О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………… 2021година,
гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет
и втори състав в закрито съдебно
заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа
постъпилата по адм дело № 1311/2020
г. по описа на АС Варна молба с.д. №
11035/21.07.2021 г., депозирана от адм. П.В.,
пълномощник на оспорващата, срещу повторно наложената му с протоколно определение от 14.07.2021г. глоба в размер на 100 лв. и прие следното:
С протоколно
определение от 14.07.2021 г. за
нарушение по чл. 89, т.3 от ГПК, на основание чл.143а, т.3 от АПК и чл. 92,
ал.2 от ГПК съдът наложи на адв. П.В. – процесуален представител на оспорващата В.А.Н. глоба в
размер от 100 лв.
С докладваната
молба се иска от съда да отмени или да спре изпълнението на така
наложената втора глоба. Изтъква се , че
тя е наложена „ порочно…., без правно
основание, немотивирано и необосновано с аргументи и факти, неморално,
нелогично, неправилно и незаконосъобразно.“
Молбата се
състои единствено от петитум за отмяна, евентуално
за спиране на изпълнението (на определението за налагане на глоба) и твърдения
за порочност, немотивираност, неаргументираност и незаконосъобразност на
наложената глоба.
Съдът като съобрази
изложените от молителя доводи с данните по делото и с цялостното му
поведение при осъществяване на процесуални действия в открито съдебно заседание
от първото открито съдебно заседание ,
проведено на 10.03.2021 г. , до
последното от 14.07.2021 г., на което
е даден ход на спора по същество намира искането за отмяна на санкцията, наложената на основание чл. 89, т.3 във връзка с чл. 91, ал.1 от ГПК , за депозирано в законоустановения срок, но за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Искането за спиране изпълнението на протоколното определение, постановено по реда
на чл. 143а, т.3 от АПК във връзка с чл. 89, т.3 и чл. 91,ал.2 от ГПК съдът
намира за недопустимо.
Съгласно действащото законодателство на Република
България на изпълнение подлежат само
влезлите в сила съдебни актове. Относими
към конкретното искане са нормите на чл. 267 и чл.268 от АПК, включени в глава ХVІІ-та, раздел І-ви . Съгласно
първата на
изпълнение по реда на този дял подлежат
изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този
кодекс или в друг закон. С втората от цитираните норми изрично са посочени и
изпълнителните основания – предпоставка за предприемане на изпълнение на
изискуемо задължение. Относима за случая е т.2 на чл. 268, която сочи като
изпълнително основание влезлите в сила решения,
определения и разпореждания на административните съдилища.
Процесуалният ред и правилата за започване, спиране,
прекратяване и приключване на изпълнението са ясно регламентирани в раздел ІІ
на същата глава ХVІІ от АПК.
Нормата на чл. 92 от ГПК предоставя
възможност на санкционираното лице да подаде молба до съда наложил глобата с
искане за отмяна или изменение в нейния
размер. С депозиране на докладваната молба санкционираният адв. В. е упражнил
процесуалните си именно по този ред.
Фактите по случая са следните:
В предходни открити съдебни заседания нееднократно санкционираният
адвокат е давал квалификации относно
пристрастност на съдията докладчик– на 10.03.2021 г. (л. 73, абзац
седми;л.74 абзац първи, абзац четвърти -трикратно) на 02.06.2021 г. (л.
156, ред 4 до 6 вкл.; л. 158)
В открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2021 г. и заявил изрично „..
настоящия състав проявява пристрастност към едната страна от процеса..“
Смисълът и цялостното съдържание на направените от
адв. В. изявления, както по отношение на страна-участник в процеса, така и по отношение на съда, обективирани в
множеството искания за отвод на съдията докладчик, по съдържание представлява
оценъчна квалификация - в последния случай за качеството безпристрастност на съдията - с
ясно изразен негативен смисъл. Това несъмнено е обидна квалификация не само за конкретния съдия, но за съда като институция
и за съдебната система въобще.
Цялостното
поведение на процесуалния
представител– вербално и невербално, не само и единствено на последното
открито съдебно заседание, но и на
предходни такива, за които вече е бил санкциониран по реда на чл. 89 от ГПК - последователно, явно и съзнателно демонстрира неуважение към съда,
към страна участник в процеса и към установения в съдебната зала от съдията ред
за провеждане на процесуалните действия, което е видно от пълното съдържание на съдебните
протоколи.
Изводът на съда е за съзнавано поведение на
санкционирания адвокат - обоснован е
като резултат от цялостното му възприемане.
Санкционираният
няма критична самооценка на собствените си прояви – видно е от личната му теза,
изразена в молбата за отмяна на наложената глоба, но
най-вече от продължаваното демонстративно поведение и след налагане на
първата глоба, и след постановяване на определението ,с което молбата за отмяна
е оставена без уважение.
Санкцията на чл. 89, т. 3 от ГПК е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита
авторитета на съда и на правосъдието, на достойнството на страните, както и с оглед дисциплиниране на участниците
в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в
езикова форма, изключващи каквито и да било прояви на неуважително и обидно
отношение както към съда като правораздавателен орган, така и към всеки един от
участниците в процеса - включително чрез употреба на обидни изрази, устно или
писмено.
Понятието за "обида " по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е по-широко от това за престъпленията
"обида" и "обида на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1
и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Тя е едно от множеството основания за налагане на
глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското
съдопроизводство.
Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се
проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към
определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция, но и към страна или нейният представител,
свидетел или вещо лице.
Когато това поведение се осъществява чрез писмени или
устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е
вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на
това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и
престижа на съдебната институция, или да засяга авторитета и достойнството
на страна, неин представител, свидетел
или вещо лице.
Несъмнено от такова естество е употребеният в случая
от адв.П.В. израз „В случая са нарушени принципите на законност, съразмерност,
истинност, равенство, служебно начало, бързина на процеса, достъпност и
публичност и прозрачност, т.е. почти 80% от принципите заложени в АПК, с който
стана ясно, че настоящия състав проявява пристрастност към едната страна от
процеса..“
Съгласно Конституцията на РБ, всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но от друга
страна чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС изрично постановява, че ползването на тези свободи,
доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено
от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и
са необходими в едно демократично общество за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието".
Законът изисква процесуалните права на страните да се
реализират по начин и в езикова форма, които да изключват всяка проява чрез
действия или изрази на обидно и неуважително отношение към съда, страна,
представител, свидетел или вещо лице, т.е. към всички участници в съдебния
процес. Под съд не се разбира само конкретно съдията по делото, представляващ
съдебната институция, а съдът като правораздавателен орган. В случая молителят
не е изпълнил тези си задължения – не само в последното проведено открито съдебно
заседание. Не коригира поведението и
употребяваните изразни средства след първата наложена санкция, което според
съда сочи на незачитане и игнориране на точно тези задължения.
С нормата на чл. 143а от АПК законодателят ясно и изчерпателно е
посочил задълженията и правомощията на
председателя на състава за прилагане на мярката по чл. 91 от ГПК, при наличие
на някоя от хипотезите на чл. 89 от същия кодекс. Преценката е на съда!
В молбата по
чл. 92 от ГПК молителят не сочи никакви причини (обстоятелства), които да са
уважителни по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК и да представляват основание за отмяна на наложената глоба.
Позоваването на функционален имунитет на адвоката в
случая е неоснователно.
Съобразно изложеното съдът намира
молбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
92, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№ 11035/21.07.2021
г., депозирано от адм. П.В., пълномощник
на оспорващата В.Н. за отмяна на наложената с протоколно определение от
14.07.2021 г. глоба от 100 лв. на основание чл. 143а,т.3 от АПК, чл. 89, т.3
и чл. 91, ал.2 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адв. Пл.В. за спиране
изпълнението на протоколно определение от 14.07.2021 г., с което му е наложена глоба от 100
лв. на основание чл. 143а,т.3 от АПК,
чл. 89, т.3 и чл. 91, ал.2 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в СЕДЕМ дневен срок от датата на
съобщаването му пред ВАС.
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА