№ 1833
гр. Варна, 10.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500744 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Ц. П., ЕГН********** , срещу
срещу Решение №2918/11.08.2023г. по гр. дело №14082/2022г. на ВРС, 14-ти
състав, в частите с което:
1/ е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между П. Ц. П., ЕГН ********** и Л. И. Недева, ЕГН **********,
сключен на 01.11.2012г. и прекратен с решението на ВРС, е и на двамата
съпрузи, на осн. чл.49, ал.3 от СК;
2/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на детето Мартин П. П., ЕГН**********, на майката Л. И. Недева,
ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;
3/ е определен режим на лични отношения на бащата П. Ц. П.,
ЕГН**********, с детето Мартин П. П., ЕГН**********:
- всяка нечетна седмица в годината (като първата седмица в година е
нечетна) от 18:30 часа в петък до 16:00 часа в неделя; на рождения ден на
детето Мартин от 14:00 часа до 18:00 часа на единадесети ноември ако
денят е неучебен и от 18.00 часа до 20.00 часа ако денят е учебен; при
съгласие между родителите те заедно ще организират детския празник и
ще присъстват на него заедно;
- през Коледната ваканция всяка нечетна година от 18:30 часа на
25.12. (двадесет и пети декември) до 18:30 часа на 30.12. (тридесети
декември) и всяка четна година от 18:30 часа на (двадесет и осми декември)
до 18:30 часа на 02.01 (втори януари);
- през Великденските празници (официални почивни дни) всяка четна
година от 18:30 часа в събота до 18:30 часа в неделя; през лятната ваканция
1
за един месец или два пъти за по две седмици с преспиване при бащата
когато бащата е в страната и когато майката не ползва платен годишен
отпуск от 8.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден;
- на рождения ден на бащата от 8.00 часа до 18.00 часа ако е неучебен
ден, а ако е учебен ден от 18:30 часа на 21.02. (двадесет и първи февруари)
до 07.30 часа на следващия ден 22.02. ако денят е учебен, а ако не е учебен
ден до 18:30 часа на 22.02. (дванадесет и втори февруари);
- когато се прилага РЛО за ваканциите не се прилага месечния режим;
- на 24.12. (двадесет и четвърти декември), рожденния ден на
майката, не се прилага нито един от описаните РЛО;
- при изпълнение на РЛО бащата ще взема детето от дома в който то
се отглежда и ще го връща в същия дом;
4/ е осъден бащата П. Ц. П., ЕГН**********, да заплати на детето
Мартин П. П., ЕГН**********, чрез майка му законен представител Л. И.
Недева, ЕГН**********, издръжка в размер на 350 лева, считано от
24.09.2022г. до 24.10.2022г. и от депозиране на исковата молба в съда на
25.10.2022г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа
до окончателното изплащане на сумата.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
развода и фамилното име, както и по отхвърлените части от издръжките.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и в противоречие с интересите на детето. Не са
били преценени правилно от ВРС събраните по делото доказателства, а други
сочени доказателства не са били събрани поради процесуални нарушения. По
отношение на вината ВРС не е взел предвид неколкократно изтеглените само
от съпругата парични средства, натрупани изцяло от труда на П. П., с което тя
е извършвала „системно разпиляване“ на негово или поне на семейно
имущество и е накърнила интересите на детето. Относно родителските права
липсва преценка на личността, на възпитателските качества и на другите
важни съобразно ППВС обстоятелства за избора на титуляр на правата; в тази
връзка също е от значение системното разсипване на придобитите чрез
съпруга пари, вместо те да служат за нужди на семейството; освен това след
м.11.2022г. Л. Недева многократно е лишавала бащата от контакти със сина
му, което показва родителските й разбирания; средата при майката също не е
добра за детето. Издръжка за минало време (24.09.2022г. – 24.10.2022г.) не се
дължи изобщо, защото бащата се е грижил изцяло за детето си. По същите
причини се дължи и от подаване на исковата молба (25.10.2022г.) до
28.11.2022г. Отделно предвид постановените на 07.02.2023г. от ВРС
привременни мерки началният момент на задължението по чл.143 от СК
следва да бъде от решението относно развода, съобразно ППВС №5/1970г., а
не от исковата молба, както е приел ВРС. Моли за отмяна на решението в
обжалваните му части, вместо което: да се приеме, че вина за развода има
2
съпругата; родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото
детето да живее; на майката да бъде определен от съда режим на лични
контакти, като бъде осъдена последната за издръжа от 350лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Счита решението за
правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.
Относно вината не е доказано тя да е пропилявала семейни средтва; сумите са
постъпвали по нейна сметка и са били разходвани за семейни нужди. Относно
родителските права промяната в отглеждането на детето би било негативно за
него, а и бащата е на кораб по 5-6 месеца в годината и не може да се грижи за
сина си. Издръжката се дължи от претендираната начална дата, а
привременни мерки не са основание за друг начален момент на задължението.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за
присъждане на разноски.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Искането за връщане на въззивната жалба е неоснователно. Видно е от
материалите по делото, че същата е изпратена на 14.09.2023г., т.е. в законовия
срок за това, а доказателствата за платената държавна такса за въззивно
обжалване са от 28.09.2023г., т.е. също в дадения от съда срок. С оглед на
това жалбата следва да бъде разгледана.
Подадена по делото е и частна жалба вх. №7786/30.01.2024г. от П. Ц. П.
чрез адв. Р. срещу определение №15089/20.12.2023г. по гр. д. №14082/2022г.
на ВРС, с което е отменено Решение №2918/11.08.2023г. в частта му относно
разноските от 5030лв., дължими от Л. Недева на П. П..
При служебната проверка по чл.275, ал.1 от ГПК въззивният съд
намира, че тази жалба е подадена след изтичане на посочения в обжалвания
акт на съда срок. Определението от 20.12.2023г. е връчено на П. Ц. П. на
15.01.2024г. и така указаният от съда срок за обжалването му е изтичал на
29.01.2024г. в края на деня. От разпечатката от служебната електронна поща
на ВРС (л.28 от делото) се установява, че частната жалба е изпратена от адв.
Д. Р. (пълномощник на жалбоподателя) на 30.01.2024г. в 00:04часа. Същото
се потвърждава и от разпечатката от ССЕВ (л.31 от делото) и от извадката от
хранилището на профила на адв. Д. Р. в ССЕВ (л.39 от делото). В същото
време от разпечатките на автоматизираните съобщения от ССЕВ (л.38, л.41 и
л.42 от делото) е видно само, че на 29.01.2024г. в 23.59часа адв.Р. е влизала в
профила си чрез КЕП и е „създала ново съобщение за връчване“. Предвид
липсата на индивидуализация на данните: „посетихте ССЕВ – вход с КЕП“ и
„създаване на ново съобщение“, от тях няма как да се приеме, че се касае
3
именно за действия по процесната частна жалба. Но дори да се приеме друго
(неясно защо), това би означавално най-много създаване на документа и
подписване на същия с КЕП до края на деня на 29.01.2024., които действия
обаче са без значение за спазването на срока. Съгласно ясните и императивни
норми на чл.62, ал.2 от ГПК решаващ е момента на изпращане на молбата,
жалбата или искането до съда, а не този на съдаване и подписване на същата.
Ето защо от представените от адв. Р. материали (л.38, л.41 и л.42 от делото)
не се доказва изпращане на жалбата до края на работния ден на 29.01.2024г.
Затова и при трите кореспондиращи си разпечатки (на л.28, л.31 и л.39) за
обратното се формира изводът за подаване (изпращане) на частната жалба в
00:04 часа на 30.01.2024г. Поради което същата е просрочена и следва да бъде
върната на осн. чл.275, ал.2 от ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК. Разноски на
насрещната страна при обжалване по чл.248 от ГПК не се дължат поради
недопустимост на кумулирането на разноски в производство относно такива.
По доказателствата: Искането за назначаване на ССчЕ без посочване на
задачи от страната не може да бъде уважено. Отделно искането не отговаря и
на изискванията на чл.156, ал.2 от ГПК. Освен това бланкетното посочване в
жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
без да е посочено конкретно в какво се изразяват, не е основание за събиране
на доказателства във въззивното производство.
Налагането на глоби на страни или на трети лица е правомощие само на
съда,поради което искането за санкцииониране на „Ти би ай банк“ АД не
следва да бъде уважавано.
Необосновани са и исканията за ново изискване на банкова информация
от „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ АД и БНБ, още повече при вече приетата
аналогична пред ВРС от банките. И тук липсват конктретни оплаквания и
доводи какви точно процесуални нарушения е допуснал ВРС във връзка с
банковите данни. Не са обосновани и предпоставките по чл.266 от ГПК за
тези искания.
Доколкото ВРС е разкрил банкова тайна и е изискал информация от „Ти
би ай банк“ АД, като тя и изисканата и от нотариус С. Д. информация са
постъпили, но след устните състезания пред ВРС, същите могат да бъдат
приобщени от ВОС.
Искането за назначаване на СПсЕ без посочване на задачи от страната
също е заявено при процесуални нарушения. Доколкото обаче касае интереси
на дете при спор за родителски права, при който са спорни и възпитателските
качества на страните и привързаността на детето към всеки от тях, въззивният
съд служебно следва да санира нередовността, като допусне експертизата и
формулира служебно нейните задачи.
Други искания няма заявени от страните.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА частна жалба с вх. №7786/30.01.2024г. на П. Ц. П. чрез адв. Д.
Р. срещу Определение №15089/20.12.2023г. по гр. дело №14082/2022г. на ВРС
и прекратява производството по в.гр.д. №744/2024г. на ВОС в тази част, на
осн. чл.275, ал.2 от ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 24.06.2024г. от 15.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на въззивната жалба.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника:
- за „назначаване на ССчЕ“;
- за налагане на глоба на „Ти би ай банк“ АД;
- за изискване на допълнителна банкова информация за движенията по
сметките на Л. П. в „Ти би ай банк“ АД, ОББ“ АД, „Банка ДСК“ АД, а също и
за изискване на нова справка за сметките й от БНБ.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на изисканите от ВРС,
постъпили след устните състезания пред ВРС: банкова информация от „Ти
би ай банк“ АД и декларация от нотариус С. Д..
* НАЗНАЧАВА съдебно – психологична експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с материалите по делото и след извършване на
необходимите психологични изследвания на двамата родители и на детето, да
даде заключение по следните въпроси:
1/ Какво е актуалното психологично и емоционално състояние на
детето?
2/ Какви са актуалните отношение и привързаност на детето към всеки
от двамата родители?
3/ Налице ли са в обичаен и достатъчен обем личностни и родителски
способности и капацитет у всеки от родителите?
4/ Налице ли са данни или индикации за опасно или явно вредоносно за
детето поведение някои от родителите спрямо него?
5/ Могат ли да се изведат препоръки относно отглеждането и режима на
лични контакти на детето с всеки от родителите, с оглед данните към
момента?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата от 400.00лв., вносим от
въззивника по сметка на ВОС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
5
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Румяна Георгиева, което да се призове след
представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване, освен в частта за връщането
на жалбата, в която подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6