№ 1519
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513389 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 16109 от 26.08.2024 г. по гр.д. № 1772/2023 г. по описа на СРС,
145 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. И. Б., ЕГН **********, осъдителни искове с правна
квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 276,90 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб.
№ 200213, сумата от 18,87 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба - 12.01.2023г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 49,56 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022г. и
сумата от 4,23 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
22.12.2022г.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Директ“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с
изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
1
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая ищецът следва да докаже
приемане на наследството от наследника по закон на собственика на имота-потребител
на ТЕ в имота. При постановяване на своето решение съдът не е съобразил
изявленията на ответника в писмения отговор и в хода на процеса, както и неговите
възражения. Освен това с оглед последните, съдът не е разпределил правилно
доказателствената тежест в процеса на подлежащите на доказване спорни факти, част
от предмета на спора. Заявява, че постановеното решение е в разрез с
процесуалноправните разпоредби и при неправилно приложение на материалния
закон. Заявява, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.51 ЗН, като отново
СРС е приложил същата неправилно. Поддържа, че в производството е установено, че
ответникът като наследник по закон на потребителя- собственик на имота, за който са
били доставяни количества ТЕ, чиято стойност не е заплатена, следва да понесе
отговорност за последните.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за
уважаване на исковете в цялост, като основателни.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответниците Г. И. Б., чрез назначения й от съда особен представител адв.М. Г. от
САК, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за
потвърждаване на решението, като правилно.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Директ“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в проведеното
производство ищецът не е доказал, че ответникът Г. И. Б. е приела наследството,
оставена от нейната майка Е.К.Ц., поради което същата не се явява битов клиент за
топлоснабдения имот.
Решението е неправилно.
Както правилно е посочил в постановеното решение СРС, по предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по
исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната
лихва възлиза именно на спорната сума. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
Неправилно обаче с постановеното решение, съдът е приел, че в проведеното
производство ответникът е оспорил изрично да има качеството на наследник на Е.К.Ц..
Поради това и неправилно съдът е разпределил доказателствена тежест с доклада по
делото, че ищецът следва да докаже, че ответникът Г. И. Б. е приела наследството,
оставена от нейната майка Е.К.Ц..
Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД срещу ответника Г. И. Б. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
заплащане на сумата от 276,90 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. ****, аб. № 200213, сумата от 18,87 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 12.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 49,56 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022г. и сумата от 4,23 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 22.12.2022г.
В подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни доводи, че е
налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди се, че наследодателката на ответницата е била собственик на
3
процесния топлоснабден недвижим имот, а ответникът като неин наследник е бил
собственик на топлоснабдения имот за процесния период. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят месечните дължими суми.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата,
чрез назначения от съда особен представител адв.М. Г., с който са оспорени
предявените искове, като недопустими, неоснователни и недоказани. Посочено е, че
видно от представените на съда доказателства, но не и от комплекта предназначен за
ответника, че ответника се явява наследник на Е.К.Ц.. Посочено е, че не следва да се
пропуска, че някои от наследниците или дори всички са в състояние да се откажат от
откритото им наследство. Поради това, според ответника, към настоящия момент
/момента на подаване на писмен отговор от особения представител/ е възможно
процесния обект да не е собственост по наследяване на ответника Г. И. Б.. Счита, че не
е доказано по делото, че наследодателят на ответникът е бил собственик на процесния
имот или че е изявил воля за встъпване в договорни отношения с ищеца. Оспорва
сключването на валиден договор между етажната собственост и дружеството,
извършващо услугата дялово разпределение. Оспорва претендираната от ответника
топлинна енергия да е реално потребена. Прави възражения за погасяване на
задълженията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач „Директ“ ЕООД не взема становище по същество на
делото.
Настоящият състав намира, че чрез събраните пред първата инстанция
доказателства са установени описаните по-горе предпоставки за уважаване
претенциите на ищеца спрямо ответницата за вземания за потребена ТЕ и такса за
дялово разпределение за исковия период.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства- договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на ЗОбС от 16.06.1999 г., е установено, че
Е.К.Ц. е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** с аб.
№ 200213. Поради това и възраженията в обратен смисъл на ответника се явяват
неоснователни. Съответно, доводите на ищеца, че това обстоятелство е доказано в
производството се явяват основателни.
Чрез представеното пред първата инстанция удостоверение за наследници №
РЛН 23-УГ-51-1156/26.01.2023 г. издадено от СО, Район Люлин се установява, че Г. И.
4
Б. е наследник по закон- дъщеря на Е.К.Ц., поч. на 14.01.2019 г. Оспорване на
обстоятелството, че ответникът е приел наследството на праводателя си в проведеното
производство не е било извършено, както бе посочено по-горе.
Съответно, в проведеното производство не е установено ответникът да се е
отказал от наследството на Цанкова-справка от СРС, л.167 от делото на СРС.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК , Решение № 437 от
17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., което се възприема от
настоящия състав и е приложимо в случая, когато наследника - ответник не е оспорил
факта на приемане на наследството, не е било в тежест на ищеца да го установява
доколкото, чрез ангажираното в производството удостоверение за наследници е
установено, че ответникът е наследник по закон на Е.К.Ц..
Само при липса на данни дали наследникът е приел или се е отказал от
наследството, съдът следва да даде срок на наследника по реда на чл.51 ЗН да заяви
приема ли наследството или се отказва от него и то само по искане на
заинтересованата страна по делото (решение № 101 от 08.10.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.), което становище се възприема и от настоящия състав.
В случая, при липса на оспорване факта на приемане на наследството, съдът
неправилно е възложил в тежест на ищеца да доказва това обстоятелство.
Същевременно при липса на спор относно посоченото обстоятелство, без отправено
искане от заинтересованата страна – ищец, съдът е дал срок на наследника по реда на
чл.51 ЗН да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Последното, при
несъобразяване невъзможността да се изпълни процедурата по чл. 51 от ЗН в хипотеза,
при която ответникът е призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е назначен
особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, както в случая.
При така установеното, съдът намира за доказано чрез ангажираните пред
първата инстанция доказателства, че ответникът е собственик на имота, за който е
доставяна ТЕ през исковия период и се явява битов клиент на ТЕ за процесния период
за този апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
5
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки
за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на
приетата СТЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК се
установява, че сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период м.05.2019 г. до м.04.2021 г., Топлофикация
София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала
дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата
законодателна уредба. Установява се, че в имота няма отоплителни тела /радиатори/,
освен щранг – лира в банята без ИРРО. Установява се, че абонатът не ползва ТЕ за
отопление, както и ТЕ за БГВ. На абоната е била начислена и отчетена единствено ТЕ
отдадена от сградна инсталация и ТЕ отдадена от щранг-лира при спазване
действащата нормативна уредба.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на
приетата ССчЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК се
установява, че задълженията на ответника възлизат на сумата 264.61 лв. за ТЕ и 18.87
лв. за услугата дялово разпределение на потребената ТЕ в имота. Установява се, че
мораторната лихва върху сумата за ТЕ за периода 15.09.2020 г. до 22.12.2022 г. възлиза
на 47.37 лв. и върху сумата за ДР за периода 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г. възлиза на
4.15 лв.
Доводите на ответника, че в производството не са ангажирани доказателства за
измереното и отчетено количество ТЕ, което е доставено и потребено в имота за
исковия период са неоснователни. Както бе посочено, от страна на фирмата за дялово
разпределение на потребената в сградата – ЕС топлинна енергия са представени пред
първата инстанция индивидуални справки за отопление за исковия период, както и
протоколи за неосигурен достъп за отчет, които не са оспорени от ответника като
неверни документи. В същите са удостоверени показанията на индивидуалните уреди
за разпределение на ТЕ в апартамента на ответника.
С оглед така установеното, съдът намира за основателна и доказана претенция
на ищеца за сумата 264.61 лв. за потребена в имота ТЕ за периода м.05.2019г. до
6
м.04.2021г. За разликата над посочената сума до претендирания размер 276.90 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед установените обстоятелства, съдът намира за основателна и
претенцията на ищеца за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната
услуга за дялово разпределение за сумата 18.87 лв. за периода от м.12.2019 г. до
м.04.2021 г. С разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец, е предвидено, че за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
За процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016
г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила на 10.08.2016 г. Според тях /чл. 33, ал.
1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният
срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането
на периода. Така посочените правила следва да бъдат съобразени от съда при
постановяване на решението.
Поради това и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 47.37
лв. –мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.12.2022 г. върху сумата за
потребена ТЕ в размер на 264.61 лв., като за разликата до предявения размер 49,56 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При липса на доказване, че ищецът е отправил покана до ответника за
заплащане на сумата за дялово разпределение с оглед указанията на чл.84, ал.2 ЗЗД,
7
искът за заплащане на мораторна лихва върху сумата 18.87 лв. искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 4,23 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
22.12.2022г. се явява неоснователен.
Възражението на ответника за погасяване по давност на претенциите съдът
намира за неоснователно. Приложими са дадените разяснения с ТР № 3/2012 г. на
ОСГК на ВКС, според които по отношение на вземанията за ТЕ е приложима
тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая давността е прекъсната на
12.01.2023 г., когато исковата молба е постъпила в съда. При липсата на представени
по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността, погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди м.11.2019 г. Ето защо и
съобразявайки заключението на ССчЕ, съдът приема, че погасени по давност са всички
вземания по фактури за ТЕ, издадени през периода от м.05.2019 г. до м.10.2019 г. При
отчитане, че за посочения период начислени и отчетени са били суми на стойност 0
лв., то, възражението за погасяване по давност на част от вземанията се явява
неоснователно.
При така формираните изводи, поради несъвпадане изводите на двете
инстанции в една част, постановеното решение следва да бъде отменено като
неправилно в частта на отхвърляне на исковете за посочените суми.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 1150 лв. и за
въззивната инстанция в размер на 450.00 лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16109 от 26.08.2024 г. по гр.д. № 1772/2023 г. по описа на
СРС, 145 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. И. Б., ЕГН **********,
осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 264.61 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ****, аб. № 200213, сумата от 18,87 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба -
8
12.01.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 47.37 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 264.61 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб.
№ 200213, сумата от 18,87 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба - 12.01.2023г. до окончателното изплащане на
вземанията и сумата от 47.37 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
22.12.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16109 от 26.08.2024 г. по гр.д. № 1772/2023 г. по
описа на СРС, 145 с-в, В ЧАСТТА, с което са отхвърлени, като неоснователни
предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. И. Б., ЕГН
**********, осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12.29 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб. № 200213, сумата от 2.19 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022г. и сумата от 4,23 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата 18.87 лв. за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 22.12.2022г.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 1150.00 лв. и за въззивната
инстанция в размер на 450.00 лв.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9