МОТИВИ
по нохд № 3648 / 2018г., СГС, н.о., 19-и състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт с обвинения срещу Е.М.Г. по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК и срещу И.Р.Г. по чл.301, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа
обвинението и тезата, че са събрани
безспорни доказателства в негова подкрепа. Като се позовава на доказателствени източници, събрани по делото, се правят
изводи за доказаност на всички
съставомерни признаци на престъпленията, за
които лицата са привлечени. Прави се искане за налагане на наказания от по 2 години "Лишаване от свобода" с 3
години изпитателен срок и „Глоба“ в размер на 2000 лв., респ. и лишаване от
право да заемат служба в държавно учреждение .
Защитникът
на подс. И.Г. – адв. С. и
защитникът на подс. Е.Г. - адв.
Я.А. еднопосочно поддържат, че:
отсъстват доказателства за субективните и обективни признаци на
състава на престъплението, за което са обвинени лицата; че показанията на св. Г.
не следва да се кредитират, т.к. са недостоверни и отсъстват
други източници, които да ги потвърждават; сочат че резултатите от
приложените СРС също не съдържат данни, указващи съпричастност на подсъдимите. Очертават, че процесния
случай разкрива белезите на провокация
към подкуп.
Защитникът
адв. С. изтъква, че
ръцете на подс. И.Г. не са изследвани – т.е. няма следи от белязаните веществени
доказателства и не е ясно как парите са дадени, тъй като и
резултатите от приложените СРС не указват това .
Защитникът
адв. А. поддържа, че в протокола за извършен личен обиск на подс. Е.Г., в протоколите за претърсване и изземване от
жилището и месторабота, не
съдържат данни, които да уличават подсъдимия. Възразява се срещу тезата на СГП, че дадените пари били във връзка с действия на подсъдимия в качеството му на
длъжностно лице и срещу поддържаното от
обвинението наличие на користна цел. Изтъква,
че на показанията на св. Г. не могат да се ползват за изводи по фактите; че резултатите от приложените СРС не могат да
послужат за осъждане, предвид ограниченията, въведени в чл. 177 НПК. Поддържа
се наличие на провокация от страна на св. Г..
Подсъдимите
И.Г. и Е.Г. поддържат доводите, заявени
от техните защитници и настояват да
бъдат признати за невиновни и оправдани.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Със Заповед № 620/11.08.2014г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, подс.
Е.Г. бил назначен на длъжността „инспектор по приходите“ в сектор „Оперативни
проверки“, отдел „Оперативни проверки“ в дирекция „Контрол“ към ТД на НАП -
София като встъпил в изпълнение на длъжността на 18.08.2014г.
Със
Заповед № 8/13.01.2012г. на изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите, подс. И.Г. бил назначен на длъжността
„старши експерт по приходите“ в отдел „Администриране на държавни вземания“,
дирекция „Частни държавни вземания“ към Централно управление на НАП, считано от
16.01.2012г. Със заповед № 293/03.04.2014г. на изпълнителния директор е
преназначен на длъжност „старши инспектор по приходите“ в дирекция „Контрол“
към ТД на НАП-София като встъпил в изпълнение на длъжността на 07.04.2014г.
Длъжностната
характеристика на длъжността „инспектор по приходите и старши инспектор по
приходите“ в ТД на НАП-София, връчена и подписана от подсъдимите на датата на заемане от всеки от тях на длъжността „старши експерт
по приходите“ включвала: задължения по извършването на оперативни проверки
по утвърдени процедури и инструкции
съгласно данъчно осигурително законодателство; задължения по проверки на място в офиси, търговски и
производствени помещения, свързани с осъществяването на стопанска дейност на
задължените лица; изискване от проверяваното лице да представи документи и
обяснения; съставяне на актове за административни нарушения.
Посочените
правомощия на подсъдимите са и законоустановени в чл.12,
ал.1 от ДОПК, като се отчете, че по силата на назначението им в Националната
агенция по приходите -специализиран държавен орган към министъра на финансите
за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания,двамата подсъдимипридобиват качеството на орган по приходите, съгл. чл. 7,
ал.1 т.4 от Закон за НАП.
В
гр.София, ул.“*********“ / ул.“*********, „Обект за техническо обслужване и ремонт на
автомобили и мотоциклети“ / „Автосервиз“
бил стопанисван от св. Ю.Г.
В
НАП бил получен сигнал с вх. № 1490-00-7#1/17.10.2017г. по описа на ТД на София,
който бил приет за предприемане на действия по компетентност - заведен в общия деловоден регистър с вх. №
24-14- 1743/19.10.2017г. Оплакванията били свързани с неиздаване на фискален
бон в автосервиза на ул. „*********. Била изготвена работна карта за юридическо
лице № С- 22221417048832/03.11.2017г. за извършване на проверка на обекта - автосервиз,
стопанисван от свид.Ю.Г..
Собственик
на този обект е свидетелят Ю.Г., като
през 2017г. задължено лице било
дружеството му „Б.Е.Т.Г.ЕООД, а впоследствие свидетелят Г. решил дейността за обекта да се отчита през ново
дружество , регистрирано на 15.11.2017г. - „С. авто“ ЕООД ,
като за целта ЕКАФП бил регистриран в системата на НАП на 18.11.2017г. с номер на
ФУ ******* и
№ на ФП ******
В
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-София била издадена резолюция № ОП-22002217035499-0РП-001/14.11.2017г.,
с която било възложено на подс. Е.Г. и подс. И.Р. да извършат оперативна проверка в обекта за
техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, намиращ се на
ул.“Проф.*****, стопанисван от свид.Г.. Ръководител
на проверяващия екип бил свид.П.Н. - ГИП, ръководител
на екип 7, отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП- София. Предмет на
контролните действия били касови бележки, трудови договори и осигуряване.
Крайният срок за приключване на проверката било 06.12.2017г.
На
29.11.2017г. подсъдимите отишли в автосервиза за извършване на възложената им
проверка, където по същото време свидетелите И.Д., Г.М. и А.М. ремонтирали автомобили.
Около
14.30 часа, свид.Ю.Г. влязъл с автосервиза и
забелязал проверяващите, те се приближили към него, легитимирали се като
служители на Националната агенция по приходите, показвайки служебните карти. Подсъдимите
Е.Г. и И.Г. пристъпили към проверка на
обекта, част от която включвала проверка на книгата за дневните финансови
отчети. Двамата подсъдими констатирали,
че финансовият отчет за дата 28.11.2017г. не бил съхранен в хронологичен ред,
тоест не бил залепен на страницата за съответния календарен ден в книгата за
дневните финансови отчети.
Подс.
Е.Г. обяснил на свид.Г. че това представлява
административно нарушение, за което трябва да му бъде съставен акт. Съгласно
разпоредбата на чл.39, ал.1 и ал.5 от Наредба за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра
на финансите, обн. ДВ, бр.106 от 27.12.2006 г.
пълният дневен финансов отчет се „съхранява в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови
отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и
съдържаща страници за всеки календарен ден“. Обяснил също, че предвидената в
закона санкция за процесното нарушение е глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева и запечатване на обекта за срок от седем дни. Свид.Г. помолил да му напишат предписания, които да
изпълни, но инспекторите по приходите му казали, че няма такава възможност.
Подсъдимите
се отдръпнали встрани и след кратък разговор помежду им, подс.
Е.Г. казал на свидетеля Г., че е късметлия и „ще му се размине“, но трябва да
даде на подс. Е.Г. и подс. И.Г.
сумата от 7000 лева, да не съставят акт за установяване на административно
нарушение съгласно чл.39, ал.1 и ал.5 от Наредбата. Сумата била определена с оглед предвидения срок за
запечатване на обекта, респ. по 1000 /хиляда/ лева за всеки от седемте дни в коитоавтосервиза няма да бъде затворен. Свид.Ю.Г.
заявил, че не разполага с такава сума и същата е непосилна за него.
Подсъдимите
поискали да разговарят със свидетеля на по-спокойно място и тримата
се качили на втория етаж на автосервиза, който се ползвал като склад. Подс. И.Г. поискал 3000 /три хиляди/ лева вместо 7000 лева
от свид.Г., за да не му бъде съставен акт за
установеното нарушение. Свидетелят отново не се съгласил. След разговор, двамата
подсъдими Е.Г. и И.Г. се съгласили да
получат сумата от 2000 /две хиляди/ лева, за да не извършат действието по
служба, което би следвало. Свидетелят Ю.Г. обяснил, че в момента не разполага
със сумата от 2000 лева и му е необходимо време, за да се снабди с нея. Подсъдимите
не оформили протокол за проверка на 29.11.2017г., а определили датата, на която отново да посетят
обекта и да им бъде предадена неследващата им се облага, а именно на
01.12.2017г.
На
01.12.2017г. свид.Г. уведомил Главна дирекция
„Национална полиция“ за искания подкуп. Във връзка с подадения сигнал, с протокол за
доброволно предаване свид.Ю.Г. предал на органите на
полицията 20 /двадесет/ броя банкноти, всяка от които с номинал от 100 /сто/
лева, със следните серии и номера: АЕ8482619; АЕ8776334; АЕ9934610; АЕ8482618;
А34691326; А33289158; А34232221; А31371114; АИ5938854; АИ5756168; АИ9418174;
АИ6962629; А33853576; АИ5333979; А36202297; АИ8530937; АГ2264042; АД6655541;
АД8149519 и АД0496070, на обща стойност 2000 лева, които след маркирането им от
служители на ДАТО по съответния ред са върнати на свид.Г.,
за да ги предаде съгласно уговорката.
На
01.12.2017г., около обяд, подсъдимите Е.Г.
и И.Г. отново отишли в автосервиза на свид.Г..
Те приближили към свид.А.М.
и потърсили свид.Г.. Тъй като собственикът на сервиза
не бил там, подс. Е.Г. настоял свид.М.
да се свърже по мобилния телефон със свид.Г.. Подс. Е.Г. провел разговора по телефона, като св. Г. обяснил,
че се е наложило да пътува извън гр.София. Подс. Е.Г.
заявил, че около 16.00 часа на същата дата заедно с подс.
И.Г. отново ще дойдат в сервиза.
Около
15.55 часа свид.Г. бил в автосервиза и няколко минути
по- късно влезли двамата подсъдими. Тримата се качили на втория етаж и подс. Е.Г. започнал да попълва протокол за извършена
проверка с № 0320853 от 01.12.2017г. на
„С. Авто“ ЕООД, в която не били включени констатации
за нарушения. Предписано е управителят Г. да се яви на 06.12.2017г. в офиса на
ТД на НАП-София,ул.“*******, за да представи документи за стопанисвания обект;
договор за наем, както и отчет от фискалната памет на фискално устройство на „Б.Е.Т.Г.ЕООД за периода 01.12.16- 30.11.17г. По същото
време на 01.12.2017г. от касовия апарат
- ФУ DY405907 на „С. авто“
ЕООД били издадени касов бон за 20 лева;
дневен отчет за 01.12.2017г. и отчет Фискална памет от датата на въвеждане в
експлоатация. В протокола за извършена проверка подсъдимите
отразили имената си за съставители и
срещу тях положили подписи. Към
документите за проверка било приложено обяснения от Ю.Г.; опис на касова
наличност .
След
това подс. И.Г.
заявил „хайде да се оправим и да си ходим“. Свид.Ю.Г.
извадил предварително белязаните 20 /двадесет/ броя банкноти, всяка от които с
номинал от 100 /сто/ лева от задния джоб на дънките
си и ги подал на подс. И.Г.. Последният отворил
раницата, която носел и казал на свидетеля да остави сумата от 2000 лева вътре.
Свид.Г. пуснал банкнотите в раницата, подс. И.Г. я затворил и двамата подсъдими се насочили към изхода на автосервиза, когато
били задържани от органите на МВР.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в двете фази на процеса доказателствени
източници.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
ИЗТОЧНИЦИ
Настоящият
състав кредитира показанията на св. Г. относно действията на подсъдимите И.Г. и Е.Г. от 29.11.2017г. и 01.12.2017г. Свидетелските
показания в съдебно заседание от 19.04.2019г. и приобщените от ДП /том 2, л.3-5 и л.6-7/с оглед това, че
свидетелят не си спомня някои факти и обстоятелства, са еднопосочни и непротиворечиви относно идването
на проверка на двамата подсъдими в обекта на 29.11.2017г., предприетата от тях
проверка на фискалните отчети и книгата за тях и установяването на незалепен
финансов отчет в касовата книга; обясненото
от подс. Е.Г., че това представлява административно
нарушение, за което трябва да му бъде съставен акт и обекта да се запечата; възражението
на Г. това да не се случва ; разговора
между подсъдимите, след който подс. Ем. Г. поискал
от св. Г. сумата от 7000 лева, за да не
съставят акт за установяване на административно нарушение; противопоставянето
на св.Г., че сумата е висока, проведеният разговор между подсъдимите Е.Г. и И.Г. и изявеното от тях съгласие да получат 2000 /две
хиляди/ лева; повторното посещение на
подсъдимите на обекта на 01.12.2017г.; оформянето на протокола за проверка и предадените на 01.12.2017г. от св.
Г. 2000 лева и получаването им от подсъдимите след поставянето в раницата на подс. И.Г..
От
писмените доказателства по делото /т.5 д.п./,
от информацията съдържаща се в
писмо от НАП от 22.05.2019г. / л. 165 нохд/ се установява, че оперативната проверка на обект
„Автосревиз“, стопанисван от „Б.Е.Т.Г.ЕООД с
управител Г. е била възложена на 14.11.2017г. на двамата подсъдими и св. П.
Николаев Н.. Свидетелят Н. в показанията си пред СГС потвърждава, че е следвало
да вземе участие в проверката.
От
писмо № -00-216/07.11.2019г. на НАП / л. 212, нохд/ се установява, че в сървъра на НАП са регистрирани ЕКАФП : за „Б.Е.Т.Г.ЕООД - на 11.04.2017г., а за „С. Авто“ ЕООД на
18.11.2017г. и тези данни
са съставлявали служебна
информация, до която подсъдимите са имали достъп.
Съдът
не кредитира съвпадащите обяснения на
двамата подсъдими, че причината да не извършат проверката на първата дата –
29.11.17г. е отказа на св. Г. да представи информация кое
дружество стопанисва автосервиза и да представи документи. Подсъдимите са имали
възложено задължение да проверят обекта, „Автосервиз“ на адрес ул.„*******,
имали са информация относно дружеството и лицето, стопанисващи го; при посещението си в обекта са разговаряли с
работниците в него и искали разговор с
управителя, изчакали са го и са осъществили такъв, т.е. идентифицирали са
отговорното лице.
В
рамките на правомощията си подсъдимите са имали възможност да установят дали това е
проверявания обект и чрез проверка на регистрираното ЕКАФП – на място и в
системата на НАП. Нещо повече, подсъдимите
са разполагали с предвидено по
закон правомощие да извършват проверки на задължени лица и без да има нарочно писмено разпореждане
в тази насока съгл. чл. 110, ал.4 ДОПК;
а при отказ да бъдат предоставени
документи, книжа пред тях е била открита възможността да искат съдействие от
органите на МВР, съгл. чл.42 от ДОПК,
съгл. правилата, включени в действащата
в НАП процедурата за осъществяване на проверки и наблюдения / том 5, л. 44 и сл. , д.п. /. Тоест факта на заеманите от подсъдимите длъжности и
респ. правомощия указва, че с посочените обяснения подсъдимите реализират
правото си на защита. Посоченото
опровергава и е основание да не се
кредитират от съда показанията на св. П.Н. от с.з., в частта,че при разлика в наименованието на задълженото
лице следва да се издаде нова резолюция от съответен ръководен орган в НАП.
В
подкрепа на показанията на св. Г., че на 29.11.2017г., подсъдимите са имали достъп до обекта и фактически
са предприели проверка са ясните данни, съдържащи се в
показанията на свидетелите Г.М. и И.Д. от с.з. от 20.01.2020г. относно
идването им, извършена покупка на масло. Обстоятелството че двамата свидетели са работници във фирмата на
св. Г. не говори за преднамерени, целенасочени и неистинни твърдения.
По
възраженията, че не следва да се кредитират показанията на св. Г.
с оглед отговорите на въпроси и фактическия отказ да представи
доказателства, съдът прие, че действително при
изясняване на въпросите във връзка с касовата книга на дружество „С. авто“ ЕООД свидетелят Г. даде взаимоизключващи се отговори,
от които достоверен извод за това по какви причини не представя тази книга
не може да се изведе. Отсъствието на
това веществено доказателство не
повлиява върху извода, че в показанията на св. Г. по съществените въпроси,
свързани с предмета на доказване, се съдържа достоверна информация, която се
кредитира. Липсват основания, които да указват, че св. Г.
преднамерено и целенасочено свидетелства срещу подсъдимите в д.п. и в с.з. с цел да им
навреди. По делото данните са, че св. Г.
не е знаел че ще му бъде извършвана
проверка от органите на НАП, а той и подсъдимите не са се познавали. След установяването
на пропуска във връзка с отчитането от ФУ и искането на подсъдимите за
получаване на сума житейски обусловено е поведението и желанието
на св. Г. подсъдимите да напишат предписание
или да се намери друг способ, който да не засяга работата и затварянето на
сервиза. Че инициативата и искането на
сумите е принадлежала на подсъдимите е извод, който се базира и на обстоятелствата
за това, че исканата сума е била променяна, но в посока на снижаване - 7 000, 3000 и 2000 лева. Тези данни потвърждават,
че св.Г. не инициирал и не е оказвал такова мотивиращо въздействие, което да подтиква
и подбужда подсъдимите да искат и получат
облага. Кредитира се и съобщеното от св. Г. в д.п., че е заявил на
проверяващите, че сумата от 2 000 лева е голяма и му трябва време да
помисли. Депозираните изявления на
св. Г. по съществените за делото въпроси
са еднопосочни, съвпадащи по съдържание; с
достатъчно конкретни детайли за поведението на двамата подсъдими, непосредствено възпроиведени в първия разпит в д.п., поради което съдът
намира че твърденията на свидетеля са истинни.
С
подаването на сигнал от 01.12.2017г. до
ГДНП, св. Г. обективира поведение, указващо несъгласие
с искания от него подкупа.
Двукратното
посещение на подсъдимите на 01.12.2017г. на автосервиза се извлича от св. И.Д. от с.з. ,
както и приобщените показания на св. Г.
от д.п. от 04.12.17г.
Последният
източник се кредитира и относно второто посещение на подсъдимите на
01.12.2017г.; документалното оформяне на резултатите от проверката и
получаването на сумата от 2 000 лева.
На
01.12.2017г. в условията на неотложност са приложени СРС, които са потвърдени
от съда с разпореждането и разрешението
за прилагане на СРС, съгл. чл. 18, ал.3 ЗСРС. Протоколите за изготвените
ВДС по приложени СРС съдържат
необходимата информация и данни за
контролираните лица. При възпроизвеждане
в с.з. от 27.10.2020г. на
звукозаписите се констатира необходимост от допълнителни действия /прослушвания/ и технически
средства /слушалки/, за да се отграничат конкретните,
но с различна сила изявления на всяко от
записаните три лица, които видно от видеофайловете, указват на св. Г. и
подсъдимите. Поради това, а не поради
извод за недостоверно отразяване на данните
във ВДС и изготвените протоколи, съдът не ползва посочения източник.
Данните за предаване от св. Г. и получаването
на 2 000 лева от подсъдимите се извлича от еднопосочните показания на св. Г.
и в д.п., и в с.з. които изключват случайно и без знанието на подсъдимите оставяне
на белязаните банкноти в раницата
на подс. И. Г., в какъвто смисъл са обясненията в с.з.,
които не се кредитират от съда и се
възприемат като защитна версия.
При
действие по обиск и изземване по отношение на подс. И.
Г. раница, сиво-черна на цвят от
вътрешен джоб на раницата откъм презрамките са намерени и иззети белязаните
банкноти с номинал по 100 /сто/ лева с номера, както следва: АД0496070;
АЕ8482619; АИ5938854; А33853576; АИ9418174; АИ6962629; А36202297; АИ5756168;
АИ5333979; А33289158; АИ8530937; АД8149519; АГ2264042; А31371114; АД6655541;
АЕ8482618; А34232221; АЕ9934610; АЕ8776334; А34691326. Посочените номера на
банкнотите съответстват на описаните в Протокол за изготвяне на веществено доказателствено
средство „Протокол за белязване и сравнителна проба“ от 19.12.2017г.
Данните
от разпита на св. Г. в с.з. от 28.06.19г., поемно
лице при извършването на обиска, потвърждава начина на приобщаване на
веществени доказателства. Установи се, че другото поемно
лице св.М. не е запазил спомени за
събитието, но потвърждава, че подписите в протоколите са негови.
При
обиск и изземване на Е.Г. са приобщени съставените документи от двамата
подсъдими на 01.12.17г. – протокол за проверка, обяснения на Ю.Г., фискален бон
, отчети от 01.12.17г.
Протоколите
по обиск и изземване са одобрени от съда на 02.12.217г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът
прие, че подсъдимите са осъществили състав на престъпления: Е.М.Г. по чл.301,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и И.Р.Г. по чл.301, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Подс.
Е.М.Г. в периода от 29.11.2017г. до
01.12.2017г. в гр.София, бул. „*****, в
автосервиз «С.», при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно
и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като
длъжностно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП - София, дирекция
„Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“, в
съучастие като съизвършител с И.Р.Г. /извършител, на
длъжност „старши инспектор по приходите“/ поискал дар - сумата от 7000.00 лева
и приел дар - сумата от 2000.00 лева от Ю.С.Г. - представляващ и управляващ „С.
авто“ ЕООД, който не му се следва, за да не извърши
действие по служба - да не състави акт
за установяване на административно нарушение съгласно чл.39, ал.1 и ал.5 от
Наредба за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, обн.
ДВ, бр.106 от 27.12.2006 г., както следва:
1.на
29.11.2017г. в гр.София, бул.“*****, в
автосервиз «С.» като длъжностно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП -
София, дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни
проверки“, в съучастие като съизвършител с И.Р.Г.
/извършител, на длъжност „старши инспектор по приходите“/ поискал от Ю.С.Г. -
представляващ и управляващ „С. авто“ ЕООД, дар -
сумата от 7000.00 лева, който не му се следва, за да не извърши действие по
служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение
съгласно чл.39, ал.5 от Наредба за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на
финансите, обн. ДВ, бр.106 от 27.12.20 06 г.;
2.
на 01.12.2017г. в гр.София, бул.“*****, в автосервиз «С.», като длъжностно лице
- инспектор по приходите в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел
„Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“, в съучастие като съизвършител с И.Р.Г. /извършител, на длъжност „старши
инспектор по приходите“/ приел от Ю.С.Г. - представляващ и управляващ „С. авто“ ЕООД, дар - сумата от 2000.00 лева, който не му се
следва, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване
на административно нарушение съгласно чл.39, ал.5 от Наредба за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
Министъра на финансите, обн. ДВ, бр.106 от 27.12.2006
г.
и
подсъдимият И.Р.Г. с ЕГН **********, за това че в периода от 29.11.2017г. до 01.12.2017г. в гр.София, бул.“*****, в
автосервиз «С.», при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно
и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като длъжностно лице -
инспектор по приходите в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел
„Оперативни проверки“, в съучастие като съизвършител
с Е.М.Г. /извършител, на длъжност „инспектор по приходите“/ поискал дар -
сумата от 7000.00 лева и приел дар — сумата от 2000.00 лева от Ю.С.Г. -
представляващ и управляващ „С. авто“ ЕООД, който не
му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване
на административно нарушение съгласно чл.39, ал.1 и ал.5 от Наредба за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от Министъра на финансите, обн.
ДВ, бр. от 27.12.2006 г.,
както следва:
1. на 29.11.2017г. в гр.София, бул.“*****,
в автосервиз «С.» като длъжностно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП -
София, дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни
проверки“, в съучастие като съизвършител с Е.М.Г.
/извършител, на длъжност „старши инспектор по приходите“/ поискал от Ю.С.Г. -
представляващ и управляващ „С. авто“ ЕООД, дар -
сумата от 7000.00 лева, който не му се следва, за да не извърши действие по
служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение
съгласно чл.39, ал.5 от Наредба за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на
финансите, обн. ДВ, бр.106 от 27.12. 2006г.
2. на 01.12.2017г. в гр.София, бул.“*****,
в автосервиз «С.», като длъжностно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП
София, дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни
проверки“, в съучастие като съизвършител с Е.М.Г.
/извършител, на длъжност „старши инспектор по приходите“/ приел от Ю.С.Г. -
представляващ и управляващ „С. авто“ ЕООД, дар -
сумата от 2000.00 лева, който не му се следва, за да не извърши действие по
служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение
съгласно чл.39, ал.5 от Наредба за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на
финансите, обн. ДВ, бр.106 от 27.12.2006 г. .
Установяват
се обективните и субективни елементи от
състава на всяко от посочените престъпления за всяко от подсъдимите лица .
В
процесния
случай е налице особеният субект на престъплението пасивен подкуп, тъй като по
време на извършването на инкриминираните
от фактическа страна деяния, с оглед правата и задълженията, които са им
били възложени, подсъдимите Е.Г. и И.Г. са
действали в качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” НК , предвид назначаването им да изпълняват работа срещу заплащане в държавно учреждение, каквото е НАП -
специализиран държавен орган към министъра на финансите.
Всяко
от подсъдмите лица, на 29.11.2017г. е осъществило
изпълнителното деяние по искане на дар,
в случая от 7 000 лв. Словесното
заявяване на сумата е извършено от подс. Е.Г., като то
е следствие на постигнатата
съгласуваност с подс. И.Г., осъществена в непосредствено извършения преди искането разговор; а поведението на подс. И.Г. демонстрира съгласие с това изявление, както по
време на възприемането му, така и след него, което се извежда от това, че след възражението на св. Г., последният подсъдим намалил
исканата сумата на 3 000 лева. Извода
за координираност на действията на двамата подсъдими
се потвърждава от определената и
заявената, отново след разговор между
двамата, сума, която следва да получат -
2000 /две хиляди/ лева.
Деянието
по приемане сумата от 2 000 лева е извършено от двамата подсъдими. Сумата,
в размер поискан от подсъдимите, е поставена в раницата на подс.
И.Г., по негово указание. Последното действие и това по даване на сумата от св. Г. е било ясно и явно обктивирано от свидетеля.
Всяко
от деянията, осъществени от подсъдимите на 29.11.17 и на 01.12.2017г., е
функционално обвързано с неизвършването
на съответното служебно задължение съгласно правомощията им по чл.12 ДОПК,
длъжностните им характеристики, а именно да не съставят акт за установяване на
административно нарушение във връзка с констатирано нарушение на чл.39, ал.5 от
Наредба за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от Министъра на финансите, на основание чл. 118, ал.4 ЗДДС. Контрола за спазване на наредбата
е изцяло на подсъдимите, като служители на НАП, при което за установно наушение те е следвало да го обективират
в съответен акт и приложат следващите се от това правила и норми.
Факта,
че констатациите за нарушения за дата 28.11.2017г. са във връзка с дейността на
фирма „С. авто” ЕООД, за която не е имало
разпореждане за проверка, не води до извод, че деянието е извършено извън кръга на тяхната служба. И
това е така, т.к. подсъдмите са имали правомощие да
извършват проверки на задължени лица и
без нарочно писмено разпореждане в тази насока съгл. чл. 110, ал.4 ДОПК. Ето защо, съдът прие, че е
налице взаимната обвързаност, между
неизпълнението на съответното служебно задължение и поискването и приемането на
неследващата се имотна облага от подс. Е.Г. и подс.И.Г..
Поисканата
парична сума от 7 000 лева, приетата от 2 000 лева, са несъмнено дар, който „не се следва” на длъжностното
лице, тъй като не представлява част от трудовото им възнаграждение и в този смисъл дарът е престиран
извън установения законен начин и ред.
С
извършените от подсъдимите Е.Г. и подс.И.Г. действия – искане и приемане всеки от подсъдимите при условията на
съучастие във формата на съизвършителство, е осъществил
две от формите на изпълнителното деяние
на престъплението подкуп. Деянията на всеки подсъдим осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От
субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимите при пряк умисъл,
като същите са съзнавали общественоопасния характер
на деянията , предвиждали са общественоопасните
последици и са искали те да настъпят, като същевременно са имали ясна представа
и за служебното си положение и правомощията, които то им е предоставяло;
съзнавали са обстоятелството, че дарът / парите/, който искат и
който са получили от св. Г. е бил за да не изпълнят
определени свои задължения по служба.
Подсъдимите
Е.Г. и И.Г. са действали при условията на съучастие по смисъла на чл.20, ал.2
от НК като съизвършители, доколкото с поведението си
и двамата са участвали в деянията, осъществяващи състав на престъплението, за което са предадени на
съд и са били наясно и са се съгласявали с действията на партньора си, като от
данните по делото става ясно, че всеки от тях е предвиждал и съзнавал последиците
на собственото си поведение и това на другия и е целял настъпването на тези
последици.
По
застъпената теза от страна на защитнниците, че са
налице данни за провокация към подкуп от страна на свидетеля Г.. Провокацията
към подкуп представлява преднамерено създаване на обстановка или условия,
предизвикващи предлагане, даване или получаване на подкуп с цел изобличаване на
съответното лице. Деянието се изразява в мотивиране на провокирания да приеме
или да даде подкуп с цел да бъде изобличен в извършването на това престъпление.
За правилната преценка дали длъжностното лице е извършило престъпление по чл.
301 и сл. от НК или е било провокирано от предоставилия дара или имотната
облага от значение е по чия инициатива е осъществен контактът между даващия и
получаващия подкуп, упражнен ли е натиск и проявена ли е настоятелност и от
кого от тях. Съобразно приетата фактическа обстановка активната страна в комуникацията са били двамата подсъдими,
които са инициирали искането, а след това и приемането на неправомерната
облага. При първото посещение на
29.11.17г. те са заявили санкциите, които се следват за нарушението, установено
в обекта, а след реакцията на св. Г. са обвързали
исканата сума с броя на дните, при евентуално затваряне на търговския обект. Желанието на св. Г. да не стига до негативни последици
за работата му е житейски обяснимо с оглед
неблагоприятни последици за обекта и работата в него. Неговото искане за
предписание или друг начин, който да се рареши случая не води до извод, че той е провокирал
искането на подкуп. Потвърждение за това се намира в настоятелността на двамата
служители на НАП, които не са се
ограничили до еднократна покана до св. Г. за даване на неследващ се дар от 7 000лева, а двукратно са променяли
сумата, която да получат и то в размер на нейното намаляване, при направените
възражения на св. Г.. Поведението им на 01.12.17г. също е показател за
намеренията им да получат поисканата сума от св. Г.: а именно при първото им
отиване на 01.12.17г. обективното отсъствие на св. Г. ги е мотивирало да му звънят
по телефона, да го изчакват да се върне; да посетят още веднъж автосервиза по -
късния следобед, като в принципен план не е имало каквато и да е обективна
пречка те правомерно да изпълнят задълженията си, т.к. автосервиза е работил и
в него имало трима човека, назначени във фирмата на св. Г.. Всички тези обстоятелства недвусмислено
изключват версията на защитата за провокация от страна на свидетеля Г. по смисъла на чл.307 от НК.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимите за виновни по обвиненията, които са им повдигнати и предявени пред съда.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от всеки от подсъдимите престъпление по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК, видно от предвиденото в НК са
установени наказания „лишаване от
свобода” до шест години, „глоба” до 5 000 лв. и
„лишаване от права” по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК и съдът, при определяне на наказанието, е
обвързан с тези рамки.
При
индивидуализация на наказанието на двамата подсъдими, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът възприе за такива чистото съдебно минало и на
двамата и доброто им процесуално поведение, което е същевременно и тяхно
задължение. В същото време деянията, осъществени от двете лица са две и
исканата и получената суми съвсем не са незначителни, а при извършването
на всяко от деянията е проявена
настойчивост. От друга страна поведението на подсъдмите
рефлектира и нарушава техните задължения по служба, а това подкопава авторитета
на конкретния държавен орган. При тези обстоятелства, съдът, на основание чл.
54 от НК отмери на всеки от подсъдимите наказание от по три години лишаване от
свобода, срок който се прецени, че е достатъчен, за да изпълни целите на
наказанието, заложени в чл.36 от НК. Съдът счита, че за постигане целите на
наказанието не се налага подсъдимите да бъдат изолирани от обществото в пенитенциарно заведение, напротив – налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и ефективното изпълнение на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ от 3 (три) години следва да бъде
отложено за срок от 5 години. Последният срок от естеството си да укаже
необходимото поправително и превъзпитателно, а най-вече - възпиращо въздействие върху поведението на
подсъдимите Е.Г. и И.Г., като по този начин целите, визирани в чл.36 от НК, ще
бъдат постигнати.
Съдът
наложи и кумулативно предвидените
наказания, а именно „Глоба“ в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева, за всеки от подсъдмите,
а на осн. чл. 301, ал.4 във вр.
с чл. 301, ал.1 и чл. 37, ал.1 т.6 и 7 НК
лиши и двамата подсъдими от право
да заемат контролна държавна и обществена длъжност, както и да
упражняват професия или дейност свързани с контролна дейност за срок от 5
години, считано от влизане в сила на присъдата, като последното се обуслови от
преценката за несъвместимост от характера на извършеното корупционно
престъпление и заемането на такъв вид длъжност, упражняването на такива професия/ дейност,
свързани с контрол. Именно така определеното комплексно наказание съдът счете
за необходимо и достатъчно да изпълни както превъзпитателна и поправителна
функции, така и да служи като предупреждение и да има превантивен ефект върху
останалите членове на обществото.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В СГС: