Случаи на дефектиране на заваръчни апарати е нямало. През 2012 г. не е имало случаи на
удряни от ток заварчици или да се оплакват от това. С контрола се занимаваше
електротехническия персонал, в частност групата към Д. М.. Това са електротехници.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят И.: Не мога да кажа дали към ВДМ-а има някакво устройство за
аварийно прекъсване на заваръчния етап, т.к. не съм компетентен по корпусно-заваръчните
работи. Лятно време беше в деня на инцидента, слънчево и топло. Не мога да отговоря дали
е имало температурна разлика в кофердама и външната среда него ден.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят И.: Ползвал съм заваръчни апарати от чисто любопитство и за
тренировка. Електрода до тялото си не съм го опирал. Той знам, че е поставен в
ръкохватката. Ток ме е удрял от заваръчния апарат няколкократно. Чувствам едно
22
мравучкане, ако ръцете ми са изпотени и не използвам ръкавици. Ако използвам ръкавици
не чувствам мравучкане. Мравучкането е като гъделичкане, неприятно.
Моето звено в завода отговаря за това какви апарати заваръчни ще се използват.
Отдел „Техническа поддръжка“ не е друг отдел, едно и също е. През годините са сменени,
но е едно и също. С оглед организацията в завода груповият майстор не може да прецени
дали ще се работи с този заваръчен апарат днес и да иска друг. Те нямат такава преценка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Свидетелят С. Г. Д.: В „МТГ Делфин“ работих от 2002 г. до 2018 г. Служебните ми
задължения са били много. Започнах работа като групов майстор, след това съм бил
началник цех, поетапно съм минал през всичко. Въпросния пострадал не го знам, но знам за
инцидента. През 2012 г. съм бил в отдел „Скеле и почистване“. Организатор производство
съм бил – за изграждане на скелето наблюдавам хората да си свършат работата. Докато съм
работил там съм вземал и проби „Газ фри“ до към 2014-2015 г.
Нямам представа как и какво е станало, но знам, че е починал заварчикът. Преди
инцидента съм взел проба „Газ фри“. Точно не мога да се сетя, но обикновено ме вика
строителя на кораба, който се води организатор кораборемонт. Обажда ми се да взема
пробата, вземам „Газ фри“, издавам сертификат. Там се подписва пожарникарят, някой
представител на екипажа - капитанът, стар.-пом. или механик, подписва се и от строителят
на кораба и аз. Дава се копие на екипажа, а другото се прибира в архива. Съответно са
запознати всички по линията, че може да се влезе да се работи, няма взривоопасни газове,
има наличие на кислород.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: През 2012 г. замерванията за „Газ фри“ ги правех и аз. Общо 8 човека
бяхме в завода. В случая на въпросния кораб съм бил аз. Тези замервания се извършват с
помпа, която се стиска – „Дрегер“ мисля се водеше, и с устройство за кислород, но не мога
да си спомня модела, защото са били няколко – „Дрегер 500“ или „Дрегер 5000“ май беше.
Това устройство проверява концентрацията на кислород в атмосферата.
На въпросната дата 17.07.2012 г. съм провел в кофердама такова изследване и съм
установил, че всичко е ОК. Не помня в същия ден дали съм правил периодични проверки.
Ако са ме извикали - съм правил, просто нямам спомен. Строителят има правото да ме
извика, съответно ако някой се усъмни, че има проблеми и сигнализира на пожарникаря. Аз
нямам задължение да ходя постоянно. Установява се, че има някакъв проблем, ако някой
види течове, ако му замирише, защото няма как автоматично да се разбере. Някой трябва да
го види. Всеки може да сигнализира на пожарникар, съответно той на строителя и
строителят има само право да ме викне мен да проверя за газовете. Аз отговарям за
атмосферата. Не знам кой е издал разрешителното за извършването на заваръчни и други
огневи дейности на база „Газ фри“ сертификата, т.к. не е в моята компетентности. Който е
23
отговорникът на работника, който му е началник. Не съм участвал във
вътрешноведомствено разследване по отношение на инцидента, поне не си спомням. Аз
моята работа съм си я свършил.
Затвореното пространство във вътрешността на кораба технически представлява
помещение с ограничен достъп и няма естествена вентилация - това е. Когато няма
естествена вентилация се осигурява такава с вентилатор. Не знам дали трябва да има човек,
който да следи за това дали работи и да доосигурява работещия, не съм компетентен да
отговоря на този въпрос.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят Д.: Няма право осигуряващият заварчика да ми се обади за проблем и да
ходя да правя проба „Газ фри“, трябва строителят да ми се обади. Той може да ме повика
мен, само той има право. Ако има проблем заварчиците може да спрат всякаква работа, но
нямат право да ми дават задача на мен, само строителят има това право. Времето към
17.07.2012 г. нямам никаква идея какво е било, но то не влияе.
На свидетеля се предявява „Газ фри“-сертификат, находящ се на стр.7 в том 10
от досъдебното производство.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят Д.: На този документ има мой подпис - първият подпис срещу името ми.
В последните два реда в таблицата ръкописният текст е изписан от мен - „Кофердам в
машинно отделение в носа“ и „товарен танк 4-ти ляв“. Навсякъде е вземана проба „Газ фри“.
Това написаното в последните два реда, че е вземана пробата на обяд в 11:30 и 11:32 часа е
допълнително измерване, допълнително дописано.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Прокурорът: Предвид обстоятелството, че неявилият се свидетел М. Г. В. е
нередовно призован, няма друг начин да бъдат изискани и приобщени показанията му, освен
да се направи още един опит. Въпреки отсъствието му и по време на досъдебното
производство, успяхме на два пъти да го намерим за разпит, поради което моля да бъде
направен още един опит да се разпита в следващо съдебно заседание.
Отделно от това мисля, че би било резонно да бъде изискана писмена информация от
„МТГ Делфин“ кои са били лицата към м. юни 2012 г. занимавали се с техническата
поддръжка и проверка на безопасността на ВДМ газовите агрегати, използвани за
заваряване, т.к. това излезе като въпрос в рамките на настоящото съдебно заседание.
Адв. В.: Следва да се направи опит да се призове неявилия се свидетел В.. Това е
лицето, намерило пострадалия и оказало му първа помощ, поради което и считам, че е
необходимо явяването му в съдебно заседание. Мен ме интересува защо молбата на
наследника на пострадалия от 31.08.2012 г. по вх. № 7069 в 4-то РУ за допълнителна проба
не е стигнала до медицинските лица. Искам да се изиска отговор от прокуратурата защо тази
24
молба не е стигнала до вещото лице.
Адв. Р. : След като е посочен този свидетел от обвинението, нека да се направи опит
да се призове за съдебно заседание. Считам искането на адв. В. за справка от прокуратурата
защо не е пратен материал за последващо изследване за неотносимо към предмета на делото.
Искането на прокурора за изискване на справка от „МТГ Делфин“ предоставям на съда.
Адв. Д.: Установено е по безспорен начин, включително и чрез експертни
заключения, че апаратът е бил изправен. Той е бил изправен и по време на събитията.
Събитието не е свързано с неизправност на този апарат, захранвал отделните кабели,
водещи към съответните потребители. Лицето и да го установим не би допринесло за
изясняване на фактическата обстановка, защото ще твърди това, което по принцип е било
практика. Свидетелят Д. М. каза, че те като работещи с тези апарати си ги поддържат
технически. Такава справка считам, че няма да помогне за изясняване на обстоятелствата по
делото. Искането за във връзка с кръвните проби е неотносимо, т.к. доколкото разбрах от
доц. Д. те работят с трупна кръв и считам, че не е необходимо да се търси изясняване.
Адв. Р. : Като допълнение към аргументите на колегата Д. относно текуща
периодична проверка, поне аз и моят прочит на обвинителния акт, не сочи в него да се
твърдят такива факти, т.е. че е имало установена към 17.07.2012 г. техническа неизправност,
която да е довела до инцидента. При липса на такива наведени факти и твърдения няма
какво да установя към момента. Какъвто и отговор да ни дадат няма да ни е от полза, с оглед
обвинителната рамка.
Адв. В.: Прокурорът имаше възможност 10 години да събере тези справки. Сега
повечето свидетели казаха, че не помнят, че са забравили. Поддържам си искането за
изследване на втора проба, т.к. се пази втора проба, и тя е контролна. Като е искано тогава,
но се установява, че не е стигнала до медицинските лица, нека се разбере защо.
Адв. В.: Присъединявам се към становищата на колегите Д. и Р..
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание намира, че явяването на свидетеля М. Г. В.
е необходимо за изясняване на обективната истина по делото. С оглед обстоятелството, че
не пребивава на известния на съда адрес, намира, че следва да бъде обявен на
общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес“, като след установяването му
същият следва да бъде призован.
По исканията на адв. В. съдът счита, че евентуално изискване на справка от
прокуратурата защо не е придвижена съответната молба към „Съдебна медицина“ не би
установила нови факти и обстоятелства, които да са релевантни към делото. Дори сега да
бъде придвижена тази проба, няма как да се установи резултат. Това касае работата на
органите на досъдебното производство, върху което надзор съдът не осъществява.
Искането за изискване на справка от „МТГ Делфин“ относно извършвани на
периодични проверки на електрожени няма смисъл към настоящия момент да бъде уважено,
т.к. електроженът е видян от вещо лице на следващия ден след инцидента. Т.е. оглед пряк е
25
извършен от компетентно вещото лице, а отделно от това в обвинителния акт няма факти да
се е работило с неизправни електрожени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че производството по делото следва да бъде
отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на справка от прокуратурата
защо не е придвижена молба за повторно изследване на кръвната проба на пострадалия В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на справка от „МТГ Делфин“
относно извършвани на периодични проверки на електрожени.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 23.05.2023 г. от 09:00 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес.
ОБЯВЯВА НА ОБЩОДЪРЖАВНО ИЗДИРВАНЕ свидетеля М. Г. В. с ЕГН
********** с мярка „Установяване на адрес“.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица д-р К.К., д-р В.А., инж. И. Н., доц. П. В., инж. К.
М., инж. Д. К., инж. Н. А., к.д.п. инж. А. А., Я.Я., доц. Б. Д., к.д.п. инж. Д. Щ. и доц. д-р Д.
Щ..
След изготвяне на протокола по настоящото заседание същият следва да бъде
изпратен на страните по имейл.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26