№ 163
гр. Свиленград, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200598 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Т. В. Г. с ЕГН ********** с
адрес гр.********* против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№10931754 на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр с
ал.1 от ЗДвП ,извършено в условията на повторност е наложено на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с ал.2,т.4 от ЗДвП административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 600 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че липсвало ясно посочване на датата на
издаване на ЕФ, място на нарушението,неясно описание на нарушението и
връзката му със санкционните разпоредби, както и неяснота относно дали
скоростта е засечена в населено или извън населено място и дали въведеното
ограничение е с пътен знак и точно какъв и при несъобразяване на
съдопроизводствените правила за това.Моли съда да отмени изцяло
атакувания Електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. В. от АК – Хасково , който поддържа жалбата и моли за
уважаването й по подробно посочени съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
1
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 07.06.2025г. в 18,18 часа в общ.Свиленград на автомагистрала
Марица №А-4 при км 82+400 при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В 26 от 70 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с
автоматизирано техническо средство 120с52а представляващо преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 за установяване на нарушенията на правилата
за движение е регистрирано и заснето движение на лек автомобил марка
„Мерцедес Е 200 Блуетек ”, с рег.№ В 2305 ХА.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от
108 км/ч при разрешена максимална скорост от 70 км/ч за извън населено
място, т.е. с 38 км/ч превишена стойност на скоростта/след приспадане на
допустимата грешка/.
АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на ЕФ серия К № 9744711 на 15.11.2024г.,но въпреки
указанията на съда към АНО да ангажира доказателства в тази насока до
приключване на съденото дирене ,такива не са ангажирани от негова страна.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя
Т. В. Г. с ЕГН **********.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с рег.
№351р-12630 от 09.06.2025г , с посочена дата на използване 07.06.2025г.,
място на използване АМ Марица при км.82+400 посока от Харманли към
Любимец, ограничение на скоростта въведено с пътен знак от 70 км/ч, режим
на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа –
17,30 часа, край на работа – 19,30 часа.
Налична е и снимка на разположението на техн.средство заснело
процесното нарушение, преглед на ЕФ, снимка към ЕФ ,справка относно
собствеността на посоченото в ЕФ –МПС, както и справка за
нарушител/водач.
От представения Протокол № 127-СГ-ИСИС/12.09.2024 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
тип.
Съгласно представения снимков материал от 07.06.2025 г., 18:18 часа,
отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил , с рег.№ В 2305
2
ХА ,като измерената скрост е от 112 км/ч /преди приспадане на допустимата
грешка/ при ограничение 70 км/ч.
Налична е и Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на
вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел.фишове,като
екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към неговото авторство и времето на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя на нарушение
по чл.21,ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
07.06.2025г. клип с автоматизирано техническо средство 120с52а
представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 18.06.2025г., а жалбата е входирана в регистратурата на
съда на 20.06.2026г.,а наложената глоба с обжалвания ЕФ не е платена,видно
3
от придружителното писмо до съда ,поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Според настоящата инстанция/така и Решение №10/14.01.2021г. по
КАНД №1064/2020г. по описа на АС Хасково и Решение по КАНД
№524/2020г. по описа на АС Хасково/, електронният фиш не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения,
с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин
както всички обективни и субективни признаци на административното
нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на
извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4 вр с ал.2, т. 4,
вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, установено с 120с52а (радар) на
основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер
на моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай
нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна
система тип „АRH CAM S1“.
Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 112
км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в
измерването, същата следва да се счита 108 км/ч.
По делото като писмено доказателство e представенo ксерокопиe на
снимкa, изготвенa чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 07.06.2025г. в 18.18 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с
посочената скорост е В2305ХА.
Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство
по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото-
Протокол № 127-СГ-ИСИС/12.09.2024 г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 11.09.2024г.
4
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП /действаща към датата на нарушението/,
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай, видно от протокола за проверка и удостоверението
за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство
по смисъла на закона.
Видно от приложения по делото електронен фиш , същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДвП/действащ към датата на нарушението/ задължителни реквизити, поради
което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е
издаден от ОД на МВР - Хасково като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип
ARH CAM S1, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.
Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено
и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
5
С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото
законосъобразно е санкциониран с електронен фиш собственика на МПС, с
което е извършено нарушението.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда
със снимка на разположението на уреда“.
В конкретния случай е представен протокол за използването на АТСС,
както и снимка на разположението на уреда на пътя.
В същото време, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване / в сайта на БИМ/ въпросното средство за измерване тип ARH CAM
S1 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера, като същата измерва скоростта посредством
лазерен скоростомер.
Съгласно чл.416, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол /приета с ПМС № 417 от 29.11.2024 г.,
обн., ДВ, бр. 103 от 6.12.2024 г., в сила от 6.12.2024 г.:Лазерният скоростомер
измерва скоростта чрез излъчване на лазерни импулси към дадено /конкретно/
МПС и приемане на отразените от повърхността му сигнали, като
едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и
обратно.
Съгласно чл.417, ал.1 и ал.2 от същата Наредба, конструкцията на
скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято
скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или
повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на
движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това
изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания,
когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно,
но с различна скорост.
Именно за проверка на това дали конкретното СИ отговаря на
изискванията на посочената наредба, в частност на горепосочените
изисквания, предвидени в нея, се извършва първоначален контрол за
съответствие преди одобряване на типа средство за измерване, а ежегодно се
извършва и периодичен контрол за съответствие с изискванията на
горепосочената наредба.
С оглед на това, съдът приема, че всички технически средства за
измерване на скоростта, които са одобрени от БИМ и преминали съответната
периодична проверка, отговарят на изискванията на чл.417, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
6
контрол , съответно са технически годни да разграничават на кое заснето МПС
е засечена скоростта посредством лазерния скоростомер.
Освен това, видно от представените от АНО доказателства /снимка на
заснетото МПС / въпросното АТСС, което е снабдено с лазерен скоростомер
измерва скоростта на движение на автомобили като възпроизвежда стойност
на базата на излъчен лазерен лъч отразен от преминаващото МПС. В долния
ъгъл на снимката, направена от АТСС, по време на засичане на скоростта е
разположен маркер /обозначен със стрелка/, който указва положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдаваното МПС на камерата.
Съединяващите се линии на маркерите, указват с точност местоположението
на лазерния лъч върху конкретното МПС. Следователно само на снимката,
направена по време на самото измерване на скоростта въз основа на отразения
от повърхността на МПС лазерен лъч, има данни за измерена скорост и
дистанция на измерваното МПС.
От всичко изложено се налага извод за това, че липсват каквито и да е
съмнения, че в конкретния случай, представената по делото снимка може да
бъде използвана за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена
от лазерния скоростомер.
По делото е приложена снимка, съгласно която именно МПС „Мерцедес
Е 200 БЛУЕТЕК“, с peг. № В 2305 ХА, е било разпознато от АТСС, при
извършеното засичане на превишена скорост от лазерния скоростомер на дата
07.06.2025г. в 18,18 часа , като единствено регистрационният номер на
процесния автомобил се намира в обсега на заснемане на средството за
измерване.
Според настоящата инстанция/така и Решение №10/14.01.2021г. по
КАНД №1064/2020г. по описа на АС Хасково и Решение по КАНД
№524/2020г. по описа на АС Хасково/, електронният фиш не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения,
с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин
както всички обективни и субективни признаци на административното
нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на
извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението/на
автомагистрала Марица- А-4 при км.82+400 , отразено е обстоятелството, че в
този участък важи забрана за движение с по-висока от 70 км/ч скорост, както
и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост - 38 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
7
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело
по автомагистрала Марица /разрешена скорост от 140 км/ч съгласно чл.21,ал.1
от ЗДвП/ , като в ЕФ не е посочено,че е имало ограничение в съответния
пътен участък ,въведено с пътен знак / В26 /,но в противоречие с описаните
обстоятелства за твърдяното нарушение, жалбоподателя е санкциониран за
превишаване на разрешена скорост ,предвидено в нормата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП ограничение на скоростта от 70 км/ч,въведено с пътен знак /В26/ с 38
км/ч.
Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено
ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи
общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на
движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е
сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното квалифициране на
административното нарушение което в настоящият случай ,съдът е в
обективна невъзможност да прецени,какво е то,дали такова по чл. 21, ал.
1 или по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съобразно горепосоченото и доколкото има противоречие в описаните
обстоятелства относно извършеното нарушение и наложеното в тази връзка
наказание , съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
8
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адвокат В.,
изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът
извършва на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице, който е бил представляван по делото от
надлежно упълномощения адвокат В., а оспореният от него ЕФ е отменен от
Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от
нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да
се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на АНО да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18,
ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за
въззивната инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №10931754
на ОД на МВР - Хасково, с който на Т. В. Г. с ЕГН ********** с адрес
гр.********* на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с ал.2,т.4 от ЗДвП
9
е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 600 лв., за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП като НЕПРАВИЛЕН
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Г. В. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38,
ал. 1 от ЗА адвокатска защита по АНД №598/2025г. по описа на РС
Свиленград .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10