РЕШЕНИЕ
№ 20269
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110140455 по описа за 2021 година
Ищецът БАНКА ДСК АД твърди, че а 23.11.2018 г. е сключен
договор за кредит за текущо потребление, между Банка ДСК АД като
КРЕДИТОР и K. F., като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който,
„Банка ДСК“ АД е предоставила на кредитополучателя, кредит в
размер на 1000 лева, със срок за издължаване 36 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Кредита бил усвоен на 23.11.2018г. по
разплащателна сметка на кредитополучателя. За предоставянето на
кредита, страните са се договорили, че кредитополучателят заплаща
първоначална възнаградителна лихва, обективирана в т.8 от Договора,
в размер на 9,10 %, формирана от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2
години“ 0,220%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на
8,880 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК „Партньори
Плюс“. Преференциалните условия отпадали и размера на
възнаградителната лихва се повишавал при неизправност на
длъжника. Към датата на предявяване на настоящия иск била
допусната забава в плащанията по главница и/или лихва повече от 90
дни на задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит за
1
текущо потребление от 23.11.2018 г., тъй като кредитът не бил
обслужван от месец май 2019 г. до настоящия момент. Поради
неизпълнение на задължението за плащане на главница и/или на лихва
над 90 дни, на основание т. 18.2 от Общите условия, неразделна част
от договора, с подаване на настоящата искова молба, ищецът заявява
целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по процесния
договор.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди K. F.,
да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: главница: 896,67 лева,
договорна/възнаградителна лихва: 276,10 лева , санкционираща лихва:
72,56 лева, както и законна лихва, считано от 09.07.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.Претендира разноски.
Особеният представител на ответника оспорва иска с редица
възражения: Нарушена била разпоредбата на чл. 5, ал. 1, във връзка с
ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Към исковата молба
не било представено като доказателство Приложение № 2 към чл. 5,
ал. 2 от ЗПК, Нарушена била разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно, че шрифтът на договора е по-малък от 12.Нарушена била
разпоредбата на чл. 11, ал. 2, във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПК като
шрифта на Общите условия представени с исковата молба бил видимо
по-малък от 12 размер. Намира, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен и посочва процесният като
такъв. Възразява, че договорът не съдържа разбираеми правила за
определяне на лихвения процент по различните видове лихви.
Оспорва изцяло валидността на договора и настъпването на
предсрпочната изискуемост.
СЪДЪТ указа на ищеца да представи модела за изчисление на
договорната лихва при различните хипотези на посочения
потребителски пакет, както и модела за изчисление на санкционната
лихва. При това се установи, че кредиторът не разполага с
погасителен план и с нарочна молба поиска назначената по делото
експертиза да изготви такъв. Ищецът не е представил и доказателства,
че при сключване на договора е представил на кредитополучателя
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. На тези основания и
съгласно съгласно чл. 22 от ЗПК процесният договор е
недействителен. Заведеният иск следва по тази причина да бъде
отхвърлен, а на основание чл.23 ЗПК ответникът да бъде осъден да
2
върне само чистата сума по кредита – 896,67лв., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба. Искането да се присъди
каквато и да било лихва за времето преди завеждане на исковата
молба следва да се отхвърли, тъй като противоречи на чл. 23 ЗПК,
предложение второ. Съгласно уважената част от първоначалната
претенция ищецът има право на 828 лева разноски. Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на БАНКА ДСК АД ЕИК ...................... за
осъждане на Катерина Филиповска (K. F.) ЛНЧ ........................, да
заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: главница: 896,67 лева,
договорна/възнаградителна лихва: 276,10 лева , санкционираща лихва
от 72,56 лева. поради недействителност на договор за потребителски
кредит между страните от 23.11.2018г
ОСЪЖДА К. Ф. да заплати на БАНКА ДСК АД сумата 896,67лв.
чиста сума по договора, както и законна лихва, считано от 09.07.2021
г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 828лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3