Решение по дело №185/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260065
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 19 май 2023 г.)
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20201800900185
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 18.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 185 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

И.Ц.Г. е предявил срещу „Л“ АД обективно съединени частични искове за плащане на сумата от 80000 лв., представляваща част от сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в периода от 20.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 13.11.2020 г., поради допълнително влошаване на здравословното състояние /хидронефроза вляво/ на ищеца в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на диагностициране на влошаването на състоянието – 20.06.2019 г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 11.08.2016 г. настъпило ПТП, механизмът на което е подробно описан в исковата молба, при което пострадал ищецът, управлявайки мотоциклет „Ямаха Маджести 400“, като бил ударен от л. а. „БМВ 725 ТДС“, управляван от М.Р.В., който навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движел мотоциклетът. Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и страдания са описани в исковата молба, като се твърди, че досежно тях с влязло в сила решение на СОС по т. д. № 116/2017 г. ответникът бил осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350000 лв. През 2019 г. и 2020 г. обаче настъпило влошаване на състоянието на ищеца, наложило медикаментозно и оперативно лечение, съпроводено с няколко хоспитализации, като са изложени подробни фактически твърдения в исковата молба относно състоянието на ищеца, поради което се предявяват настоящите искове, след като по предявената извънсъдебна претенция пред застрахователя същият не определил и не платил обезщетение.

          Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на  твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на влошаване на здравословното състояние на ищеца и причинната връзка между евентуално такова влошаване и ПТП, оспорва и ищецът да е търпял допълнителни болки и страдания извън тези, за които вече е получил обезщетение по съдебен ред. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на иска за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на диагностициране на влошаването на здравословното състояние.

По искане на ответника по делото е конституиран като трето лице – помагач на ответника соченият за виновен за ПТП водач М.Р.В.. Същият не е изразил становище по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни и като такива следва да бъдат уважени. Съображенията на съда са следните:

 С обвързваща страните сила на пресъдено нещо е установено  наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установено е, че на ищеца при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., са причинени телесни увреждания /травма на гръбначния стълб, изразяваща се в прекъсване на гръбначния канал и гръбначния мозък на ниво 10-11-ти гръдни прешлени с долна плегия, довела до невъзможност за движение на долни крайници и невъзможност да контролира тазовите резервоари; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; пневмоцефалия /наличие на въздух в черепната кухина/, което по своя медикобиологичен характер представлява нараняване, проникващо в черепната кухина; коматозно състояние вследствие черепно-мозъчната травма, наложило интубация; счупване на ребра двустранно, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок по-голям от 30 дни; двустранен хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в гръдната кухина/; двустранен подкожен емфизем в горната част на гръдния кош; фрактура на левия ацетабулум /главулечната ямка/, причинила сама по себе си трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 12 м.; разкъсване на уретрата с развитието на флегмон на скротума и ингвиналната /слабинната/ област; множествени рани от залежаване, локализирани в областта на двете лопатки, сакрума, дясната подбедрица и петите с данни за възпаление/, които увреждания са причинили на ищеца болки и страдания; установено е, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от М.Р.В.; установена е противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания; установена е и вината на М.Р.В.; установено е също /не се и спори относно това/, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от М.Р.В., сключен с ответника, съответно причинителят на вредите има качеството застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ и съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.

Съобразно изложеното спорно по делото е дали е налице допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца - хидронефроза вляво, дали това допълнително влошаване на здравословното състояние е в причинно-следствена връзка с получените при ПТП телесни увреждания и какъв е характерът и интензитетът на търпените от ищеца болки и страдания в резултат на това допълнително влошаване на здравословното състояние. Спорно е също дали това състояние е било предвидимо при предявяване на исковите претенции по т. д. № 116/2017 г. по описа на СОС  и от кой момент е дължимо обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск. 

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че в периода от 20.06.2019 г. до момента ищецът е постъпвал за болнично лечение пет пъти /три пъти в МВР-болница, един път в болница „Пирогов“ и един път за рехабилитация в болница „Анимус“/, за които проведени лечения има издадени и приложени по делото епикризи. При проведеното лечение в МВР-болница за периода от 20.06. до 25.06.2019г. е поставена за първи път окончателна диагноза хидронефроза вляво на фона на изброените придружаващи страдания - конкремент в ляв уретер, последици от травма на нервите и гръбначния мозък, последици от счупване на черепа. Хидронефрозата е засегнала левия бъбрек и представлява състояние, при което урината не може да се оттича през уретера поради запушване на последния /в конкретния случай от конкремент/ и това състояние реално застрашава засегнатия орган. Като медико-биологична характеристика представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. По повод страданието ищецът е бил подложен на оперативно лечение, изразяващо се в разрушаване на конкремента, стентиране на уретера и последващото му отстраняване, приложена е и медикаментозна терапия със спазмолитици, противовъзпалителни, антибиотици, вливания и др., които са отразени в епикризите. Образуването на конкременти, които са най-честата причина за развитието на хидронефроза, е благоприятствано от наличието на инфекции на пикочните пътища. Това е пряка последица от поставянето и ползването на постоянен уринарен катетър. След като е възстановен дренажа на уретера, страданието отзвучава, като при наличие на конкременти в бъбрека може да се появи отново без да може да се уточни с каква честота. При настоящото състояние на пострадалия не може да се очаква липса на последващи рецидиви. Налице е пряка и непрекъсната връзка между причинените при ПТП травматични увреждания, сегашното състояние на пострадалия и тези усложнения, проявили се и диагностицирани по-късно. Развитието на такова усложнение от страна на отделителната система при подобен род увреждания и поставен катетър в пикочния мехур е по принцип възможно. Травмата на гръбначния мозък и катетъра в голям процент от случаите водят до инфекциозни усложнения и в един по-късен етап от засягане на бъбреците, включително и до образуването на конкременти в отделителната система. Преди развилата се хидронефроза състоянието на ищеца е било тежко увредено общо състояние следствие на травмата с инвалидност 100 % с чужда помощ. Хидронефрозата се развива при стоп в дренажа на урината и нейната задръжка. Това се наблюдава на различни нива в отделителната система, при което се повишава налягането на урината и се развива хидронефроза /бъбрекът се пълни с вода/. При едностранна хидронефроза, както е в случая, има стоп по хода на уретера, причинен от конкремент. Стоп може да се наблюдава при обхващане на уретера от процес, който да води до неговото притискане и нарушаване на проходимостта му. В конкретния случай е налице стоп от конкремент. При наличие на два бъбрека единият поема функцията на другия, но когато се унищожи единият бъбрек и в случай, че възникне инфекция по възходящ път, както в случая /в основата на целия процес е инфекцията/ може да се стигне до сепсис и до смърт. Това състояние се покрива първо с антибиотици, за да се стопира инфекцията и в острия период обезболяващи, спазмолитици. В резултат на пълното прекъсване на гръбнака и на поставения уринарен катетър  се развива инфекция, която спомага за развитие на конкременти в пикочния мехур и в бъбреците. Преди ПТП ищецът не е имал увреждане на бъбреците. Такъв тип усложнения са допустими, наблюдават се особено при по-продължително ползване на катетър.

Така установеното въз основа на заключението на вещото лице кореспондира и с представените по делото медицински документи.

От показанията на свидетелката Гьошева – съпруга на ищеца и съответно имаща преки и ежедневни впечатления от състоянието на ищеца, се установява следното: След ПТП ищецът е с постоянен катетър, което води до непрекъснато наличие на бактерии в урината. Проблемите започнали през пролетта и лятото на 2019 г., започнало с втрисане и много висока температура – над 39 градуса, както и отделяне на по-малко количество урина. В „Пирогов“ на ищеца бил поставен стент, който трябвало да се махне след два месеца. През юни отново постъпил в МВР-болница, пак имал запушване на бъбрека, пак му сложили стент. Вследствие на катетъра имал камъчета в пикочния мехур, на два пъти ги махали. През два месеца ищецът вдигал висока температура, втрисало го, появявали се проблеми с бъбреците. Всеки месец по два пъти се изследвала стерилна урина, за да се установи чувствителност към антибиотик и понеже повечето се прилагали венозно, през януари 2020 г. се наложило поставяне на абокат и смяна на катетъра в дома на ищеца. Поради пълното прекъсване на гръбнака ищецът нямал усет за силна болка, но казвал, че усеща тежест и тогава отивал на ехограф. Когато имал задръжка на урина и при прием на аналгетици за сваляне на температурата, ищецът обилно се изпотявал и започвал да уринира кръв. Към момента имал  оток на бъбрека и лигавицата на бъбрека, затова се наложило да му сложат стент. Преди 2019 г. ищецът приемал червена боровинка, неоренал, магнезий, много вода за предпазване от пикочни инфекции, понеже е с катетър. След като започнали кризите с бъбреците, му предписали рехабилитация, като пак приемал неоренал, червена боровинка, магнезий, фурулин, при нужда и антибиотици. Преди ПТП ищецът нямал оплаквания, не боледувал и не приемал лекарства, тъй като по принцип бил против тях. Преди ковид-пандемията ищецът  посещавал лечебни заведения, но сега лекарите предпочитали в дома му да се правят изследванията и донасяли в дома му подвижен ехограф, когато е възможно. Всеки месец на ищеца се правели  профилактични изследвания - кръв, уреа, креатинин, желязо, хемоглобин /тъй като бил анемичен и приемал малтофер/. Имал и декубитални рани, които много трудно зараствали. Непрекъснато бил с придружител. В дома му идвал рехабилитатор три пъти седмично. През есента ищецът ходил в Гърция в клиника за рехабилитация, започнала много добре, но и там получил криза, десет дни и там бил на венозен антибиотик и не успял да довърши рехабилитацията.

Съдът намира, че съобразно обсъдените по-горе доказателства се установи по безспорен начин, че в периода от 20.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, предмет на настоящото дело – 13.11.2020 г., е настъпило допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца /хидронефроза вляво/, което е в причинно-следствена връзка с причинените при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., телесни увреждания на ищеца, като това допълнителното влошаване на здравословното състояние му е причинило допълнителни /извън тези, за които вече му е присъдено обезщетение по т. д. № 116/2017 г. по описа на СОС/ болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Съответно са неоснователни възраженията на ответника в обратния смисъл.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се има предвид, че в резултат на причинените при ПТП телесни увреждания е настъпило допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца /извън болките и страданията, търпени от него, за които вече му е определено обезщетение/, което е довело до търпени допълнителни болки, страдания, дискомфорт, болничен престой и като цяло допълнително влошаване на качеството на живот. За период от около година – година и половина ищецът пет пъти е хоспитализиран, провеждано му е на няколко пъти оперативно лечение, постоянно е на медикаментозно лечение и му се правят изследвания, не е могъл да довърши дори предписаната му рехабилитация. Следва също да се отчете, че това допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца по своята медико-биологична характеристика представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Т. е. при всяка проявяваща се криза с бъбреците, освен че търпи болки, страдания, дискомфорт, болнично лечение животът на ищеца е застрашен, същемвременно силно увреденото му общо състояние /пълна инвалидизация с придружител/ от една страна се влошава, от друга страна затруднява лечението на допълнителното влошаване – хидронефрозата /и от медицинска, и от организационна гледна точка, което и само по себе си пряко рефлектира върху ищеца/. Следва да се отчете също, че и за в бъдеще се очакват рецидиви предвид настоящото състояние на ищеца /вкл. постоянно ползване на катетър/.   

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че сума от 100000 лв. /при сочен от ищеца пълен размер на иска от 150000 лв./ би била справедлива и достатъчна, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на допълнителното влошаване на здравословното му състояние /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

Съответно предвид, че по делото е предявен частичен иск в размер на 80000 лв., същият следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователно е и доразвитото в писмените бележки на  ответника възражение, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е било предвидимо при изготвяне на съдебно-медицинската експертиза по т. д. № 116/2017 г. по описа на СОС и съдът, постановявайки решението си по това дело, е взел предвид бъдещите усложнения на здравословното състояние на ищеца. Видно от самото решение по т. д. № 116/2017 г. по описа на СОС, съдът не е коментирал възможно влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в бъбречна инфекция и хидронефроза. Действително в решението е обсъдена песимистичната прогноза за възстановяването на ищеца и цялостното му влошено в резултат на уврежданията общо състояние, но не е обсъждано конкретно такова влошаване на здравословното състояние и евентуални последици от него, съответно при определяне на дължимото към онзи момент обезщетение съдът не е включил и обезщетение за допълнително влошаване на здравословното състояние,  изразяващо се в хидронефроза. Той не би и могъл да го включи в определеното обезщетение, тъй като това допълнително влошаване на здравословното състояние, дори да се приеме, че е било предвидимо към момента на изготвяне на съдебно-медицинската експертиза  по т. д. № 116/2017 г., към същия този момент не е можело категорично да се приеме, че ще настъпи. Действително от заключението по изготвената по настоящото дело експертиза се установява, че развитието на такова усложнение от страна на отделителната система при подобен род увреждания и поставен катетър в пикочния мехур е по принцип възможно - травмата на гръбначния мозък и катетъра в голям процент от случаите водят до инфекциозни усложнения и в един по-късен етап от засягане на бъбреците, включително и до образуването на конкременти в отделителната система /и в този смисъл би могло да се приеме, че това усложнение е било предвидимо към онзи момент/. Това обаче е само възможно развитие, не и безусловно очаквано. Медицината не е точна наука, всяка медицинска прогноза е все пак само прогноза, а действителното фактическо развитие на оздравителните или обратно - допълнително влошаващите здравето - процеси в организма зависи от биологични, физиологични и дори психологически процеси, строго индивидуални за всеки индивид.           

Съобразно изводите за основателност на главния иск  акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск също е основателен. Обезщетението за забава се дължи от датата на диагностициране на влошаването на здравословното състояние, както се претендира /неоснователни са доводите на ответника за недължимост на обезщетение за забава за периода преди предявяване пред него на извънсъдебната претенция за обезщетение с оглед правилата на действащия КЗ /обн. ДВ бр. 102/2015 г./, тъй като в случая на основание & 22 ПЗР КЗ приложение намира част IV-та на отменения КЗ, съобразно правилата в която застрахователят отговаря за лихва за забава както застрахованият отговаря за тях /а той съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД отговаря за тях от датата на увреждането/. Тази дата е 20.06.2019 г., което се установява от представената по делото /л. 74 – 75/ епикриза от МИ – МВР, Клиника по урология/.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за производството по делото, съответно е направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата размерът на възнаграждението съобразно цената на исковете е 2930 лв., съответно същото следва да бъде присъдено. Възнаграждението следва да бъде присъдено на адв. Ч..  

На ответника не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху размера на исковете, а именно такава в размер 3200 лв., както и разноски /за възнаграждение на вещо лице/ в размер на 200 лв.

Воден от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на И.Ц.Г. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 80000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в периода от 20.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело - 13.11.2020 г., поради допълнително влошаване на здравословното състояние /хидронефроза вляво/ в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на диагностициране на влошаването на състоянието – 20.06.2019 г., до окончателното плащане.

          ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, „Черни връх” № 51д, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на адв. С.С.Ч. от САК с личен № ********** сумата от 2930 лв. /две хиляди деветстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на И.Ц.Г. по делото.

ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати по сметка на съда сумата от 3200  лв. /три хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса върху  размера на исковете, както и сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща деловодни разноски /възнаграждение на вещо лице/.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М.Р.В. с ЕГН **********, адрес: *** като трето лице – помагач на ответника „Л“ АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: