Р Е Ш Е Н И Е
№ 1712 /26.09.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3289 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на „М.– 7“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Наказателно постановление № КХ – 043 от 22.05.2019 г., издадено от Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Закона за
храните, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лева за това, че при извършена на 10.04.2019 г. в 11:30 часа проверка по
повод постъпил в ОДБХ – гр. Варна сигнал с вх. № 171/ 08.04.2019 г. в обект –
павилион за търговия с храни с адрес: к.к. „Св. Св. Константин и Елена“,
стопанисван от „М.– 7“ ЕООД, е установено, че дружеството извършва дейност по
изпичане на месни заготовки (кюфтета) и съхранява месни заготовки (кюфтета и
свински врат без кост) в хладилните съоръжения на обекта, като при проверката
също така е установено, че на изнесена скара пред магазина, се изпичат месни
заготовки и се предлагат на клиенти – дейности и асортимент, които не са
разрешени в Удостоверение за регистрация № 2150/ 04.10.2011 г., издадено от
ОБДХ – гр. Варна, като храните разрешени за продажба в обекта, съгласно § 1, т.
12 от ДР на Закона за храните са следните групи: а, е, к, л, м, о, п, р, от
което е видно, че групата, посочена в буква „б“ месо и месни продукти не е
включена в удостоверението за регистрация на обекта, от което следва извода, че
дружеството „М.– 7“ ЕООД е променило групите храни, които са му били разрешени,
без да е подало заявление за нова регистрация по реда на чл. 12 от Закона за
храните – нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за храните.
Дружеството – жалбоподател „М.– 7“ ЕООД – *** намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, като навежда един единствен аргумент в
подкрепа на своето становище, а именно намира, че не е осъществило от обективна
страна състава на вмененото му нарушение на чл. 15, ал. 2 от Закона за храните,
без да представя някакви допълнителни и подробни съображения в защита на
позицията си.
В проведеното на 02.09.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3289 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „М.– 7“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален
представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 02.09.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3289 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител гл. юрисконсулт Елияна Радева, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята
пледоария върху гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
които по един категоричен начин потвърждават извършването на нарушението.
От фактическа страна, съдът приема
за установено следното:
На 04.10.2011 г. по отношение търговски обект – павилион за търговия с
храни, находящ се в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван от „М.– 7“
ЕООД било издадено от ОДБХ – гр. Варна удостоверение за регистрация на обект за
търговия на дребно с храни № 2150, което позволявало на дружеството да извършва
търговия с храните от групите а (мляко и млечни продукти), е (храни на зърнена
основа), к (плодови сокове), л (ядки и маслодайни семена, ядкови плодове), м
(захар, захарни и шоколадови изделия, мед), о (безалкохолни напитки и
бутилирани натурални и минерални води), п (пиво, вино и високоалкохолни
напитки), р (чай, кафе, какао).
Около 11:30 часа на 10.04.2019 г. свидетелките И.Г.Т. и А.П.С. – инспектори
в ОДБХ – гр. Варна извършили проверка на стопанисвания от „М.– 7“ ЕООД павилион
в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, като констатирали, че дружеството извършва
дейност по изпичане на месни заготовки (кюфтета) на една скара, разположена
непосредствено пред търговския обект и предлагането им за продажба.
Свидетелките Т. и С. също така констатирали, че в хладилните съоръжения на
обекта се съхраняват месни заготовки, конкретно кюфтета и свински врат без кост.
След като установила, че дружеството „М.– 7“ ЕООД е променило групите
храни, с които му е било позволено да търгува, а същевременно не е подало
заявление за нова регистрация в ОДБХ – гр. Варна по реда на чл. 12 от Закона за
храните, св. И.Г.Т. преценила, че с това свое поведение дружеството „М.– 7“
ЕООД е извършило нарушение на чл. 15, ал. 2 от Закона за храните, поради което
и на 11.04.2019 г. съставила акт за установяване на административно нарушение,
с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено
възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 22.05.2019 г.,
Директорът на ОДБХ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление,
с което на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, наложил на дружеството
„М.– 7“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
15, ал. 2 от Закона за храните.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и потвърди, въз основа на
следните гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на И.Г.Т. и А.П.С.;
Доклад № 111761 за извършена инспекция в обект за производство и търговия с
храни; депозирания писмен сигнал за извършваната нерегламентирана търговска
дейност в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“; Удостоверение за
регистрация № 2150/ 04.10.2011 г., издадено от ОБДХ – гр. Варна.
На първо място съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на двете
разпитани свидетелки – Т. и С. като логични, последователни, взаимнодопълващи
се, а и подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното
прозиводство писмени доказателства и съвсем конкретно от Доклад № 111761 за
извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни, в който двете
инспекторки от ОДБХ – гр. Варна са изложили своите констатации от извършената
на 10.04.2019 г. проверка.
Двете свидетелки са категорични, че непосредствено пред павилиона се е
извършвала дейност по изпичане на месни заготовки върху една скара, а в
хладилните съоръжения са се съхранявали отново месни заготовки (кюфтета и
свински врат без кост). Също така е важно да се подчертае, че тези месни
изделия са били предназначени за продажба на клиенти, за което свидетелстват
отново двете свидетелки, тъй като същите бяха единодушни, че работници от
близките строителни обекти са посещавали търговския обект със запитване дали са
приготвени кюфтетата.
Удостоверение за регистрация № 2150/ 04.10.2011 г., издадено от ОДБХ – гр.
Варна е приложено към административно – наказателната преписка и от него е
съвсем видно, че групата „б“ (месо и месни продукти) не е включена в него, т.е.
дружеството няма право да извършва търговска дейност с храните от тази група.
Същевременно безспорно установено е от гласните доказателства, събрани в
хода на съдебното следствие, че на 10.04.2019 г. дружеството е извършвало
търговска дейност именно с месни заготовки, преминали термична обработка,
поради което и очевидно е променило в своята дейност групите храни, с които му
е разрешено да търгува, но същевременно не е подало заявление за нова
регистрация по реда на чл. 12 от Закона за храните.
Прави впечатление, че дружеството оспорва обективната съставомерност на вмененото
му във вина нарушение, но не представя някакви доказателства, а също така не
навежда и някакви конкретни твърдения, които не само да опровергаят, но дори и
да поставят под съмнение констатациите на инспекторите от ОДБХ – гр. Варна.
Кредитирайки изцяло показанията на св. Т. и св. С., съдът приема с
категоричност от фактическа страна, че в обект – павилион за
търговия с храни с адрес: к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван от „М.–
7“ ЕООД, е установено, че дружеството „М.– 7“ ЕООД извършва дейност по изпичане
на месни заготовки (кюфтета) и съхранява месни заготовки (кюфтета и свински
врат без кост) в хладилните съоръжения на обекта, като при проверката също така
е установено, че на изнесена скара пред магазина, се изпичат месни заготовки и
се предлагат на клиенти – дейности и асортимент, които не са разрешени в
Удостоверение за регистрация № 2150/ 04.10.2011 г., издадено от ОБДХ – гр.
Варна, като храните разрешени за продажба в обекта, съгласно § 1, т. 12 от ДР
на Закона за храните са следните групи: а, е, к, л, м, о, п, р, от което е
видно, че групата, посочена в буква „б“ месо и месни продукти не е включена в
удостоверението за регистрация на обекта, от което следва извода, че
дружеството „М.– 7“ ЕООД е променило групите храни, които са му били разрешени,
без да е подало заявление за нова регистрация по реда на чл. 12 от Закона за
храните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна,
поради следните причини:
Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за храните предвижда, че в случаите
на промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и
при промяна в дейността на обекта, се извършва нова регистрация по реда на чл.
12 от Закона за храните.
От събраните в хода на административно – наказателното производство и
съдебното следствие доказателства, се установява, че на 10.04.2019 г.
дружеството е нарушило посочената императивна разпоредба, доколкото е
извършвало търговска дейност с група храни (месни заготовки), които обаче не
попадат в удостоверението му за регистрация, издадено от ОДБХ – гр. Варна, а
същевременно не е депозирало заявление за нова регистрация по чл. 12 от Закона
за храните, поради което и съвсем правилно, според съда, е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на дружеството.
Макар и подобно възражение да не е изрично наведено, все пак за по – голяма
пълнота на мотивите съдът би желал да обоснове своята позиция защо не намира за
приложима разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. В случая от показанията на
двете служителки на ОДБХ – гр. Варна се установява, че дружеството е извършвало
търговска дейност с високорисков тип храни, каквито без съмнения представляват
месните заготовки, а същевременно самият павилион не е покривал едни
елементарни хигиенни изисквания, каквото е изизскването за течаща прясна вода,
поради което и очевидно е съществувал съвсем реален риск за здравето на
клиентите на обекта.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото
наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на
въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
По отношение на наложеното
наказание.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта
за установяване на административно нарушение и правилно е наложил наказание за
извършеното деяние в размер на предвидения в закона минимум – 1000 лева
(разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Закона за храните). При индивидуализиране на
наказанието съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в
административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „М.–
7“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на законодателството, свързано
с безопасността на храните, което мотивира, съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на
смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е
извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер
наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № КХ – 043 от 22.05.2019 г., издадено от Директора на Областната
дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № КХ – 043 от 22.05.2019 г., издадено от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, с което на „М.– 7“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда
лева) за извършено нарушение на чл. 15, ал. 2 от Закона за храните.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: