РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДИС 2019“ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – *** представлявано от – Х. Х. Й., срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия Г № 0027799 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
В жалбата се сочи, че е електронния фиш е незаконосъобразен, като се
излагат аргументи по съществото на спора и се предлага същият да бъде
отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К.
поддържа жалбата на изложените основания, като предлага същият да бъда
отменен, както и бъдат присъдени разноските по делото, а именно – платения
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище на процесуалния си представител – гл.юрисконсулт П.
1
оспорва жалбата като сочи, че електронния фиш е законосъобразен, в който
смисъл излага мотиви. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронния фиш да бъде потвърден, както и при условията на евентуалност -
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 25.10.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
2
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат.
Видно от приложените в административно наказателната преписка
материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор
„Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото
си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е
бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 10.02.2021г., в 22:29ч. на в
гр.Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ до номер 83, бензиностанция
„Лукойл“, посока – гр.Асеновград, с автоматизирано техническо средство –
ARH CAM S1 с номер 11743a било заснето движение на товарен автомобил
марка „Дачия Докер“ с регистрационен номер „***“.
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 10.02.2021г. и час -
22:29:56ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, било
добавено описание административния адрес на мястото на нарушението, а
като нарушител било вписано името на дружеството – жалбоподател „ДИС
2019“ ООД, ЕИК:*********.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
3
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна
проверка, - автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 с номер
11743a е преминало проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи – от дата 10.02.2021г. от който е
видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от север на юг.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложената справка база данни КАТ, от която е
видно, че последното е собственост на „ОПТ Лизинг – Клон Пловдив“ и е с
отразен ползвател – „ДИС 2019“ ООД, ЕИК:*********.
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането – договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движени.
Въпреки горното, в случая не се установиха достатъчно данни за
извършено от дружеството жалбоподател „ДИС 2019“ ООД нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
В този смисъл не се установи на 10.02.2021г., в 22:29ч. на в гр.Пловдив,
4
на бул.„Асеновградско шосе“ до номер 83, бензиностанция „Лукойл“, посока
– гр.Асеновград, с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 с
номер 11743a, товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с регистрационен
номер „***“ да е бил управляван, без за същия да има сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При това, от приложените по делото оригинал на Комбинирана
застрахователна полица № BG/06/120003025323 на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД /л.21 от делото/, както и Удостоверение №
350/02.12.2021г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, се установява, че за
товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с регистрационен номер „***“ има
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите с начало 00:00 часа на 30.10.2020г. и край
23:59 часа на 29.10.2021г., от което следва, че към датата на твърдяното
нарушение – 10.02.2021г. същият договор е бил действащ.
По делото не се установява, нито въззивамата страна сочи каквито и да
е доказателства за някаква причина, поради която действието на
гореописания договор да е било прекъснато към 10.02.2021г.. Такива данни
не се установяват и от съда.
Ето защо, с оглед разпределение на доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че към 10.02.2021г. е била нали налице сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с
регистрационен номер „***“.
От горното се налага заключение, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
установи като извършено твърдяното в същия нарушение, което мотивира и
неговата отмяна от съда.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
5
възнаграждение в размер на 500 лева /л.11/. Следва да се посочи, че от страна
на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в
настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за
тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба, минималния размер е именно 370 лева.
Ето защо съдът намира искането на въззиваемата страна за основателно до
размера от 370 лева, като следва да се посочи, че настоящото дело не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, напротив – касае за дело,
което е разгледано в две съдебни заседания, без разпит на свидетел, по
административно обвинение за едно нарушение, което не се отличава с
никаква фактическа или правна сложност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия Г № 0027799 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на „ДИС 2019“ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – *** представлявано от – Х. Х. Й., на
основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на „ДИС 2019“ ООД,
ЕИК:********* сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева,
представляваща извършени разноски в настоящото производство.
6
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7