МОТИВИ
по
НОХД № 249 по описа на П.ския
окръжен съд за 2013година
Окръжна прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия П.З.Б. и същият е
предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по
чл.343а, ал.1, б.”Б”, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.2
от НК, тъй като на 23.05.2012г. в гр.П. на бул.”Освобождение” при управление на
моторно превозно средство – автобус „Мерцедес” с рег. № *** – е нарушил
правилата за движение:- чл.5, ал.1, т.1 отЗДвП; чл.68, ал.2 от ЗДвП; чл.132, т.3 от ЗДвП, като по непредпазливост е
причинил смъртта на И. Д. К., настъпила на 30.05.2012г., като след деянието е
направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа
обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на
извършеното. По отношение реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, изтърпяването на което да бъде отложено
при условията на чл. 66 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право да управлява МПС.
По делото
беше конституиран като граждански ищец Я.Д.Н., която предяви спрямо подсъдимия
граждански иск за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за погребението на постр. И. К., в размер на 464 лв. Претендират се и
разноски от гражданския ищец в размер на 3 000 лв. за адвокатско
представителство.
Подсъдимият
дава обяснения, в които сочи механизъм на настъпване на ПТП и
поведението му след него. Отрича вината си. Лично и чрез защитата си иска да бъде
признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение, а гражданският иск
да бъде отхвърлен. Алтернативно се прави искане за определяне на наказание при
условията на чл. 55 от НК или при налагане на наказание, определено при
условията на чл. 54 от НК то да не бъде ефективно изтърпяно.
Съдът, като анализира доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност и обсъди изразеното от страните, приема за
установен по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка на
деянието:
Подсъдимият П.З.Б. е роден на ***г***.
Българин е,
български гражданин. Със средно образование
е, работи като шофьор в „***” ООД – П..
Не е женен, но живее на семейни начала с лице, от което има малолетно дете. Не
е осъждан, но е санкциониран по реда на чл.78А от НК, с
ЕГН **********.
От началото на 2011г. подсъдимият П.Б. бил в
трудовоправни отношения с „***” ООД – П.. Трудовата му функция
била шофьор на автобус за обществен превоз на пътници. Такава била и
основната дейност на дружеството по осъществяване на
градски превози.
На 23.05.2012г. подсъдимият Б. изпълнявал задълженията си като
водач на автобус „Мерцедес” с рег. № *** по линия № **от градския транспорт на П..
Според пътния лист смяната
му била от 05,34 часа до 13,25 часа. Като кондуктор в превозното средство за същия ден работел свидетелят И.Н.. Около 8,20 часа управляваното от
подсъдимия превозно средство се движело по бул.”Освобождение” в гр.П..
В него се намирали около десетина пътници, сред които свидетелките
В.П. и М.Г. и пострадалата И.К.. Свидетелката К. се била
качила на спирката пред магазин „Била”. Същата пътувала многократно по този
маршрут, тъй като посещавала свои родственици в ЖК „Тракия”. Обичайно слизала
от автобуса на градския транспорт на спирката срещу
супермаркет „***” в ЖК „Тракия”. В този участък
платното за движение, разделено от насрещното с мантинела, се състояло от три
активни еднопосочни пътни ленти, разделени чрез прекъсната осева линия.
До спирката била оформена допълнителна бус лента,
предназначена за спиране на превозните средства от обществения транспорт. Времето
на посочената дата било облачно,
но с добра видимост, валял дъжд.
При пристигането на спирката пред
супермаркета подсъдимият спрял автобуса и отворил вратите му. Пострадалата
И.К., която пътувала права, се насочила към втората му врата с намерение
да слезе от превозното средство. Поради възрастта й –
84 годишна, придвижването й било по-бавно. Достигайки изхода на
превозното средство, К. застанала на мястото за слизане. Преди да успее да слезе от автобуса на
пътя и да напусне
превозното средство, подсъдимият П.Б. задал команда за затваряне на вратите и потеглил, но
не изчакал да се затворят, с което не изпълнил вменените му задължения по чл.68, ал.2 от ЗДвП -
да осигурява възможност за безопасно слизане на пътниците
и по чл.132, т.3 от ЗДвП- да затваря вратите на автобуса при
потеглянето. Той бързо погледнал от
външното огледало за дясната страна на автобуса и вътрешното огледало за салона
му, но насочил вниманието си към външното ляво огледало, за да наблюдава
движението по основните пътни
ленти. Така сам се лишил от възможността да огледа добре
ситуацията в салона за пътници и от дясната страна на автобуса непосредствено
преди и по време на потеглянето му и не забелязал действията на пострадалата,
която не била приключила успешно придвижването си. Обективни причини,
препятстващи възможността на подсъдимия да възприеме адекватно поведението й,
не е имало. Възникналата опасна ситуация на започнало движение на автобуса преди
окончателното слизане на пострадалата К. от него била видяна от свид. П.. Тя през все още отворените врати
на МПС забелязала, че възрастната жена е на стъпалата му и
едната й ръка е близо до тези врати.
В този момент автобусът потеглил. При
потеглянето, от създалата се инерция,
свид. И.К.
загубила равновесие и поради все още отворените му врати паднала от стъпалото
му върху пътното платно в близост
до тротоара на спирката, на около метър от него. Едната й обувка, тип
чехъл, останала на стъпалото на автобуса. Десният й
крак попаднал под корпуса на превозното средство и поради
започналото му вече движение със скорост от около 15 км/ч
задната му дясна гума преминала върху долния десен крайник, прегазвайки го. В резултат на това настъпило първоначално тежко
травматично увреждане, при което кожата по целия й крак от глезена до бедрото
била разкъсана, а меките му тъкани размачкани. Костите на крайника също били
счупени, като видимо стърчали навън.
Настъпилото произшествие било забелязано първо от
пътничка в автобуса с неустановена по делото самоличност, която пътувала на място до прозореца, гледащ към спирката. Тя
извикала. Подсъдимият Б. спрял
превозното средство след няколко метра, отваряйки отново вече затворилите му се
врати. Той и кондукторът –
свид. Н. слезли от МПС. Отишли до пострадалата К., за да видят състоянието й. Пътниците също слезли
от превозното средство. От тях единствено свидетелката П. отишла до
пострадалата, като преди това видяла останалата на стъпалото обувка. Останалите свидетели на случилото се, които имали качество на
пътници в автобуса, си тръгнали, без да се приближават.
Свидетелката М.Г.,която също почти
ежедневно пътувала по същата автобусна линия, не се приближила до пострадалата,
тъй като бързала. Тя заявила на свидетеля Н., когото познавала по физиономия, че има ангажименти. Настаналата суматоха била възприета и от свидетелките Ш.А. и Б.А., които работели като
метачки към „Чистота”, намирали се наблизо в района на супермаркета.
И двете се приближили до мястото на инцидента.
Всички лица, които отишли до пострадалата-
подсъдим, свид. Н., свид. П., свидетелките
А. и А., лично възприели, че тя е в съзнание, в
близко до седнало положение, леко полегнала на лявата си страна, но с много
сериозни наранявания по десния крак, който бил разкъсан и със стърчаща навън
кост. Отчасти физическото й състояние, не и досежно разкъсаната
плът и виждащи се кости, било възприето и от бързащата свидетелка М. Г.. Пострадалата
К.
отправила упреци към подсъдимия, че я е „утрепал”.
Той започнал да се оправдава, че била много дребна и не я
видял. Тези реплики били чути от
свидетелките А. и А..
В 8,34 часа, от своя мобилен телефон с № ***, свидетелката П. се обадила на тел. 112 и съобщила за инцидента. Около минута
след нея на същия спешен номер от мобилния си апарат с № *** се обадил и
подсъдимият Б. и съобщил за случилото се
произшествие. След това попитал пострадалата за телефонен номер, на който да може да се свърже с неин близък.
Тя му съобщила телефона на родственицата си- свид. Р. Н.. Подсъдимият се свързал и разговарял със свидетелката, която
била племенница на пострадалата. Съобщил й за възникналия инцидент.
Междувременно на мястото на инцидента пристигнали служители на сектор „Пътна полиция” – П., един
от които бил свидетелят Н.Н.. Те изпробвали с техническо средство за
употреба на алкохол Б.. Отчетеният резултат бил отрицателен. Малко след това пристигнала и линейка на „Спешна помощ”.
Подсъдимият помогнал при качването на пострадалата на
носилката. Останал на място до приключване на действията на
пристигналите на място органи за разследване на случилото се. След приключването на неотложните действия по разследването подсъдимият
отишъл в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, за да се информира за състоянието на
пострадалата. Узнал, че следва да й се прелива кръв.
Заел се с
осигуряване на кръводаряване. На
24.05.2012г. дарили кръв самият той и неговият приятел й.
Бебелеков. На следващия ден друг
негов приятел- Б. В., а на 26.05.2012г. – познатата
му Н. Сивкова също дарили кръв, за да може бележките за това да се
представят за лечението на пострадалата.
Веднага след произшествието
пострадалата И.К. била откарана в тежко общо състояние в отделението по
травматология на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – П.. Там била оперирана по спешност. Била
извършена висока ампутация на десния крак на ниво бедро на около 10 см под
дясната тазобедрена става. След това постъпила в КАРИТ, където веднага били
започнати активни реанимационни процедури. Независимо от проведеното лечение, в
резултат на първоначалните тежки травматични увреждания на десния й долен
крайник състоянието й продължавало да се влошава. Настъпили некротични
изменения на чукана от ампутацията, рязко влошаване на кръвните показатели и
развитие на двустранна бронхопневмония в следствие на залежаването и
хиповентилацията на белите дробове. Въпреки извършените реанимационни
мероприятия състоянието й не се подобрило. На 30.05.2012г в 20,15 часа постр. И.К.
починала.
В хода на досъдебното производство е била изготвена, а в
хода на съдебното следствие беше изслушана и приета съдебномедицинска
експертиза на пострадалата. При изследването на
трупа на К. са били установени състояние след извършена висока ампутация на
дясното бедро – на 10 см под тазобедрената става – по повод на открито счупване
и размачкване (конквасация) на меките тъкани на десния долен крайник,
двустранна хипостатична бронхопневмония, подчертана бледост на трупа на
вътрешните органи и на послесмъртните петна, набръчкана капсула на слезката,
оток на мозъка и на белите дробове, кръвен застой и дистрофични изменения във
вътрешните органи. Според
заключението причината за смъртта на К. има комплексен характер – в резултат на
тежката травма с размачкване на меките тъкани на десния долен крайник, шока и
общата кръвозагуба, последвалите некротични изменения начукана от ампутацията и
развилата се двустранна хипостатична бронхопневмония от залежаването и
хиповентилацията на белите дробове се е стигнало до състояние на остър
респираторен дистрес синдром, с последвалата остра дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност, явяваща се и непосредствена причина за смъртта.
Травматичните увреждания и настъпилата
смърт на пострадалата К. са в причинно-следствена връзка със станалото
пътнотранспортно произшествие на 23.05.2012г. Всички травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп
предмет по механизма на удар, притискане, разтягане и разкъсване.
Според заключението на изслушаната и приета в хода на
съдебното следствие тройна съдебномедицинска експертиза, прегазването на десния крак на постр. К. от задната гума на автобуса е довело до тежки травматични увреждания в
областта на този крайник – разкъсване на кожата на голям участък, размачкване
(конквасация) на меките тъкани и открито счупване на костите на подбедрицата. Тези
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет чрез
притискане, преразтягане и размачкване на кожата и на меките тъкани на
крайника, с последващо открито счупване на двете кости на подбедрицата. Разкъсването
на кожата и на меките тъкани е било съпроводено с разкъсване на кръвоносни
съдове, от които е настъпило значително кървене. По механизъм на получаване
описаните по-горе травматични увреждания добре отговарят да са причинени от
прегазване в областта на десния долен крайник от гумата на тежкотоварно моторно
превозно средство.
Като причина за настъпване на смъртта,
експертният състав, както и едноличната експертиза, е излязъл със становище, че
тя има комплексен характер: в резултат на прегазването на десния долен крайник
с гумата на тежкотоварен автомобил са настъпили тежки травматични увреждания с
разкъсване на кожата, размачкване на меките тъкани, открито счупване на кости и
разкъсване на кръвоносни съдове, от които е настъпила първоначална кръвозагуба
и шоково състояние; като усложнение от посочените тежки травматични увреждания
са настъпили некротични изменения на чукана от ампутацията и профузно
изкървяване с рязко влошаване на кръвните показатели; пак в резултат на тежката
първоначална травма се е стигнало и до залежаване и хиповентилация на белите
дробове, довели до развитие на двустранна хипостатична бронхопневмония с
тотално уплътнение и ателектаза по задните области на двата бели дроба;
първоначалната и последвалата кръвозагуба, шоковото състояние и двустранната
хипостатична бронхопневмония са довели до състояние на остър респираторен
дистрес синдром, при който е бил нарушен нормалният газообмен на кислорода и
въглеродния двуокис, настъпила е хипоксия на тъканите и на органите, с
последваща остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност като непосредствена
причина за смъртта.Тежките травматични увреждания в
областта на десния долен крайник и настъпилата смърт на И.К. са в
причинно-следствена връзка със станалото на 23.05.2012г. пътнотранспортно
произшествие. Според заключението, след получената тежка травма са били предприети и извършени всички
необходими медицински действия за нейното спасяване – оперативни интервенции и
адекватна реанимация, но травматичните увреждания и настъпилите усложнения от
тях са били от такъв характер, че смъртта на пострадалата не е могла да бъде
предотвратена.
В хода на съдебното следствие беше приета по надлежния
процесуален ред и изготвена в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза. Според същото
притискането на десния крак на пострадалата К. от задната
дясна гума на автобуса е настъпило на платното за движение на място, което
приблизително се намира по широчина на около 0,2 – 0,8 метра източно от бордюра
на тротоара, като скоростта на превозното средство непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 15 км/час. Изследвайки механизма на възникналото пътнотранспортно
произшествие, вещото лице е възприело като най-вероятна от техническа гледна
точка ситуация, при която преди пътничката К. да напусне автобуса водачът е
подал команда за затваряне на вратата и е потеглил. Така пострадалата е паднала
до дясната страна на автобуса, след което задната му дясна гума е прегазила
десния й крак. Основната причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на автобуса Б.
е подал сигнал за затваряне на вратите в момент, когато К. все още не е го е
била напуснала напълно през втората врата, след което е и потеглил с автобуса
преди вратата да е напълно затворена. Подсъдимият е имал техническа възможност да забележи пострадалата, ако е наблюдавал
вътрешното огледало за салона на автобуса и външното огледало за дясната му
страна до момента на окончателното затваряне на втората врата, както и да
избегне произшествието, като отложи потеглянето на автобуса до отдалечаване на
пострадалата от дясната му страна.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото и
приети в хода на съдебното следствие експертизи. Същите са съставени от лица с
необходимите специални знания и опит, добросъвестно изследвали фактите по
делото и дали аргументирано становище по поставените им въпроси.
Съдът възприема посочената фактическа установеност на
деянието въз основа на следните доказателства, които кредитира:
Обясненията на подсъдимия П.Б., които кредитира в частта
относно правоспособността му, семейното му положение и трудовата му
ангажираност, поведението му след пътно-транспортното произшествие, фактът, че
е управлявал моторното превозно средство на инкриминираната по делото дата и че
същото е обслужвало линия № 93, поради което е спряло на автобусната спирка
срещу магазин „**” в ж.к. „Тракия”, при което той е отворил задната врата, за
да слязат пътници.
Съдът не кредитира заявеното от подсъдимия, че
непосредствено преди потеглянето на автобуса е погледнал в дясното огледало,
видял, че няма никой за слизане и качване, че всичките слезли пътници, са били
вече на тротоара и е затворил задната врата, след което е подал леко газ и
автобусът е потеглил. В тази част обясненията му имат ярко изразен защитен
характер и противоречат на останалите налични по делото доказателства, изводими
от незаинтересовани от изхода на делото доказателствени източници.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Р.Н.. Същата
е близка родственица на пострадалата и дъщеря на гражданския ищец по делото. Въпреки
това, нейните показания съдът намира за добросъвестни, тъй като са съответни на
останалите кредитирани от съда доказателства, включително и на заявеното от
подсъдимия за поведението му спрямо пострадалата и близките й след настъпилото
ПТП. Тази свидетелка не е очевидец на случилото се, но в показанията й се
съдържат данни относно общото физическо и психическо състояние на пострадалата
преди инцидента и след него.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелките Б.Н.А.
и Ш.А.А., които са незаинтересовани от изхода на делото. Двете свидетелки са
възприели лично обстоятелствата на мястото на произшествието непосредствено
след настъпването му. За фактите, за които бяха констатирани противоречия в
показанията на свидетелката А. със заявеното от нея в хода на досъдебното
производство, при проведения й разпит пред съдия от ПОС, съдът възприема
показанията й от досъдебното производство. Тези показания, след констатиране на
противоречията, свидетелката поддържа. Непълнотите и противоречията със
заявеното в хода на съдебното следствие следва да бъдат обяснени, както с продължителния период от
време, изтекъл до разпита й пред настоящия съд, така и с това, че свидетелката е била силно
притеснена –заяви, че е била под голямо напрежение от видяното и не се е
чувствала добре. Фактът, че подсъдимият в нейно присъствие е заявил на
пострадалата, че не е могъл да я види, съдът намира за безспорно установен. Съдът
кредитира отчасти показанията на свидетеля И.Н. – кондуктор в същото моторно
превозно средство на инкриминираната по делото дата. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел дадени в хода на съдебното следствие в частта, в която описва, че при потеглянето на автобуса вратите са били
изцяло затворени, че преди да потегли шофьорът е погледнал към спирката дали
има слизащи пътници, натиснал е копчето за затваряне на вратите и след това е
потеглил. За тези обстоятелства са налице оборващи доказателства. За
обстоятелствата, за които бяха констатирани противоречия и непълноти на показанията,
депозирани в хода на съдебното следствие с
тези, дадени в хода на досъдебното производство при разпита на свидетеля пред
съдия от ПОС, съдът възприема показанията му от досъдебното производство. По
отношение на механизма на потегляне на автобуса следва да се отбележи, че
свидетелят в показанията си пред съда се позова на собственото си усещане как
трябва да стане това, а не на личните си възприятия.
Съдът възприема отчасти и показанията на свидетелката М.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие, като за обстоятелствата, за които бяха
констатирани противоречия с показанията на тази свидетелка, дадени в хода на
досъдебното производство, съдът не кредитира показанията й, депозирани в хода
на досъдебното производство, тъй като същите не са дадени пред съдия. Съдът не
кредитира показанията на тази свидетелка, че е възприела само охлузване на
пострадалата, че вратите на автобуса са били затворени в момента, в който е
потеглял, че след инцидента до пострадалата е останала за кратко само жена ,която
веднага след това е побягнала от мястото на произшествието. За тези
обстоятелства са налице данни, изводими от други доказателствени източници,
които оборват заявеното от тази свидетелка.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В.П., дадени в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствата по делото по
надлежния процесуален ред. Тази свидетелка не е заинтересована от изхода на
делото. Разпитвана е многократно, показанията й са последователни, логични,
взаимнодопълващи се. Фактът, че свидетелката сочи слизане на пострадалата от
„стъпалата” на автобуса, не следва да се възприема като противоречие с
останалите, кредитирани от съда доказателства. Действително подът на автобуса е
бил равен и от него директно се е слизало на пътното платно. Нормално е
свидетелят да възприеме частта от пода, обозначена по различен начин (метал със
сребрист цвят, видно от фотоалбума) като стъпало. Следва да се отбележи, че
свидетелят Н. го описва като „парапет”. Фактическото обозначение на мястото
непосредствено пред вратата на автобуса, видно най-ясно на снимки №№ 6, 7, 12
от фотоалбума, създава впечатление, че то е обособено като място за стъпване
при слизане и качване и действително се явява „стъпало”. Свидетелката П. последователно
и многократно описва при проведените разпити, че е била седнала в близост до
задната врата на автобуса (от която е слязла пострадалата), че е възприела
лично слизането й, че автобусът е потеглил преди да са били затворени вратите и
жената да е приключила със слизането си и отдалечаването от автобуса, тъй като
в този момент тя е видяла една ръка, която е била между вратите.
Съдът кредитира и присъединените по надлежния процесуален
ред показания на свид. Н.Н., депозирани в хода на досъдебното производство.
Същият, в качеството си на полицейски служител не е очевидец на самото ПТП, но
е посетил същото непосредствено след настъпването му и има непосредствени
впечатления за пътната обстановка и поведението на намиращите се на мястото на
престъплението лица.
Свидетелските показания, които съдът
кредитира, изхождат от незаинтересовани от изхода на делото свидетели, а при
тези, за които може да се направи извод за лична заинтересованост (свидетелката
Н., поради роднинството й с пострадалата и с гражданския ищец и свидетеля Н.,
поради създадените между него и подсъдимия отношения на колегиалност) са налице
и други подкрепящи ги доказателства. Те са съответни и на
наличните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Това
са протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за
съдимост, характеристична справка, удостоверение за наследници, справка от
Районен център 112 – Кърджали, удостоверение от РЦТХ гр. П., удостоверение за
раждане, в което като баща на малолетно дете е записан подсъдимия, фактура и
касов бон за заплатени разноски за погребението на пострадалата.
При посочената фактическа установеност на деянието, съдът
намира, че подсъдимия Б. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението,
визирано в чл. .343а, ал.1, б.”Б”, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на 23.05.2012 г. в гр.П. на бул.”Освобождение”, при управление на
моторно превозно средство – автобус „Мерцедес” с рег. № РВ 3451 МА – е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.68, ал.2 от ЗДвП и чл.132, т.3 от ЗДвП,
като по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. К., настъпила на
30.05.2012г..
Подсъдимият е годен
субект на престъплението. По делото е безспорно установено, че той е лицето,
управлявало автобуса преди, по време и непосредствено след настъпилото ПТП. В
качеството му на водач на МПС за него е съществувало задължението да спазва
правилата на ЗДвП и Правилника за прилагането му, които норми очертават
дължимото поведение от всички участници в движението по пътищата, вкл. и от
водачите на МПС. Подсъдимият Б. е нарушил правилата за движение по пътищата и в
резултат на това е настъпило пътно- транспортното произшествие при което са
били причинени телесните увреждания на пострадалата, довели до летален изход за нея.
Обективираното от него
поведение е довело до настъпилото ПТП. Констатираните по делото травми на
пострадалата и последвалото влошаване на здравословното й състояние до необратим
край са получени в резултат на това именно произшествие. Те са били
несъвместими с живота.
Нарушените норми,
които според настоящият състав на съда са в пряка причинно- следствена връзка с
вредоносния резултат, са следните:
- чл.68, ал.2 от ЗДвП – водачът на пътното превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да
осигурява възможност за безопасното слизане на пътниците;
- чл.132, т.3 от ЗДвП – при превозване на пътници водачът
е длъжен да затваря вратите на автобуса преди потеглянето;
По делото е безспорно
установено, че подсъдимият е допуснал нарушение по чл. 132, т. 3 ЗДвП като
е потеглил от спирката преди пълното затваряне на вратите на автобуса. В тази
насока са кредитираните от съда свидетелски показания и заключението на АТЕ. Всеки
водач на превозното средство от редовна линия за обществен превоз е длъжен, в
рамките на възможното, да вземе мерки за безопасното качване и слизане на
пътниците - изискване по чл. 68, ал. 2 ЗДвП. Подсъдимият Б. е
могъл да възприеме пострадалата като слизащ пътник, който не приключил със
слизането си и отдалечаването от автобуса в момента на потеглянето. В случая
подсъдимият е имал възможността и е бил длъжен да се увери, че в автобуса няма лица, които са до вратата-
слизайки от нея и неотдалечили се. Единствената възможност да стори това е било
чрез използване на огледалото за виждане в салона и огледалото за обратно
виждане в дясно, което той не е сторил с дължимата съсредоточеност, поради
което сам се е поставил в невъзможност да възприеме поведението на пострадалата
като неприключила слизането си пътничка.
Всички посочени
по- горе нарушения на правилата за движение по пътищата според съда са в пряка
причинна връзка с настъпилото пътно- транспортно произшествие. Именно при него
са причинени и несъвместимите с живота телесни увреждания на пострадалата.
Не е в пряка причинна връзка с пътно- транспортното
произшествие следното нарушение на правилата за движение по пътищата, за което
подсъдимият е предаден на съд: нарушение на изискването на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, задължаващ всеки
участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и
пречки за движението, да не поставя в
опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Налице
е едно най- общо законово предписание за дължимо поведение, което не може да
намери приложение при неспазване на конкретни законови предписания. Допуснатите
в настоящия случай нарушения на специалните
норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, дерогират приложението на
общата такава.
Подсъдимият Б. с последващите си
действия след причиняването на произшествието – подаване на сигнал
непосредствено след инцидента до компетентните органи за неговото възникване,
помагане при качването на пострадалата в линейката и
осигуряване на даването на кръв за нея,
е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата К. с оглед конкретните му възможности, тежкото състояние на
пострадалата и създадената обстановка. Деянието
следва да се квалифицира по привилегирования текст на чл. 343а от НК. Съдебната
доктрина и практика са последователни и непротиворечиви, че привилегията на
закона за оказана на пострадалия помощ е налице в случаите, когато деецът е бил
жив при предприемане на действия от виновното лице за оказване на помощ на пострадалия. Съобр. т. 5 б. Б от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, оказването на помощ на
пострадалия или пострадалите е намаляващо отговорността обстоятелство в
случаите на чл. 343, ал. 1,
б. "б" и "в" и на ал. 2 НК,
когато помощта е била необходима, т. е.
е оказана на жив човек и е насочена субективно и обективно към спасяване живота
и запазване здравето на пострадалия. В т. 5
от Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на ВС са дадени същите задължителни
за съда указания - „Помощта трябва да е необходима. Ако пострадалият е починал,
преди деецът да е могъл да му окаже помощ, посочените текстове на закона /б.а.
привилегированите/ не се прилагат. Оказаната от подсъдимия
Б. помощ е била своевременна и необходима, понеже е дадена приживе на пострадалата.
Ето защо деянието следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав на
престъплението – чл. 343 а ал. 1 б. „Б” от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено по непредпазливост, при форма на вината небрежност. Подсъдимият
не е искал настъпването на вредоносните последици, не ги е и предвиждал, но е могъл
и е бил длъжен да ги предвиди.
По вида и размера на наказанието:
Настоящият състав на съда счита, че са налице следните смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства: чистото съдебно минало; трудовата ангажираност; семейна
ангажираност. Не следва да се взема предвид като такова оказаната от него помощ
на пострадалата, тъй като тя е съставомерен признак на по- леко наказуемия
състав на престъплението.
Като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства
съдът взе предвид установените по делото
множество предходни нарушения на правилата
за движение по пътищата, установени от приложената по делото справка – л. 48
дос. производство. До настоящия момент подсъдимият е наказван по
административен ред три пъти за четири нарушения на ЗДвП, а веднъж е освобождаван
от наказателна отговорност и е била ангажирана административно- наказателната
му такава по реда ва чл. 78 а от НК за престъпление по чл. 343 б от НК.
За така извършеното престъпление законодателят е
предвидил наказание до четири години лишаване от свобода. Наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства, под средния размер. За справедливо, съответно на установеното
по делото за деянието, дееца и целите, визирани в чл. 36 от НК настоящият
съдебен състав намира наказание в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода. По делото не се установява нито многобройност на смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства, нито наличието на едно, но изключително
такова, което да налага извод, че и най- лекото предвидено от закона наказание
/в случая, поради непосочен специален минимум, три месеца лишаване от свобода/,
се явява несъразмерно тежко. При определяне на наказание в по- нисък размер то не би постигнало нито специалната,
нито генералната си превенция.
Подсъдимият Б. до момента на постановяване на присъдата
не е осъждан. Наложеното наказание лишаване от свобода е под три години . Налице са двете формални законови предпоставки
за прилагане на института на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК. Освен тях съдът
счита, че са налице и специалните предпоставки на посоченият текст. От
доказателствата по делото следва извод, че най- вече за превъзпитанието на
подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция на наказанието, не се
налага изолирането му от обичайната семейна и социална
среда в пенитенциарно заведение. И специалната, и генералната
превенция на закона могат да бъдат постигнати чрез отлагане изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съобр. нормата на чл. 343 г от НК подсъдимият, който
притежава специалната правоспособност да управлява МПС, следва да бъде лишен от
нея, като му се наложи кумулативното наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК-
лишаване от право да упражнява това право. Срокът, за който това наказание може
да бъде наложен, съобразно константната съдебна практика по приложението на чл.
49 ал. 2 от НК, в случая е в рамките от
една година и шест месеца лишаване от право до четири години и шест месеца
лишаване от право. Съдът намира, че в минималния размер това наказание не би
постигнало целите си и най-вече специалната цел. Наложените до момента до
момента административни наказания за такива нарушения очевидно не са постигнали
целта си. Съдът счита, че целите на наказанието - и генералната, и специална,
могат да бъдат постигнати с налагане на наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
В случая чл. 2 ал. 2 от НК, който е посочен от държавното
обвинение в обвинителния акт не следва да намери приложение. Няма законодателна
промяна в състава на чл. 343 а от НК след момента на инкриминираното деяние до
постановяване на присъдата.
По делото беше приет за разглеждане граждански иск за причинени
имуществени вреди за направени разноски за погребението на пострадалата К..
Същият е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Приложени са и следва да бъдат
възприети като годни писмени доказателстваот фактура и фискален бон- л. 37 съд.
дело. Същите установяват, че разноските за погребението на пострадалата са били
заплатени от гр. ищец по делото и нейна сестра- Я.Д.Н.. Тези разноски се явяват
непозволено увреждане спрямо имуществото й и следва да бъдат репарирани от
подсъдимия. Лихви не се претендират. Претендират се разноски от гр. ищец за
адвокатско възнагражнетие на повереник. В самият договор за правна помощ- л. 38
от съд. дело е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 3 000
лв. не е заплатено. Не са представени доказателства за заплащане впоследствие на
част или на цялата договорена сума. На присъждане подлежат действително
направените, а не договорените между страните разноски. Ето защо в тази част
искането се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед на постановената осъдителна присъда и на осн. чл.
189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски, в размер на 866 лева, следва
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, както и сумата от 50 лева - ДТ върху
уважения размер на гражданския иск.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: