Решение по дело №1866/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  1017

 

гр. Пловдив, 16.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  16.08.2019г., в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА  ИЗЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                    ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

разгледа докладваното от съдията  Илиев в. гр. д. №1866 по описа на съда за 2019г. и взе предвид следното:

Производството  е по реда на чл. 435 и сл. от  ГПК.

Постъпила е жалба от  Й.  Д.  Г.,  ЕГН  **********-  взискател по изп. д. №42/2015г по описа на СИС при РС- Асеновград, чрез  пълномощника  й  адв. В.  Д.,  против постановление  на съдебния  изпълнител от 02.07.2019г, с което се прекратява изпълнителното производство. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановлението. Иска се отмяната му и продължаване на изпълнителните действия.

Ответната страна по жалбата – Б.  Ж.  Г. /длъжник в изпълнителното производство/, не изразява становище  по нея.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  изразява  становище, че жалбата е процесуално допустима,  но  по същество -  неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /взискател в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 от  ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ,  ал.1  от   ГПК /прекратяване на принудителното изпълнение/ и е процесуално допустима.  Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалвания акт на съдебния  изпълнител изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК– поради това,  че  взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече  от  две години.

Видно  от  материалите  по  изпълнителното  дело,  по  същото  по искане  на взискателя Й.  Д.  Г. принудителното  изпълнение  е  било насочено  върху  недвижим имот  на длъжника  Б.  Ж.  Г.,  който  е  продаден  на публична продан,  наддавателните предложения  по  която  са  обявени  на 11.05.2017г.  Припадащата  се  на  взискателката  част  от  получената  от  публичната продан на имота сума  й  е  била заплатена  на 09.01.2018г.  С писмена молба от  10.09.2018г. същата,  чрез пълномощника  си  адв. Д.,  е  уведомила съдебния  изпълнител,  че вземането  й  не  е  изцяло удовлетворено  и  е  поискала  насочване  на  принудителното  изпълнение  върху друг  имот  на длъжника. По  повод на  постъпилата  молба съдебният  изпълнител  е  указал  на  взискателя,  че следва  да  внесе  сумата  от  80  лв.  за  назначаване  на вещо лице,  което  да изготви  актуална  оценка  на  имота,  както  и да  представи  по делото  актуално удостоверение  за наследници  на  наследодателите  на  длъжника,  скица  на поземления  имот и схема на самостоятелния  обект,  върху който се  иска  насочване  на изпълнението.  Съобщенията  са били връчени  на взискателката,  чрез  пълномощника  й  адв. Д.,  на  26.09.2018г.  и  01.10.2018г., като  до  издаване  на обжалваното  постановление за  възлагане  същата  не е  изпълнила дадените  й  указания.  С  обжалваното  в настоящото  производство  постановление  от  02.07.2019г.  съдебният  изпълнител  е  приел,  че  тъй като  взискателят  не  е  искал  извършване  на изпълнителни действия  в продължение  на  повече от две години,  считано  от  11.05.2017г.,  то  е настъпило  прекратяване  по  право  на  основание  чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК  на  изпълнителното  производство, поради  което  е констатирал същото и  е  обявил прекратяване  на  изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата  на  чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната  съдебна практика  и  задължителните  указания,  дадени  в  т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право,  а  постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване  има  само констативно действие.

В настоящия случай  по процесното  изпълнително  дело  липсва период на  бездействие  на взискателя  за повече от две години,  който  да  обуслови  настъпването  на последиците  по чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК.  Прилагането  на  предходния  поискан  от  взискателя изпълнителен  способ  е  приключило  с  изплащането  на  взискателя  на  09.01.2018г.  на  припадащата   му се част  от  получената  от публичната продан  сума,  като  с писмена  молба  от  10.09.2018г.  същата  е  поискала  извършване  на изпълнителни  действия спрямо  друг  имот на длъжника.   От  датата  на  подаване  на  посочената  молба  до  издаване  на обжалваното  постановление  не  е  изминал  период  от  повече от две години,  поради което  не  може  да се приеме,  че  е  настъпило  прекратяване  по  право  на  изпълнителното дело.   Действително  от страна   на взискателката  не са били предприети  действия  по  изпълнение  на  дадените й  от съдебния  изпълнител  указания  за  внасяне  на  разноски  за  хонорар  на  вещо  лице,  както  и  за  представяне  на  определени  документи,  но  това  нейно  бездействие  не е  основание  молбата  й  от  10.09.2018г.,  с  която  е  поискала  извършване на  изпълнителни  действия, да се  счита  за нередовна.   Същата  съставлява  искане  за  извършване  на изпълнителни  действия,  което  препятства  прекратяването  по право  на  изпълнителното  производство  на основание  чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК.  Действително  при  невнасяне  на  дължимите разноски  и  непредставяне  на  необходимите   документи  за  статута  на имота  същият  не  би могъл  да  бъде  изнесен  на  публична продан, но това  обстоятелство  ще съставлява  основание  за  прекратяване  на  изпълнителното  производство  след изтичане  на  период  от  две  години,  считано  от  датата  на подаване  на молбата.   

Ето защо жалбата е основателна и следва да се  уважи,  като се  отмени  обжалваното  постановление  за прекратяване  на  изпълнителното производство.

С оглед изхода  на  делото  и направеното в жалбата  искане  ответникът  по жалбата следва  да  бъде осъден  да  заплати  на  жалбоподателката  направените  по делото  разноски  в размер  на 37  лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  постановление  от 02.07.2019г  на държавен съдебен  изпълнител по изп. д. №42/2015г. по описа на СИС при РС- Асеновград, с което се прекратява изпълнителното производство.

ОСЪЖДА    Б.  Ж.  Г. ***,  ЕГН  **********,  да заплати  на  Й.  Д.  Г. ***,  ЕГН  **********, сумата  от  37  лв.-  разноски  по  делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                        

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: