О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 08.06.2020г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 08 юни 2020 г.
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5930,
по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по предявена искова молба от М.И.Д. *** против „Биоплантс” ООД гр.
Стара Загора, и „Сити груп 2“ ООД гр. Стара Загора.
С
молба от 03.02.2020г. ищецът заявява, че оттегля предявения иск против „Сити
груп 2“ ООД, като единственият ответник остава „Биоплантс“ ООД.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към
нея на ответника, като е дал указания на същия във връзка с упражняване на
правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
СЪДЪТ,
с оглед направеното оттегляне на исковата молба против ответника „Сити груп 2“
ООД следва да прекрати производството против същия. С оглед изясняване на
делото от фактическа страна, следва да бъдат приети като доказателства
приложените към исковата молба и представените с отговора документи, тъй като
същите са относими към спора и са годни доказателствени средства, по смисъла на
ГПК. Следва да се произнесе по направените доказателствени искания.
Съдът
следва да напъти страните към доброволно
уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или
други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че
при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3
от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявената
искова молба от М.И.Д. против „Сити груп2“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Княз Ал.Батенберг“ № 32, ет.8, ап.23,
представлявано от Танка Петрова, поради
оттегляне на иска.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред СтОС, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРИЕМА като
доказателства по делото, представените от ищеца с исковата молба заверени копия
на: Протокол от 16.10.2018 г. по НОХД №
503/2015 г. на Специализиран наказателен съд, Уведомление 08.07.2019 г.,
Изпълнителен лист от 24.11.2008 г., Молба от 26.11.2008 г., Молба от 27.12.2010
г., Молба от 31.01.2011 г., Молба от 18.01.2013 г., Молба от 02.05.2017 г.,
Молба от 28.11.2018 г.
ПРИЕМА като доказателства по
делото представените от ответника документи: Пълномощно с нот. заверка от
15.08.2019г., рег. № 17270, том 4 ,акт 157 на нотариус Денчо Недялков, рег. №
181 на НК; Решение № 545/27.09.2019г. постановено по в.- гр.д. 1432/2019г. по описа на ОС- Стара
Загора.
ИЗИСКВА за
прилагане по настоящото дело ЧГД № 2922/2008г. на РС- Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА трето,
неучастващо по делото лице - ЧСИ Румяна Манджурова, рег.№ 868 на КЧСИ да
представи заверен препис на документите по изп.д. № 421/2017г., като ПРЕДУПРЕЖДАВА за отговорността по чл.
192, ал.3 ГПК – „третото лице, което неоснователно не представи искания
документ, освен отговорността по чл. 87 ГПК /глоба/, носи отговоронст и пред страната за причинените й вреди”.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от молбата по чл. 192 от ГПК.
СЪДЪТ съобщава на страните ПРОЕКТА за
ДОКЛАД по делото.
Ищецът М.И.Д. ***, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че
с изпълнителен лист от 24.11.2008 г. издаден по ЧГД № 2922/2008 г. на Районен
съд Стара Загора бил осъден да заплати на „СИТИ ГРУП 2” ЕООД /преобразувано в
ООД, съгласно вписване 20160411111616/, гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър
Батенберг” № 32, ап.23, ЕИК ********* сумата от 6000 лева по запис на заповед
от 19.08.2008 г. и законна лихва от 19.11.2008 г., както и разноски в размер на
720 лева. На 26.11.2008 г. при ЧСИ Кръстьо Ангелов било образувано изпълнително
дело 1420/2008 г., прехвърлено при ЧСИ Румяна Манджурова и образувано под №
421/2017 г. С договор за цесия от 09.07.2019 г. „Сити груп 2” ООД прехвърлило
вземанията си на „Биоплантс” ООД, с управител Жанета Бончева Станева. Записът
на заповед бил издаден като обезпечение на договор за заем с падеж 19.11.2008
г.
Преди месец разбрал, че с влязло
в сила определение от 16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. на Специализиран
наказателен съд София е одобрено Споразумение, по силата на което Илчо Тенев
Илев като ръководител на организирана престъпна група, сам и в съучастие с
други лица, включително Танка Георгиева Петрова и Иван Стойчев Петров,
действайки като физическо лице и представител на търговските дружества: „Сити
груп 1" ЕООД, „Сити груп 2" ЕООД и други, без съответното разрешение
/чл. 11, ал.1 ЗБ отменен с пар. 5 ПЗРЗКИ, като съгласно чл.1, ал.1, ал.4, чл.
2, ал.1 ЗКИ/ извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова
разрешение, като предоставил на физически лица и търговски дружества парични
кредити, срещу задължението да бъдат върнати получените заеми, ведно с лихва и
неустойка при забава на посочени в споразумението лица, между които и той -
стр. 101 от Протокола. Случайно разбрал, че сред конкретно посочените в
споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, сделки - част от
фактическия състав на престъплението, е и процесния заем между него и „Сити
груп 2” ЕООД от 19.08.2008 г. за сумата от 6000 лева и със срок за плащане до
19.11.2008 г. Престъпленията са по чл. 321, ал.З, т.1, във вр. ал.1 и по чл.
252, ал.2, предл.2, във вр. с ал.1, предл.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Поради изложеното заемът, обезпечен със запис на заповед, послужил като
основание за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 24.11.2008
г., по ЧГД № 2922/2008 г. на Районен съд Стара Загора се явявал нищожен като
противоречащ на закона и в качеството си на предмет на престъплението, за което
е налице влязла в законна сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 383. (1) НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, а
според специалната разпоредба на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд.
Счита, че е налице нищожност на
договора за заем, обезпечен със запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за изпълнение, изпълнителен лист и образувано изпълнително
производство, поради противоречие с императивна норма на закона по смисъла на
чл. 26, ал.1 ЗЗД, каквито са посочени в определението на наказателния съд - чл.
11, ал.1 ЗБ /отменен с пар. 5 от ПЗРЗКИ/, чл. 1, ал.4 от ЗБ, чл. 13, ал.1 ат
ЗКИ, чл. 2, ал.1 ЗКИ. Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК
чрез сключване на договори за заем и нарушението на императивните законови разпоредби,
изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на
лиценз, обосновават нищожност на договора. За наличието на такова споразумение
научил сега, а то от своя страна е влязло в сила след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Позовава се на нищожност, тъй
като същото не е обвързано със срок и съгласно практиката на ВКС нищожният
договор не съществува в правния мир и в случая не е налице валидно възникнало
между него и „Сити груп 2” ООД заемно правоотношение. С договор за цесия от
08.07.2019 г., „Сити груп 2” ООД било прехвърлило на „Биоплантс” ООД вземанията
към него по образуваното изпълнително дело № 421/2017 г. Предвид това, че
заемът между него и „Сити груп 2” ООД е нищожен като сключен в нарушение на
императивни правни норми, то вземане не е прехвърлено на „Биоплантс” ООД с
договора за цесия, който също се явява нищожен поради липса на предмет и не
може да обоснове качеството на „Биоплантс” ООД на негов кредитор, съответно
взискател.
При условията на евентуалност,
твърди, че е изтекла погасителната давност за главното вземане и акцесорните
претенции. Юли 2019 г. бил уведомен от ЧСИ Манджурова да се яви в кантората й.
Поискал копие от изпълнителното дело. ЧСИ дал копия, при което му направило
впечатление, че нито един от листовете по изп. д. № 421/2017 г. не е номериран.
В този случай не бил наясно всичко по делото дали му е предадено. По тези копия
установил, че: В резултат на молба от Илчо Тенев Илев, пълномощник на „Сити
груп 2” ООД, с управител Иван Стойчев Петров е образувано изп. д. № 1420/2008
г. по описа на ЧСИ Ангелов. Не е поискано извършване на изпълнително действие с
цел събиране на вземането като не е налице и овластяване на съдебния изпълнител
по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. С молба от 27.12.2010 г. бил поискан опис на имот.
До опис и публична продан не се стигнало. Изпълнителното производство било
спряно. На 18.01.2013 г. било поискано възобновяване на делото и запор на
банкови сметки, но запор не му бил налаган. От 18.01.2013 г. до 28.11.2018 г.
по изпълнителното дело, състоящо се от изп. д. № 1420/2008 г. и изп.д. №
421/2017 г. не били искани и не били извършвани действия от характер да
прекъснат погасителната давност за вземането. /ТР № 2 по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС/. От молбата, с искане за налагане на запор на банкови сметки -
18.01. 2013 г. до 28.11.2018 г. били изтекли повече от 5 години, предвид което
задължението му, ведно с начислените лихви се е погасило по давност.
Ищецът моли, след като докаже
твърденията си, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между него и взискателя по изп.д. № 421/2017 г. на ЧСИ Манджурова -
„Биоплантс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, бул. „Руски” № 6, представлявано от управителя Жанета Бончева Станева, че
не съществува вземането от 6000 лева - главница за неизпълнено задължение по
запис на заповед от 18.08.2008 г., издаден като обезпечение на договор за заем
и законна лихва от 19.11.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата 720
лева, разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
24.11.2008г. на PC Стара Загора по ЧГД № 2922/2008 г. в полза на „СИТИ ГРУП 2”
ЕООД /понастоящем ООД/ и образувано изп. д. № 421/2017 г. по описа на ЧСИ
Румяна Манджурова, вземанията, по което са прехвърлени на „БИОПЛАНТС” ООД с
договор за цесия от 08.07.2019 г., поради нищожност на договора за заем,
обезпечен със Запис на заповед от 19.08.2008 г., евентуално поради погасено по
давност право на принудително изпълнение за вземанията, които са предмет на
образувано изпълнително дело № 20178680400421 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова,
рег.№ 868, с район на действие ОС - Стара Загора.
Ответникът „Биоплантс” ООД гр. Стара Загора, чрез
пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани,
поради което ги оспорва изцяло по основание и размер.
Твърди, че застъпената от ищеца теза на настъпилите
последици от влязлата в сила присъда по НОХД № 503/2015г. на Специализиран
наказателен съд София, е необоснована. Това е така, защото процесният договор
за заем бил сключен между юридическо лице („Сити груп 2” ЕООД), като заемодател,
и ищеца - като заемополучател. Договорът бил обикновен договор за заем,
подчиняващ се на общата гражданскоправна уредба, който не нарушава нито общото,
нито специалното законодателство. Освен това юридическите лица не са
наказателно отговорни и цитираната присъда нямала действие по отношение на
процесния договор.
На следващо място посочва, че за да бъде въобще възможна
тезата на ищеца, би следвало физическото лице - управител, представлявало
дружеството- заемодател, да е било осъдено с влязла в сила присъда за точно
тази сделка, която ищецът твърди, че била нищожна. Видно от представеното от
самия ищец споразумение по НОХД № 503/2015г. на Специализирания наказателен съд
- София, същото споразумение е било подписано от няколко лица - подсъдими по
делото, между които не фигурира управителят на „Сити груп 2" ЕООД - Иван
Стойчев Петров, управлявал това дружество към момента на сключване на процесния
договор за заем, видно от вписванията в Търговския регистър към Агенция по
Вписванията, които са публични. Следователно и в този случай цитираната от
ищеца присъда нямала действие по отношение на процесния договор. Самото
споменаване на процесния договор в текста на сключеното пред Специализирания
наказателен съд - София споразумение, нямало как да обоснове нищожност на
процесния договор за заем, при положение, че от една страна това споразумение
няма действие по отношение на юридическото лице „Сити груп 2” ЕООД, а от друга
страна същото споразумение няма действие по отношение на физическото лице,
представлявало „Сити груп 2” ЕООД от 2008г. до 2018г. В споразумението по НОХД
№ 503/2015г на Специализирания наказателен съд - София и следващият управител
на дружеството (Танка Петрова), управляващ след м. април 2018г., никъде не
фигурирал с присъда за извършване на незаконна банкова дейност по чл.252 НК.
Имайки предвид гореизложеното, счита, че искът за
обявяване на договора за заем от 19.08.2008г за нищожен, е необоснован и
недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен.
Освен горепосоченото счита, че заведеният от ищеца иск е
и недопустим, поради сочения от самия него факт, а именно, че в полза на предишния
кредитор „Сити груп 2” ЕООД по ч. гр. д. № 2922/2008г по описа на СтРС има
издадена влязла в законна сила заповед за изпълнение за процесното вземане по
Запис на заповед от 19.08.2008г, като съгласно чл.416 ГПК вземането по тази
заповед за изпълнение е стабилизирано.
Твърди, че ищецът е правил вече опит за прекратяване на
изп. Дело, като е завел молба за прекратяването му, по която има постановен
отказ от ЧСИ Румяна Манджурова. Посочените в настоящата искова молба доводи за
нищожност били изтъкнати в депозирана пред въззивната инстанция жалба против
отказа на ЧСИ, като с решението си по в. гр. д. № 1432/2019г., по описа на Окръжен съд - Стара Загора, съдът
е оставил жалбата без уважение.
Ответникът твърди, че длъжникът по образуваното изп.д. М.И.Д.
е правил плащания за погасяване на вземането срещу него. Извършените от
длъжника частични плащания през определени периоди, за които взискателят съвсем
коректно е уведомявал съдебния изпълнител, са от една страна действия, които
прекъсват давността за вземането (съгласно т.10 от Тълкувателно решение №
2/2013г тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г на ОСГТК на ВКС, обявено на
26.06.2015г), а от друга страна намаляват размера на задължението на длъжника и
видно от документите по изпълнителното дело, съдебният изпълнител надлежно е
отбелязвал всяко такова плащане през годините и съответно е намалявал размера
на дълга на длъжника. От приложените по изпълнителното дело документи било
видно, че взискателят е уведомил ЧСИ Румяна Манджурова за сключено на
30.01.2013г. споразумение между него и длъжника (което длъжникът не е изпълнил,
но в което самият той признава вземането и с това негово действие давността се
прекъсва) и е поискал извършване на изпълнителни действия, а именно - налагане
на възбрана върху недвижими имоти на длъжника (с молба от 28.11.2018г).
Предходното изпълнително действие (плащане от страна на длъжника) се е случило
на 19.12.2016г т.е. между двете действия е изтекъл период, който е по-кратък от
две години и следователно твърденията на длъжника в исковата молба (за
неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 5 години/ се оказват
неоснователни и недоказани.
Ответникът моли, в случай че съдът прогласи нищожност на договора за заем от 19.08.2008г, сключен между
„Сити груп 2” ЕООД, като заемодател, и ищеца - като заемополучател (по силата
на който договор заемодателят е предоставил в заем на заемополучателя сумата от
6000 лева), то с решението си съдът да се произнесе, на основание чл.34 от ЗЗД,
за връщането на процесната сума, като осъди ищеца М.И.Д. ЕГН **********, с
адрес ***, да я върне на „Сити груп 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Княз Ал. Батенберг" № 32,
ет.8, ап.23, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*********, представлявано от Управителя Танка Георгиева Петрова, за да бъде
възстановено съществувалото преди сключването на договора положение между
страните. В противен случай, ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на „Сити груп 2” ЕООД, като задържи без основание
получената по силата на договора за заем сума. Обстоятелството, че тази сума е
получена, не се отрича от ищеца. Също така запазването на правата на „Сити груп
2” ЕООД в тази връзка би запазило и правата на „БИОПЛАНТС” ООД, което е
придобило вземането си от „Сити груп 2" ЕООД.
Ответникът моли съдът да отхвърли изцяло, като
неоснователни и недоказани, заведените от ищеца обективно и субективно
съединени искове в настоящото производство.Претендира за присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че са
предявени в условие на евентуално
съединяване искове с правно осн. Чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК. Ищецът
твърди, че сключеният между него и „Сити груп 2“ ООД договор за заем е нищожен,
като сключен в нарушение на императивните правни норми, като в резултат на тази
нищожност цесията не е породила действие за ответника „Биоплантс“ ООД. По отрицателно установителния иск по чл.439 от ГПК
длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право.
Доказването на факта за наличие на изтекла давност е в тежест на ищеца.
УКАЗВА на
страните по делото, че в случай на отсъствие на повече от един месец от адреса,
на който веднъж им е връчено съобщение /призовка/ са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. В противен случай, съдът ще приложи разпоредбата на чл. 41,
ал.2 от ГПК, като всички съобщения до страните ще бъдат прилагани към делото и
ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 21.09.2020г. от 13.30ч., за която дата да се
призоват страните.
Препис
от определението да се връчи на страните.На ищеца да се връчи и препис от
писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: