ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
Стара Загора, 23.01.2024г.
Административен съд – Стара Загора – II състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 342/2023 г. на Административен
съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2, от ДР на ДОПК.
Образувано
е по молба, подадена от А.С.А. – жалбоподател по делото, чрез пълномощника му
адв.Л.П., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото
Решение № 415 от 28.11.2023г. в частта за разноските, като бъде увеличен
размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че в случая съдът
неправилно е определил размера на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо
действителния такъв от 2 300лв., е приел, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. Иска се да бъде изменено постановеното
съдебно решение в частта за разноските, като се осъди Националната агенция за
приходите да заплати на жалбоподателя сумата от 2 300лв.
Ответната
страна изразява становище за
неоснователност на направеното искане. Поддържа се, че делата във връзка с обжалване
на актовете и действията на публичен изпълнител не са с материален интерес,
поради което размерът на претендираните от жалбоподателя разноски е прекомерен
и правилно съдът е определил разноски в минимален размер.
Искането
за изменение на съдебното решение в частта за разноските е направено в законово
установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е
процесуално допустимо.
Условията за възникване, съществуване и
надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния
акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при
постановяване на решението респ. на определението по въпроса за разпределението
на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на
претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт
в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на
съда.
В случая направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество искането се явява частично
основателно, по следните съображения:
С
постановеното по делото Решене № 415 от 28.11.2023г. е отменено по жалба на А.С.А.
Решение
№ 116/ 30.05.2023г на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта му, в която е
потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С230024-022-0030385/ 03.05.2023г на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив и вместо това е постановена отмяна на
наложената с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С230024-022-0030385/ 03.05.2023г на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, възбрана върху следните недвижими
имоти: 3/8 идеални части от търговски обект /магазин/, находящ се в *** и
търговски обект /магазин/, находящ се в ***. В останалата част жалбата е
отхвърлена. С оглед този изход на делото и на основание чл. чл.143, ал.1 от АПК съдът е приел, че на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
жалбата, а именно 155лв. от общо претендираните 310лв. и е осъдил Национална
агенция за приходите сумата от 155лв.
Така формулираният
извод е грешен, тъй като общо претендираните от жалбоподателя разноски възлизат
на 2 310 лв., от които 2 300лв. договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение /съгласно направеното отбелязване за заплащане на сумата в брой в
представения на л.79 от делото Договор за правна защита и съдействие от
19.09.2023г./ и 10лв. заплатена държавна такса. В този смисъл основателно се
сочи в подаденото от А.А. искане за изменение на решението в частта за
разноските, че съдът е допуснал фактическа грешка при посочване размера на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Основателно обаче се явява и възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Това възражение е било своевременно
направено в пледоарията по същество, което се установява от съставения протокол
за проведеното на 25.10.2023г. открито съдебно заседание и се поддържа в
становището по постъпилото искане за изменение на съдебното решение.
Предметът на настоящото дело е спор относно
законосъобразността на акт на публичен изпълнител във връзка със събирането на
установените публични задължения на жалбоподателя, като в съдебното производство,
развило се по реда на чл.268 от ДОПК, съдът не проверява правилното
установяване на тези задължения, нито техния размер. Ето защо изцяло се споделя
довода на ответника, че настоящото дело не е с материален интерес. В случая
размерът на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
/2 300лв./ значително надвишава нормативно установения минимален размер по
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 1 000лв. С
оглед предмета и обема на действително оказаната правна защита – изготвяне на
писмено становище от адв.Л.П. с характер на писмена защита /л.88 по
делото/, при липсата на осъществено
процесуално представителство с явяване на адвоката в проведените по делото две
съдебни заседания, и като съобрази, че
делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен
от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение, не може да се определи
нито като съразмерен, нито като съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Поради което не са налице основания за присъждане на
пълния размер на адвокатското възнаграждение /2 300 лева/, а същото следва да
се редуцира при прилагането на чл.8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 1 000лв., от която сума,
съразмерно на уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва да се присъдят
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
По
тези съображения решението в частта за разноските следва да се измени, като се
увеличи размерът на присъденото в полза на А.С.А. адвокатско възнаграждение от
150 лв. на 500 лв, при което общият размер на дължимите на жалбоподателя
разноски възлиза на 505 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 415
от 28.11.2023г., постановено по адм.дело № 342/ 2023г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО:
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, да
заплати на А.С.А. с ЕГН ********** ***, сумата
от 155лв /сто петдесет и пет лева/ - разноски по делото,
ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, да
заплати на А.С.А. с ЕГН ********** ***, сумата
от 505лв /петстотин и пет лева/ - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на А.С.А. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 500 лева
до пълния размер на претенцията – 2 300 лева.
Определението
не подлежи на обжалване по арг. от чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.268, ал.2
от ДОПК.
СЪДИЯ: