М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 12/2017 г. по описа на
КРС
По
отношение на подсъдимия А.П.М., ЕГН: ********** е повдигнато обвинение и е
внесен обвинителен акт за това, че:
На
24.03.2016г. в гр.С., обл.П. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си е отнел
чужди движими вещи – 2бр. акумулаторни батерии 55 амперчаса с неустановена
марка на стойност 40лв. и 2бр. акумулаторни батерии 180 амперчаса с
неустановена марка на стойност 100лв. или всичко на обща стойност 140лв. от
владението на Г.И.Т., ЕГН: ********** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
Производството
по делото е разгледано при условията на глава “Двадесет и седма”, “СЪКРАТЕНО
СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, - чл.370 и сл. от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 във вр.
с чл.372, ал.4 НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението като счита, че подсъдимия следва да бъдат признат за
виновен в извършването на горепосоченото престъпление, като му се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, като изтърпяването му да
бъде отложено с изпитателен срок от една година.
Подсъдимия
се признава за виновен. С помощта на служебния защитник адв.С.Т. *** се е
запознал с повдигнатото и предявено обвинение, а също и с реда и условията за
провеждане на съкратено съдебно следствие. При условията на чл.371, т.2 НПК
подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява съгласие да не се събират доказателства по тези факти.
Моли за налагане на минимално наказание. Служебния защитник - адв.Т. предлага
наказание обществено порицание.
Родителят
П.Л.М. - баща на подсъдимия, редовно уведомен явява се лично.
Съдът,
след като разгледа и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373, ал.3 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият
А.П.М. е роден на ***г***, ***, жител и живущ ***, ЕГН: **********.
Св.
Г.Т. притежавал недвижим имот в гр.С., обл.П., в който имало и площадка,
представляваща пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Пунктът се
стопанисвал от съпругата му, а той се занимавал с отглеждане на животни в
останалата част от имота. В началото на 2016г. той оставил в пункта собствени 4бр. акумулаторни батерии – две
големи по 180 амперчаса и две малки – по 75 амперчаса.
На
24.03.2016г. около 9.00 часа обвиняемия влязъл незабелязано в базата и от
пункта взел и изнесъл с ръце извън
оградата на обекта тези акумулаторни батерии. Около 10:00ч. подс. А.М. отишъл в овчарник, намиращ се в
непосредствена близост до имота на св.Т., където срещнал св.а.и., който работел
там като овчар и го помолил да му даде, за временно ползване ръчна товарна количка, която била в двора. Св. И. се
съгласил и когато подсъдимия взел количката видял, че пред оградата /от
външната страна/ до пункта на Т. били оставени 4бр. акумулатора – два големи и
два малки. Подс. М. му предложил той да ги предаде в пункт за изкупуване на
черни и цветни метали находящ се в гр.С.
собственост на И.Б., срещу 10 лева възнаграждение. И. не се съгласил, но попитал
М. от къде ги има, като получил отговор, че са на дядо му. След този разговор И.
се прибрал в овчарника и видял, че А.М. натоварил акумулаторите на количката и
ги пренесъл и укрил зад купчина от железа, която се намирала в непосредствена
близост до неговия овчарник. После обв.М. отново отишъл при св.И. и му поръчал
да пази акумулаторите защото щял да намери бус, в който да ги натовари и откара.
Тогава св.И. си взел количката, отказал да пази вещите и се прибрал при
животните.
На следващия ден подсъдимия отишъл да вземе
акумулаторите за да ги предаде в друг пункт, но не ги намерил там и си тръгнал.
Междувременно
св.Т. установил липсата на акумулаторите и прегледал записите на охранителните
камери на обекта. Тогава видял, че лице от мъжки пол, а именно А.М., когото той
познавал като син на негов бивш работник, влиза в района на пункта и ги изнася за
което подал жалба в РУ на МВР гр.К..
Вещите
не са намерени и върнати. Щетите не са възстановени.
Видно
от заключението на съдебно-стоковата
експертиза пазарната стойност на два броя малки акумулаторни батерии възлиза на
2бр. х 20лв. = 40лв., а на два броя големи акумулаторни батерии възлиза на 2бр.
х 50лв. = 100лв., или на обща стойност 140лв. Съотношението на общата стойност
на нанесените щети към минималната работна заплата за страната (420лв.) към
момента на извършване на деянието е 0,33.
Видно
от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза за подс. А.П.М. е,
че същият не страда от психично заболяване и не се води на учет към ЦПЗ П.. Той
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
действията и постъпките си към момента на извършване на деянието. Могъл е да
възприема правилно и може да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение
по делото и да участва пълноценно във всички стадии на наказателния процес.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на подс. М., показанията на свидетелите Г.Т. и А.А. И.,
приобщените по делото писмени доказателства– характеристична справка, справка
за съдимост, служебна бележка, съдебно-стокова експертиза, протокол за оглед на
ВД, албум, протокол за доброволно предаване и съдебно-психиатрична експертиза.
Гласните доказателствени средства в своята
съвкупност създават пълна, точна и ясна представа на събитията от процесната
дата. Същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като
по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със
съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм,
така и с авторството на деянието.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства описани по
горе, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.
Съдът
кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното стоково оценъчна
експертиза, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания
по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебоно-психиатрична
експертиза също като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област.
Приложената
характеристична справка за подсъдимия съдържа данни, че същият живее в семейство
с общо пет деца, при недостатъчни родителски
грижи и контрол, в криминогенна семейна и приятелска среда. Престанал да
посещава училище след 5-ти клас. Склонността му към лъжа и противообществени
прояви е висока и е регистриран вече в ДПС при РУ на МВР К. – ЗМ 64/31.01.2016г.
за взломна кражба от хранителен магазин в гр.С.. Води се на отчет в ДПС при РУ
на МВР К..
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на
самопризнанията на подсъдимия, подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал.
Действайки
по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По
тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са движими вещи, в случая – посочените по
горе - 2бр. акумулаторни батерии 55 амперчаса с неустановена марка на стойност
40лв. и 2бр. акумулаторни батерии 180 амперчаса с неустановена марка на
стойност 100лв., всичко на обща стойност 140 лв. собственост и във владение на
св.Т..
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действия, изразили се в отнемане на движимите вещи от
владението на собственикът им св.Т.. Подсъдимият е извършил престъплението, като
е прекратил фактическата власт върху вещите, упражнявана от св.Т. и е установил
своя. Категорично се установи, че подсъдимия е действал без съгласието на
собственика на вещите. Подсъдимия с ръце е изнесъл вещите от обекта и по този
начин е прекъснал владението упражнявано върху тях от св.Т. и установил свое
такова, след което ги укрил.
Субект
на престъплението е подсъдимия.
От субективна страна, деянието
е осъществено от подсъдимия виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като М. е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и
пряко е целял и желаел това. Съзнавал е, че отнема противозаконно чужди движими
вещи, без съгласието на собственика им. Налице е и специалният субективен признак
– намерението на дееца противозаконно да присвои отнетите вещи.
Мотивите
за извършване на престъплението са користни, а причините са слаби
морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и неприкосновеността
на чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието не се отграничава от законодателно определената.
Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите обществени отношения,
условията, времето, мястото, начина и обстановка на извършване на
престъплението.
По
отношение на подсъдимия съдът прие, че степента на обществена опасност не е висока,
доколкото към момента на извършване на деянието не е осъждан.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. за престъплението му по чл.194,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства- младата му възраст по време на извършване на
деянието - на 16 години, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина на досъдебното и съдебно производство, тежкото му семейно и социално
положение - липса на адекватни родителски грижи и контрол, изразеното съжаление
за извършеното и искреното разкаяние.
При
така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия и определената
правна квалификация на деянието – по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде
наложено, както и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да
приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е наложено от нормата
на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което беше
проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл.194,
ал.1 от НК е лишаване от свобода до 8 години. Тъй като инкриминираното деянието
е извършено от подсъдимия като непълнолетен, то императивно приложение следва
да намери разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно която законова норма
за непълнолетните, предвидените в особената част на Наказателния кодекс
наказания лишаване от свобода за повече от пет години се заменят с лишаване от
свобода до три години. Като се отчетоха наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, признание на вината, изразено съжаление
и критично отношение към извършеното, младата възраст на подсъдимия, както и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
прие, че наказанието, което следва да определи и наложи на подсъдимия е
необходимо да бъде определено при условията на чл.55 от НК при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, което приложение на чл.55 от НК се явява възможно
съобразно нормата на чл.58а, ал.4 от НК и е по благоприятно за дееца от
възможността за определяне на наказанието само съобразно чл.58а, ал.1 от НК.
Като съобрази разпоредбите на чл.55, ал.1, т.2, б. “Б” от НК, съдът го осъди на
ПРОБАЦИЯ. Необходимо е да се посочи, че при определяне на вида и размера на
наказанието на непълнолетния, съдът следва да има предвид разпоредбата на чл.60
от НК, според която наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко
те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Това означава,
че основната цел на наказанието е то да съдейства за правилното им възпитание
като съзнателни и трудолюбиви членове на обществото. Според съда, за постигане
целите на наказанието най–подходящото по вид наказание от алтернативно
предвидените в разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б, предл. 2-ро от НК е
наказанието ПРОБАЦИЯ. Ето защо наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ, при
следната съвкупност от пробационни мерки:
1.На
основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.42б, ал.1 от НК –
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ***
за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от
него длъжностно лице, при периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, и
2. На основание чл.42а, ал.2, т.2,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.42б, ал.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.
За
да определи пробацията в такъв размер съдебният състав отчете посочените по –
горе смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би
постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така
също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.П.М., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД МВР-П. сумата от 144,88лв./сто четиридесет и четири лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за експертизи.
По
делото няма приложени веществени доказателства.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/Гюрай Мурадов/
И.П.