Р Е Ш Е Н И
Е
№ 665
Град Пловдив, 10.04.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично
съдебно заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2873 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалбата на К.И.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Решение № 332 от 10.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане-изх.
№ С220016-137-0007430/11.07. 2022 г., издадено от М.Б. на длъжност главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив.
В съдебно заседание – жалбоподателката лично поддържа жалбата, иска отмяна на атакувания административен акт, представя
писмени бележки.
Ответният административен орган - Директор на ТД на
НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. излага становище
за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, Х състав след преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване, което обосновава извода
за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество е неоснователна, като
фактите са следните:
В хода на административното производство е установено,
че за да се гарантира събирането на установени и изискуеми към 28.01.2013 г.
задължения по ЗДДФЛ и КСО в общ размер на 2 904.27 лв. от публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив е издадено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки (ПНОМ) изх. № РД-11-93/28.01.2013 г., с което е наложена възбрана до
размера на задължението върху 1/2 от недвижим имот - апартамент, находящ се в
гр. Стамболийски, подробно описан в постановлението, като Възбраната е вписана
в Агенция по вписванията гр. Пловдив на 29.01.2013 г.
За събиране на неплатените в срок публични задължения
- данък върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски за ДОО, ЗО и
УПФ за 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г., на К.И.П. *** е образувано
изпълнително дело № 2151/2014 г.
На П. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с
изх. № 16140002151#48/16.04.2014 г., с което е уведомена за образуваното
изпълнително дело и за размера на дължимите задължения; поканена е да ги
изпълни в 7-дневен срок от съобщаването, указани са правата, както и
последиците от липсата на доброволно изпълнение.
Към така образуваното изпълнително дело с Разпореждане - изх. №
С160016-105-0134952/12.10.2016 г. е присъединен публичният взискател НАП за своите
вземания - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Едноличен търговец, установени
за 2013, 2014 и 2015 г. със съответните данъчни декларации по ЗДДФЛ.
За обезпечаване
на установените и
изискуеми публични вземания
по изпълнителното дело, публичният изпълнител е издал ПНОМ № С190016-022-0047367/11.06.2019
година, с което е наложил запор на налични и постъпващи суми по банкови сметки
на длъжника, находящи се в ТБ„Интернешънъл Асет Банк“ АД, ТБ„УниКредит Булбанк“ АД и в ТБ„Юробанк и Еф Джи
България“ АД. Конкретно до търговските банки, посочени в постановлението, са
изпратени запорни съобщения, в резултат на което са получени отговори за
наложени запори на 14.06.2019 г. в ТБ“ Юробанк България“ АД и на 18.06.2019 г.
- в ТБ „УниКредит Булбанк“ АД
За да обезпечи вече размера на увеличения дълг по
изпълнителното дело, публичният изпълнител е издал и ново ПНОМ №
С210016-022-0097341/22.12.2021 г., с което се налага запор върху притежаваните
от П. ценни книги - дялове от капитала на „Доминатор 007" ООД, като запорът
е вписан в Търговски регистър и регистър на ЮЛНС под № на заявление
20211230105658.
К.П. е подала възражение, вх. №
С220016-000-0328089/08.07.2022 г. (94-00-4350/07.07.2022 г.), /л.36/ с което
претендира изтекла погасителна давност на подробно описани задължения по
изпълнителното дело. По това възражение публичният изпълнител е издал
Разпореждане с изх. № С220016-137-0007430/11.07.2022 г./л.38/, което всъщност е
било предмет на административното производство, а определя предметните
характеристики и на съдебното производство.
С процесното разпореждане са погасени публични
вземания – лихви върху ДДФЛ и осигурителни вноски за НЗОК за 2009-2011 г., и е
отказано прекратяването поради изтекла давност на вземания, представляващи,
задълженията за данък върху доходите па физически лица по данъчни декларации,
както следва:
1. № 42100236/30.04.2014 г. - главница и лихви за
периода 01.01.2013 - 31.12.2013 г., 2. №
42100227/30.04.2015 г. - главница и лихви за периода 01.01.2014 - 31.12.2014
г., 3. № 42100292/02. 05.2012 г. -
главница и лихви за периода 01.01.2011 - 31.12.2011 г., 4. 42100292/02.05.2012 г. - главница и лихви
за периода 01.01.2011 - 31.12.2011 г„ 5.
42100234/30.04.2013 г. - лихви за периода 01.05.2013 - 08.05.2014 г., 6. 42100193/03.05.2016 г. - главница и лихви
за периода 01.01.2015 - 31.12.2015 г.
Обосновани са доводите на административният орган като
е приел, че жалбата е частично
основателна, а изложените доводи за изтекла погасителна давност са само по
отношение на главница и лихви за данък по ЗДДФЛ за финансовите 2011 и 2013 г.,
както и по отношение на лихви върху ДДФЛ за периода 01.05.2013 г. - 08.05.2014
г. а относно другите изпълнителни титули, изводите са обосновани и в
съответствие с приложимия закон.
Относно Данъчната декларация по ЗДДФЛ №
42100292/02.05.2012 г., с която са установени задължения за данък върху доходите
на физическите лица за периода 01.01.2011г.-31.12.2011 г. (т. 3 и 4 от процесното
Разпореждане)
Съгласно чл. 53 от ЗДДФЛ, доходите се декларират и
внасят в срок до тридесети април на следващата година - в случая до 02.05.2012
г. (тъй като 30.04. и 01.05.2012 г. са неработни дни). На основание чл. 171 от ДОПК общата 5-годишна давност за принудителното им събиране започва да тече съответно
от 01.01.2013 г. и би изтекла на 01.01.2018 г., ако в този срок не са
предприети действия, които по смисъла на закона да са довели до спиране или
прекъсване на давността. Задълженията по цитираната декларация са по ЗДДФЛ,
установени и изискуеми са към 28.01.2013 г., поради което са обезпечени с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № РД-11-93/28.01.2013
г., с което е наложена възбрана до размера на задължението върху 1/2 от
недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Стамболийски, подробно описан в
постановлението.
Възбраната е вписана в Агенция по вписванията гр.
Пловдив на 29.01.2013 г. и с налагането й, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността по отношение на посочените задължения е спряна. Доколкото към
настоящия момент не е изтекла 10-годишната абсолютна давност, считана от
01.01.2013 г., в тази част жалбата се явява неоснователна и решаващият орган,
и публичният изпълнител правилно и
законосъобразно са отказали погасяване по давност на задълженията по данъчна
декларация по ЗДДФЛ № 42100292/02.05.2012 г.
Относно Данъчната декларация по ЗДДФЛ №
42100236/30.04.2014 г., установяваща задължения за данък върху доходите на
физическите лица за периода 01.01.2013 - 31.12.2013 г. (по т. 1 от процесното
Разпореждане) Реализираните доходи се декларират и внасят в срок до тридесети
април на следващата година - в случая до 30.04.2014 г., като съответно общата
5-годишна давност за принудителното им събиране започва да тече от 01.01.2015
г. и би изтекла на 01.01.2020 г., ако в този срок не са предприети действия,
които по смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на давността.
Задълженията, установени с цитираната декларация по ЗДДФЛ са присъединени към
образуваното срещу К.П. изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване,
изх. № С160016-105-0134952/12.10.2016 г.
За обезпечаване
на изискуемите задължения по изпълнителното дело, публичният изпълнител е издал
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №
С190016-022-0047367/11.06.2019 г., с което налага запор на налични и постъпващи
суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в 3 бр. банки.
На основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, с
налагането на запорите – на 14.06.2019 година в ТБ“Юробанк България“ АД и на
18.06.2019 година – в ТБ“УниКредит Булбанк“ АД, давността по отношение на
посочените задължения е спряна. Към настоящия момент не е изтекъл 10-годишният
абсолютен давностен срок, започнат на 01.01.2015 г., в тази част жалбата се явява неоснователна и решаващият
орган и публичният изпълнител правилно и законосъобразно са отказали погасяване
по давност на задълженията по Данъчна декларация по ЗДДФЛ № 42100236/30. 04.2014г.
По отношение на частта от тази лихва начислена през
периода 01.01.2014 г. - 08.05.2014 г., съответно общата 5-годишна давност за
принудителното й събиране започва да тече от 01.01.2015 г. и би изтекла на
01.01.2020 г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла на
закона да са довели до спиране или прекъсване на давността. За обезпечаване на
изискуемите задължения по изпълнителното дело, публичният изпълнител е издал
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №
С190016-022-0047367/11.06.2019 г., с което налага запор на налични и постъпващи
суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в 3 бр. банки. На основание чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, с налагането на запорите - на 14.06.2019 г. в ТБ“Юробанк
България“ АД и на 18.06.2019 г. - в ТБ“УниКредит Булбанк“ АД, давността по
отношение на посочените задължения е спряна.
Доколкото към настоящия момент не е изтекъл
10-годишният абсолютен давностен срок, започнат на 01.01.2015г., то и в тази й
част жалбата се явява неоснователна и публичният изпълнител правилно и
законосъобразно е отказал погасяване по давност на лихвите за периода 2014г. по
Данъчна декларация по ЗДЦФЛ № 42100234/30.04.2014г.
При разглеждане на настоящия спор, следва да се има
предвид, че прекъсването и спирането на давността са различни правни действия с
различни правни последици. Прекъсването на давността е еднократно действие,
като след прекъсването на давността тече веднага нова давност. Това означава,
че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият
давностен срок и започва отново да тече законоустановеният такъв. Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването
на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия
по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3, от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Същевременно, действията по принудителното
изпълнение са уредени в раздел IV на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват:
образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно
изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана. В настоящия случай приложимия
закон относно погасителната давност за публични задължения за данъци е ДОПК, а
съгласно чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК публичните задължения се погасяват по
давност с изтичането на 5-годишен срок, който започва да тече от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, и с изтичането на 10-годишен давностен срок, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. За
да постанови оспореното решение, административният орган е съобразил
приложените по изпълнителното дело доказателства и е изложил мотиви съобразени
с тяхното правно действие по време, с оглед връчването им на длъжника К.И.П..
За да формира своя извод, административният орган е
съобразил, че искането за прилагане на правните последици от изтекла
погасителна давност е свързано с изпълнителни титули - декларации на
самоосигуряващо се лице, които лично са подавани от жалбоподателката и размера
на задължението е определен от него самия.
Към настоящият момент не е изтекъл 10-годишния
абсолютен давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК (приложим именно поради прекъсването
и спирането на давността). Задълженията на К.И.П., по отношение на които не е
уважена жалбата срещу разпореждането, не
са погасени по давност, както правилно е приел и административния орган.
С оглед на
посоченото жалбата на К.И.П., срещу Решение № 332 от 10.10.2022 г. на Директора
на ТД на НАП Пловдив е неоснователна.
При този изход на делото на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание § 2 от ДОПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100,00 лв.
Възнаграждението за процесуално представителство на ответника се определя на
база посочените правни основания, тъй като разпоредбата на чл. 161 от ДОПК се
отнася до обжалването на ревизионния акт, а настоящият спор не е с такъв
предмет.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1
от ДОПК, Административен съд Пловдив, Х състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.П.
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 332 от 10.10.2022 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалба
срещу Разпореждане-изх. № С220016-137-0007430/11.07. 2022 г., издадено от М.Б.
на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП
Пловдив.
ОСЪЖДА К.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
ТД на НАП Пловдив съдебни разноски под форма на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв./сто лева/
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: