№ 5413
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на И. В. М., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 23-4332-017951/29.08.2023 г., на Началник група при отдел
"Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл. 175 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП; и на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като
счита, че същото е постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и
процесуалния закон. По отношение на процесуалната незаконосъобразност се твърди, че
липсва описание на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, както и че не е описано
разпореждането с веществените доказателства, с което е нарушена т. 11 на цитираната
разпоредба. Жалбоподателят счита, че след като в хода на производството не е доказана
употреба на наркотични вещества, е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 54,
ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Отрича да е извършил твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 103
от ЗДвП. Не оспорва вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Въз
основа на изложените в жалбата съображения моли за отмяна на наказателното
1
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, явява се лично. В хода на
съдебните прения заявява пред съда, че поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно по посочените в жалбата
съображения.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са
представени писмени бележки от упълномощен процесуален представител на въззиваемата
страна с изложени доводи по същество. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.07.2023 г., около 03.55 часа, жалбоподателят М. управлявала МПС – л. а марка "Ленд
Ровер", модел "Рейндж Ровер", с рег. № ХХХХХХ, като се движел по ул. „Козлодуй“, с
посока на движение от ул. "Каменоделска" към ул. "Константин Стоилов". По същото време,
свид. Е. Ф. и И. И. – полицейски служители при 02 РУ-СДВР изпълнявали служебните си
задължения, като правили обход по маршрута със служебния си автомобил и решили да
спрат жалб. М., за да му извършат проверка, като за целта последвали автомобила му и
подали светлинен и звуков сигнал. М. забелязал това и вместо да спре, ускорил скоростта си.
Същият бил последван от полицейските служители и на бул. „И.нци“ (под надлез
„Надежда“) бил спрян от тях. Жалб. М. се заключил в автомобила си, но свид. И. се
пресегнал през отворения прозорец на шофьорската врата, отключил автомобила и извели
жалбоподателя навън.
При извършване на проверката, жалб. М. представил чуждестранно национално
свидетелство за управление, издадено от Обединено кралство с № MILOV804292I99MR14.
С оглед поведението на жалб. М., полицейските служители преценили, че същият трябва да
бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози, във връзка,
с което чрез ОДЧ било поискано съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да изпробва
водача за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози.
На място бил изпратен св. Е. А., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, който
приканил жалб. М. да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARPM-0394 в 04:20ч., но същият отказал. На водача бил направен тест за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен №
357, като пробата отчела положителен резултат за употреба на амфетамин. Жалб. М. поискал
да му бъде издаден талон за медицинско изследване. В отговор на това полицейски
служител при ОПП-СДВР – Преслав Донев издал талон за медицинско изследване. Жалб. М.
бил отведен от свид. Ф. и И. във ВМА, където дал кръвна проба за изследване. В протокола
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, жалб. М. изразил изричното си писмено съгласие
да даде кръв само за установяване на наличие на амфетамин в кръвта, но не и да бъде
2
изследван за алкохол. Изследването не установило наличие на наркотични вещества у жалб.
М..
За констатираното в хода на проверката, свид. А. съставил против жалбоподателя М. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), в който установил като нарушени
разпоредбите на чл. 103, чл. 162, ал. 1, чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели, в присъствието на жалб. М., като
препис от АУАН му бил връчен срещу подпис. В графата за възражения, посочил
единствено, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения
срещу така съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и резултатите от токсикологичното изследване било
издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-4332-017951/29.08.2023 г., на
Началник група при отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 175, ал.1 т.4 от Закон
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Препис от наказателното
постановление бил връчен на жалб. М. на 28.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Показанията на свидетелите са разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели са ясни, логични и безпротиворечиви, като изцяло
кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е частично основателна, макар и не на посочените в нея
основания.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
3
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени
наред с всички останали събрани по делото доказателства.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на материалната законосъобразност на НП, съдът намира следното.
По пункт първи от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП "При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания."
По делото по безспорен и категоричен начин се доказа, че въпреки подадения светлинен и
звуков сигнал от полицейския автомобил към жалбоподателя, същият да спре
управляваното от него МПС, той не го е сторил. Жалбоподателят не само не е спрял, а е
ускорил движението си, което е провокирало полицейските служители да го последват със
служебния си автомобил и едва на кръстовището на бул. „И.нци“ при надлез „Надежда“ да
успеят да го спрат за проверка. В момента, в който му е бил подаден сигнал за спиране, не е
имало движение на други автомобили, поради което същият не е бил възпрепятстван
обективно да възприеме подадения светлинен и звуков сигнал. Извършеното нарушение се
4
установява от показанията на разпитаните полицейски служители, които са еднопосочни и
непротиворечиви.
Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл. Обстоятелството, че жалб. М. се
е заключил в автомобила си също е насочено към осуетяване извършването на проверка от
полицейските служители и е индикация, че той е целял точно това.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева.
Съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал кумулативно предвидените санкции,
като е наложил максималния срок на лишаването от право на управление на МПС и
максимален размер на глобата. Следва да се има предвид, че водачът ясно е могъл да
възприеме подадения сигнал от служебния полицейски автомобил и да чуе същия, тъй като
по време на извършване на деянието не е имало други автомобили и въпреки това не се е
подчинил на нареждането на органите за контрол, а вместо това е ускорил движението си.
Това, че жалбоподателят се е заключил в автомобила си, за да осуети проверката, също е
обстоятелство, което повишава степента на обществена опасност на извършителя. Степента
на обществена опасност на извършителя се повишава и от това, че в справката-картон на
водача има отразен значителен брой нарушения, което обуславя извода за поведение, което е
трайно насочено към незачитане на нормативния ред, регламентиращ правилата за движение.
Съобразно изложеното, съдът намира, че санкцията е индивидуализирана правилно от АНО.
По пункт втори:
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането
им в страната. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че жалб. М. е
представил пред полицейските служители СУМПС, издадено от Обединеното Кралство,
което е страна извън ЕС. Другият обективен признак, който трябва да е налице, за да се
установи неизпълнение на това правно задължение е продължителността – да са минали
повече от три месеца от датата на влизане на лицето в страната. В наказателното
постановление не е посочено от коя дата лицето пребивава на територията на Република
Бъглария, която да бъде приета за начален момент, от който да бъде броен тримесечният
срок. В преписката не се съдържат никакви доказателства относно това обстоятелство.
Предвид това, че осъществяването на административното нарушение е недоказано, от
страна на АНО, който носи доказателствената тежест в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство. Предвид тези аргументи, настоящият съдебен
състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част, тъй
като извършеното нарушение е останало недоказано.
5
По пункт трети:
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДВП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв. ".
По делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място жалб. М. е имал
качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и същият е
отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство за употреба на алкохол.
Качеството водач на МПС и отказът за проверка са единствените съставомерни за
отговорността елементи от санкционния състав по чл. 174, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП.
Видно от писмените доказателства по делото и от показанията на полицейските служители,
жалб. М. е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. В
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, жалб. М. изразил изричното си писмено
съгласие да даде кръв само за установяване на наличие на амфетамин в кръвта, но не и да
бъде изследван за алкохол, въпреки, че полицейските служители са му издали талон за
медицинско изследване. По този начин жалбоподателят сам се е лишил от възможността да
изпълни вменените с нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП задължения.
Безспорно е доказано управлението на горепосочения на посочените в НП дата, час и място,
което е задължавало неговия водач – жалб. М. да се подложи на проверка за употреба
алкохол по един от предвидените в закона начини. Отказът на водача да бъде тестван за
употреба на алкохол е доказан по достатъчно несъмнен начин, доколкото е обективиран по
предвидения за това специален ред в чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози – в талона за медицинско изследване.
Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство е когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест,
каквато хипотеза в случая не била налице.
За така извършеното нарушение с оглед неговата висока обществена опасност е предвидена
санкция "глоба" в размер на 2000 /две хиляди / лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 24 месеца. Доколкото така посочените санкции са определени в конкретен
размер, то съдът не може да изменя същите.
Доколкото тежестта за доказване на обвинението тези върху АНО настоящия съдебен състав
6
намира, че той е извършил всичко обективно необходимо и е събрал доказателства за
извършеното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата.
Доколкото по делото не се е явил процесуален представител, а само е изготвено писмено
становище, съдът намира, че следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на
80 лева, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-017951/29.08.2023 г., на Началник група
при отдел "Пътна полиция" при СДВР в частта, в която на жалбоподателя на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-017951/29.08.2023 г., на Началник
група при отдел "Пътна полиция" при СДВР в частта, в която на жалбоподателя на
основание чл. 175 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 103 от
ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА И. В. М., с ЕГН ********** да заплати на СДВР, сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-
град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7