№ 11896
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110101047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по Молба вх. №364032/2023 г. на ищцовото дружество, с
която поддържа, че на ответника се следват съдебни разноски за заповедно
производство -50 лв. и за исково производство 508,15 лв., по подробни
съображения за определяне на справедливия им размер и в този смисъл да се
измени решението по отношение на възложените в негова тежест съдебни
разноски.
Постъпила е Молба вх. №364043/2023 г. на ответника, с която настоява да
се измени решението в частта, в която в негова полза са пресъдени съдебни
разноски, с доводи, че неоправдано са занижени и счита, че има право на пълния
претендиран размер.
Насрещната страна оспорва молбата.
СЪДЪТ, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото
доказателства и закона, намира следното:
Молбата на всяка страна е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от
ГПК срок, поради което е процесуално допустима.
С Решение №20023/05.12.2023 г., постановено по делото, съдът осъжда
„Агенция за събиране на вземания“ да заплати на П. Р. К., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата 1100,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №48744/2022
г. и гр. дело №1047/2023 г., и двете по описа на СРС. Видно от мотивите съдът
приема, че ответникът има право на съдебни разноски, като предвид
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство. Ищецът е навел възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК за платеното от ответника за правна помощ. В производството
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е първият възможен процесуален момент за
заявителя да наведе възражение за прекомерност на сторените разсноски от
длъжника пред заповедния съд, доколкото се развива с предявяване на
установителен иск. С възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е необходимо да
отграничава кои разноски за правна помощ счита за прекомерни – тези, сторени
1
пред исковия или пред заповедния съд по причина, че исковият съд се произнася
според изхода на спора и по претенцията за разноски на насрещната страна и за
двете производства. Правилата на чл. 78 от ГПК са приложими и в заповедното
производство и при изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3/4 от ГПК
длъжникът има право на разноски, като в случая искането му е своевременно
направено - в срока по чл. 414 от ГПК. По силата на договор за правна помощ и
съдействие, сключен с ответника по ч.гр. дело №48744/2022 г., СРС, е платено
възнаграждение от 500,00 лв. Съдът, като е отчел фактическата и правна
сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо
да бъдат извършени от адвоката на длъжника, приел е възнаграждението като
прекомерно и определил сумата 200,00 лв., на основание пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от
НМРАВ, като необходимата и разумна разноска за правна помощ пред
заповедния съд. Правната помощ оказана в заповедното производство включва
подготовка на документите за сезиране на заповедния съд – подаване на
възражението по чл. 414 от ГПК (по образец), защото самото производство по
чл. 410 ГПК се изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на длъжника защита и съответна с тази по чл.
6, т.5 от НМРАВ. Ответникът е сторил разноски в исковото производство за
възнаграждение на вещо лице-250 лв. и за двама адвокати – 400 лв. и 1300 лв.
Възнаграждението за правна помощ се определя за един адвокат, независимо
какво е наложило промяната на процесуалния представител на ответника,
доколкото за това ищецът не носи отговорност. Съдът, с оглед на фактическата и
правна сложност на спора, минималното възнаграждение за защитавания
материален интерес, съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ- 508,15 лв., и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да извърши
адвоката, приема, че разноската се следва в размер на сумата 650 лв.; или общо
съдебни разноски за настоящото производство –сумата 900 лв., а за двете 1100 лв
Разгледана по същество молбата на всяка страна е неоснователна. Съдът
не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на преценката на съда по
отношение отговорността на страните за съдебните разноски. Съдът не намира
основание да пресъди възнаграждение на адвоката на ответника за заповедното
производство в размер различен от определения по реда на пар.1, във вр. чл.6, т.
5 от НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на спора, според етапа, на
който се намира производството по реда на чл. 422, ал.1, във вр. чл. 410 от ГПК,
и очакваните процесуални действия на адвоката, които е било необходимо да
бъдат извършени; нито да определи друго по размер възнаграждение на адвокат
за защита в исковото производство. Ответникът може да ангажира по негова
изключителна преценка неограничен брой адвокати, както да оттегли
пълномощията от който намери за добре, но ясно в разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК е предвидено, че му се следва възстановяване на разноската за платено
възнаграждение на адвокат – един, според изложените от съда по-горе критерии.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №364032/2023 г. по описа на СРС
с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №364043/2023 г. по описа на СРС
с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на П. Р. К..
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3