№ 135
гр. София , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002260 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-13752/04.02.2020 година от ”Ту билд“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез процесуалния си представител и въззивна жалба вх.No-68680/13.07.2020
година от „Тера строй“ ЕООД, трето лице помагач срещу решение No-
125/20.01.2020 година, постановено по т.д.591 по описа за 2018 година на
СГС, ТО, VI-12 състав, /поправено с решение 260360/16.11.2020 година/, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от ”Ту билд“ ЕООД срещу
„Фидлер“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК, за приемане за
установено, в отношенията между страните съществуването на вземане в
размер на 16670.24 евро, по НА 144/2014 година, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението -14.07.2017 година до 06.10.2017 година, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 11.08.2017 година
по реда на чл.417 от ГПК по ч.г.д.№47741/17г. на СРС, 60-ти състав като
погасено чрез прихващане с вземане за неустойка по раздел VII, т.7.4 от
предварителния договор, сключен на 16.06.2014 година, към който препращат
1
клаузите на т.2 и т.3 от НА 144/2014 година и е осъдено „Ту билд“ ЕООД да
заплати на „Фидлер“ ЕООД сумата 1557 лева, представляваща направени в
производството делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Решението е постановено, при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Тера строй“ ЕООД.
Решението не е обжалвано, съгласно уточнението, направено в о.с.з. на
04.11.2020 година, В ЧАСТТА, с която е върната исковата молба по
установителен иск за обезщетение за забава за периода 11.04.2017 година –
13.07.2017 година.
Твърди се във въззивните жалби, че съдът не е обсъдил направените
възражения и приети доказателства, а именно заключението по назначената
СТЕ, от което е видно, че закъснението се дължи на ЧЕЗ Разпределение
България АД, като участник в процеса на присъединяване към захранващата
мрежа. Възражението за прихващане е недопустимо, тъй като не произтича от
едно и също правоотношение. Дори и да се приеме, че е налице забава
периодът е много по-къс -166 дни, тъй като предаването е направено на
16.06.2016 година, а задължението за предаване на обекта е 31.12.2025
година. Твърди, че фактическата обстановка е следната : С НА 92/2013
година е учредено право на строеж и е издадено разрешение за строеж
131/2013 година. Договорът с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е от
14.11.2014 година като мрежовият оператор се задължава да подаде
разрешение за строеж в 1-дневен срок от подписването на договора и да
изгради и въведе в експлоатация съоръженията за присъединяване в 8-
месечен срок след издаване на разрешението за строеж. Разрешението е
издадено на 10.09.2015 година и е влязло в сила на 28.09.2015 година и
тепърва е започнало изграждането на трафопоста. Съдът е направил грешен
извод, че допълнителното застрояване в имота е направено по искане на
ищеца. Разрешението за ползване на сградата включва както основното така и
допълнителното застрояване и това не е станало поради виновно
неизпълнение на задълженията на ищеца. Не е обсъдено и възражението, че
съгласно т.7.7 от договора между страните е уговорено, че неустойка не се
дължи при бюрократична забава на администрацията, като изрично е
2
посочено и ЧЕЗ. Налице е и освобождаване от отговорност по смисъла на
чл.81, ал.1 ЗЗД, тъй като изпълнението е станало невъзможно поради
причина, която не може да бъде вменена на длъжника. Моли съдът да отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по
съществото на спора, с което уважи предявения иск, като присъди и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „Фидлер“ ЕООД е представила писмен отговор в
срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд,
като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Твърди в писмения си отговор, че срокът 31.12.2015 година е срокът за
издаване на разрешение за ползване, поради което от тази дата длъжникът е
изпаднал в забава. Видно от представените доказателства е, че допълненията
на разрешението за строеж са направени и по искане на ищеца, като
администрацията е удовлетворила искания на ищеца за изменение на
инвестиционния проект, което е довело до указания за изместване на
електрическото съоръжение, изменение на съответно издадените разрешения.
Неоснователно е и твърдението, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
е забавило снабдяването си с разрешение за строеж. Видно от чл.10, ал.3 от
договора за присъединяване на обекти , сключен на 14.11.2014 година
страните са се съгласили, че в срок от 10/десет/ месеца от датата на
подписване на договора дружеството подава документи за снабдяване с
разрешение за строеж, като ЧЕЗ е изпълнило задължението си и в уговорения
срок се е снабдило с разрешение за строеж, като ищецът е бил сключил
договора, но е поел задължението да приключи строителството, не по-късно
от 31.12.2015 година. В процесния случай забавата на ищеца е резултат от
негово допълнително застрояване, като указанията на ЧЕЗ са направени след
забавата на ищеца към дата 09.03.2016 година и не могат да обосноват липса
на вина.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
В исковата си молба ищецът „Ту билд“ ЕООД излага, че между него и
ответника е налице облигационно правоотношение по НА 144/2014 година за
3
покупко-продажба на имот, по който определената цена е 121690 евро, като са
заплатени 105019.26 евро. Остатъкът за доплащане е 16670.24 евро, а не
24338 евро поради допусната счетоводна грешка. Предвид настъпване на
изискуемостта е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417
ГПК, постъпило на 14.07.2017 година. По ч.гр.д.47741/17 година е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 24 438
евро, като с оглед постъпилото възражение за ищеца се поражда правния
интерес да предяви установителните искове. Исковете са били предявени като
осъдителни и след прекратяване на производството и отмяна на
определението за прекратяване, ищецът е извършил уточнение с уточняваща
молба от 08.03.2019 година /л.99/, от която е видно, че същият иска от съда да
постанови решение, с което признае за установено, в отношенията между
страните, съществуването на вземане в размер на 16670.24 евро, дължими по
НА 144/2014 година, последна дължима вноска за цената на имота, предмет
на сделката, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда -14.07.2017 година до 06.10.2017 година.
Въпреки, че законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението се явява законна
последица от уважаването на иска поради правоувеличаващия ефект на
постановеното позитивно решение ищецът е този, който очертава пределите
на търсената от него защита на правата си и същият е посочил крайна дата
06.10.2017 година.
Вземането от 16 670.24 евро обосновава със задължението на
ответника да извърши окончателното плащане при получаване на разрешение
за ползване на сградата, което е сторено на 10.04.2017 година, като
ответникът ползува имотите. Ответникът отказва да извърши плащането
поради твърдяно от него възражение за прихващане със сумата от дължима
неустойка за забава, която е недължима, тъй като страните са уговорили, че
не е дължима неустойка при бюрократична забава от администрацията като
„ЧЕЗ разпределение България“ АД. Отделно твърди, че не е прехвърлена
собствеността върху идеални части от терена, но липсва конекситет между
двете задължения. Неизпълнението на това задължение е свързано с наложена
от НАП възбрана, което е обстоятелство извън неговото поведение, което не
4
може да му се вмени във вина. В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове и му
присъди направените по делото разноски.
Конституирано е трето лице помагач на страната на ищеца «Тера
строй» ЕООД.
Ответникът „Фидлер“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че
срокът 31.12.2015 година е срокът за издаване на разрешение за ползване,
поради което от тази дата длъжникът е изпаднал в забава. Съгласно раздел
седми, т.7.4 от приложения предварителен договор , сключен на 16.06.2014
година , към който препращат клаузите на т.2 и т.3 от нотариалния акт ако
„Ту билд“ ЕООД е в забава спрямо срока за построяване на горепосочените
недвижими имоти, то следва да заплати на „Фидлер“ ЕООД неустойка в
размер на 0.05% от общата продажна цена за всеки просрочен ден, като към
датата 10.04.2017 година неустойката възлиза на 28232 евро, което обуславя
недължимост на вноската поради извършено прихващане, за което ищецът е
уведомен с нотариална покана. Неоснователни са твърденията, че „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД е забавило снабдяването си с разрешение за
строеж. Видно от чл.10, ал.3 от договора за присъединяване на обекти ,
сключен на 14.11.2014 година страните са се съгласили, че в срок от 10/десет/
месеца от датата на подписване на договора дружеството подава документи
за снабдяване с разрешение за строеж, като ЧЕЗ е изпълнило задължението си
и в уговорения срок се е снабдило с разрешение за строеж, като ищецът е бил
сключил договора, но е поел задължението да приключи строителството, не
по-късно от 31.12.2015 година. В процесния случай забавата на ищеца е
резултат от негово допълнително застрояване, като указанията на ЧЕЗ са
направени след забавата на ищеца към дата 09.03.2016 година и не могат да
обосноват липса на вина. Видно от представените доказателства е, че
допълненията на разрешението за строеж е направено и по искане на ищеца,
като администрацията е удовлетворила искания на ищеца за изменение на
инвестиционния проект, което е довело до указания за изместване на
електрическото съоръжение, изменение на съответно издадените разрешения.
По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и му бъдат присъдени направените по делото разноски.
5
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните и се установява от представеното
ч.гр.д.47741/17 година по описа на СРС, 60-ти състав, че е уважено заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от „Ту
билд“ ЕООД срещу „Фидлер“ ЕООД за сумата от 24338 евро, ведно със
законната лихва и разноски. Към заявлението е приложен НА 144/2014 година
и разрешение за ползване на сградата.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило
възражение от „Фидлер“ ЕООД, в предвидения от закона срок /07.09.2017
година, а ПДИ е с изх.номер 29.08.2017 година/.
Съобщението до кредитора с указания за предявяване на иска е
получено на 28.09.2017 година, а исковата молба е депозирана на 12.10.2017
година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в
тежест на ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за
незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както
и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба, с оглед издаването на заповед за незабавно изпълнение, въз основа
на задължение по нотариален акт. Установява се издаването на заповед за
незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника в срок,
което обуславя правния интерес от предявяването на настоящия иск, като
същият е депозиран в законоустановения едномесечен срок.
Страните не са оспорили наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба, като същото се установява
и от представения нотариален акт, който представлява частен диспозитивен
документ, в частта, изразяваща волеизявленията на страните. Видно от
уговорките на същия „Ту билд“ ЕООД прехвърля правото на собственост
върху имотите, описани в предварителния договор между страните,
6
представляващи магазин едно и магазин две, находящи се на партерния етаж,
в жилищна сграда с нмагазини за промишлени стоки-5бр., помещение за
трафопост, подземни гаражи, открити паркоместа и допълващо застрояване –
детски център, която се намира в гр.София, столична община, район Красно
село, в УПИ XVII-452a по регулационния план на гр.София, местност
ж.к.Борово, а купувачът „Фидлер“ ЕООД се задължава да заплати на
продавача сумата от 36507 евро при завършване на фасадна зидария и сумата
от 24338 евро при получаване на разрешение за ползване на сградата.
Не се спори между страните, а и се установява от представеното
разрешение за ползване /л.22/, че същото е издадено на 10.04.2017 година.
Горното обуславя извода, че е настъпила изискуемостта на задължението за
заплащане на последната дължима вноска, обстоятелство, което не се оспорва
от ответника, който не оспорва задължението си за заплащане на вноската, но
го счита за недължимо поради насрещно задължение за прихващане. Тъй като
продавачът и ищец признава, че дължимата сума е в по-малък размер, а
именно 16670.24 евро то сумата се явява дължима и подлежи на плащане.
Предвид наличието на задължение за заплащане на сумата от 16670.24
евро, представляваща последна дължима вноска от уговорена продажна цена,
съдът следва да разгледа направеното възражение за прихващане, въведено от
ответника.
Възражението за прихващане е със сумата от 28232 евро,
представляваща неустойка в размер на 0.05% от общата продажна цена за
всеки просрочен ден, считано от 31.12.2015 година до 10.04.2017 година-
датата на издаване на разрешението за ползване.
За да е дължима неустойката следва между страните да е налице
валидно облигационно правоотношение, да е налице валидно уговорена
клауза в договор, неустойката следва да се претендира от изправната страна и
да е налице забава за изпълнение на задължението.
Между страните е налице предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 16.06.2014 година, като в чл.7.4 от раздел седми
„Отговорности и санкции“ страните са уговорили, че ако продавачът е в
забава спрямо срока за построяване и подаване на надлежно съставени
7
окомплектовани документи за получаване на разрешение за ползване спрямо
срока по т.5.2 от договора той дължи на купувача неустойка в размер на
0.05% от продажната цена за всеки просрочен ден. Продажната цена е
посочена в чл.2.1. и е в размер на 121 690 евро. В нотариалния акт страните са
се договорили, че „Ту билд“ ЕООД се задължава да завърши и предаде
имотите, подробно описани в т.1.1. и 1.2 до степен на завършеност и при
срокове и условия, уговорени с предварителния договор за покупко-продажба
от 16.06.2014 година. Горното обуславя извода, че при сключването на
нотариалния акт страните са препратили към уговорената клауза за
неустойка. В т.3 от нотариалния акт страните са уговорили, че предаването
на обектите ще се извърши след издаването на разрешение за ползване, но не
по-късно от 31.12.2015 година.
С оглед уговореното между тях е налице забава за периода от
31.12.2015 година до 10.04.2017 година на продавача за изпълнение на
договорното му задължение за предаване на обекта с разрешение за ползване,
поради което и при наличието на забава и уговорена клауза за неустойка,
както и предвид липсата на възражения, че ответната страна е в неизправност
по задължението си за плащане, неустойката се явява дължима.
Възраженията на „Ту билд“ ЕООД касаят наличието на обстоятелства,
които не обуславят неговата отговорност, тъй като той твърди, че забавата се
дължи на обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина.
Спорен е въпросът за причините за настъпилата забава, тъй като
възражението, направено от ищеца е, че същата се дължи по причини извън
неговата воля, а именно поради неизпълнение на договорни задължения от
страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, както и поради извършени
промени в инвестиционния проект.
От представения договор от 14.11.2014 година между ЧЕЗ
Разпределение България“ АД от една страна и „ВАМ-2011“ ЕООД и „Ту
билд“ ЕООД , сключен на основание чл.14 от Наредба 6 за присъединяване на
производителите и клиенти на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи е видно, че страните са определили
правата и задълженията си във връзка с присъединяване към
разпределителната електрическа мрежа на обект жилищна сграда с магазини
8
за промишлени стоки-5бр., помещение за трафопост, подземни гаражи,
открити паркоместа и допълващо застрояване – детски център, която се
намира в гр.София, столична община, район Красно село, в УПИ XVII-452a
по регулационния план на гр.София, местност ж.к.Борово. В чл.10, ал.3
страните са договорили, че в срок от 10 месеца от датата на подписване на
договора ЧЕЗ подава документи за снабдяване с разрешение за строеж по
ал.2, а срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация е 8 месеца след
издаването на разрешение за тяхното изграждане. Горното обуславя извода,
че съгласно уговорките в договора ЧЕЗ е задължено да изгради и въведе в
експлоатация съоръженията в срок до 18 месеца от датата на подписване на
договора, поради което крайният срок за изпълнение на задължението му по
договор е 14.07.2016 година, т.е. седем месеца след датата на която е поето
задължението за предаване на сградата с разрешение за ползване 31.12.2015
година. Горното обуславя извода, че страната сама се е поставила в
невъзможност да изпълни поетото задължение по нотариалния акт и по
предварителния договор за предаване на обекта, като твърдението, че
забавата се дължи единствено и само на виновното поведение на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД е невярно. От заключението по назначената
СТЕ е видно, че Разрешението за строеж за подмяна на трансформатор е
издадено на 10.09.2015 година, т.е. в срока по договор, като строежа е
започнал на дата 09.12.2015 година, също в срока по договора, като същият е
приключил на 28.02.2017 година и е издадено разрешение за ползване, ведно с
обекта на 10.04.2017 година. Видно от данните в заключението на вещото
лице е, че се е наложило изместване на електрическо съоръжение, поради
извършеното допълнително застрояване.
По отношение на допълнителното застрояване в имота, съдът намира
следното: От заключението по назначената СТЕ е видно, че с разрешение за
строеж 131-20.09.2013 година, издадено от Главния архитект на СО,
заверено, че е влязло в сила на 07.11.2013 година е разрешено строителството
на обект жилищна сграда с магазини за промишлени стоки-4бр., кулинарен
магазин, подземни гаражи, открити паркоместа и допълващо застрояване –
детски център, която се намира в гр.София, столична община, район Красно
село, в УПИ XV-452a по регулационния план на гр.София, местност
„Бул.България-Мотописта. С акт 2 за откриване на строителна площадка и
9
определяне на строителна линия и ниво от 14.11.2013 година е открито
строителството на сградата.
В края на 2014 година е издадена заповед РД -09-50-854/03.11.2014
година на Главния архитект за допълване на разрешение на строеж за
допускане на съществено изменение на одобрения проект по смисъла на
чл.154, ал.2, т.6 и т.7 от ЗУТ. Акт обр.15 е –Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа е от 16.11.2015 година е приет от
представителите на възложителите, проектанта, строителя, строителния
надзор и удостоверяващ, че строежа е изпълнен съгласно инвестиционния
проект. Вписана е забележка, че не е изпълнена външната връзка на строежа с
електропреносната мрежа.
От приложения договор за изместване на електрическо съоръжение,
засегнато от ново строителство е видно, че съгласно становище на ЧЕЗ от
09.03.2016 година с предмет на договора „Изместване и реконструкция на
входяща вентилация на втора трансформаторна килия на ТП „Топли дол 7-9“,
ЧЕЗ е възложило на двете фирми „ВАМ 2011“ и „Ту билд“ ЕООД да снабдят
ЧЕЗ с разрешение за строеж на обекта и да извършат всички необходими
СМР, свързани с реконструкцията на входяща вентилация. Със Заповед от
22.12.2016 година е допълнено разрешение за строеж 131/20.09.2013 година
за съществени изменения, които касаят само допълнителното застрояване,
като с това изменение са изпълнени условията на договора за допълване на
електрическо съоръжение, засегнато от ново строителство, съгласно
становище на ЧЕЗ от 09.03.2016 година. Направеният от вещото лице извод за
причините за забавата е правен извод, което е извън компетентността на
вещото лице, както и не може да бъде предмет на заключението. От данните,
които вещото лице е посочило в заключението е видно, че забавата не е
предизвикана от виновното поведение на ЧЕЗ, а причината е наложилата се
промяна и преместване на електрически съоръжения поради извършеното в
обекта допълнително застрояване.
Видно от представената Заповед РД-09-50-854/03.11.2014 година,
същата е издадена въз основа на заявление от 05.09.2014 година от „Ту билд“
ЕООД и „ВАМ-2011“ ЕООД към разрешение за строеж 131/20.09.2013 година
на Главен архитект на Столична община, с което възложителите са поискали
10
допускане на изменение в одобрения инвестиционен проект към издаденото
разрешение за строеж , което е в обхвата на съществените отклонения по
смисъла на чл.154, ал.2, т.6 и т.7 ЗУТ, а от представената Заповед РД-09-50-
868/28.10.2015 година, същата е издадена въз основа на заявление от
21.10.2015 година от „Ту билд“ ЕООД и „ВАМ-2011“ ЕООД към разрешение
за строеж 131/20.09.2013 година на Главен архитект на Столична община, с
което възложителите са поискали допускане на изменение в одобрения
инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж , което е в
обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл.154, ал.2, т.6 и т.7 ЗУТ.
Със заповед РА-51-266/22.12.2016 година е допуснато изменение на
одобрения инвестиционен проект съгласно указанията, дадени от ЧЕЗ.
Видно от изявленията в договора с ЧЕЗ /л.14/ за извършване на СМР,
свързани с реконструкцията на външна инсталация, както и от представените
от ищеца нотариални покани, съдържащи изявленията му е, че с оглед
извършено допълващо застрояване се налага изместване на електрически
съоръжения, което е променило условията за присъединяване.
Извършените промени в сградата и в инвестиционният проект са
обусловили промяна в условията за присъединяване от ЧЕЗ, което не може да
се тълкува като причина, за която ищецът-строител не отговаря, съгласно
поетото задължение да построи и предаде сградата в срок до 31.12.2015
година. Следва да се отбележи, че видно от съдържанието на НА 92/2009
година /л.30/ е, че ищецът-строител е поел задължението спрямо лицето,
което му учредява право на строеж да построи и предаде сградата с
разрешение за ползване в срок 24 месеца от датата на издаване на строителна
линия, като видно е, че срокът изтича на 14.11.2015 година. Налага се извода,
че забавата на строителя се е наложила поради неоказано съдействие от
страна на възложителя и пречки, създадени от допълнителното застрояване и
извършени промени в инвестиционният проект, което обаче не е причина по
смисъла на чл.81, ал.2 ЗЗД, която го освобождава от отговорност. Съгласно
чл.154 ЗУТ измененията в одобрения инвестиционен проект след издаване на
разрешение за строеж се правят по искане на възложителя, с нотариално
заверено съгласие на заинтересованите лица по чл.149, ал.2 ЗУТ, които
съгласно текста на разпоредбата са изчерпателно изброени и между тях е
носителя на ограничено вещно право в недвижимия имот, в който се строи, а
11
видно от нотариалния акт за учредяване право на строеж е, че „Ту билд“ е
лице от този кръг. Гореизложеното води до извода, че изменението в
инвестиционния проект е довело до промяна в условията за присъединяване
от ЧЕЗ, но това е причина, за която не отговаря ЧЕЗ, за да се приеме, че е
налице обстоятелство, освобождаващо строителя от неговата забава.
Предвид гореизложеното възражението за прихващане е основателно,
поради което предявеният иск се явява неоснователен поради погасяването на
вземането на ищеца за заплащане на последна вноска от дължима продажна
цена по НА 144/2014 година с вземане на ответника за неустойка поради
забава по т.7.4. от предварителен договор от 16.06.2014 година.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
„Фидлер“ ЕООД дължимите разноски, съобразно представен списък за
разноските в размер на 400 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No-125/20.01.2020 година, постановено по
т.д.591 по описа за 2018 година на СГС, ТО, VI-12 състав, /поправено с
решение 260360/16.11.2020 година/, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от ”Ту билд“ ЕООД срещу „Фидлер“ ЕООД иск с правно
основание чл. 422 ГПК, за приемане за установено, в отношенията между
страните съществуването на вземане в размер на 16670.24 евро, по НА
144/2014 година, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението -14.07.2017 година до 06.10.2017 година, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение от 11.08.2017 година по реда на
чл.417 от ГПК по ч.г.д.№47741/17г. на СРС, 60-ти състав като погасено чрез
прихващане с вземане за неустойка по раздел VII, т.7.4 от предварителния
договор, сключен на 16.06.2014 година, към който препращат клаузите на т.2
12
и т.3 от НА 144/2014 година и е осъдено „Ту билд“ ЕООД да заплати на
„Фидлер“ ЕООД сумата 1557 лева, представляваща направени в
производството делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ту билд“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“Витоша“, 1А да заплати на „Фидлер“ ЕООД, ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Княгиня
Клементина“, 36, ет.8, ап.46, чрез управителя Г. Ф. сумата 400/четиристотин/
лева, представляваща направени в производството делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено, при участието на „Тера строй“ ЕООД трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13