№ 656
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501461 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от ,,ДОРОСЛАВА СТРОЙ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул.,,Транспортна“№37, ет.2, представлявано от управителя Тодор Евгениев
Георгиев, против Решение №260061/07.04.2021г., постановено по гр. дело
№821/2019г. по описа на Районен съд - Поморие, с което съдът е отхвърлил
исковите претенции на ищеца срещу ,,СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, ЕИК 10223970,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.,,Александровска“ №21,
хотел ,,България“, представлявано от Орлин Тодоров Тодоров, чрез адв.
Звезделина Неделчева, за осъждане на ответника да прекрати свои
неоснователни действия, пречещи на ищеца да упражни своето право на
собственост върху апартаменти с идентификатори 57491.501.14.32.7;
57491.501.14.32.8;27491.501.14.32.10; 57491.501.14.32.11 и
57491.501.14.32.12, находящи се в сграда с идентификатор 57491.501.14.32 по
КККР на гр. Поморие, ул. ,,П. С.“, бл. *, като възстанови водоснабдяването на
апартаментите на ищеца и осигури достъп до помещението в сградата, в
което се намира общия водомер и водопроводен възел със санитарен кран,
1
чрез снабдяване на ищеца с ключ за помещението, както и за осъждане на
ответника да даде съгласие за откриване на самостоятелни партиди на
собствените на ищеца обекти. Със същото решение съдът е осъдил
,,СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, ЕИК 10223970 да заплати на ,,ДОРОСЛАВА СТРОЙ“
ООД сума в размер на 373 лева - разноски по делото съразмерно с
отхвърлената поради прекратяване на неоснователното действие част от
претенцията.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно
решение, като намира същото за незаконосъобразно. Излага аргументи.
Изтъква факти и обстоятелства, на които основава исковите си претенции.
Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения във
връзка с доклада по чл.140 от ГПК и разпределението на доказателствената
тежест, с оглед правната квалификация на иска (чл.109 от ЗС). Изразява
несъгласие с извода на съда, че ищецът не е предявил иск за общите части от
сградата.
Подчертава се, че в първото по делото заседание в производството
пред районния съд проведено на 28.02.2020г. ищецът уточнил, че
помещението в сградата, в което се намирал водопроводният възел и общ
водомер, представлявало общо помещение. Горното твърдение се подкрепяло
от заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза.
Посочва, че в сграда в режим на етажна собственост, следвало да се
спазват разпоредбите на Наредба №4 от 17.06.2005г, като се цитират отделни
разпоредби от горецетирания подзаконов нормативен акт. Твърди, че след
като съдът отхвърлил претенцията относно правото на достъп до
помещението- обща част, на ищеца не била предоставена търсената защита от
неправомерни действия. Развива подробни съображения в тази насока.
Позовава се на съдебна практика (Решение№902 от 02.10.2008г. на
ВКС по гр.д.№39/2007г., І-во т.о.; решение №11 от 23.02.2018г. по гр.д.
№954/2019г. на ВКС, ІІ-ро г.о.). Моли се в случай, че настоящата инстанция
приеме, че районният съд е допуснал процесуални нарушения, да бъде
изготвен нов доклад, като бъдат указани на страните подлежащите на
доказване факти. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване
решение на настоящата инстанция, с което бъдат уважени изцяло исковите
2
претенции. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ,,СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, чрез адв. Звезделина Неделчева-БАК, с който
същата се оспорва изцяло. Излагат се подробни съображения във връзка с
наведените от въззивника твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения от съда.
Навеждат се доводи, че в конкретния случай, ищецът не търсел защита от
противоправни действия върху общи части на сградата, а върху правото на
собственост на самостоятелни обекти. Направено е обобщение на събраните
по делото доказателства. Иска се потвърждаване решението на районния съд
и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Поморие е предявен иск с правно основание чл.109
от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че въззивното дружество е
собственик на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Поморие, к-с
„Г. п.“, видно от представения нотариален акт № **, том *, рег.№ ****,
нот.дело № *** от **.11.**** г. на нотариус Гергана Недина, вписана под №
607 в регистъра на Нотариалната камера и район на действие – Районен съд -
гр. Поморие, като дружеството е собственик на недвижими имоти с
идентификатори: 57491.501.14.32.7, 57491.501.14.32.8, 57491.501.14.32.10,
57491.501.14.32.11 и 57491.501.14.32.12.
Няма спор, че процесната сграда е водоснабдена чрез водопроводно
отклонение, завършващо с централен водомер, като титуляр на партидата за
водоползване е въззиваемата страна „Спортелит“ ЕАД.
Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства, извършена е съдебно-техническа експертиза, като
първоинстанционния съд е постановил решение, което настоящата инстанция
намира за правилно и законосъобразно и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на Районен съд – Поморие.
3
От заключението на вещото лице инж. Руска Илиева се установява, че
процесната сграда представлява жилищна такава за сезонно ползване,
разделена на 9 сектора с номерация от А до И и е построена в ПИ с
идентификатор 57491.501.14. За имота има издадено удостоверение №80 от
04.07.**** г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с
ресторант, СПА център, фитнес, магазин, подземен паркинг и басейн“ от
главния архитект на община Поморие. Според вещото лице имотът е
водоснабден чрез сградно водопроводно отклонение от съществуващ външен
уличен водопровод с Ф 150 АЦ, съгласно чл.20 ал.1 от Наредба № 4 от
17.06.2005 г. Вещото лице е установило, че общият водомерно-арматурен
възел на водопроводното отклонение е разположен във водомерна шахта,
защитена от нерегламентиран достъп, като последният включва спирателен
кран и филтър преди комбинирания водомер, възвратна клапа и спирателен
кран след възвратната клапа. Установено е, че към настоящия момент няма
открити индивидуални партиди за всички самостоятелни обекти в комплекса.
По проект не е предвидено водопроводно отклонение в сутерена, а е
предвиден и изпълнен само спирателен кран с изпразнител и възвратна клапа,
а на всеки етаж е изградено обособено общо помещение – бойлерно, където
са разположени индивидуалните водомери. Отчитането на изразходените
количества вода става по общия водомер на водопроводното отклонение и
захранването с вода на отделните секции се извършва по изградения
вътрешен площадков водопровод успореден на всички секции с отклонение за
всяка една от тях. Установено е от вещото лице, че общия водомер се намира
в избено помещение № 13 принадлежащо към апартамент 13, собственост на
„Спортелит“ ЕАД, потвърдено в съдебно заседание на 19.08.2020 г.
От показанията на свидетелката Г. – служител на въззивното
дружество, се установява, че на 05.07.2019 г. е отишла с нейна колежка да
връчи покана на „Спортелит“ ЕАД с оглед на това да се осигури достъп до
централния водомер, за да бъде пусната водата. Наложило се е да изчака
докато дойде представител на дружеството, но е отказано достъп до
централния водомер въпреки ангажирания за целта ключар. В сутерена не им
е било позволено да сменят бравата и да се пусне водата на апартаментите,
собствени на въззивното дружество. За това е бил съставен протокол от
посочената по-горе дата. Според свидетеля Т. И. между страните е имало
неуредени сметки и затова на въззивника е отказан достъп, но с придобиване
4
на собствеността и изчистване на задълженията всеки от собствениците е бил
снабден с ключ за достъп.
Изложените във въззивната жалба възражения по постановеното от
първоинстанционния съд решение в своята съвкупност са неоснователни.
Същите се отнасят до обстоятелството, че претенцията за достъп касае обща
част в сградата, а не индивидуална такава, респективно собственост на
въззиваемото дружество. Считат, че съществува интерес за въззивника и по
отношение на останалите отхвърлени претенции със съдебния акт.
Негаторният иск по чл.109 ал.1 от ЗС представлява иск на собственика
и цели защита на нарушено право на собственост от всякакви неоснователни
действия, които пречат на собственика да упражнява своето право в пълен
обем. Това налага собственикът да установи кое е действието, което
препятства упражняването на право му на собственост, като по отношение на
сградите етажна собственост следва да се има предвид, че претенцията по
чл.109 от ЗС може да се насочва срещу действия, чрез които един от етажните
собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното
предназначение, но когато част от имотите са собствени на други лица, то
успешното провеждане на иск по чл.109 от ЗС не би могло да се осъществи.
Така е и в конкретния случай, като по делото е установено, че не се търси
защита от противоправно поведение спрямо обща част на сградата, тъй като
избеното помещение не е обща част, а е собственост на въззиваемото
дружество. В този смисъл претенцията е правилно отхвърлена.
Що се отнася до останалите оплаквания във въззивната жалба, те също
са неоснователни. Районният съд е взел предвид обстоятелството, че
водоснабдяването е било възстановено, както и това, че за откриване на
самостоятелни партиди на собствениците на отделни обекти изиска общи
действия и не може да бъде вменено във вина на дружеството ответник. В
този смисъл постановения първоинстанционен акт се явява правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден от съда. Липсват основания за
присъждане на разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260061/07.04.2021г., постановено по гр.
5
дело №821/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчване препис от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6