Решение по адм. дело №353/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на К. Д. К. от [населено място] против Решение № 2153-28-41 от 30.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.

Делото е образувано след отмяна на Решение № 184 от 02.02.2024 г. по адм. д. № 334/2023г. на Административен съд Ямбол с Решение № 11304 от 22.10.2024 г. по адм. д. № 2490/2024 г. на ВАС, с което са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Иска се отмяна на оспореното решение, ведно с потвърденото с него разпореждане. Оспорва се извода на решаващия орган, че за периода 17.03.1999 г. - 31.12.2000 г. жалбоподателят е самоосигуряващо се лице, а за периода 01.02.2001 - 31.12.2007 г. няма данни за осигуряване по договор за управление и контрол и подаване на Декларация обр. № 1 с код „10“. В тази връзка се твърди, че в периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2000 г. от осигурителя „Кимко“ АД погрешно са подавани за К. К., (избран на 17.03.1999 г. за Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на „Кимко“ АД, със сключен договор за възлагане на управлението), декларации обр. № 1 с посочен в тях код „12 - самоосигуряващи се лица“, като се прави позоваване на Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. в относимите редакции. Сочи се, че до 31.12.2003 г. осигуряването на работещите лица, ИД и членове на СД по чл. 244 от ТЗ е следвало да става по трудов договор, като се подава Декларация обр. № 1 с код „01“, като едва след този момент в декларацията се посочва код „12“ по аргумент на противното. Оспорва се и изводът, че осигуряването на лицето по договора за възлагане на управление(ДВУ) е прекратено на 14.08.2003 г., като се сочи, че това обстоятелство се осъществява след подаване на изрична декларация, че лицето няма да упражнява труд в полза на дружеството, каквато не е подавана, и се прави позоваване на Писмо изх. № 91-01-163 от 24.06.2005 г. и на Писмо изх. № 96-00-300 от 07.09.2009 г. – и двете на НОИ; въз основа на това се твърди, че осигуровките за периода месец януари 2001 г. – месец декември 2007 г. са дължими, но не са внесени от осигурителя „Кимко“ АД, като задълженията са погасени по давност, а дружеството е заличено през 2019 г. Като необоснован се оспорва и изводът на административния орган за липса на доказателства досежно извършвана от лицето трудова дейност в периода м. февруари 2001 г. – 31.12.2007 г., като се сочи, че такива доказателства се съдържат в приложенията към Заявление вх. № 1019-28-65 от 04.05.2023 г. Възразява се и срещу извода на решаващия орган, че представените ведомости за заплати нямат доказателствена стойност поради наличните върху тях корекции с химикал и коректор, вписвания с молив и дописвания с един и същ химикал за различни години. Посочва се в тази връзка, че извършените корекции са направени в размките на допустимото по закон при предаването на архивите на „Кимко“ АД в архива на НОИ, а от друга страна се твърди, че след като не се признават ведомостите, следва да се приложи категорията „неначислени възнаграждения“, когато са определени с договор. Възразява се и срещу отхвърлянето на валидно сключения според твърденията в жалбата Трудов договор от 01.01.2001 г., непрекратяван до 2019 г., по който е подавана Декларация обр. № 1 с код „01“, издадена и попълвана е трудова книжка, както и ведомости за заплати до 31.12.2007 г. и за периода са дължими съответни осигуровки от осигурителя „Кимко“ АД, които са внесени; счита се, че наличието на трудовия договор заедно с представеното към него безсрочно пълномощно от 06.04.2004 г. (след освобождаването на К. като ИД на 14.08.2003 г.) за представителство на „Кимко“ АД обосновават доказаността на представителната власт и трудовата ангажираност на лицето в дружеството. Като ирелевантен към спора се счита отказът за заверка на осигурителната книжка, като се сочи в тази връзка, че до промените в чл. 244 от ТЗ, обн. в ДВ бр. 58 от 27.06.2003 г., лицата по ДВУ се осигуряват по трудов договор по КТ, защото няма регламентиран договор по ТЗ в писмена форма; издаването и заверяването на осигурителни книжки на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 6 (7) възниква с промени в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 (ДВ бр. 91 от 06.10.2003 г.) от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица (НООСЛБГРЧМЛ). В този смисъл се твърди, че осигурителна книжка не следва да се издава и заверява. В заключение се твърди, че в отказа не е анализирана правната рамка, а именно - разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 6 (7) за управители и прокуристи; ал. 2, т. 3 - за самоосигуряващите се; чл. 6, ал. 3 от КСО - за дължимите осигурителни вноски; чл. 9, ал. 1, т. 3 - за осигурителния стаж и доход; чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО, НООСЛБГРЧМЛ, чл. 244 от ТЗ, нормите от КТ за трудовите договори, инструкциите на НОИ и НАП, Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. и други. Въз основа на горните съображения се претендира отмяната на оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу отказа за отпускане на ЛПОСВ по реда на КСО, като се отправя искане преписката да се върне на пенсионния орган за ново разглеждане с даване на задължителни указания по приложението на закона. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата на посочените в нея основания. Счита, че неправилно е преценено правото му да получи пенсия, особено и във връзка с направените инструкции от Централата на НОИ, с които е тълкуван законът; съгласно Писмо № 91-01-163 от 24.06.2005 г., приложено по делото, прекратяването на осигуряването на управителя завършва чак след като той бъде освободен от длъжността с вписано в Търговския регистър решение на управителния орган на дружеството. В представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения посъществото на спора. Претендира се присъждане на разноски за платените държавни такси и тези по възлагане на заключението по СИЕ.

За ответната страна – Директорът на ТП на НОИ, гр. Ямбол, редовно призована, се представлява от Главен юрисконсулт С. Г. М., която оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да я отхвърли. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения по съществото на спора. Заявява претенция за разноски.

По делото са събрани писмени доказателства; приобщено е адм. д. № 334/2023 г. на Административен съд–Ямбол, ведно с всички писмени доказателства заедно с адм. д. № 2490/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Във връзка с дадените от касационната инстанция указания е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която дава отговор на поставени в нарочна молба от оспорващия въпроси по предмета на спора. Експертното заключение е изслушано в проведеното на 15.04.2025 г. о.с.з. и същото, ведно с направените уточнения и допълнения, е приобщено към доказателствения материал по делото.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със Заявление вх. № 2113-28-355 от 10.05.2023 г. на оспорващия К. Д. К. до Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО. Заявлението е придружено със съответни доказателства за установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, а именно: Трудова книжка № 271, издадена от ОК на ДКМС, гр. Ямбол; Удостоверение 76, издадено от община Ямбол; Удостоверение № 609 от 25.10.2001 г., издадено от Регионална ветеринаромедицинска служба–Ямбол; Военна книжка Серия Л № 008139 от 06.11.1978 г., издадена от Военно окръжие-Ямбол; Осигурителна книжка № 132, издадена на 23.04.1993 г. от РУСО-Ямбол.

С Писмо изх. № 1056-28-208 от 25.05.2023 г. Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отправил искане до Сектор КР на ДОО, Отдел КПК, за извършване на проверка с цел да се установи какъв осигурителен стаж и доход следва да се зачете на заявителя за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. към „Кимко“ АД, ЕИК *********. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г., представен пред пенсионния орган с Писмо изх. № 1056-28-208#1 от 28.09.2023 г.; приложен е и отказ за заверка на осигурителна книжка с изх. № 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г. за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. От съдържанието на КП се установява че при проверката е констатирано следното: съобразно съхраняваното в ТП на НОИ - Ямбол фирмено досие № 3283 на „Кимко“ АД има извършена финансова ревизия по приходите и разходите на ДОО от контролен орган на РУСО–Ямбол, обхванала периода от 01.07.1998 г. до 31.01.2001 г., приключила с Ревизионна записка № 829/2001 г. Заверен е осигурителен стаж/осигурителен доход от контролен орган на РУСО-Ямбол за периодите от 01.07.1993 г. до 30.04.1994 г. и от 01.06.1994 г. до 31.12.2000 г. включително. Установено е при проверката, че за К. Д. К. са подавани данни с Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ в РУСО-Ямбол с вид осигурен „01“ (за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател) за месец януари 2001 г. Липсват подадени данни с Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ в РУСО-Ямбол и в ТД на НАП-Ямбол за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. с вид осигурен „10“ (за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества). От извършената проверка за внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО е видно, че няма внесени осигурителни вноски за работници и служители за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г.; за този период няма и внесени лични осигурителни вноски за работници и служители върху изплатен ФРЗ. След проверка на представените от осигурителя ведомости за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения е констатирано, че К. Д. К. фигурира в тях за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. с вписани длъжности „Изпълнителен директор“ и „ПСД и ИД“, като са начислени и изплатени възнаграждения. С декларация съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО К. К. е декларирал, че е задължително осигурен по ДУК в „Кимко“ АД до прекратяване на пълномощията му през 2014 г. и че е изпълнявал непрекъснато трудова дейност (не личен труд) като представителство пред всички държавни и общински органи, съдилища, НАП и НОИ и други физически и юридически лица, включително е съхранявал осигурителния архив, както и че е приложил заверени копия на ДУК, Устав на „Кимко“ АД и ведомости за заплати; декларирано е също, че липсват други счетоводни документи, доказващи осигурителен стаж и доход за периода от 01.02.2001 г до 31.12.2007 г., които да бъдат представени от лицето. Според отразеното в протокола в предадените за проверка ведомости за заплати има извършвани корекции с химикал и коректор, вписвания с молив, дописвания с един и същ химикал за различни години; няма вписано име, фамилия на длъжностните лица, съставили, проверили и разрешили изплащането на трудовите възнаграждения и съответно удостоверяване на тези действия с подписите им; липсват вписани рекапитулации, осигуряващи документална обоснованост на начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Въз основа на това в КП е прието, че представените ведомости за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения нямат доказателствена сила за потвърждаване на осигурителен стаж и доход на К. Д. К. за периода от 01.02.2001 г до 31.12.2007 г. Посочено е също, че съгласно Решение № 1328 от 14.08.2003 г. по ф.д. 158/1999 г. на Ямболски окръжен съд е налице вписване в Търговски регистър на освобождаването и заличаването като Изпълнителен директор на дружеството на К. Д. К.. В заключение се сочи, че по време на проверката не са представени достатъчно доказателства за упражняване на трудова дейност от К. Д. К. в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол в „Кимко“ АД, в следствие на което е направен извод, че на К. Д. К. не следва да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. включително в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол в „Кимко“ АД с ЕИК *********.

От оспорващия К. Д. К. е подадено Заявление вх. № 4004-28-28 от 15.03.2023 г. за заверка на осигурителната му книжка за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. По заявлението е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка с изх. № 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г., основан на отразените в Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. констатации и на резултатите от извършени в информационните масиви на НОИ проверки. Отказът е произнесен при следните мотиви: при заверяване на осигурителните книжки за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. лицата трябва да представят сметка за изплатени суми и служебна бележка към сметката за изплатени суми по чл. 45 от ЗДДФЛ (за периода до 31 декември 2005 г. - по чл. 39, ал. 1 от ЗОДФЛ), издадена от осигурителя; от 1 януари 2008 г. тези лица трябва да представят служебна бележка от осигурителя, в която се съдържат данни за осигурителния доход за всеки месец от периода на дейността на лицата; получените суми от средствата за социални разходи на осигурителя също се декларират със служебна бележка. В случая тези изисквания не са изпълнени от лицето – налице е единствено деклариране от негова страна, че освен ведомости, договор и устав не разполага с други счетоводни документи, доказващи осигурителен стаж и доход за спорния период. В. К. К. подал Заявление вх. № 1019-28-65 от 04.05.2023 г. с приложено към него заверено копие на Трудов договор № 1 от 01.01.2001 г., за който в заявлението посочил, че е регистриран в НАП и следва да се приеме за прекратен на 22.03.2010 г. Извършена е проверка в информационната система на НОИ за наличието на регистриран трудов договор с посочените данни, при която е установено, че липсва регистриран трудов договор с лицето К. Д. К. като Изпълнителен директор на „Кимко“ АД. В мотивите на произнесения отказ за зарека на осигурителната книжка е посочено още, че към искане за проверка от Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-Ямбол с вх. № 1056-28- 83 от 27.02.2023 г. е приложено Уведомление вх. № 2113-28-903#6 от 11.09.2018 г. от синдика на „Кимко“ АД М. Н. и молба от К. К. вх. № 100227 от 25.06.2014 г. на Софийски градски съд, в която изрично е вписано, че сметките на „Кимко“ АД са запорирани от месец август 2002 г. от НАП и от месец февруари 2001 г. не са внасяни осигуровки, нито са получавани възнаграждения; търговските книги на дружеството са унищожени от новия собственик Г. Т.; няма наличен хартиен и електронен архив след смъртта на бившата главна счетоводителка и други обстоятелства. Въз основа на горното поради невъзможност да се установи размерът на изплатените възнаграждения е прието, че не може да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г., съответно е отказано заверяването на осигурителната книжка на К. К.. Отказът за заверка на осигурителна книжка с изх. № 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г. за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. е обжалван от К. по административен ред пред горестоящия орган, като по жалбата е налице произнасяне с Решение № 2153-28-29/05.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което същата е оставена без уважение. Решението е връчено лично на К. К. на 07.07.2023 г., но не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.

Въз основа на приобщените по преписката писмени доказателства Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол издал Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г., с което отказал на К. К. отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 чл. 68а от КСО. Възприети са изцяло фактическите констатации, обективирани в Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. и в Отказ с изх. № 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г., като е направено и позоваване на приетото в произнесения отказ за заверка на осигурителната книжка на лицето, че поради невъзможност да се установи размерът на изплатените възнаграждения не може да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. В заключение и на база приложените към заявлението за отпускане на пенсия и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е изведен извод, че към датата на подаване на заявлението К. Д. К. има навършена възраст 63 г., 08 м. и 09 дни и зачетен осигурителен стаж от III категория труд в размер на 33 г., 04 м. и 12 дни, което обосновава извод, че лицето не отговаря на разписаните в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68а, ал. 1 от КСО правила за отпускане на ЛПОСВ, тъй като няма изискуемия осигурителен стаж от 39 години и 06 месеца. При тези мотиви и на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 68а от КСО е направен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Д. К..

Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. е оспорено пред горестоящия орган Директора на ТП на НОИ - Ямбол, който се произнесъл по жалбата с Решение № 2153-28-41 от 30.10.2023 г., оставяйки я без уважение. Решаващият орган изцяло възприел отразените в разпореждането фактически констатации и правни изводи, въз основа на което е прието, че същото е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на разписаните в закона процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е надлежно връчено на К. К. на 01.11.2023 г., а жалба против него е депозирана до съда чрез административния орган на 08.11.2023 г., въз основа на което е образувано адм. д. № 334/2023г. по описа на ЯАС с постановено по него Решение № 184 от 02.02.2024 г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт е отменен с Решение № 11304 от 22.10.2024 г. по адм. д. № 2490/2024 г. на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, като са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

При горната фактическа установеност съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна – адресат на акта, засягащ пряко неговите права и интереси като осигурено лице.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-28-41 от 30.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на К. Д. К. против Разпореждане № 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО.

Оспореният акт е постановен от административен орган със степенна, материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Спор по тези въпроси между страните няма. Не се канстатираха и отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и с неговата цел. Съображенията за това са следните:

Основният спорен въпрос между страните е относно това правомерно ли е отказано зачитането на осигурителен стаж на оспорващия за времето от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., за който се твърди, че е положен в „Кимко“ АД с ЕИК ********* като „Изпълнителен директор“ по силата на сключени Договор за възлагане управлението на „Кимко“ АД от 17.03.1999 г. и Трудов договор № 1 от 01.01.2001 г. Незачитането на осигурителен стаж за процесния период, както се посочи по-горе, е обосновано от административния орган с позоваване на констатациите, отразени в Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. и на отказа за заверка на осигурителната книжка на оспорващия за за времето от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г.

Съобразно относимата за спорния период нормативна уредба, считано от 01.01.2000 г. осигуряването на лицата, работещи като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, независимо дали собствеността на търговското дружество е държавна, общинска или частна, се провежда до 31.12.2002 г. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО, а от 01.01.2003 г. - по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват управителите, прокуристите, изпълнителните директори, членовете на съвета на директорите, на управителните и на надзорните съвети и контрольорите, включително като членове на контролни съвети. Считано от 01.01.2007 г. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осигуряват и изпълнителите по договори за управление и контрол на ЕТ и управителите на неперсонифицираните дружества, а от 01.01.2014 г. – и управителите на клоновете на търговските дружества и на ЕТ. До 31.12.2006 г. включително изпълнителите по договори за управление и контрол на ЕТ и управителите на неперсонифицираните дружества, съответно до 31.12.2013 г. управителите на клоновете на търговски дружества и на ЕТ, подлежат на задължително осигуряване при условията за лицата, работещи без трудово правоотношение (по чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО), съответно - като работници или служители, при условие, че с тях са сключени трудови договори или по реда на чл. 405а от КТ е обявено съществуването на трудови правоотношения. От 01.01.2014 г. от текста на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са заличени думите „членове на контролни съвети“, тъй като Търговския закон не предвижда наличието на такива съвети. През всички посочени по-горе периоди на осигуряване, за да бъде признато съответното качество на лицето като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество или на ЕТ, е необходимо да е налице съответното вписване в търговския регистър (на вписване в търговския регистър не подлежат само контрольорите, включително като членове на контролни съвети). За изпълнителите на договори за управление и контрол на търговски дружества се внасят осигурителни вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, а за лицата, родени след 31.12.1959 г., се внасят вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се внасят в размерите и по реда, определен за работниците и служителите. За осъществената трудова дейност в периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2008 г. осигурителният стаж и доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се заверяват в осигурителни книжки, издавани от териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес срещу документ за самоличност и попълнено Искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение (обр. ОК-2) с приложени към него сключеният договор, ако е в писмен вид, или документ за вписване в Търговския регистър. При заверяване на осигурителните книжки за периода до 31.12.2007 г. лицата представят Сметка за изплатени суми и служебна бележка към Сметката за изплатени суми по чл. 45 от ЗДДФЛ (за периода до 31.12.2005 г. - по чл. 39, ал. 1 от ЗОДФЛ), издадена от осигурителя. От 01.01.2000 г. данните за осигуряването на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се подават с попълнен код „10“ в т. 12 „Вид осигурен“ на Декларация обр. № 1, като се спазват указанията за попълване на декларацията за тези лица.

Съгласно отразеното във влязлото в сила Решение от 17.03.1999 г. по ф.д. № 158/1999 г. на ЯОС, в Търговския регистър са вписани обстоятелствата по преобразуването на ООД „К. и компания“ в „Кимко“ АД при запазване на седалището и адреса на управление в гр. Ямбол, приемането на Устав на акционерното дружество от 09.02.1999 г., избор на членове на Съвета на директорите, както и на избора на К. Д. К. за Председател на Съвета на директорите и за Изпълнителен директор на „Кимко“ АД съвместно с И. Д. И., които представляват дружеството заедно и поотделно. С Договор за възлагане управлението на „Кимко“ АД от 17.03.1999 г. на К. Д. К. е възложено управлението на търговското дружество за срок от три години, считано от датата на сключване на договора и вписване на овластеното лице в Търговския регистър по ф.д. № 158/1999 г. на ЯОС, т.е. до месец 17.03.2002 г. Представен по делото е и Трудов договор № 1 от 01.01.2001 г., въз основа на който К. Д. К. е назначен на длъжността „Изпълнителен директор“ на „Кимко“ АД, гр. Ямбол за неопределено време. За този договор обаче в информационната система на НОИ липсват регистрирани данни, което е надлежно установено при проверката във връзка със Заявление вх. № 1019-28-65 от 04.05.2023 г. и е обективирано в произнесения отказ за заверка на осигурителната книжка за спорния период. От влязлото в сила Решение от 14.08.2003 г. по ф.д. № 158/1999 г. на ЯОС категорично се установява, че К. Д. К. е освободен и заличен като Изпълнителен директор на „Кимко“ АД, а за такъв е избран И. П. П. (също освободен от длъжността ИД на „Кимко“ АД съобразно отразеното в Протокол от 22.03.2010 г., и на негово място е избран оспорващият К. К.). Издадено е Пълномощно с изх. № 22 от 06.04.2004 г. по описа на „Кимко“ АД (нотариално заверено), с което К. К. е оправомощен да представлява дружеството пред съдебните, данъчните, общинските и областни власти, фирми и организации; да задължава дружеството чрез подписване на договори и други документи по ТЗ; да организира събирането на имущество – собственост на фирмата, намиращо се в трети лица. Според текста на пълномощното то е издадено съгласно Протокол от ОС на СД на „Кимко“ АД, като липсва посочване на конкретен срок на оправомощаването.

В конкретния случай, по делото се установява, че при извършената по повод подаденото заявление за отпускане на пенсия проверка на осигурителния стаж за времето от 01.01.2021 г. до 01.01.2008 г. предвид представената от заявителя заверена трудова снижка като Изпълнителен директор на „Кимко“ АД, гр. Ямбол и липсата на данни в Регистъра на осигурените лица (Писмо изх. № 1056-28-208 от 25.05.2023 г.), е установено, че няма подадени данни за лицето с декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ в РУСО-Ямбол и ТД на НАП-Ямбол за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. с вид осигурен „10“ (за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества); от извършената проверка за внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО се установило, че няма внесени осигурителни вноски за работници и служители за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., както и че няма внесени лични осигурителни вноски за работници и служители върху изплатен ФРЗ за същия период.

Във връзка с дадените от касационната инстанция указания по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Заключението по експертизата съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, подробно и обосновано. При изготвяне на заключението вещото лице е извършило проверка на предоставените налични документи по досието на „К. и компания“ ООД и „Кимко“ АД, както и ведомостите за работните заплати на работници и служители за периода от 01.07.1993 г. до 31.12.2007 г. При разглеждане на ведомостите експертът установил, че същите са съставяни по месеци и години; изработвани са само на специализиран хартиен носител (формуляр „разчетно-платежна ведомост“), ръкописно и са попълвани с химикал. Средно-списъчният състав е изписван по направления и групи лица, като например: транспорт, мелница - с. Роза; дърводелски цех - с. Скалица и т.н. Не са открити по ведомостите задрасквания, корекции, заличавания или други допълнителни вписвания; използвани са графите за имена, длъжност, начисления, удръжки (в т.ч. за фонд ДОО, ПКВ, ЗОВ и други). В графа „подпис“ има поставени подписи на съответните работници и служители в дружеството. Според вещото лице няма задължителна практика първо ведомостите да се изписват с молив, а след това да се омастиляват - това се определя от счетоводната политика на всяко дружество и се съгласува с действията на ръководството. На разчетно-платежните ведомости за работните заплати няма отделно поставени подписи на „съставител“, „главен счетоводител“ или „управител“, както и имена на длъжностни лица или отговорни служители. На някои ведомости има общи сборове и рекапитулации, на други - няма. Според експертизата съгласно справка от НАП „Данни за осигуряването на физически лица до 31.12.2001 г.“, както и валидността на трудовия договор от 01.01.2001 г. и Декларация обр. № 1 с код „01“ е приета от контролните органи, но само за периода до 01.02.2001 г. Вещото лице не е установило непризнати трудови договори на работници и служители на „Кимко“ АД, затова, че не са внесени в НАП, съгласно Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за уведомления та по чл. 62, ал. 4 от КТ, при отпускане на пенсия. Вещото лице счита, че е възможно назначаването на „Изпълнителен директор“ на трудов договор и съответно подаването на данните за осигуряването с Декларация обр. № , с код „01“, а не с код „10“, но този договор задължително се декларира в НАП. Договор за управление и контрол (ДУК) не се декларира в НАП, но задължително лицето се вписва в Търговския регистър и се внасят задължителните осигуровки. При този договор се подава Декларация образец 1, код 10. На основание извършена проверка от контролните органи на НОИ, с обективирани Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. резултати, не е признат осигурителен стаж и доход при пенсиониране на лицето К. Д. К., което според ведомостите за работни заплати за периода 31.01.2001- 31.12.2001 г. фигурира като Изпълнителен директор на „Кимко“ АД. На 19.06.2001 г. контролни органи на РУСО-Ямбол са извършили проверка на „Кимко“ АД, ЕИК838137317 за периода 01.07.1998 г. – 31.01.2001 г., при която е съставена Ревизионна записка № 829 от 28.06.2001 г. на РУСО-Ямбол, връчена на К. Д. К. на 20.06.2001 г. Няма зачерквания и поправки в представените при проверката ведомости за работни заплати на работници и служители на „Кимко“ АД и няма наложени санкции и начети на дружеството от РУСО-Ямбол. За периода 01.01.2001 - 31.01.2001 г. контролният орган приема трудовите договори и подадените Декларации обр. № 1 с код „01“ на Изпълнителните директори К. К. и И. И.. При проверката вещото лице установило, че съществуват ведомости за работни заплати за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г., в които е записано, че К. Д. К. е „изпълнителен директор“ на „Кимко“ АД. От Справката за „Данни за осигуряването на физически лица по ЕГН за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2001 г.“ (Приложение № 5 от експертизата) се вижда, че лицето К. К. съществува по ведомостите до 31.01.2001 г. Във втората справка за „Историята на осигуряването на самоосигуряващитс се лица към 11.10.2023 г.“, издадена от ТД на НАП, офис Ямбол се вижда, че съдружникът в дружеството е с „Прекъсната дейност“, считано от 01.02.2001 година. (Приложение № 5, стр. З от експертизата). От извършената от вещото лице проверка на място, от приложените документи към досието по делото и съгласно издаден Констативен протокол е № КП-5- 28-01341589 от 21.04.2023 г. (Приложение № 1 стр. 2) от контролните органи на ТП на НОИ за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2007 г., експертизата установява, че: за периода от 01.01.2000 г. - 31.12.2000 г., от справката на ТД на НАП - Бургас относно данни за осигуряването по ЕГН и БУЛСТАТ на „Кимко“ АД, К. К. е с осигурителен доход от 250 лева, за което са подадени Декларации Образец № 1, код „12“ (самоосигуряващо се лице) по електронен път; за периода от 01.01.2001 г. - 31.01.2001 г. осигурителният доход на К. К. е от 250 лева, за което е подадена Декларация код „01“ (за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател); за периода от 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г. липсва информация за подаване на декларации от К. К.. Съгласно справка за история на осигуряването на самоосигуряващите се лица, К. е прекъснал дейност от 01.02.2001 г. с подадена декларация по електронен път на 01.02.2002 г. Съгласно Писмо е изх. № 2133-28-15#29 от 19.02.2025 г. на Директора па НОИ-Ямбол и приложен към него Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. (Приложение № 1, стр. 2), се уточнява, че в точка 4 от същото писмо контролният орган при ТП на НОИ е констатирал, че за периода 01.12.2001 г. - 31.12.2007 г. няма внесени осигурителни вноски за работници и служители по параграфа на работодателя. Вещото лице е категорично, че има начислени, но няма внесени осигурителни вноски за работници и служители по параграфа на работодателя. Няма внесени лични осигурителни вноски за работници и служители върху изплатен ФРЗ за периода 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., като задължението по начисляването и внасяне на осигуровките с подаването на Д. О. 1 е на работодателя „Кимко“ АД. От 01.01.2001 г. за длъжността „Изпълнителен директор“ на „Кимко“ АД, трудовото правоотношение на К. Д. К., считано за месец януари 2001 г., се признава с Декларации Образец № 1 код „01“ (за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател), защото така е декларирано от лицето. От 01.02.2001 г. липсва информация за декларирани осигурителни вноски по ЕГН на лицето К. Д. К., което е потвърдено от извършената проверка от органите на ТП на НОИ-Ямбол с издаден Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. (Приложение № 1, стр. 2). Според вещото лице като „член на съвета на директорите“ по чл. 4, ал. 1, т. 6/7 от КСО К. К. се счита за задължено осигурено лице при условие, че ежемесечно е подавана Декларация Образец № 1 с код „10“ и че осигурителните вноски са внесени. В точка 3 от Писмо изх. № 2133-28-15#29 от 19.02.2025 г. на ТП на НОИ-Ямбол контролният орган установява липса на достатъчно доказателства и информация относно осигуряването на лицето К. Д. К. (Приложение № 1). От приложения Констативен протокол № КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. за извършена от контролни органи на ТП на НОИ - Ямбол проверка е видно, че няма подадени данни с Д. О. № 1 код „10“ за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., както и това, че същите осигурителни вноски не са внесени. Въз основа на това и относимата към казуса нормативна уредба вещото лице дава заключение, че след като няма подадена информация в персоналния регистър за конкретното лице с ЕГН и ЕИК на дружеството и задължителните осигурителни вноски не са внесени, няма основание съответният период, в случая 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г., да се приеме за осигурителен стаж.

При тези доказателства и въз основа на горепосочената нормативна уредба съдът намира, че в случая напълно законосъобразно пенсионният орган не е зачел осигурителния стаж и доход на К. за времето от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че за лицето не са подавани данни от страна на дружеството като осигурено лице и в информационната система/регистрите на НОИ не се съдържат данни за внесените и/или дължими осигурителни вноски за спорния период. Т.е., по пенсионната преписка не са представени изискващите се от чл. 41, ал. 1 от НПОС документи за установяване на осигурителен стаж за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. – времето, през което се твърди лицето да е осъществявало трудова дейност като ИД на „Кимко“ АД. При това положение, правилно не е зачетен осигурителен стаж.

С оглед на изложеното и предвид наличните от доказателствата по делото данни, че след незачитането на осигурителен стаж и доход за периода 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г. (06 години и 10 месеца) действителният осигурителен стаж на лицето, (навършило към датата на заявлението за отпускане на пенсия възраст от 64 години и 07 месеца), възлиза на 33 години, 04 месеца и 12 дни от трета категория труд, при изискуем по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68а от КСО такъв в размер на 39 години и 06 месеца, напълно законосъоразно е отказано отпускането на ЛПОСВ поради липса на изискуемите предпоставки, визирани в посочените норми.

Решението е съобразено и с целта на закона, доколкото продължителността на осигурителния стаж е установена с допустими и относими доказателства и правилно е прието, че спорният период 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г., равняващ се на 06 години и 10 месеца, следва да бъде изключен при определянето на действителния осигурителен стаж.

С оглед на изложеното решението на Директора на ТП на НОИ е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е с административно производствените правила, с материалния закон и с целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора своевременно направеното от процесуалния представител на Директора на ТП на НОИ - Ямбол искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен съобразно разписаното в чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. К. от [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 2153-28-41/30.10.2023 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Ямбол.

ОСЪЖДА К. Д. К. от [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Териториално поделение на НОИ - Ямбол разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок.