№ 17328
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110155948 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. С., чрез пълномощника адв. М. М.,
срещу „К“ ООД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за
паричен заем №435503, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна. Претендират се
разноските, сторени по производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „К“ ООД,
чрез пълномощника адв. Ш., с който предявените искове се оспорват изцяло,
като се излагат подробни доводи за тяхната неоснователност. Претендира се и
заплащане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им бил
сключен договор за потребителски кредит №772014/30.05.2023г., с посоченото
в исковата молба, съдържание.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за нищожност
на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за предоставяне
на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения между страните
договор за потребителски кредит, предоставяне на обезпечение, представлява
1
разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по
договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход
по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така
уговореното клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на РБ.
Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни
затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е нищожна на
твърдяните от ищеца основания.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за внесена
държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. М. М.,
следва да се присъди сумата от 480 лв. -адвокатско възнаграждение, като
възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде оставено
без уважение, тъй като претендираното възнаграждение е около минимума за
съответното такова, предвиден по Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за
2
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдвС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за неустойка, обективирана в Договор
за паричен заем №772014/30.05.2023г., сключен между А. Г. С. с ЕГН
********** и „К“ ООД, ЕИК ххх.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „К“ ООД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление: гр. ххх, да заплати на А. Г. С. с ЕГН **********, сумата
от 50 лв., разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „К“ ООД,
ЕИК ххх, да заплати на адвокат М. М. при АК - П, с адрес на кантората: гр. П,
бул. “П” №ххх, сумата от 480 лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3