Р Е Ш Е Н И Е
гр.Видин, 25.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, 3- ти състав в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. С.
при секретаря М. В.
като разгледа докладваното от съдията С.
гр.дело № 1878 по описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „Ц.К.Б.” АД гр. С. против М.Д.К. *** и П.Н.В. ***,
с която е предявен установителен иск по
чл. 422 от ГПК.
Твърди се, че по силата на
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.05.2016г.,
банката – ищец е предоставила на М.Д.К. като кредитополучател и П.Н.В. – солидарен длъжник кредит
в размер на 25 000.00 лева с краен срок на издължаване 01.05.2028г. на 144 месечни вноски, чиито
падежи са посочени в погасителен план. Посочва се, че кредитът е предоставен на
19.05.2016г. еднократно в пълен размер по картова разплащателна сметка на
кредитополучателя. Посочва се също, че страните са уговорили ответникът В. да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му и за
погасяване на кредита. Поддържа се, че
кредитополучателят не е изпълнил задължението да погасява договорените
месечните вноски и лихви по кредита, поради което банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 18.06.2018г.
Посочва се, че по реда на чл. 417
от ГПК в полза на банката на 02.10.2018г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците. Образувано е изпълнително дело
при ЧСИ – Стефан Нинов. В законовия срок от страна на ответника В. е постъпило
възражение против заповедта за изпълнение, а по отношение на ответника К.
заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за
банката – ищец възниква правен интерес от образуване на настоящото дело.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на банката – ищец сумата от 23 261.06 лева – главница,
договорна лихва за забава в размер на 1384.92 лева за периода от 01.09.2017г.
до 17.06.2018г. включително, лихва за забава в размер на 1243.84 лева за периода от 01.09.2017г. до
30.09.2018г., включително, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 01.10.2018г. до
окончателното издължаване. Претендират се разноските по заповедното и по
исковото производство.
Ответницата М.Д.К., чрез
назначения особен представител в
законния месечен срок е оспорила исковите претенции като неоснователни.
Оспорено е твърдението, че ответницата е сключвала такъв договор като е
оспорено неговото съдържание и дата, подписа, намиращ се на всяка страница от
договора за кредит, погасителния план и общите условия, положен от тази
ответница.
Оспорено е твърдението, че
ответницата е получила сумата от 25 000.00 лева на 19.05.2016г.
Оспорена е истинността на
представената от ищеца компютърна
разпечатка, намираща се на лист 28 до лист 37 от делото относно верността на
отразените в него банкови операции.
Оспорено е твърдението, че тази
ответница е допуснала просрочено плащане на
задължение по процесния договор за кредит със забава повече от 60 дни,
поради което се твърди, че за ищеца не е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Оспорен е размерът на дължимите
суми, като е посочено, че не е ясно как са изчислени. Направено е възражение,
че искането за заплащане на договорна лихва и лихва за забава за един и същи
период е незаконосъобразно и противоречи на добрите нрави. Направено е
възражение също, че претендираните суми са недължими, тъй като тази ответница
ги е заплатила. Направени са доказателствени искания.
Ответникът П.Н.В. в законния месечен срок е оспорил исковите
претенции като неоснователни. Посочил е, че липсват доказателства
претендираната сума да е предоставена на кредитополучателя.
Направено е възражение, че този
ответник не е сключвал договора. Оспорена е истинността на договора за кредит,
погасителния план и приложените общи условия в частта относно истинността на
подписите, положени от този ответник. Направени са доказателствени искания.
По делото са
събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно –счетодовна
експертиза и допълнителна такава, както и съдебно-графическа експертиза,
приложено е гр.д. № 2502/2018г. по описа на РС-
Видин.
С оглед данните по
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.05.2016г. между «ЦКБ»АД и М.Д.К. е сключен договор за кредит,
по силата на който банката е предоставила на последната кредит в размер на 25000.00
лева за задоволяване на лични нужди.
Посочената сума представлява главница по кредита. Кредитът е
обезпечен с поръчителството на ответника
П.Н.В.. В чл. 2 от договора е
посочено, че кредитът ще бъде предоставен еднократно и в пълен размер по картова разплащателна
сметка на кредитополучателя с посочен IBAN. ***. 2 е посочено, че от момента на заверяване на
картовата разплащателна сметка на кредитополучателя със сумата по отпуснатия
кредит, за последния възниква задължение да върне на банката получения кредит,
заедно с дължимите лихви, в съответствие с договореното между страните.
Съгласно чл. 3 от договора, кредитът се издължава на ежемесечни анюитетни
вноски в срок не по-късно от 01.05.2028г. Страните са уговорили начинът, по
който ще се олихвява редовната главница по кредита. В договора е посочен
годишния процент на разходите по кредита към датата на сключването на договора
– 7.271%
В чл. чл. 8, ал. 8 е посочено, че
кредитополучателят може да погаси дълга си и преди настъпване на договорените
срокове въз основа писмено искане до
банката. В чл. чл. 10, ал. 3 страните са уговорили, че банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем при възникване на просрочено плащане на
задължение по договора със забава над 60 дни. За обявяване на предсрочната
изискуемост банката изпраща уведомление на кредитополучателя.
От
представения по делото погасителен план към договора за кредит от 19.05.2016г.,
подписан от кредитора, кредитополучателя и
солидарния длъжник, е е видно, че договорения размер на кредита е 25 000.00 лева,, лихвения процент
по кредита е 7.000, ГПР е 7.271%, посочен е и общият размер на лихви и такси за
погасяване – 11984.22 лева.
Кредитополучателят
и солидарния длъжник са запознати с Общите условия на банката за предоставяне
на потребителски кредити на физическите лица, видно от положените подписи на
всяка страница.
Поради направени от ответниците
оспорвания на автентичността на подписите им, положени в договора за кредит, с
протоколно определение от 03.06.2020г. съдът е открил на основание чл. 193, ал.
2 от ГПК производство относно истинността на Договор за потребителски кредит №
81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г. по отношение на автентичността на подписите, положени в договора от кредитополучател
и солидарен длъжник.
Оспорено е и авторството на
положения ръкописен текст в погасителния план от ответницата М.К., както и е
оспорен подписа в декларация от ответника П.В., подписана от него като
солидарен длъжник.
Вещото лице по
назначената съдбено-графическа експертиза след изследване на оспорените подписи
на ответниците и ръкописен текст, при използване на сравнителен материал, е
дало категорично заключение, че изследваните подписи и почерк, са изпълнени от
лицата М.Д.К. и П.Н.В..
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От представеното извлечение от
счетоводната книга на банката към 01.01.2018г., се установява, че кредитът е в
просрочие 395 дни поради неплащане на 10 поредни погасителни вноски с падежи от
01.09.2017г. до 01.06.2018г. Размерът на месечната вноска е 257.10 лева
Посочено е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 18.06.2018г.
Просрочената главница е в размер на 1246.46 лева, а предсрочно изискуемата
главница е в размер на 22 014.60
лева, договорната лихва за периода от 01.09.2017г.
до 17.06.2018г. включително е в размер на 1384.92 лева, а наказателна лихва за
забава периода от 01.09.2017г. до
30.09.2018г. включително е в размер на 1243.84 лева.
От представените по делото
уведомления до ответниците, се установява, че банката е изпълнила задължението
си да ги уведоми за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
Вещото лице по
назначената съдебно-счетодовна експертиза е дало заключение, че кредитът в
размер на 25 000 лева е усвоен на 19.05.2016г. по картовата разплащателна сметка
на кредитополучателя М.К.. По тази
сметка са постъпвали суми от работната заплата на ответницата за периода от 01.07.2016г. до 28.02.2017г.,
от които суми са погасявани дължимите вноски по кредита. От 01.03.2017г. до
01.08.2017г. няма постъпления по сметката. Посочено е, че на 30.05.2017г.
ответницата е внесла 260.00 лева и на 18.08.2017г. е внесла касово сумата от
1305.00 лева и това е последната внесена сума по кредита. От 01.09.2017г. няма погасени вноски по
отпуснатия кредит и кредитополучателят и солидарният длъжник са вече в
просрочие.
Вещото лице е посочило също, че при посещение в офиса на
ищцовата банка, е установило, че счетоводните операции, отразени в подробното
извлечение за движение по сметката на
ответницата К. – приложени от лист 28 до лист 37 по делото / оспорено от
процесуалния й представител/ , съответстват на записванията в компютърната
счетоводна система на банката. Натрупаните обороти, както и крайните салда
съответстват на сумите в приложената разпечатка.
Вещото лице е
посочило, че направените от ответницата вноски са общо в размер на 1845.00
лева. От 01.09.2017г. не е извършвано плащане по кредита и до 18.06.2018г. –
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, забавата е от 290 дни –
неплатени 10 месечни погасителни вноски.
За периода от 01.09.2017г. до 01.10.2018г. забавата е 395 дни. Към 01.10.2018г.
размерът на дълга по договора за кредит е 25 889.82 лева, от които просрочена главница 1246.46 лева,
предсрочно изискуема главница в
размер на 22 014.60 лева, договорна
лихва за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително е в размер на
1384.92 лева, наказателна лихва за забава периода от 01.09.2017г. до 30.09.2018г.
включително в размер на 1243.84 лева.
Вещото лице е посочило, че този
размер е и към момента на изготвяне на заключението.
В допълнителното заключение,
вещото лице е посочило, че начислената договорна лихва за процесния период е изчислена
при договорен лихвен процент – 7%.
Лихвата за забава е начислена
върху просрочената главница само за месеца по погасителен план и съгласно чл. 10, ал. 1 от подписания
договор, до 21 – во число на месеца, като за процесния период е в размер на 1220.14 лева, към тази сума са
добавени и 23.70 лева – такса за поддръжка на сметката.
Съдът кредитира заключенията на
вещото лице като обективни и компетентно изготвени.
От приложеното
гр.д. № 2502/2018г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на «ЦКББ»АД – гр. С. е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1931-РЗ/02.10.2018г. срещу ДЛЪЖНИКЪТ М.Д.К. с ЕГН ********** *** и ДЛЪЖНИКЪТ П.Н.В. с ЕГН ********** *** за солидарно заплащане на исковите суми.
Посочено е, че вземането
произтича от извлечение от счетоводните книги на заявителя към 30.09.2018г. по Договор за потребителски
кредит № 81403КР – АА -0467/19.05.2016г. Посочена е и банкова сметка ***.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Между ищцовата
банка, кредитополучателя М.К. и поръчителя П.В. са налице договорни отношения,
по силата на договор за кредит от 19.05.2016г. за сумата от 25000.00 лева,
отпусната на К. за потребителски нужди. Безспорно се установи от назначената и
приета по делото съдебно-графическа експертиза, че кредитополучателят и
солидарният длъжник са подписали договора за кредит, както и погасителния план
към него, както и ОУ. С оглед на това,
недоказано е направеното от ответниците оспорване на автентичността на подписите им, положени в
договора за потребителски кредит № 81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г.
Вземанията на ищеца се основават на договор за
потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД , чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на
взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответницата. От доказателствата,
се установява, че на ответницата К. е
предадена заемната сума по договора като същата е преведена по посочената картова разплащателна сметка с титуляр М.Д.К.. Договореният и отпуснат размер на кредита е 25 000.00 лева. Уговореният лихвен процент по кредита е 7%,
посочен е ГПР - 7.271%, посочен е и общият размер на лихви и такси за
погасяване – 11984.22 лева. Страните са уговорили и погасителен план с включена
главница и лихва и обща месечна вноска в
размер на 257.10 лева с краен срок на плащане – 01.05.2028г.
От заключението на вещото лице по назначената
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответницата
е извършила плащания по кредита в общ размер на 1845.00 лева. От 01.09.2017г. не е извършвано плащане по
кредита. Същата е изпаднала в забава повече от 60 дни. Поради това, банката се е възползвала от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно възприетото в т. 18 на ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване
от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая, по делото са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, ищцовата
банка е предприела действия по уведомяването на кредитополучателя и солидарния
длъжник и до същите е достигнало волеизявлението, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 18.06.2018г.
От заключението на вещото лице, се установява, че към
01.10.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, просрочената главница е в размер на 1246.46 лева, а предсрочно изискуемата главница е в размер на 22 014.60 лева или общо
дължимата главница е в размер на 23 261.20 лева.
От договора е видно, че
между страните е била договорена възнаградителна лихва.
По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото
е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим в Закона за потребителския
кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е
посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно
ал. 1, не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на
практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона. В случая, договорната лихва не надвишава посочения по-горе размер на
законната лихва, което е видно от съпоставянето на размерите на претендираната
договорна лихва и претендираната законна лихва.
Вещото лице е посочило размерът на дължимата възнаградителна лихва.
Съгласно
приетото ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС с обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, договорът се изменя в частта на срока за
изпълнение на задълженията за връщане на предоставената парична сума като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна
функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица
загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че с волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението
на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86,
ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че основателна се явява
претенцията за възнаградителна лихва, тъй като същата е за периода до обявяване
на кредита за предсрочно изискум – 18.06.2018г.
съобразно посоченото по-горе тълкувателно решение. От заключението на
вещото лице, се установява, че за
исковия период от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително договорната лихва е
в размер на 1384.92 лева.
Основателна
се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената
главница по кредита. От една страна, в
чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено заплащане на обезщетение за забава
при просрочие от страна на кредитополучателя, което е в размер на законната
лихва за периода на забавата. От друга
страна, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредита се превръща в
безсрочен, при което положение, кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника
в забава, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер
на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение. В този
смисъл, неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на
ответницата К., че
искането за заплащане на договорна лихва и лихва за забава за един и същи
период е незаконосъобразно и противоречи на добрите нрави.
Според допълнителното заключение на вещото лице, лихвата за забава върху непогасената главница
по кредита за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2018г.
включително възлиза на 1220.14 лева до който
размер тази претенция ще следва да се уважи, а до пълния претендиран такъв до
сумата от 1243.84 лева – ще следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като
прибавената сума от 23.70 лева начислени такси за поддръжка на сметката, а
такова основание и такава претенция в исковата молба липсват.
Ответникът П.В. е солидарно отговорен
с ответницата М.Д.К., тъй като договорът за кредит е обезпечен с
поръчителството на В. и последният се е задължил спрямо кредитора на К. да отговаря за изпълнение на нейното задължение.
Неоснователни
се явяват възраженията на процесуалния представител на ответника П.В., наведени
за първи път в писмени бележки след като
е даден ход на устните състезания относно наличие на неравноправни клаузи. Съдът не би могъл да ги
разглежда в решението си, без да са достигнали до знанието на ищеца и да му е
предоставена възможност да вземе становище по тях. Противното би означавало
една от страните по делото да бъде поставена в процесуална изненада. Освен
това, както правилно е посочил процесуалния представител, за съда стои
задължение и без да е направено изрично възражение от някоя от страните, в
случай че констатира неравноправна клауза, да я разгледа и да се произнесе по
нея. Преди това обаче, съдът следва да съобщи тази своя констатация на страните
и да им предостави възможност да вземат становище. В случая съдът не е направил
такава констатация, поради което разглеждането на неравноправни клаузи в
решението и произнасянето му по този въпрос ще е процесуално нарушение.
За
пълнота, съдът намира че следва да отбележи, че наведените в писмените бележки
възражения за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК във връзка със събирани такси
от банката ищец по договора за кредит, са неотносими към спора, тъй като
претенции за неплатени такси не са заявявани от банката ищец и такива не са
предмет на настоящия спор. Следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, съгласно която наличието
на неравноправн клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
С
оглед гореизложеното, по отношение на ответниците ще следва да се признае за
установено, че дължат солидарно на ищеца сумата от 23 261.06 лева – главница,
договорна лихва за забава в размер на 1384.92 лева за периода от 01.09.2017г.
до 17.06.2018г. включително, лихва за забава в размер на 1220.14 лева за периода от 01.09.2017г. до
30.09.2018г., включително, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 01.10.2018г. до
окончателното издължаване. Претенцията за лихва за забава над уважения размер
от 1220.14 лева до претендирания такъв до сумата от 1243.84 лева ще следва да
се отхвърли като неоснователна.
С оглед
изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК съобразно уважената част от
исковете, ответниците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски за платена държавна такса в размер
на 517.58 лева, за вещо лице в размер на
199.82 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1304.84 лева.
Ответницата М.Д.К.
ще следва да заплати на ищеца разноски за особен представител в размер на
1228.00 лева, както и разноски по сметка на съда за вещи лица в размер на 300.00
лева.
Ищецът ще
следва да заплати на ответника П.П.Н.В. разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковата претенция за лихва за забава в размер
на 2.00 лева.
Ответниците
ще следва да заплатят и разноски на ищеца за платена държавна такса по
заповедното производство в размер на 517.58
лева.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от
ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: IBAN: ***,
BIC: ***.
Воден от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за недоказано направеното оспорване на истинността на Договор за потребителски кредит №
81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г. по отношение на автентичността на подписите, положени в договора от
кредитополучател и солидарен длъжник
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** и П.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължат солидарно на „Ц. К. Б.”
АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., бул. Ц. ш. № с ЕИК, представлявано от Г. Д. К. – изпълнителен директор и Т. А. А.–
прокурист сумата от
23 261.06 лева – главница, договорна лихва за забава в размер на 1384.92 лева
за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително, лихва за забава в
размер на 1220.14 лева за периода от
01.09.2017г. до 30.09.2018г., включително,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда –
01.10.2018г. до окончателното издължаване по издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2502/2018г. по описа на РС- Видин,
като отхвърля претенцията
за лихва за забава над уважения размер от 1220.14 лева до претендирания такъв
до сумата от 1243.84 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Д.К.
с ЕГН ********** с адрес: *** и П.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на „Ц.К.Б.” АД със седалище
и адрес на управление: гр. С., район С., бул. Ц. Ш. № . с ЕИК , представлявано
от Г.Д.К. – изпълнителен директор и Т.А.А.
– прокурист разноски по заповедното производство в размер на 517.58 лева и
разноски в исковото производство в общ размер от 2022.24 лева.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.” АД със седалище и адрес
на управление: гр. С., район С., бул. Ц. Ш. № с ЕИК ,
представлявано от Г.Д.К. – изпълнителен
директор и Т.А.А. – прокурист да заплати на П.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2.00 лева.
ОСЪЖДА М.Д.К.
с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Ц.К.Б.” АД със седалище
и адрес на управление: гр. С., район С., бул. Ц. Ш. № с ЕИК , представлявано от Г.Д.К. – изпълнителен директор и Т.А.А. –
прокурист разноски за особен представител в размер на 1228.00 лева.
ОСЪЖДА М.Д.К.
с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на РС –
Видин разноски за вещи лица в размер на 300.00 лева.
Банковата
сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:
IBAN:
***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: