Определение по дело №1366/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на „Синева 2001“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 8260, къмпинг „Нестинарка“ № 2, с управител Х. Й. Х., чрез адв. Д. К. С. от БАК – пълномощник за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-438/17.06.2025г. на кмета на община Царево, с която на дружеството е наредено да премахне обекти, както следва:

-метален навес и паянтова метална постройка, с пореден № 16 от геодезическото заснемане, от която 60 кв.м. попадат в ПИ 48619.64.120 и 32 кв.м попадат в съседния ПИ 48619.64.37 ;

-дървено бунгало с пореден № 15 и с площ от 37 кв.м. и дървен навес към него с площ от 27 кв.м. и пореден № 26 от геодезическото заснемане, находящи се в ПИ 48619.64.120 по КК на [населено място].

Срокът за доброволно изпълнение, който е определен в заповедта е до 1 месец, считано от края на строителната забрана за сезон лято 2025г. - 01.10.2025г. (края на забраната).

Това особено искане е включено в жалба, адресирана до Административен съд - Бургас, подадена от „Синева 2001“ ООД, чрез адв. С. срещу Заповед № РД-01-438/17.06.2025г. на кмета на община Царево. В жалбата Заповедта се оспорва като издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Към жалбата се прилагат разрешение за строеж № 43/16.09.1986г., издадено от ОНС – Мичурин и решение № 2912 от 17.03.2015г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14781/2014г., като се прави и искане за допускане извършването на съдебно - техническа експертиза.

Относно отправеното искане за спиране на първо място се посочва, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като в случая е спорен въпросът за характера на обектите - преместваеми по смисъла на чл. 56 от ЗУТ или строежи, а за разрешаването на спорния въпрос по делото са необходими специални знания на вещо лице. Посочено е, че изпълнението на съдебно - техническа експертиза би се затруднило от предварителното изпълнение на заповедта за премахване на обектите, което е достатъчно основание, за да се допусне спирането му като временна мярка за обезпечаване правото на жалба до приключване на делото с влязло в сила решение (в този смисъл - определение № 2592 от 25.02.2010г. на ВАС по адм. д. № 2307/2010г.).

На второ място се заявява, че тъй като страната е оспорила принадлежността на част от обектите към категорията на преместваемите обекти, твърдейки наличието на строеж (по този повод е направено и искане за допускане на съдебно-техническа експертиза), предварителното изпълнение на заповедта би затруднило или възпрепятствало процеса на доказване по същинското оспорване, като подобно засягане на вероятността за успешно упражняване на заявеното от жалбоподателя право на отмяна или на обявяване на нищожността на административния акт може да се квалифицира и като трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. (в този смисъл - определение № 16551 от 04.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 12366/2019г.);

На следващо място се твърди, че в случая не са налице основания да се допусне, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, би била причинена предполагаема вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК или изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му, тъй като функционирането на съоръженията в продължение на няколко години не е накърнило съществено обществения интерес (поне няма данни по преписката, нито твърдения в тази насока), като е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт (и то в едноинстанционно съдебно производство - чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ) не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана, в този смисъл - определение № 16551 от 04.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 12366/2019г.)

Ответният административен орган – Кмет на Община Царево представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и в изразено по делото становище относно поисканото спиране сочи, че жалбоподателят единствено твърди, че би претърпял вреди вследствие изпълнението на обжалваната заповед, без да ги конкретизира по вид, обем или интензитет. Отделно от това се позовава и на възможност жалбоподателят да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ, в случай на евентуален позитивен резултат от жалбата срещу обжалвания индивидуален административен акт. Прави се искане за допускане извършването на съдебно - техническа експертиза

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, за да се произнесе по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, намира следното:

Жалбата, съдържаща искането за спиране е подадена от лице, което е адресат на Заповед № РД-01-438/17.06.2025г. на кмета на община Царево, поради което искането e процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а ал. 3. Съгласно чл. 217, ал. 2 съдът може да спре изпълнението на тези административни актове, с изключение на тези по чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Следователно, в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно, ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая, по делото действително не са ангажирани доказателства за конкретния размер на евентуалните имуществени вреди, които жалбоподателят би претърпял, но безспорно, изпълнението на заповедта е свързано със заплащането на значителни разходи съизмерими на стойността на премахнатите обекти, средствата по премахването им и впоследствие по възстановяването на обектите, като би попречило и на изпълнението на съдебно - техническа експертиза, каквото искане е отправено до съда и от двете страни в производството.

Нещо повече, видно от представените по делото доказателства – Разрешения за строеж от 1983 год. и 1986 год., и договори за продажба от 2002 год. и 2004 год. следва да се посочи, че с оглед продължителността на съществуване на обектите, е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, след като такава не е настъпила през целия изминал период. В случая, не са налице основания да се допусне също, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му. След като съществуването на обектите през толкова продължителен период от време не е накърнило съществено обществения интерес (поне няма данни по преписката, нито твърдения в тази насока), то съдът намира, че е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението, което в според заповедта следва да бъде извършено най-късно до 01.11.2025 год., точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт (и то в едноинстанционно съдебно производство – чл.215, ал.7, т.4 ЗУТ) не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана.

Следва да се посочи също така, че спирането на предварителното изпълнение е само временна мярка, която отпада с приключването на съдебното производство по оспорването на акта.

Отчитайки изложено по-горе, съдебният състав намира, че предварителното изпълнение на оспорената в настоящото производство Заповед ще причини значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК на жалбоподателят в настоящото производство, поради което искането за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение следва да се уважи.

Предвид горното и на основание чл.166 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД-01-438/17.06.2025г. на кмета на община Царево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.