РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300501869 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „АНИДИ“ ЕООД против Решение №
261317/26.04.2021 г. по гр.д. № 12317/2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което са
отхвърлени предявените от „АНИДИ“ ЕООД против Н. И. Г. обективно съединени искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на Н.Г. да заплати на
„АНИДИ“ ЕООД следните суми: сумата от 3 850 лв. – главница, представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца – собственик от ползване на недвижим имот, находящ се
в ***, за периода от 01.11.2018 г. до 18.09.2019 г. , сумата от 421,36 лв. – обезщетение за
забава за периода от 01.09.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Твърди
се, че фактическите изводи на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства.
Оспорва правните и фактически изводи на съда. Жалбоподателят счита за неправилна,
неотговаряща на фактите, констатацията на съда, че ищецът в качеството на заемодател би
могъл, но не е поискал връщането на вещта. Твърди, че този извод противоречи на
собствената констатация на съда относно делото за домашно насилие. Оспорва като
1
неправилен извода на първостепенния съд, че дружеството ищец се е обеднило през
процесния период. Оспорва и правния извод, че между страните са възникнали отношения
на заем за послужване, като твърди, че в случая се касае за правоотношение по договор за
наем.
С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Н. И. Г. е депозирала отговор на въззивната жалба в срок. Оспорва
депозираната въззивна жалба. Твърди, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
законосъобразен. Счита, че първоинстанционниятт съд правилно е съобразил фактите по
делото и е формирал правни изводи. Излага подробни съображения. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата e неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Аниди“ ЕООД против
Н. И. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3850 лв.- главница, представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца – собственик от ползване на недвижим имот, находящ се
в *** за периода от 01.11.2018 г. до 18.09.2019 г. (в първото съдебно заседание е уточнен
периода на претенцията), сумата от 421,36 лв.- обезщетение за забава за периода от
01.09.2019 г. до 28.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че дружеството – ищец е собственик на горепосочения
апартамент, като за периода от м. октомври до м. август 2019 г. ответницата Н.Г. е ползвала
имота, без да заплаща наем на собственика. Твърди се, че по този начин тя се е обогатила
неоснователно за сметка на собственика – ищцовото дружество, а последният се е обеднил,
като не е могъл да ползва същия за търговска дейност. Сочи се, че трайно приетият размер
на обезщетението за собственика от лишаване на ползването на собствеността му е средния
пазарен наем за същия. В тази връзка се моли предявените искове да се уважат.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като недопустими,
като се твърди, че имотът се е ползвал за семейно жилище, като исковата молба е следвало
да бъде насочена не само срещу ответницата, а и срещу всички лица, които са ползвали
имота – бившия съпруг и двете деца. Оспорва се да са налице всички елементи от
2
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като през
процесния период имотът се е ползвал за семейно жилище, като след извършен опис на
жилището на 19.08.2019 г. и назначаването на пазач на същото на майката на собственика
на ищцовото дружество, тя не е предприела действия по опазване на повереното имущество.
Освен това се сочи, че обектът не е със статут на търговски обект или такъв за
осъществяване на търговска дейност, поради което не би могъл да се ползва от ищцовото
дружество за търговската му дейност. Оспорва ищецът да е имал намерения да ползва
процесния имот. Твърди се, че липсват доказателства за реална и сигурна печалба при
използване на недвижимия имот, който към момента е собственост на друго лице, тъй като е
изнесен на публична продан за удовлетворяване на кредитори на ищцовото дружество.
Посочва се, че от образуваното дело по ЗЗДН срещу Й.Б. и постановената на 01.11.2018 г.
незабавна защита с постановена мярка отстраняването му от процесното жилище е видно, че
същият е обитавал със семейството му процесното жилище към началото на исковия период.
Оспорва се да е налице забава и съответно претенцията за обезщетение за забава. Моли се
исковете да се отхвърлят.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Не се оспорва и от приетата по делото справка за актуално състояние на ищцовото
дружество се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото
дружество е Й. Т. Б..
С решение от 21.06.2020 г. по гр.д. № 6679 по описа за 2019 г. на ПРС, което не подлежи на
обжалване е прекратен гражданския брак между Н.И. Б. - ответник и Й. Т. Б., сключен на
11.01.2015 г. по взаимно съгласие на страните. Утвърдено е постигнатото между страните
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, съгласно което страните са се съгласили семейното
жилище, находящо се в *** след прекратяване на брака да не се ползва от никой от
съпрузите.
С договор за покупко – продажба, сключен в нотариална форма и обективиран в Нотариален
акт от 22.12.2018 г. ищцовото дружество е придобило собствеността върху процесния
апартамент.
Със Заповед за незабавна защита от 01.11.2018 г. по гр.д. № 17154 по описа на ПРС за 2018
г. Й. Т. Б. е отстранен от съвместно обитаваното с пострадалите Н.И.Б. и децата им – Т.Й.Б.
и И.Й.Б. жилище, находящо се в ***.
Установява се и не се оспорва, че ответницата е предоставила ключа от апартамента на
18.09.2019 г.
Прието е заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза за установяване
размера на месечния наем и размера на обезщетението за забава.
С оглед на така събраните по делото доказателства и установените факти
3
първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е ползван от ответницата и от
цялото семейство, като семейно жилище на основание заем за послужване. Счел е, че
доколкото липсва покана за освобождаване на имота, то не се установя през процесния
период така възникналото правоотношение да е прекратено, поради и което ответницата е
ползвала жилището на основание заем за послужване, като на 18.09.2019 г. – края на
исковия период е освободила имота, като е върнала ключа за същия. На основание така
изложеното предявените главен и акцесорен иск са отхвърлени като неоснователни.
Съдът счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са
неоснователни и е отхвърлил същите.
От приетото по делото утвърдено от съда споразумение между ответника и Й. Т. Б.,
заповедта за незабавна защита и становището на ищеца, изразено в заявление от
процесуалния представител от 10.03.2021 т.- „с оглед …заявеното от ответницата в т. 3 от
отговора на исковата молба признание, че имотът действително е ползван като семейно
жилище“ се установява, че през процесния период апартаментът е ползван, като семейно
жилище, като фактът, че управителят и едноличен собственик на капитала е бил отстранен
от него въз основа на заповед за незабавна защита не променя този извод. Именно в тази
връзка и с оглед липсата на оспорване от страна на ищеца, че процесното жилище е
ползвано, като „семейно жилище“ е отделено, като безспорно обстоятелство, че същото е
било обзаведено. Не се установяват твърденията на ищеца в исковата молба, че през
процесния период е бил лишен от правото си да използва апартамента за търговска дейност.
Този извод не се променя и от възраженията на жалбоподателя, че към датата на одобряване
на споразумението за прекратяване на брака по взаимно съгласие процесният апартамент
вече не е бил използван като семейно жилище повече от 9 месеца. Напротив така
изложеното потвърждава извода, че до 18.09.2019 г., когато е върнат ключа апартаментът е
ползван като семейно жилище, като в него са живели ответницата и родените от брака й с
Й.Б. две деца, тъй като Й.Б. е бил отстранен от жилището по силата на заповед за незабавна
защита.
В Решение № 334 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 573/2008 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че когато семейното жилище е собственост на
близки на единия съпруг, това значи, че собственикът е допуснал семейството и то не се
ползва без основание, каквото е условието за уважаване на иск по чл. 59 ЗЗД. По характера
си отношенията между собственика и ползувателите могат да са на базата на заем за
послужване, наем или др. и само, ако е уговорено заплащане на парична сума от
ползувателите, тогава и то на това договорно основание, собственикът може да търси пари.
Така цитираното решение настоящият съдебен състав счита, че намира приложение и
по отношение на претенцията на ищцовото дружество, доколкото същото се явява трето
лице, различно от съпрузите, независимо че управител и едноличен собственик на капитала
е единия от тях. От събраните по делото писмени доказателства не се установява да е налице
4
противопоставяне от страна на ищцовото дружество за ползването на апартамента, като
семейно жилище и доколкото не е уговорена цена за това ползване, то правилно
първоинстанционния съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по
сключен договор за заем за послужване. Доколкото не се установява по делото ищцовото
дружество и ответника да са уговаряли цена на ползване на процесното жилище, то
правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице правоотношение по заем за
послужване, а не наем, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя във въззивната
жалба .
Поради липса на доказателства за уговорен срок, то на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД
ищцовото дружество е могло да прекрати така сключения договор за заем за послужване,
като покани ответницата, като правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на
делото не се установява през периода от 01.11.2018 г. до 18.09.2019 г. това да е сторено.
Предвид наличието на правоотношение по силата на което ответницата е ползвала
апартамента, представляващ семейно жилище от 01.11.2018 г. до датата на предаване на
ключа на 18.09.2019 г., то искът по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен поради липсата на
първата предпоставка за уважаването му, а именно липса на основание за имуществено
разместване. В случая с оглед липсата на първата предпоставка за уважаване на
претенцията, е ирелевантно наличието на останалите предпоставки – наличието на
обедняване и обогатяване и връзката между тях, поради и което не следва да се обсъждат
изложените от жалбоподателя възражения в тази връзка.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че през процесния период ищцовото дружество не се е противопоставило на ползването, тъй
като неговият управител и едноличен собственик на капитала е бил отстранен по силата на
заповед за незабавна защита, тъй като от имота е бил отстранен живеещия в него Й.Б.,
който има качеството на заемополучател по така възникналото правоотношение с ищцовото
дружество, а не самото дружество.
С оглед неоснователността на претенцията за главница, то неоснователна се явява и
акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение, с което
предявените искове са отхвърлени следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид изложените съображения, ПОС, VІ-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261317/26.04.2021 г. по гр.д. № 12317/2020 г. на Районен съд
5
– Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „АНИДИ“ ЕООД против Н. И. Г.
обективно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждането на Н.Г. да заплати на „АНИДИ“ ЕООД следните суми: сумата от 3 850 лв. –
главница, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца – собственик от ползване на
недвижим имот, находящ се в ***, за периода от 01.11.2018 г. до 18.09.2019 г. , сумата от
421,36 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.09.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „АНИДИ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. И. Г., ЕГН **********
сумата от 600 лв.- разноски по в.гр.д. № 1869/2021 г. по описа на ПОС за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6