№ 1525
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20242120107975 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на В. Д. К. с ЕГН**********, чрез
адв. Р. Д. от БАК, срещу Д. Р. Д. ЕГН * и М. П. Д. ЕГН **********, с която е предявен иск с
правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат разположения на
терасата им на апартамент *, масивен дървен навес, който заема и част от общите части на
сградата и който пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на жилище - апартамент с
адрес *, придобито съгласно нотариален акт за покупко-продажба * Твърди се още, че под
апартамента на ищците живеят ответниците – на втори етаж в сградата, като те са изградили
масивен дървен навес на терасата на апартамента, без знанието, съгласието и разрешение на
компетентните органи, както и на живущите в сградата собственици. Въпросния навес
създавал изключително неудобство и е повод на постоянни пререкания и дразги между тях
по отношение на миризмата от птичи изпражнения върху него. Излагат недоволство по
отношение на изградения “дървен навес“ като се твърди, че същия е незаконен като им
пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Посочва конкретно, че когато
излизат на терасата гледката миризмата е нетърпима. Същите сочат още, че изградения
дървен навес излиза извън терасата на ответниците и обхваща значителна част от северната
фасада на сградата, която е обща част. Затова се иска неговото премахване. Представени са
писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, с който претенцията се оспорва като неоснователна. На първо място се оспорва
допустимостта и редовността на исковата молба, доколкото се твърди от ищеца, че се
засягат общи части на сградата.
По същество се посочва, че в обекта на ответниците има балкон (а не тераса) и за
изграденото от тях слънцезащитно съоръжение е било изготвено конструктивно становище
входирано в Община Бургас вх.№94 01-39643/11.11.2022г., по което то е изпълнено. Твърди
1
се, че за изграждането му не е необходимо строително разрешение и същият не създава
пречки по-големи от обикновените за използването на съседния апартамент, като не
променя и функционалността на общите части, нито ги присвоява за индивидуално
ползване. Оспорват се твърденията, че върху съоръжението живеят птици, като няма
животни, които да са под надзор на ответниците и те да носят отговорност за техните
действия. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от Закон за собствеността.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С оглед дадените
разрешения в т.1 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК
на ВКС негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Съдебната практика последователно приема, че ищецът носи тежестта да докаже и
обстоятелството, че именно твърдяното в исковата молба неоснователно въздействие, което
ответникът е извършил, ограничава, смущава или препятства възможността му да използва
пълноценно имота си според неговото предназначение. Ако действията на ответниците са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки
неоснователността на действията същите не създават пречки на титуляра на вещното право,
като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените по см. на чл. 50 ЗС и
поради това, са недопустими, е конкретна по всяко дело. В тълкувателната практика на ВКС
неизчерпателно са посочени няколко примера, а именно когато действията на ответника са в
нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните
имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него.
В случая не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
ишцата В. Д. К. и нейният съпруг М.Д.К. са съсобственици на недвижим имот – апартамент,
придобит по време на брака им в режим на СИО, с адрес *, а ответниците са собственици на
апартамент в същата сграда на етаж 2, ап.5, съгласно представените нотариални актове.
Не се спори, че ответниците са изградили в собствения си имот слънцезащитно
съоръжение, като спорен по делото е въпросът относно законността на същото и респ.
създадените от ответниците пречки за ползването на имота на ищците с изграждането на
това съоръжение.
Съгласно приетото като писмено доказателство Конструктивно становище на инж.
С.Ч. от 2022 г., както и заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвена от инж. И. Ж. М., става въпрос за балкон по смисъла на § 5, т. 57 от ДР на ЗУТ, на
северната фасада на апартамент №5, на жилищен етаж 2, в *“, откъм паркинга във
вътрешноблоковото пространство, който е покрит със слънцезащитно съоръжение.
Експертът е констатирал, че навесът е дървен и е монтиран на фасадната стена, като
обхваща ивица с ширина /дълбочина/ около 0,30 м и дължина 2,80 м, от които 1,55 м попадат
2
в балкона на отвениците, а 1,25 м попадат по външната стена на стълбищната клетка на
входа.
Също така, видно от изисканата преписка от Община Бургас, на 11.11.2022г. е било
входирано заявление за текущ ремонт, към което е приложено и конструктивното становище
изготвено от инж. С.Ч.. От последното се установяват дадените препоръки относно
изграждането на съоръжението и приблизителни габаритни размери на скарата от 260/175
см., върху която да се монтира обшивка от дървени плоскости и битумна хидроизолация, а
под скарата – по тавана да се монтира дървена ламперия.
Вещото лице М. е дала заключение, че изграденото слънцезащитно съоръжение на
балкона на ответниците е напълно съобразено с конструктивно становище, изготвено от
инж. С.Ч.. Посочила е че в случая не се изисква строително разрешение, съгласно чл. 151,
ал.1, т.6 ЗУТ за остъкляване на балкони и лоджии, както и че така предвиденото покриване
със слънцезащитно съоръжение на балкона не променя съществено предназначението,
функцията и конструкцията на фасадата, за която е захванато. Посочила е още, че
компетентен орган за разрешаване и контрол на подобни съоръжения е Община Бургас и
съгласно цитирания в писмо изх. № 11-00-636/14.02.2025 г. от Община Бургас чл. 151, ал.1,
т.1 и чл. 93, ал.1 от Наредба №7 за правила и норми за устройство на отделните видове
територии - за тези съоръжения не се налага издаване на разрешения за строеж. В съдебно
заседание експертът посочва, че стрехата на навеса излиза навън около 30 см., като
уточнява, че конструктивното становище няма чертеж, за да се съпостави с изграденото на
място.
При тези констатации съдът приема, че изграденото от ответниците слънцезащитно
съоръжение е съобразено с действащите правила на ЗУТ и напълно съответства на
входираното в Община Бургас конструктивно становище на инж. Ч.. В тази връзка не се
установява отклонение от нормите и правилата за изграждане на такъв тип съоръжения.
Независимо от факта, че една част от съоръжението е захванато за външната фасада на
сградата, не е налице “завземане” на общи части, с което да се нарушава правото на
собственост на ищците. Действително върху изградения навес е възможно натрупването на
нечистотии, което се сочи, че създава неприятно усещане у ищците. Това обаче не е
основание за премахване на съоръжението, тъй като съществуването му само по себе си не
създава пречки за ползването на имота на ищците, по големи от обичайните по смисъла на
чл. 50 ЗС, като например при всеки друг случай на замърсяване, било то и в личния им
балкон. Съществуват ефикасни средства за защита от прекомерното кацане на птици, които в
случая са основният източник на замърсявания по повърхността на навеса. Също така
съоръжението разполага с отводнителен олук и воронка, респ. не съществува пречка за
неговото системно почистване. В допълнение следва да се посочи, че т.нар. стреха на навеса
е част от конструкцията, за която в становището на инж. Ч. е посочен габаритен размер и не
се установява отклонение, което да създава пречки за ползването на съседния имот. Още
повече, че натрупването на нечистотии е по независими от ответниците причини и не се
отнася само до тази част на съоръжението.
При тези изводи, съдът приема предявеният иск за премахване на слънцезащитно
съоръжените за неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от производството и по правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е
длъжен да заплати на ответниците съдебно-деловодните разноски по делото в размер на
общо 1654 лв., съгласно представения списък.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. К. с ЕГН **********, с адрес *, чрез адв. Р. Д. от БАК,
срещу Д. Р. Д. ЕГН * и М. П. Д. ЕГН **********, двамата с адрес *, с правно основание чл.
109 ЗС, а именно за осъждане на да премахнат масивен дървен навес, разположен на балкона
на апартамента на ответниците, който заема и част от общите части на сградата и който
пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.
ОСЪЖДА В. Д. К. с ЕГН **********, с адрес *, да заплати на Д. Р. Д. ЕГН * и М. П.
Д. ЕГН **********, двамата с адрес *, сумата от 1654 лева (хиляда шестстотин петдесет и
четири лева) съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4